Йежи Кошински
Стъпки (19)

Тръгнах край реката, към дома на моя приятел. От последната ни среща бе изминала цяла година и случайно разбрах, че той живее в града. Десетина здания бяха струпани около някакво подобие на площад. Останалите бяха разположени по протежение на каналите и железопътните линии. По-надолу от неговата къща, едно гробище опираше в реката.

Поех към гробището, уверен, че ще зърна моя приятел, когато се връща у дома. Ясно долавях витаещото над гробовете запустение.

След няколко минути чух името си и го видях да крачи забързано към мен. Решението ми да го чакам в гробището го бе развеселило. Добави, че то изглежда запуснато, защото отдавна не било използвано. Възпоменателните плочи бяха с нечетливи надписи и много от тях бяха потънали като пияни в земята. Погребаните тук хора, поясни приятелят ми, били членове на едно религиозно малцинство, на което вече не било разрешено да закопава своите мъртъвци в града, защото тези траурни процесии предизвиквали нападенията на местните жители. По тази причина телата били докарвани тук с лодки.

Но, ако има нещо интересно, продължи приятелят ми, това не са надгробните плочи, а пазачът на гробището. Добави, че многократно бил беседвал с него, ала винаги получавал само едносрични отговори. Това събудило любопитството му и той разпитал местните хора за пазача.

Според тях, през войната този човек бил в концлагер. Преди това бил боксьор в тежка категория. Макар и не шампион, в боксовите среди бил известен с необикновено тежкия си удар. Малко менажери поемали риска да го представят, защо няколко пъти той пребивал и осакатявал своите противници. Комендантът на концлагера забелязал този човек и когато правел подбор за газовите камери, решил да го запази като персонален спаринг-партньор за себе си и за пазачите, което обичали да боксират.

Комендантът поканил един професионален боксьор да предизвика концлагериста. Той решил между двамата да бъде проведена безпощадна схватка за шампионската титла. Ако спечелел концлагеристът, щял да бъде екзекутиран още един лагерник. Ако загубел по точки или с нокаут, можел да поиска освобождаването на един концлагерист, определен за газовата камера. Но трябвало да боксира честно, без да се открива ненужно на противника, без преструвки, че изнемощява или че е в състояние гроги. При подозрение, че губи умишлено, очаквала го смърт.

Комендантът, който бил особено горд с доброто познаване на инстинкта за самосъхранение и манталитета на подопечните си, очевидно е предполагал, че неговият концлагерист-боксьор ще изяви добре своето бойно майсторство, за да остане жив, но все пак няма да демонстрира непримирим стремеж към победа, която би изпратила един от другарите му концлагеристи на смърт в пещите. Лишен от желанието да спечели, той все пак трябвало да се бие за победата.

Когато професионалистът дошъл, изглеждало възможно концлагериста да бъде победен. За разочарование на коменданта, гост-боксьорът, изправен пред избора да загуби боя от един концлагерист, враг на неговата раса, или да победи, само за да спаси друг такъв враг от смърт, отказал да се бие. Концлагеристът оцелял, без да може да спаси друг, освен себе си.

Сега живеел сам и гледал как надгробните плочи постепенно потъват в зловонната кал.