Енрике Марискал
Приказки за подарък на оригинални хора (39)

39. Възприятие според интересите

Човек вижда това, което иска или което може, в зависимост от собствените си интереси.

Съдията попитал обвиняемия на колко е години.

— Доколкото ми е известно, Ваше Превъзходителство, не знам точно дали съм на трийсет и девет или на четирийсет години.

— И как може да не си знаете годините…! — спастрил го съдията.

— Господине, аз мога перфектно да броя рентата си, добитъка си и парите си, но не си броя годините, защото нито ще ги загубя, нито пък някой ще иска да ми ги открадне — отвърнал обвиняемият, правилно, според възприятието си за време и собствените си интереси.

В утопията на Томас Мор всички хора са доктори по право. Народната мъдрост пита: „По какво яйцето прилича на адвоката? По това, че излиза едно добро на един милион!“

Разказват, че един известен проповедник проповядвал по Велики пости за значението на умереността и напомнял на слушателите си, че яденето и пиенето не са сред удоволствията, които се срещат в Царството небесно.

Сред публиката внимателно слушал и един ценител на хубавото вино, който счел за несправедлива такава организация на Рая.

— Всичко, което казва проповедникът, е много свято и възвишено, но мисля, че никак няма да е зле да се сложат няколко бутилки на небето, та човек, ако ожаднее, да пийне някоя и друга чаша…

Мързелът е майка на всички пороци, но… трябва да я уважаваме.

Един писател на оригинални приказки отишъл веднъж в едно малко и много старо селце, скътано сред планините. Бил въодушевен от идеята да разговаря с най-стария му жител, за да чуе някоя случка, да намери някоя ценна непредвидена находка.

— Дали няма някоя весела история от вашия живот в това село, чиято оригиналност да е достойна да бъде разказана на света? — попитал почтително.

— Ами веднъж се случи нещо необикновено… изчезна жената на Рамон. Вече се стъмни, а тази госпожа никаква я нямаше. Събрахме се мъжете от спасителната дружинка, заредихме се хубаво с ракия и тръгнахме към планината да я търсим. Намерихме я чак след два дни и понеже не бяхме с всичкия си от ракията, за да отпразнуваме радостно намирането й, един по един правихме любов с нея…

Посетителят благодарил на стареца, но разказът никак не му харесал и отново настоял…

— А не си ли спомняте някоя друга весела история, която да бъде включена в сборник уникални разкази?

— Ами да, веднъж в това село стана нещо необикновено… Загуби се козичката на Хосе и никаква не се появяваше. Събрахме се мъжете от спасителната дружинка, заредихме се хубаво с ракия и тръгнахме към планината да я търсим. Намерихме я чак след два дни и понеже не бяхме с всичкия си от ракията, за да отпразнуваме радостно намирането й, един по един правихме любов с козичката на Хосе…

Разочарован, писателят настоял още веднъж, но този път му хрумнало да използва оригинална стратегия:

— Извинете, а не знаете ли някоя тъжна, много тъжна история, която ви се е случила тук, която да включа в книгата си за необикновени случки?

— Ами, да — казал добрият човечец през сълзи. — Веднъж се случи нещо необикновено, ужасно тъжно…! Един ден аз се загубих в планината.