Джеф Абът
Адреналин (92)

92

Луси се дръпна назад.

— Изглеждаш ужасно.

— Едуард има странен пистолет. Прицелва се в един човек, а убива друг. Разкажи ми за него.

Тя поклати глава.

— Не знам за какво говориш.

— Използва компютърен чип.

— Не знам, Сам.

— Има списък с набелязани деца. Деца, Луси.

— Честна дума, не знам.

— Каза ми, че ще убие сина ни. Само защото може.

Видях как тя се готви да произнесе следващото „Не знам“ и после спря. Зачаках да чуя какво ще каже.

— Едуард каза, че е продал сина ни, Луси. Вярно ли е?

Тя се опита да стане.

— Трябва да ме изслушаш, Сам, моля те…

— Помогна ли му да продаде сина ни? — изкрещях в лицето й.

Луси поклати глава и после кимна. След това отново поклати глава.

Броят на хората, които исках да убия, не беше голям. Убийците на брат ми, които промениха живота ми. Пит, защото беше изнасилил и продал в робство онези жени, и се гордееше с това. И Едуард. Сега обаче исках да убия и Луси. Ръцете ми стиснаха шията й. Тя не се възпротиви, само ме погледна в очите.

Пръстите ми започнаха да се стягат. И после я отблъснах от себе си.

Тя затвори очи.

— Едуард държи Даниъл, за да му сътруднича.

— Къде е той?

— Не знам? След като се роди, те го взеха от мен… Взех го в ръце само веднъж. Целунах го и го кръстих. Не можах да им попреча. Раждането беше трудно. Не бях достатъчно силна тогава.

Коленичих до нея.

— И какво стана после?

— Едуард каза, че ще даде Даниъл на някакъв трафикант, който щял да го продаде в Съединените щати, и никога нямало да го намеря, ако не му се подчинявам.

Луси се извърна. Обърнах лицето й отново към мен.

— Нито за секунда не вярвам, че ти си невинна жертва, Луси. Може би изпитваш вина за мен, дори за детето ни. Остави ме да живея, но остана с тези хора…

— Защото те държат Даниъл! Едуард умее да открива страховете ти и да се възползва от тях.

— Ти си поставила бомбата в офиса. Присвоила си пари, прехвърляйки ги на сметки, които Фирмата е мислела за затворени. Не си била невинна жертва на отвличане. Тогава те не са имали с какво да те държат.

— Не знаех, че е бомба. Трябваше да бъде флаш драйв, който копира твърдите дискове. Едуард искаше всичките файлове от офиса.

— Например файловете за разследванията ми.

Тя кимна.

— Разбрах, че е бомба едва когато Едуард ми каза. Бях в колата. Знаех, че ти си в офиса. Той слезе от колата, защото дистанционното управление на детонатора не работеше и трябваше да се приближи до сградата. Имаше забавяне от двайсетина секунди. Едуард го задейства, върна се в колата и разбра, че съм ти се обаждала. И после всичко се взриви. Аз те спасих, Сам.

— А всички останали умряха.

— Трябваше да направя труден избор, също като теб.

Поех си дъх, за да се успокоя.

— Ако искаш да ми помогнеш, ще ми кажеш всичко, което искам да знам. Първо за оръжието. Пистолетът използва чип. Намерих чип, който беше свързан с компютър, където имаше профили на ДНК. Чипът се слага в пистолета и с помощта на нанотехнология някак нагажда куршума към ДНК на определен човек.

Луси бавно кимна.

Седнах срещу нея.

— Ето какво мисля, че е станало.

Тя прибра колене до брадичката си.

— Едуард е британец, но работи в Източна Европа за една от международните престъпни организации, които разследваше отделът ни. Научил е, че в Унгария разработват насочвани с ДНК оръжия, може би от учения информатор, който можеше да ми предаде Царя на парите. Отвлякъл е Ясмина, за да има коз срещу баща й. Откупът е бил оръжията. Заид обаче му е дал оръжията без чиповете, които ги задействат.

Луси вдигна глава и ме погледна.

— Да, той прецака Едуард.

— Едуард е осъзнал, че притежава оръжия с огромна стойност, и ги е пожелал за себе си. Мисля, че операцията е била финансирана от Царя на парите. Едуард го е искал вън от играта и е накарал Ясмина да го убие, за да изглежда така, сякаш тя доброволно се е присъединила към похитителите си и за да гарантира мълчанието на баща й. Но никой от амстердамската банда, освен Едуард не е познавал Царя на парите. Шайката на Едуард му е помогнала да го убие и никой не е разбрал, че това не е бомбен атентат, който да покаже на евентуалните купувачи, че контрабандните им технологии действат, а убийство. И когато те свършиха работата си, и престанаха да му бъдат полезни като прикритие, Едуард ги уби всичките.

Повдигнах с пръсти брадичката на Луси.

— „Новем солес“. Девет слънца. Кои са те? Само Едуард ли?

— Те ми казаха, че трябва да работя за тях.

— Тогава ти нямаше бебе, което да използват срещу теб.

— Не, но имах теб.

Поклатих глава.

— Грешен отговор. Не си го направила, за да предпазиш мен.

— Да, но съществува досадният факт, че те изведох от сградата. Каквото и друго да съм направила, аз спасих живота ти, Сам.

Свих пръсти в юмрук и го сложих на коляното си.

— Бомбата в Амстердам. Полицията не може да разбере как е задействана, но имаше същата сканираща решетка като на пистолета и куршума. Избухнала е, когато се е приближил човекът с набелязаната ДНК.

Луси кимна.

— Офисът ни не е бил взривен заради Царя на парите. По-голямата заплаха е бил човекът, който ни е насочил към него — ученият, изследователят на нанотехнологии. Били сме взети на прицел, защото разследвахме връзката на изследователя с ДНК технологии и нанотехнологии. Когато Едуард е трябвало да затвори устата на учения в Будапеща, следващата мишена, която е можела да му помогне в използването на технологията, е била Ясмина. Ученият с нея ли работеше?

Луси кимна.

— Пистолетите, патроните и бомбата използват нанотехнология, за да нагодят оръжието към човешката ДНК, нали?

— Да.

— Царя на парите е дал пари на Едуард да взриви офиса ни в Лондон, за да унищожи материалите от разследването ми. След това Едуард е използвал парите, за да създаде групировката в Амстердам. Мислели са, че ще бъдат факири по контрабандата. Платил е на Пит и Ник да ръководят престъпна контрабандна операция, за да вземат оръжията от Заид и да ги пренесат в Съединените щати.

Тя избърса лицето си.

— Да. Куршумът със закодираната ДНК не пропуска целта. Снайперистите могат да стрелят в тълпата и да са сигурни, че безпогрешно ще улучат мишената.

— Кои са петдесетте души, взети на прицела? А децата?

— Не знам, честна дума. Нямам представа какво прави Едуард. Той се опита да ме убие. Забрави ли? Мога да ти помогна, Сам.

„Сделка с дявола, втора част“ — помислих си.