Йежи Кошински
Стъпки (36)

— Защо ме караш да се милвам, когато си в мен? Аз те усещам в мен. Защо трябва да се галя?

— Ти призна, че моето любене те кара още по-силно да усещаш тялото си.

— Така е, но да правя това със себе си ми изглежда перверзно.

— Сигурно те насърчава и възбужда повече?

— Да, така е.

— Тогава просто се отдай на това, което чувстваш: наслаждавай се на усещанията. Любовниците не са охлюви. Те трябва да излизат от своите черупки и да се срещат. Срещни ме в самата себе си.

— Никога не съм мислила за това по начина, по който ти го виждаш. При мен не би се получило естествено. Но ти, какво чувстваш ти?

— Аз желая теб, само теб. Но освен нас двамата, в нашето любене виждам себе си. Искам да задържа този мой образ като твой любовник и да го направя по-реален.

— Но ти ме желаеш за това, което съм, отделно от теб, нали?

— Аз не те познавам отделно от мен. Когато съм сам, когато те няма, ти вече не си действителна и нашето любене отново е само илюзия.

— Значи, имаш нужда от мен само за да бъде екран, върху който да прожектираш и гледаш себе си и да виждаш как твоите непотребни преживявания оживяват отново чрез моите реакции. Права ли съм? Ти не искаш да те обичам, а само да се отдавам на внушаваните ми от теб сънища и фантазии. Единственото ти желание е да продължиш този импулс, този миг.