Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Cuentos para regalar a personas originales, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Елена Дичева, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Silverkata (2020)
Издание:
Автор: Енрике Марискал
Заглавие: Приказки за подарък на оригинални хора
Преводач: Елена Дичева
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: испански (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „БАРД“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: научнопопулярен текст
Националност: аржентинска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Излязла от печат: 28.01.2011
Редактор: Боряна Даракчиева
ISBN: 978-954-655-198-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10810
История
- — Добавяне
26. Недоверието
Имаше едно време, не много далечно, когато всичко опираше до думата — единствен надежден гарант — между вменяеми пълнолетни. Сега банките преливат от чекове без покритие. Във всички случаи има обяснения, които обосновават договорната развала.
Щом се направи законът, още там възниква капанът, влиянията, небрежността.
Има неподкупни политици, но те са най-скъпите и най-сложните. Не оставят да се „работи“.
Така се пръкват отвсякъде „доверчивите“, които провалят със своите свръхограничения възможностите за добро общуване. Корумпират вярата.
„Ако не ме познаваш отвътре, не ме докосвай отвън“, казва народната мъдрост. Следователно изглежда по-добре да не се доверяваш и да следваш общото правило — ако не убиеш, ще те убият.
— Докторе, мислите ли, че това лекарство ще е добро за детето ми?
— Разчитам на юридическата ви грамотност, докторе, не смейте да ни мамите. Има кой да ни защити от вас.
Креативността не е хитростта да избереш най-доброто място в клоаката. Точно обратното, това е интелигентността да излезеш от нея.
Първите движения са вътрешни. Нужно е да започнем да вярваме в себе си, съобразно утвърждаването ни в житейски ценности, достойни за уважение: прозрачност, справедливост, солидарност. Обратно, социалният климат с нашия дух за нагаждачество, недалновидност и тем подобни, отравя.
Някой би могъл да каже, че недоверието е национален културен проблем, проблем на възпитание. Една университетска преподавателска, приятелка, вече на възраст, разказа тази лична история:
Прибирах се вечерта, с автобус, в Буенос Айрес от Ла Плата, и си плетях. Заспала съм за миг и когато се събудих, забелязах, че часовникът ми го няма. Погледнах спътника си — брадат, непознат, изглеждаше, че спи. Не се поколебах и за миг, забих една от куките в корема му и му казах убедено: „Дайте ми часовника“. Младежът ме погледна учудено и ми даде часовника.
Като се прибрах вкъщи, открих в джоба си два часовника — моя и този на младежа.
Тя преподава в университета за негативната природа на предразсъдъците. Недоверието сред нас никак не е оригинално. Затова е добре да помним, че най-тъмният час на нощта е пред изгрев.