Енрике Марискал
Приказки за подарък на оригинални хора (21)

21. Пример

Крал Алфонсо V Арагонски се връщал от Капуа, придружен от рицарите на своя двор. Както имал навик, поискал да забърза напред, за да проучи полето и да види с очите си какви опасности би могъл да срещне.

Започнал разузнаването в бърз и ловък ход. Вече бил напреднал доста от групата и преминавал едно възвишение, когато видял в ниското един човек, чието натоварено с брашно магаре било затънало в калта и напразно се мъчело да се изправи.

Човекът с пълен глас викал за помощ. Кралят се приближил и, без да разкрива кой е, му предложил да помогне. Магарето и чувалите били напълно изкаляни. Селянинът казал:

— Приличате на служител с голям пост, не мога да приема предложението ви, защото прелестната ви одежда може да се изцапа.

— Не се тревожете за това — казал кралят, — по-добре аз да се лиша от една дреха, защото мога да си ушия нова, отколкото вие да се лишите от магарето и брашното, които със сигурност са единствената прехрана на семейството ви.

— И въпреки всичко — отвърнал работникът — не мога да се съглася, защото макар вашите думи и щедрост да вдъхват доверие, усещам във вас нещо, което ме обърква.

— Хайде, хайде, добри човече — настоял кралят, хващайки чувала с брашно от едната страна, докато селянинът правел същото от другата.

— Ще съжалявам много, ако някой благородник се приближи и ви укори сурово заради услугата, която ми правите.

— Щом това, което правя, е добро — казал монархът, — как може някой да го осъди? Дърпайте и да спасим имуществото ви, а за натрупаната кал не се тревожете, тук някъде ще намеря вода да се измия.

В този момент се приближила свитата на краля. Рицарите започнали шумно да го приветстват, после се приближили слуги, които го почистили от калта и му дали подходящи дрехи.

Първоначално селянинът изтръпнал пред това невероятно събитие, но тъй като думите му идвали лесно, успокоил вълнението си и веднага се приближил до краля, хвърлил се в краката му и започнал да го моли за прошка:

— Господарю, Вие знаете, че не исках помощта Ви, но ако знаех със сигурност кой Сте, щях да предпочета да умра, преди да я приема.

— Изправете се, приятелю — казал Алфонсо V Арагонски, — и знайте, че кралете се различават от останалите хора само по по-голямото си задължение да се грижат за тях и да са им полезни, и дано успея да помогна на всички, които Бог е оставил на моите грижи, както помогнах на вас.

— Толкова не сме свикнали, господарю — отвърнал селянинът, — да слушаме такива думи, че ни струва голямо усилие да ги разберем. Трудно мога да се отблагодаря за такава добрина, но бъдете сигурен, че хората ще научат за любовта Ви към народа, и освен ако желанията ми не ме лъжат, скоро всички ще разберат и цялата област ще застане на Ваша страна.

Историята разказва, че точно така и станало — съвсем скоро Алфонсо V Арагонски станал крал на цялата провинция, повече заради необикновения пример, който дал, отколкото заради оръжията или славата, която неговите слуги му създавали.