Енрике Марискал
Приказки за подарък на оригинални хора (4)

4. Толкова ми липсваш..!

В рая съществува благословията на опрощението, хармонията и щастливия случай. В ада бръмчи отегчението, вниманието към нищожното и прекалената аргументация. Добрата вълна е заразна. Депресията — също.

Един оригинален приятел ми разказа тази истинска история, която струва колкото „безценна неочаквана находка“. Той ръководи едно значително многонационално предприятие и често пътува из цялата страна, а също така и в чужбина.

Като пристигнел в Ню Йорк, Торонто, Кордова или Тукуман, първата му работа била да се обади на жена си:

— Скъпа, пристигнах, добре съм, тук е студено, пътуването беше приятно, излетяхме навреме, снощи вечерях нещо леко, днес ме чака тежък ден…

А от другата страна на линията се чувал сух женски глас, необщителен, безразличен и по някакъв начин раздразнен от разстоянието и телефонния разговор, който обикновено завършвал с едно монотонно и упрекващо „чао“.

И така, докато един ден моят приятел решил да промени обичая си:

— Като пристигнах на летището, се обадих вкъщи и като чух гласа на жена ми, казах само: „Толкова ми липсваш…!“ Отвърна ми с дълбока въздишка и след това си поговорихме топло за нас.

В действителност този, който остава, не се интересува особено от времето в Боливия или какво си ял в самолета. Това, което иска да знае, е дали е свързан емоционално с вътрешния ти свят, дали има споделена и бленувана връзка с теб от разстояние. Един прост израз, три думи, са достатъчни да предадат една емоционална връзка, да направят така, че двама души да се чувстват свързани. Съветвам ви да правите същото.

Веднъж реших сам да го приложа. Обадих се от една автогара в Санта Фе, готов да проверя емоционалната интелигентност на една толкова кратка фраза. Изчаках с голямо внимание и… ми се обади телефонният секретар. Без да се колебая, казах искрено: „Толкова ми липсваш…!“

По-късно, когато преглеждах съобщенията от секретаря, видях, че Сузана ги е изтрила всичките, с изключение на едно: „Толкова ми липсваш…!“

Поради същата причина никога не преставам да пиша по някоя приказка, посветена специално на всеки един от хората, които следят и четат творбите ми — много просто: „Толкова ми липсвате…!“