Енрике Марискал
Приказки за подарък на оригинални хора (24)

24. Чаена церемония

В Япония ясно се различават хората, които са имали късмета да бъдат посветени в мъдростта на чая, от тези, които не са.

Първите са учтиви, спокойни, благи, гостоприемни, безобидни, защото са посещавали пътя на чая. Чадо, който дарява социалното умение на предлагането, на служенето, на красивите и учтиви обноски.

Монасите на Дзен будизма, които внесли чая в Япония, създали духовните принципи на тази церемония, основана на интуитивното търсене на истинската същност посредством естетиката. Това знание датира от XII век, когато братята се завърнали от Китай, където изучавали китайската култура.

Най-великият учител на чая бил монахът Сен Рикиу (1522–1591). Тази напитка е позната в цял свят, но на много малко места се следвал традиционният, възвишен път на хармонията — споделените уважение, чистота и мир.

Когато се говори за Уа, хармония, то се свързва с човешките взаимоотношения и с природата, с чаените пособия и с начина, по който се използват. Кей, уважение, включва всички неща, които съществуват и се коренят в чувството на благодарност поради простия факт, че съществуваш. Сей означава чистота, както тленна, така и духовна. Накрая, терминът джаку съответства на спокойствие, вътрешен мир, даряване на успокоение.

В церемонията се използва зелен чай на прах, разтворен във вода със специална бамбукова бъркалка. Атмосферата (подготовката, посрещането, споделянето) е изпълнена със символи, един мълчалив език, който трябва да бъде осмислен. При пристигането е необходимо да се измият ръцете, а също така и устните, които по този начин трябва да загубят умението си да нараняват.

Изминали са четиристотин години, откакто Сен Рикиу е преподавал церемонията в Киото, където понастоящем се намира школата за чай „Урасенке“, близо до императорския дворец.

Разказва се, че един велик учител бил поканен да присъства на чаената церемония, предложена от един новопосветен. Духовният водач се появил с двама свои ученици. Домакинът, неопитен и несигурен, допуснал множество грешки: разлял вода извън чашите, забравил някои от пособията, спъвал се, прибързвал… На излизане учениците изказали остри критики към водещия церемонията. А великият учител, напротив, казал:

— Това е най-значимата чаена церемония, на която съм присъствал.

— Учителю — казали учениците, — но той допусна десет грешки…

— Така е, но колко чисто сърце има този мъж…! — отвърнал изтъкнатият гост.

В този ритуал на учтивост и духовност пиенето на чай е най-маловажното нещо.