Енрике Марискал
Приказки за подарък на оригинални хора (15)

15. Претенции

Народната мъдрост препоръчва благоразумие във връзките ни, за да не даваме повод за последващи — конфликтни — изисквания, както на богати, така и на бедни: „Не дължи нищо на богатия, не обещавай нищо на бедния.“

Става дума да избягваме претенции, колкото неочаквани, толкова неприятни и прекалени. Има претенции, които са разумни, основателни и конструктивни, но също така и капризни изисквания, не на място и без граница.

Някой беше забелязал, че жените обикновено изискват незабавно удовлетворяване на желанията им. Показателен случай е онзи с танцьорката, която, огорчена, поискала от царя да види главата на Йоан Кръстител забита на копие. Монархът решил, че трябва да изпълни желанието, защото бил обещал на красивата танцьорка всичко, което поиска, в замяна на един танц.

Вавилонската кула е символ на безграничната човешка амбиция. Хората опитали чрез едно здание да стигнат самото небе и Бог ги наказал чрез разбъркването на езиците.

Претенцията да живеем възможно повече години, като шараните, тези дълголетни риби, произхождащи от Китай, създава много ненужно страдание. Лебедът, напротив, умира, когато загуби способността си да създава поколение. Не иска повече от живота.

Плодът идва след цветето, зреенето — след младите пъпки. Природните процеси не могат да се ускорят заради един каприз. Планинско ехо не се получава, ако разстоянието не е достатъчно. По този начин животът, внимателен, щедро ни връща това, което излъчваме, дори и да не го искаме.

Наглата мечта за вечна власт е една илюзия, която кара да страдат както този, който я подхранва, така и всички, които са жертва на подобен каприз, свойствен и на герои, и на богове.

Много малко хора успяват да се оттеглят навреме, още докато са в разцвета на силите си, преди да са се превърнали в ходещи мумии.

Искаме да ни обичат, да ни се възхищават и да ни боготворят. Това е в пряка връзка с нашето самоуважение, а в много случаи — с нашето самоосакатяване. Прищевките често имат голяма социална и лична цена, пропиляват силата на простото, на спонтанното, на насладата от това кои сме и какво притежаваме, без повърхностни претенции.