Енрике Марискал
Приказки за подарък на оригинални хора (46)

46. Рисковете на импровизацията

Изискванията на историческия момент, който преживяваме неведнъж, показват, че импровизацията трябва да изчезне от политиката. Не може да се импровизира управляващ, министър, депутат, съветник. Ходът на събитията има задачата все по-бързо и все по-сурово да покаже противоречията и празнотата на неподкрепените със знание жестове и думи. Настоящето изисква много учене, рационализиране, модерен и взискателен манталитет, историческо чувство. Звездните пътувания не търпят съжителство с кафеената политика, речите пред огледалото, нито назначенията на високи властови позиции въз основа на лична карта или на спомен от детството.

Никой не би се решил да направи хирургическа операция, осланяйки се на импровизацията. А ако го направи, биологията би се погрижила да докаже законите си, а един покойник да обвини в престъпление. Но колко операции се импровизират върху обществения организъм и колко части от структурата му умират поради нечия неспособност!

Социологията, също както биологията, има своите закони. И те се изпълняват.

Обществените липси, които настояват да бъдат покрити или поправени, стават все по-големи. Динамиката поставя ден след ден проблеми, чиито решения изискват истинска работоспособност, политическо знание и последователни изпълнения.

— Защо угаси преди малко фенера? — попитал малкият принц.

— Такова е нареждането — рече фенерджията. — Добър ден.

— Какво е нареждането?

— Да угасям фенера. Добър вечер. — И отново го запали.

— Но защо сега пък го запали?

— Такова е нареждането — отговори фенерджията.

— Не разбирам — каза малкият принц.

— Няма какво да се разбира — каза фенерджията. — Нареждането си е нареждане. Добър ден.

И угаси фенера.

Старият и романтичен възглед, че където и да се направи училище, е добре просто защото става въпрос за училище, трябва да изчезне, съобразно изискванията към него за резултати, които да оправдаят бюджета му. Често правителствата смятат, че покриват образователните нужди на общността, като откриват училища наляво и надясно, без това да е подчинено на обмислен работен план, без да вземат предвид статистиките, без да преценят човешките и финансови ресурси за функционирането на учебното заведение. Без никакво планиране.

Опасностите, които крие една непоследователна и лирична образователна политика, могат да бъдат прекрасно дефинирани. Бюджетът за образование, вместо да бъде продуктивен за общността като великолепна инвестиция на държавата в развитието на населението, може да се превърне в достойно за съжаление прахосване. Непланираното образование води до ходове и контраходове, преразглеждания и отменяния, които рушат трудовата атмосфера, необходима на институцията.

Децата трябва да ходят на училище с радост, да обичат това, което правят, да имат оригинално поведение на уважение към самата неповторимост на всяка душа.

Не може да се повери училище на никой директор, преподавател или администратор, който не е оригинален, какъвто е всеки обучителен процес, всяка сутрин, всяко междучасие, всяка приказка, която включва.

В противен случай животът се свива в някоя норма, в някоя прозявка, в някое скъпо струващо изключване.