Енрике Марискал
Приказки за подарък на оригинални хора (30)

30. Споделена самота

Изкуството да плуваш през живота се състои в това да прекосиш неизбежния океан от самота… в добра компания. Чувството за самота ще ни спохожда, без да го търсим. Появява се като мимолетен облак.

Големите учители на човечеството, както и съвременните ядрени физици, ни говорят за единство, не за разделяне. Мисълта притежава една странна способност да фрагментира, да разделя. Любовта винаги свързва, разбирането открива единението с „ти“, следователно се удължава и се свързва с другия, точно както и съчувствието, преживяването на чуждата болка като своя. Да мислиш означава да претегляш, сравняваш, разделяш. Кришнамурти^[1] обичал да казва: „Да сравняваш означава да нападаш.“

Веднъж жена казала на мъж:

— Обичам те.

А мъжът отвърнал:

— Сърцето ми заслужава твоята любов.

Изненадана, жената отговорила:

— А ти? Нима не ме обичаш?

Мъжът вдигнал поглед към нея, но не казал нищо.

Тогава жената отчаяно изкрещяла:

— Мразя те!

А мъжът нежно казал:

— Значи сърцето ми заслужава и твоята омраза.

Стремежът да обсебиш другия проваля общуването на душите. Молитвата за срещата и усилването на любовта между двама влюбени казва така: „Ти не си дошъл на този свят, за да отговориш на моите желания, и аз не съм дошла на този свят, за да отговаря на твоите, но ако се открием искрено, ще можем да се слеем в единството на любовта.“

Тогава животът, лишен от съмнението, ще придобие всички цветове на светлината — красив, хармоничен, необходим, изящен и оригинален.

Усещането за „откършен клон“ изчезва при срещата с истинската ни идентичност. Личността регистрира „действителността“ посредством петте ни сетива. Душата е тотално свързване и действието й надхвърля краткия ни телесен епизод, времето и желанието. Тя е неподлежаща на контрол пълнота, едно ново раждане, отвъд сетивата.

Индивид означава неделим, тоталност, завършен в себе си. Оригинален.

Хората са сами, защото издигат стени вместо мостове.