Всички понякога изпитваме непреодолимата потребност от една „неочаквана разходка“, от среща със свободата, че съществуваме, от откъсване от ежедневието, за да направим връзка, може би по-съществена, със самите себе си.

Когато вечер човек е решил да си остане вкъщи, сложил си е халата, след вечеря е седнал на масата, решен да напише нещо или да изиграе една игра, тази, която предшества лягането; когато навън времето е толкова лошо, че най-естественото нещо е да си останеш вкъщи; когато си прекарал толкова дълго време седнал и спокоен, че да си тръгнеш би учудило всички; когато стълбището е тъмно и входната врата заключена, и когато въпреки всичко, хванат в капана на внезапна фаталност, събличаш халата, появяваш се в дрехите си за навън и обясняваш, че трябва да излезеш, и отгоре на всичко го правиш, след като си се сбогувал набързо; когато затръшваш вратата повече или по-малко забързано, в зависимост от степента на раздразнение, което оставяш след себе си; когато навън се преоткриеш, господар на крайниците си, които отговарят с особена подвижност на тази толкова внезапна свобода; когато чрез това единствено решение усещаш в себе си цялата мощ на решителността; когато, придавайки на факта по-голяма значимост от обикновено, си даваш сметка, че имаш повече сила от необходимото да предизвикаш и да понесеш и най-бързата промяна, и когато вървиш така, препускайки из дългите улици, тогава, за тази нощ, си напълно разделен от семейството си, което се стапя в несъщественото, докато ти, напълно плътен, ярко открояваща се черна фигура, се пляскаш по бедрото и се изправяш в истинския си ръст. Всичко това се подсилва още повече, ако в такава нощ се отправиш към дома на приятел, за да го попиташ как е.^[1]

Серат^[3] има предвид нещо подобно, когато моли:

Ако не възразявате и е възможно,

мъката полека ме изяжда,

из улиците да се поразходя

в петте си сетива облечен.

Оставям ви на огледалния „заместник“,

оставям вас във заем на наследството.

Че трябва спешно да изляза ако,

ако не възразявате…

Бележки

[1] „Непредвидена разходка“ от Франц Кафка.

Кафка е роден в Прага през 1883 г. и умира близо до Виена през 1924 г. През 1910 г. започва да издава вестник, който, изглежда, свързва съществуването с абсолютното бедствие. „Метаморфозата“ и „В наказателната колония“, двата му най-значими романа, отразяват призраците и тревогите на модерния свят. Творчеството му достига най-високия си връх в двата му незавършени романа „Процесът“ и „Замъкът“, където, под формата на алегории и съновидения, се разглеждат темите за вината, откъсването от действителността, на търсенето и невъзможността за съществуване на човека и на литературата. Публикувани са едва след смъртта му. Не е искал да бъдат публикувани. Но, възползвайки се от неговата собствена „непредвидена разходка“, един човек се решил да пренебрегне указанията му^[2] и извадил на бял свят посмъртно творчеството му, което той самият не оценил в цялата му оригиналност. — Б.а. ↑

[2] Кафка оставя завещание, в което заявява последната си воля, а именно, всичко, което е излязло под перото му, да бъде изгорено — Б.пр. ↑

[3] Джоан Мануел Серат, световноизвестен каталонски певец. — Б.пр. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Енрике Марискал Приказки за подарък на оригинални хора (28)

Метаданни

Данни

Приказки за подарък на оригинални хора

Информация

История

Сваляне / Връзки

28. Непредвидена разходка

Енрике Марискал
Приказки за подарък на оригинални хора (28)