Енрике Марискал
Приказки за подарък на оригинални хора (32)

32. Известни епитафии

Леополдо Марешал открил на полето две известни епитафии на двама безмълвни герои. Така ги извадил от анонимността, от пълната забрава, с която животът тъче своята постоянност.

Тук почива Факундо Корвалан, говедар. Защото беше роден в къщата на вятъра, всеки негов ден беше порив. Както караше стадата на юг, връхлетя на пустинята, видя жлъчното й лице и й остави пасторална юзда на един бял кон. Живя и обича според обичая на вятъра, с единия крак в стремето, а с другия в танца, и като вятъра заспа в земята, която ботушът негов бе наказал. Никой да не смущава съня му. Тук почива вятър.

Друга известна епитафия е посветена на един умствено недоразвит мъж:

Унко, идиотът, косач на тръстика, лежи тук без мачете и тръстика. Режеше тръстика за покрива на човека. За любовта на човека режеше зелени тръстики, изпълнени с вятър. А той самият никога нямаше ни покрив, ни любов, ни смях, нито човек. Червен като пладне, но без светлина в него, силен и напет, но без песен, беше изящна виола без струни, красива лампа, която господарят й никога не запали. Неговият Бог беше кост от бекас, люлян върху черната вода. Безмълвна тръстика лежи тук по дължина. Косачът небесен я отряза.

Съществуват и шеговити, иронични послания, които развеселяват гробищния пейзаж: „Не мога да ви обслужа. Не настоявайте.“ „Извинете, че ви приемам легнал.“

Един голям ценител на хубавото вино съветва посетителите на гроба му: „Пътнико, не поливай гроба ми със сълзи, че сълзите са вода, а водата не е по вкуса ми.“

Големият анатом на Ренесанса, Якоб Силвиус (1478–1555) бил лекар, но зъл, стиснат, груб, отмъстителен и ненаситен. Неговата епитафия казва следното: „Тук почива Силвиус, който никога нищо не направи без пари. Сега, когато е мъртъв, се вбесява, че четеш това безплатно.“

Каква епитафия си представяш, драги читателю, за твоя покой?

Колкото до мен, бих казал: „Оттук мина една красива приказка, умна и оригинални.“