Енрике Марискал
Приказки за подарък на оригинални хора (9)

9. Въпрос на избор

Една приятелка от Венадо Туерто ми разказа тази история, която тя, на свой ред, беше чула от неин познат.

Хосе бил винаги весел и все намирал да каже нещо хубаво. Когато го питали как е, отговарял: „Ако можех да съм по-добре, щях да имам близнак“.

По-добър началник от него нямало. Много сервитьорки го последвали от един ресторант в друг заради отношението му. Ако някой служител имал лош ден, Хосе бил там, за да му помогне да види светлата страна на нещата.

Това негово поведение ме изненада и един ден го потърсих и го попитах:

— Не ви разбирам. Човек не може постоянно да е в добро настроение. Как го правите?

Отговори ми:

— Всяка сутрин се събуждам и си казвам: „Днес имаш две възможности — да си в добро настроение или в лошо“. Избирам да съм в добро. Когато се случи нещо лошо, мога или да съм жертва, или да се поуча. Предпочитам второто. Ако някой започне да се оплаква, мога да го слушам как се жалва или да му покажа положителната страна на живота.

— Прав сте, но не е така лесно — запротестирах.

— Напротив, лесно е. Всичко в живота се върти около избора. Ако оставим другото на страна, всяка ситуация е избор. Сам решаваш как да реагираш, как хората ще повлияят на състоянието на духа ти. Сам избираш в какво настроение да бъдеш. Накратко: ти решаваш как да живееш живота си.

Малко след този разговор оставих хранителната индустрия, за да започна свой собствен бизнес. Изгубихме връзка, но всеки път, когато ми се налагаше да взема важно решение, си мислех за Хосе. По-късно научих за нещо, което му се беше случило в един ресторант. Преди да затвори, забравил задната врата отворена и бил изненадан от трима въоръжени крадци. Казали му да отвори касата, но докато набирал комбинацията, треперещата му ръка отскочила. Крадците се уплашили и го простреляли. За щастие бързо го открили и го закарали в Спешно отделение. След двайсет и осем часова операция и седмици интензивна терапия Хосе бил изписан, макар все още с парчета от куршум в тялото си. Срещнах се с него шест месеца след инцидента и когато го попитах как е, той ми отвърна:

— Ако можех да съм по-добре, щях да имам близнак.

— Какво си помисли в момента на нападението?

Той отговори:

— Първото, което ми хрумна, бе, че трябваше да заключа задната врата. Докато лежах прострелян на пода, се сетих, че имам две възможности: да живея или да умра. Избрах да живея.

— Не почувства ли страх?

Хосе отвърна:

— Докторите си противоречаха. Не спираха да ми повтарят, че ще се оправя. Но като ме заведоха в операционната и видях израженията им, се уплаших… Можех да прочета в очите им: „Този е мъртвец!“. Тогава разбрах, че трябва да направя нещо…

— И какво направи?

— Ами… един от докторите ме попита алергичен ли съм към нещо, а аз вдишах дълбоко и изкрещях: „Да, към куршумите!“. Докато се смееха, казах: „Избирам да живея… оперирайте ме като жив човек, не като мъртвец“.

Оживя благодарение на умението на лекарите, но преди всичко заради възхитителната си воля. А аз научих, че всеки ден имаме възможност да живеем пълноценно. Всичко, в крайна сметка, зависи от отношението.

Сега пред вас стоят три възможности:

1. Да игнорирате тази история, да я забравите.

2. Да я подарите на тези, които цените заради тяхната оригиналност.

3. Да изживеете пълноценно всичките си възможности за самоосъществяване.