Йежи Кошински
Стъпки (17)

Вървяхме с момичето по тъмната паркова алея, когато четири фигури препречиха пътя ни. Бързо сменихме посоката, но чухме нови гласове. Няколко души тичаха през храстите, по петите ни. Подсвиркваха един на друг и разбрах, че имаха уговорка с онези, които видяхме на алеята. Сигурен бях, че ако не срещнем други хора или не приклекнем скрити сред гъсталака, ще ни нападнат и ограбят. Знаех къде сме: пред нас течеше поток. Припомних си една изоставена беседка зад храстите, край брега, някога място за любовни срещи. Хукнахме натам през шилестите борчета, предпазвайки лица от острите им иглички. Стори ми се за момент, че сме избягали от нашите преследвачи, но изведнъж отново чухме гласовете им. Те само бяха спрели за малко в края на боровата горичка.

Стигнахме до беседката и пропълзяхме в една кухина между основите и купчина пейки. Но преследвачите притичаха през борчетата и ни откриха. Десетина силни ръце се вкопчиха в нас, издърпаха ни навън. Изправиха ни на крака. Момичето извика отчаяно. Обърнах се и в същия миг бях зашеметен от удар.

Когато дойдох в съзнание, видях, че мъжете разкъсваха дрехите на момичето, което се съпротивляваше, риташе и хапеше. Напрегнах сили и почти успях да стана, ала нападателите блъснаха главата ми обратно в земята. Погледнах към момичето: бяха я свалили по гръб, с блъскащи във въздуха крака; изправиха ги нагоре и после ги разтвориха широко като весла, издигнати над водата, преди да загребат.

Мъжете захвърлиха якета в близките храсти, смъкнаха панталони до глезените и връхлетяха върху нея. Отначало се редуваха. Чакащите осветяваха сгърченото й тяло с фенерчета. Подир това започнаха да действат заедно. Няколко от тях приклякаха едновременно над нея, щипеха и мачкаха гърдите й, притискаха главата й между бедрата си. Тя вече не крещеше. Чувах само приглушените й стонове и редки хлипания. След малко повърна и замлъкна.

Когато свършиха, насилниците ме пуснаха и избягаха. Кискаха се и подвикваха цинизми, докато гласовете им заглъхнаха сред дърветата, тъмните пътечки и алеи. Най-после успях да стана на крака. Общо взето не бях пострадал, като изключим световъртежа и затрудненото дишане. Отидох при моята приятелка и събрах от земята останките от дрехите й. Помогнах й да седне на една пейка до потока. Тя се отпусна разтреперана, дъхът й бе горещ и възкисел. Ръцете й кръстосваха по собственото тяло, пръстите й обхождаха изподрасканите и натъртени места. Запалих клечка кибрит и огледах изтерзаното й лице, тъмните охлузвания по гърдите й, кървавите драскотини по хълбоците и бедрата й.

Вървяхме бавно по брега на потока, докато стигнахме до близката полянка, а после и изхода на парка. Излязохме на слабо осветена улица. Полицай на велосипед ни задмина и спря точно пред нас. Приятелката ми прошепна да не му казвам нищо и, притискайки разкъсаната си рокля, отскочи настрана, в тъмното. Полицаят ни предупреди, че след залез-слънце паркът е затворен за посетители и че, оставайки там, ние сме извършили нарушение.

Докато вървяхме по-нататък, в мен укрепваше мрачното предчувствие, че тя очаква да прекараме нощта заедно. Питах се, дали ще забележа някаква промяна в нея в бъдеще, когато правим любов. Разбира се, ужасно много съжалявах за станалото, но започвах да изпитвам лека погнуса. Още я виждах просната на влажната земя, с разтворени крака. Виждах как насилниците оскверняват, поругават и омърсяват тялото й. Не можех да мисля за нея иначе, освен като за обект за сексуални издевателства.

Рано другата сутрин тя отиде в клиниката за преглед и изследвания. Вярвах, че скоро ще се съвземе и ще можем отново да правим любов. Казвах си, че трябва да бъда добър и нежен с нея, ала тази мисъл ми бе неприятна. Дойде ми на ум, че веднъж бях гледал една балерина, от чиито хармонични движения и талант бях възхитен и запленен. Когато научих, че бременна, не можах да се отърва от представата за нероденото й дете, подхвърляно вътре в нея с всеки скок.

Моята приятелка остана в клиниката два дни и след изписването веднага дойде при мен. Съблече се, за да ми покаже почти изчезналите синини и после взе душ, докато аз приготвях леглото.

От страх да не разкрия явно отвращението си, аз навлязох в нея стремително и я обладах бързешката, още преди тя да бе готова. Отначало тя застена, а след малко се овладя и ме помоли да я любя тъй, както го бяхме правили много често преди. Но именно това не можех да си наложа. После тя ме попита защо съм станал толкова груб. Казах й истината. Нашата връзка вече бе променена.

Настроенията й бяха много непоследователни: ту замислена и спокойна, ту избухлива и силно възбудена, тя отново и отново ме уверяваше, че е здрава, както пишеше в издаденото от лекарите медицинско свидетелство. Подчертаваше фразата „като че ли нищо не се е случило“, опитвайки да заличи изнасилването, по време на което, твърдеше тя, е била вцепенена и не почувствала нищо.

Често я сънувах как излиза с треперливо поклащане от някаква раковина и пропълзява все по-близо и по-близо, докато стигне до мен. После изведнъж всеки от нас ставаше едновременно самец и самка, опитвахме да проникнем в съответните отвърстия, заставахме с гръб един към друг, наранявахме се взаимно с нашите твърди органи, падахме на земята и от нас бликаше кръв на бързи пулсиращи тласъци.

Започнах да проявявам неимоверно засилен интерес към тялото й. Внезапно и грубо я подлагах на различни експерименти, поощрявах специфичните й реакции, изследвах я, малтретирах я, принуждавах я да върши всевъзможни неща, въпреки нейните молби и протести. Тя, както и взаимоотношенията й с други хора и предмети, стана обект на контрол. Без колебание използвах изкуствени приспособления и механизми, да я възбуждам или да поддържам възбудата й. Промяната на отношението ми към нея тя отдаваше на изнасилването и често ми задаваше въпроса дали я мразя и кого наказвам за случилото се, нея или мен самия. Питаше се дали настъпилата в мен промяна не е прикритие на любовта, която, според нея, ме е било срам да й засвидетелствам.

Една вечер тя спомена за своя съседка, която често намеквала, че я харесва и няколко пъти правила опити да бъде интимна с нея. Посъветвах я да покани това момиче да участва в нашето любене. Добавих, че съседката й не ме интересува като жена, а само като друг тип обект, с чиято помощ ще мога да я възбудя и следователно да възбудя себе си още повече. Изненадващо, без протести и дори без възражения, тя покани момичето.

След няколко дни двете пристигнаха заедно. Забелязах, че съседката й носи чанта с тоалетни принадлежности за нощта. Поясних на нашата гостенка, че тя е свободна да използва всички възможни начини за възбуждане на приятелката ми, но аз ще мога, когато пожелая, да се намеся в тяхното любене. Изтъкнах, че на мен е задължена за възможността да изпита физическа близост с моята приятелка и, следователно, очаквам от нея пълно подчинение. Момичето склони да прекара уикенда с нас.

От следващата седмица приятелката ми започна често да пие и аз реших да не я спирам: алкохолът я правеше още по-благоразположен и податлив обект за експерименти. Безучастната й пасивност ме насърчаваше да продължавам дори още по-активно се занимавам с нея.

Мой познат организираше мъжко събиране за своите колеги. Същия следобед приятелката ми, явно недоволна и обидена, че смятам да отида без нея, наблегна активно на пиенето и набързо обърна няколко чашки. Най-после й предложих да ми направи компания.

Когато пристигнахме, купонът бе в разгара си. Тя без колебание се включи и обиколи с чаша в ръка всички гости, охотно вдигайки наздравици. Бях силно впечатлен от непринудената фамилиарност, с която тя прегръщаше приятелите ми, и от провокационните й, донякъде саркастични намеци. Осъзнах, че скоро тя ще ме постави в неловко положение и ще се превърне в затруднение за мен. Почувствах се като хванат в капан.

През следващия половин час размених по няколко думи с всеки поотделно. Пошепвах, че момичето е моят подарък за домакина и неговите гости. Стига да измислят начин, всеки от тях може да получи достатъчно удоволствие.

Възбудата нарасна: по-експанзивните и нагли гости наобиколиха моята приятелка. Под акомпанимента на взривове от смях видях, че я вдигат нависоко, роклята й се отметна, краката й обгърнаха врата на мъжа, чиято глава бе хванала. Докато гледах, няколко ръце запълзяха нагоре по бедрата й, започнаха да опипват корема и гърдите й. Внезапно тя извика. Перлената й огърлица, подарена някога от мен, се бе скъсала и мъничките зърна потекоха надолу, изчезнаха сред бурния, екзалтиран наплив, който я понесе към спалнята. Аз излязох.