Йежи Кошински
Стъпки (26)

След работа обикновено почивах за малко на близкия площад. Няколко пъти забелязвах на съседната пейка изискано облечен мъж, с вестник в ръце. Беше красив и представителен, около четиридесетгодишен. Жените често поглеждаха към него, а той непринудено разговаряше с тях и играеше с децата им. Носеше скъпи дрехи. Понякога идваше да го вземе лимузина, карана от шофьор. Веднъж, тъкмо когато смяташе да хвърли прочетеното чуждестранно илюстровано списание, аз приближих до него и попитах мога ли да го разгледам. Поведохме разговор.

Оттогава се срещахме няколко пъти, винаги на площада, където сядахме на сянка и наблюдавахме минувачите. От начина, по който говореше за жените и ги оглеждаше, бе очевиден силния му интерес към тях. Сподели с мен, че живее сам и с най-голямо удоволствие общува с танцьорки от нощните клубове и танцовите салони. През последните двайсет години, поясни той, доходите му били такива, че можел да подпомага кариерите им и да задоволява своите прищевки.

Един ден ме попита дали бих желал да се запозная с неговите приятелки. Веднага приех. Той предложи интимно събиране за шест души в неговия апартамент. Ние щяхме да бъдем единствените мъже; останалите гости щяха да бъдат танцьорки. Били ентусиазирани и опитни, макар и не съвсем млади. Разбира се, добави моят събеседник, те няма да ни забавляват непосредствено. Когато забеляза изненадата ми, побърза да обясни, че не е важен начинът, стига да помага за ощастливяването на някого. Това отдавна било част от неговата философия. В своите импулси и желания той винаги откривал абсолютната житейска истина. Покани ме му гостувам след седмица.

Когато го посетих, той ме преведе по дълъг коридор с множество затворени врати. Седнахме на чаша уиски в тихия хол, обзаведен с ценни старинни мебели и предмети на изкуството. Той забеляза любопитството ми и обясни, че гостенките вече са дошли и всяка от тях е в отделна стая. Описа ги накратко и ме посъветва да отида при жената в стаята непосредствено вляво от хола. След второто питие станахме и той веднага изчезна в една стая вдясно от хола, а аз щръкнах неспокоен пред вратата, която ми бе посочил.

Почуках два пъти. Отговор нямаше. Отворих вратата. Покривката на леглото бе разгърната. Заслепяваща нощна лампа озаряваше стените и тавана, покрити със стотици фотографии на една и съща жена, очевидно правени в продължение на цялата й сценична кариера. Не бяха подредени в хронологична последователност: някои показваха излъчващата сладострастие голота на младата й загладена фигура; на други тя бе загрубяла и сбръчкана, с полуголи дебели телеса и кожа с разширени пори. С един поглед я обхванах стотици пъти: на някои снимки заела похотливи пози на сцената, на други съвсем спокойна, в уединението на своята стая, замръзнала във всевъзможни мимики. Накъдето и погледнех, срещах нейния взор. Когато се обърнах, вниманието ми бе привлечено от телевизора на масата — с празен екран, сякаш удивително безсилен да задържи някакъв образ.

Излязох от апартамента, без да се сбогувам с моя домакин. В същата сграда някой свиреше на цигулка. Докато слизах бавно по стълбите, изпитах неясното усещане, че музиката гони носещите се в сивкавия здрач прашинки.

След седмица отново срещнах мъжа. Той ме попита дали съм прекарал добре и настоя отново да го посетя, за да ме представи на другите си приятелки.