Енрике Марискал
Приказки за подарък на оригинални хора (40)

40. Оригинално възприятие

Говори се, че има много иронични, подозрителни журналисти, способни на бързи и остри шеги. Веднъж се срещнали двама от занаята, единият гърбав, другият куц.

— Да не би да носиш някоя голяма новина на гърба си? — попитал куцият.

— Ти трябва да носиш големите новини, защото ходиш насам-натам — отговорил веднага колегата.

Казва се, че и глупакът притежава достатъчно талант, за да бъде злодей. Всеки човек възприема, оценява, премълчава или действа според собствените си интереси и възможности.

Този, който умира богат, има само едно нещо, от което да се срамува — състоянието му. Нито това, което е натрупал, му е било нужно, нито го е дал. Възприемал е лошо. Липсвала му е оригиналност.

В едно малко селце в Испания един стар безбожник бил голям приятел с вярващия Хосе, с когото водели дълги разговори по метафизични въпроси.

Един ден този добър агностик имал възможност да отиде в базиликата „Свети Петър“ и папата дал причастие на групата посетители. Като получил светата нафора, трогнат, човекът си казал: „Ще я занеса на вярващия Хосе, той много ще се зарадва на този подарък“. И внимателно я запазил.

Един мой много специален приятел седнал в една столова в Сан Маркос Сиера и поискал „нещо добро за кармата“.

Толкова преходно е настоящето, че го улавяме със спомени.

Кога един човек е искрен? В Класическа Гърция знаменитите скулптори поправяли с восък малките несъвършенства на творбите си. Когато някой искал да изтъкне неповторимата красота на някоя творба от мрамор, казвал: „Това е «sin cera^[1]», прекрасно, оригинално“.