Ингрид Паркър
Свитъкът на Дракона (3)

Пролог
Свидетели
Хейан Кио (Киото): в месеца на падащите листа (септември) 1014 г.

Двама души следяха какво става в градината тази нощ.

Единият беше старецът на верандата, който се надвеси напред, щом чу леките стъпки по пътеката към малкия павилион в дъното на двора.

Младата жена се връщаше. Сама! Погледът му спря на потрепващата цветна коприна и златистите отблясъци в косите. Лунната светлина играеше по клоните на дърветата. Очевидно зрението му вече не беше същото, защото минаха няколко минути, докато осъзнае, че тя плаче. Пред портата към улицата дребната фигура се препъна. Притиснала към очи широкия ръкав на дрехата си, тя протегна другата си ръка и потърси дръжката на вратата. Преди да отвори, се обърна за миг към павилиона, след което се загуби в нощта.

Лицето на стареца се изкриви в беззъба усмивка. Любовна свада. Наемателят му бе изключително красив младеж. Нищо чудно, че бе успял да създаде връзка с толкова високопоставена жена. Толкова издигната, че имаше право да носи скъпи тъкани и да закрепва косата си със златни игли. Привилегия, на която хора с по-низше потекло не можеха да се радват.

Беше доволен. От много време насам животът му се бе ограничил до онова, което виждаше в градината от мястото си на верандата, и до нездравата наслада да следи тайните удоволствия на хората с благороден произход, като запълва самотните часове с предположения и догадки. С нетърпение очакваше и следващи подобни събития. От гърдите му се отрони щастлива въздишка и той затътри крака към леглото.

Свит в храсталаците, вторият наблюдател също остана доволен от видяното. Беше проследил двойката до тайното любовно гнездо. Не бе пропуснал златните игли в косата на дамата. Беше приятно изненадан от бягството й към улицата. Не вярваше, че ще си тръгне толкова бързо, при това сама. Последва я без никакво колебание.

Младата жена тичаше бързо през опустелия квартал. За първи път се движеше без придружител. Обикновено пътуваше в носилка или паланкин и винаги с охрана, но тази вечер посещението й беше от съвсем друг характер. В подобни случаи лицето й оставаше скрито зад плътен воал и се оставяше той да я води. Сега трескаво търсеше познати ориентири, за да намери пътя към дома си.

Един-два пъти пое в погрешна посока. По едно време й се стори, че чува стъпки зад гърба си, и реши, че любимият й я е последвал, но когато се извърна, видя, че се е излъгала. Повечето стари сгради наоколо бяха необитаеми или порутени. Другите бяха скрити зад избуяла зеленина, а вратите към тях — здраво залостени срещу нежелани посетители.

Постепенно младата жена забави стъпки. Луната освети следите от сълзи по лицето й. Срещата им в отдалечения павилион бе организирана в голяма тайна. Малко неща можеха да спрат изгарящата ги страст, а ето че сега тя бе сама и отчаяна.

Улиците пред нея бяха пусти, притихнали, сенките на дърветата сякаш търсеха плячка. Писък на дребно животно и шум от падащи предмети нарушиха тишината. Самотната жена прибра трескаво полите на дрехата си и отново побягна напред, обзета от панически ужас, че озъбени тигри или кръвожадни демони я следват по петите. От мрака, обвил дърветата и клоните, изпълзяваха уродливи сенки, до слуха й достигаше необичайно шумолене. Прелитаща нощна птица докосна страните й с крилете си и момичето изпищя ужасено, призовавайки на помощ богинята Канон.

За щастие в същия миг погледът й се спря на позлатено украшение върху покрива на пагодата. Беше стигнала порутената ограда на изоставения храм и сега вече знаеше къде се намира. Свещените зидове тънеха в спокойствие, облени от лъчите на луната. Богинята, закрилница на слабите и хората в нужда, очевидно бе чула вика й за помощ.

От другата страна на храма в пустеещото пространство, където скитници бяха струпали подобия на колиби, се бе скрил вторият свидетел.

Този хищник в човешки образ причакваше младата жена да се върне от срещата с любимия си. Дългият му меч бе готов, въпреки че и приближените му бяха заели позиции.

С доволно ухилено лице, че тъкмо край него ще мине плячката, той изскочи на пътеката. Сепната от неочакваната му поява, жената спря, онемяла от ужас. В този момент облаците се отдръпнаха и луната освети лицето на наблюдателя. Изплашената жена изпищя.

Този път богинята остана глуха за нейния зов.