Йежи Кошински
Стъпки (29)

В покрайнините на града имаше стара, изоставена фабрика. Не бе работила от години и по нея не бе останал нито един здрав прозорец. В цеховете нямаше машини; дори електрическите проводници бяха изтръгнати. Необезпокояван от никого, аз преспивах в помещенията. Нощем фабриката бе охранявана от един възрастен пазач, който не знаеше, че живея там. Пазачът имаше навика да обикаля из двора от свечеряване чак до сутринта и изобщо не влизаше в сградите. Въпреки че не обръщаше внимание на нищо около себе си, неговото присъствие ме смущаваше.

Пазачът не разполагаше с друго място за почивка, освен в един дълбок вход, където често сядаше на своя стол и бавно се поклащаше. Ясно ми бе, че фабриката въобще не го интересуваше. Най-вероятно стоеше там, защото нямаше къде да отиде.

Една вечер, след като дълго не успявах да заспя, започнах да наблюдавам как старецът вървеше из двора, спирайки от време на време да запали лулата. Питах се дали някога му е хрумвало, че може да не е сам.

Около мен по пода и стълбите бяха разхвърляни множество празни бирени бутилки. Безшумно наредих двайсетина до прозореца, като същевременно не изпусках от очи двора и пазача.

Първата бутилка тресна няколко крачки вляво от него. Той подскочи и с крясък избяга навътре във входа. От празните бидони за мазут наизскачаха уплашени котки. След това всичко утихна.

Как би трябвало да реагира пазачът тогава? Можеше да остане във входа, скрит от мен, готов да се защитава от по-нататъшни нападения и да остане там до сутринта. Или веднага да избяга от фабриката. Обаче той излезе напред и предпазливо започна да криволичи насам-натам, сякаш опитваше да ми попречи да се прицеля. После клекна и набързо провери строшеното стъкло на земята. Огледа прилежно сенките наоколо, като че все още разтревожен, все още допускайки евентуална нова атака, ала не можеше да определи откъде е долетяла бутилката. След това, навярно с възвърнато самообладание, запали лулата и продължи своята обиколка.

Още веднъж премерих внимателно разстоянието и насочих втората бутилка така, че да падне точно в краката му. Експлодирайки, тя заглуши гневния му вик. Пазачът изтича във входа, но веднага излезе обратно, поклащайки конвулсивно глава.

Очевидно старецът не възнамеряваше да се крие. Би трябвало да разбере, че тъй както е застанал насред двора, представлява идеална мишена. Когато на метър от него изтрещя нова бутилка, той отскочи назад, но аз успях да запратя следващата направо в петите му. Пазачът офейка в сянката на входа. Там, добре прикрит, изчакваше следващите ми действия. Само лулата му просветваше в мрака.

Какво би могъл да мисли старецът за своя враг? Сигурно бе осъзнал, че животът му е в опасност и неговият инквизитор го наблюдава от някой тъмен прозорец. Той разбираше, че има вероятност да бъде убит от бутилка.

Във входа бе тъмно, докато кибритът му не припламна отново. Бавно, почти незабележимо пазачът започна да се прокрадва покрай стената, към средата на осеяния с боклуци двор.

Прицелих се и метнах три бутилки, бързо една след друга. Някоя от тях сигурно бе улучила гърба му, защото старецът гръмко изруга, отстъпвайки в един тесен проход, извън обсега на моите бомби. Чух го да крачи напред-назад, почуквайки с бастуна. Внезапно пазачът се върна в моя стрелкови обсег. Изчаквах близо минута, докато той побутваше с бастуна парчетата стъкло, подритваше ги привидно небрежно и подсвиркваше банална кавалерийска песничка.

Изстрелях наведнъж две бутилки. Старецът не отстъпи, а просто леко отскочи встрани, като фехтовчик. Следващите бутилки дори не паднаха близо до него. Той размаха подигравателно бастуна. Опитах отново, но прехвърлих целта. Сега вече пазачът не обръщаше никакво внимание на атаките. Само проблясващите искри от лулата му издаваха неговата позиция. Подредих останалите бутилки като артилерийски снаряди и много внимателно пресметнах разстоянието.

На другия ден вестниците съобщиха, че възрастен човек бил ударен от бирена бутилка, хвърлена от неизвестен нападател, и умрял на място. Старецът бил постъпил като нощен пазач, когато фабриката още работела и отказвал да се пенсионира след закриването й. Преди това, по време на войната, бил излежал дълга присъда за дезертьорство.