Енрике Марискал
Приказки за подарък на оригинални хора (3)

3. Магически думи

Коя е последната дума, която ще отнесеш със себе си при последното ти сбогуване?

Може би името на любимо същество, може би „благодаря“, „прощавай“, номера на банковата сметка, неосъществено желание… Ситуацията придава на всяка дума специално значение.

Един много нисък на ръст човек се почувствал щастлив в нощта, когато го нападнали и му казали: „Стой!“^[1]

Когато трябва да се решават спорове чрез посредничество, много е полезно да попиташ всяка от страните поотделно: „Какво искате вие в действителност?“.

Една дума, проста и точна, е в състояние да изясни действителните мотиви, които често отсъстват при обсъждането на заявените интереси: „Очаквам признание, достолепие, разбиране“.

Някой беше казал, че след Аушвиц^[2] не можело да се пише повече поезия. Друг наблюдателен човек пък много преди това отбелязал, че „докато има поне една красива жена, ще има поезия“.

Както във филма „Животът е прекрасен“^[3], така и в книгата на Виктор Франкъл^[4] „Човекът в търсене на смисъла“ се разказват красиво, без озлобление, изключително жестоки епизоди от действителността в концентрационните лагери, преодолени, с любов, от една-единствена дума: „надежда“.

Когато попитали Мандела какво е научил между четирите стени на малката си килия, сам, в продължение на толкова години затвор, отговорил: „Научих, че това е моят дом.“

Симон Визентал, прочутият ловец на нацисти, разказва за желанието на умиращ немски офицер. Той помолил един затворник евреин, който, в изпълнение на заповед, се грижел за него, за една дума на прошка преди смъртта, заради делата, извършени поради жажда за мъст и насилие.

Били само двамата в една малка стая. Затворникът, единствен представител на жертвите, чул молбата, но не могъл да каже нищо. И разкаялият се починал.

Най-приканващата фраза, най-краткият и успешен призив продължава да бъде: „Да хапнем.“ Думите, които отприщват всеобщото въображение: „Имало едно време“.

Точният израз притежава изключителна мощ в своята простота. Например: „Сезам, отвори се!“ Никоя друга дума, никой друг израз не може да го замести. Това е специална парола за преместване на планини…

Иисус е казал твърдо: „Стани и тръгни“. Всеки баща се позовава на Морфей, бога на съня, когато казва на детето си: „Спи спокойно, аз те пазя.“

Ибсен, големият норвежки драматург, е писал „за да събуди един народ“ — своя. И в творбата си „Куклен дом“ казва чрез устата на главната героиня, която въплъщава женското право: „Седни, Теобалдо, трябва да поговорим.“

Братя Грим, които познавали тайните на гората, твърдели, че магията започва да действа само когато се произнесат точните думи. Те се управляват от всеобщ закон, който никога не може да бъде нарушен.

В тясната клисура на град Кордова имало една малка баричка, в която едва-едва течала вода. Някой започнал да вика:

— Байена, байена…^[5]

— Но къде е китът? — попитал пазачът.

— Там долу, падна ми бутилката, ба йена, ба йена, пълна е, пълна е… — отговорил пияният.

Един човек много страдал заради името си. Казвал се Еспантосо^[6] Гарсия. Веднъж горещо помолил жена си, ако умре преди нея, да не поставя името му никъде, дори на надгробната му плоча. Не искал да го чува повече.

Не след дълго добрият човечец умрял. Натъжена, жена му поставила на надгробната плоча безименна епитафия, която гласяла следното: „Тук почива един мъж, който четирийсет години бе абсолютно верен на любимата си жена.“

Отколешните съседи четели надписа на надгробната плоча и шушукали:

— Това е ужасно, това е ужасно..!^[7]

Да искаш „любов“ означава да искаш енергия от душата — едно истинско обвързване с другия.

Шехерезада спасила живота си в продължение на хиляда и една нощи с точните думи: „Съмва се господарю, утре приказката ще продължи“.