Енрике Марискал
Приказки за подарък на оригинални хора (44)

44. Надеждата

Няма любов без надежда, казва науката за възрастите, като по този начин показва, че любовта винаги предпазва.

Селянинът в дългите преходи се окуражава от надеждата: ето, с още едно „дий“ ще стигнем в село.

Преди години един вестник от вътрешността на страната публикува серия съобщения с прогнози за изключителна реколта. Земеделците, научили за добрата новина, хвърлили повече и по-разнообразни семена, с повече надежда от обикновено. Колкото повече регионалната преса повтаряла окуражителното предсказание, повече желано, отколкото действително, толкова повече се разпространявал ентусиазмът. И поради силата на всеобщата надежда реколтата наистина се оказала необикновена, макар че източниците на информация били дръзко измислени от главния редактор.

Общественият стимул бил възприет от селската общност и се превърнал в конкретен факт на споделени печалби.

Въображението има силата да превръща в реалност това, което си представяме.

Вероятно поради тази причина е много трудно да срещнеш някой оптимистичен, обнадежден реакционер. Защото за него доброто вече се е случило преди това.

Обратно, човек може да има окуражаващо прогресивно мислене, защото съществува обещаващата представа за едно настояще, което полага основите на по-пълно, по-добро утре.

Човекът с реакционно мислене възприема нещата с гръб — всичко хубаво ни връща в миналото.

Живот без надежда не означава по-зряло състояние, а по-скоро обратното, състояние на гибел.

Виктор Франкъл разказва, че когато бил затворник в един нацистки концентрационен лагер, по време на един тежък преход през снега, недохранен и болен, усетил, че силите го напускат, и пожелал да се остави да падне, да умре, сломен от толкова безсмислено страдание. В същия момент в ума му изникнал ясен, изпреварващ образ — видял се да говори в университета пред преподаватели и студенти върху смисъла на живота. Слушали го с голямо внимание. И като се видял така в бъдещето, в една прекрасна ситуация на служене, си казал: „Не мога да умра, все още ми остава да направя това.“

Франкъл продължава да живее в творбите си, а щедрите му и мъдри послания поставили началото на елпидиотерапията, лечение посредством надеждата. Без визионирането било отделният човек, било цял народ, загива.

Елпида на гръцки означава „надежда“. Тъкмо Пандора, първата жена от човешкия род в гръцката митология, отворила от любопитство кутията с всички беди на човечеството, които бързо се разпространили по света. Но след тази грешка освободила от кутията и надеждата. Така запазила това добро като единствен шанс за хората.

Пред измисления гроб на тримата влъхви някой направил следния коментар:

— Как може възрастни хора да вярват в такива измишльотини?

Но друг турист, по-умерен и разбиращ, му отговорил:

— А колко надежда са получили милиони деца от всички времена заради тази колективна мечта?

Надеждата свършва, когато сърцето ни загуби вяра, невинност и детство и ни остане като единствена реалност сутрешният информационен бюлетин.

„Настигне ли те лош час, това не значи, че всичките ти часове ще бъдат лоши.“

Старостта не е толкова лоша, ако се вземе предвид алтернативата.