Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сам Капра (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Adrenaline, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
sqnka (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеф Абот

Заглавие: Адреналин

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ера

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Експертпринт ЕООД

Излязла от печат: 03.10.2011

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-389-146-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9757

История

  1. — Добавяне

29

Ножът беше малък, но и вената не е голяма. Не бях сигурен дали е от часовникарските му инструменти, или беше оръжие, което Грегор държи под ръка. Чух изсвистяването и се дръпнах назад. Острието разсече въздуха близо до лицето ми.

— Мамка му — колебливо каза Грегор. — Извинявай, но искам да си тръгнеш.

— Обиден съм, че се страхуваш повече от него, отколкото от мен.

Той пусна малкия нож.

— Нямаше да те раня сериозно.

— Кажи го на сънната ми артерия. Защо се страхуваш толкова много от този човек?

Грегор не отговори и аз реших, че щом се бои от насилие, ще му покажа малко. Само да го вкуси. Блъснах го към масата за поправка на часовници и го повалих със силен удар върху стола.

— Не се заяждай — закашля се той. — Исках само да те изгоня оттук. Остави ме на мира.

— Не е честно, Грегор. — Огледах часовникарските инструменти. Бяха направени да прикрепят частите и да изваждат метални парченца. Единият беше извит като хирургичен инструмент. Взех го.

Сложих пръсти от двете страни на лявото му око и вдигнах зловещото на вид малко сечиво.

— Не познавам мъжа с белега! — изкрещя Грегор.

— Вярвам ти. Но познаваш русокосия.

— Моля те, моля те!

— Грегор, не желая да те наранявам. Искам да отидеш на купона на доведената си дъщеря и да се радваш на доброто си зрение.

— Трябва да взема тортата — изхлипа той. — За играта.

— Какво?

— Децата я играят. Парче лепкава торта, окачено на връв. Опитваш се да го изядеш най-бързо…

— Звучи забавно. Искам да присъстваш на това, да отидеш да вземеш тортата и да спечелиш надпреварата.

— Надявам се, че празненството ще бъде страхотно. И ще отидеш веднага щом ми кажеш името на мъжа и къде е.

Той се опита да се отскубне от мен.

— Стар приятел ли ти е русокосият?

— По-скоро… приятел на един приятел. — Той се пречупи. — Името на русия е Пит. Близък е на един мой познат.

— А познатият ти?

— Казва се Ник Тен Бум. Не го познавам отдавна. Двамата пихме бира преди седмица и Пит дойде с него. Но Ник има връзки и Пит се държи така, сякаш и той има.

— И за какво говорихте, докато пихте бира?

— За „Аякс“, футболния отбор на Амстердам. И за жени.

Доближих острието до окото му.

— И после? Само седяхте и пихте бира?

— Отидохме в „Розе Бюрт“, квартала с червените фенери.

— Но ти си женен отскоро, Грегор.

— Аз… не участвах. Нито те.

— Само сте отишли да погледате курвите? — произнесох го почти със същия тон като съпруга, която не може да повярва на ушите си.

— Така искаше Пит. Беше малко пиян. Той обича бира. Искаше да види проститутките на витрините.

— Сводник ли е?

Грегор облиза устни.

— Не, не. Не знам защо искаше да отиде там. Настоя. Отидохме и се посмяхме на жените, които стояха зад стъклата. Пит се смя и ние с Ник също се смяхме. Правиш каквото на Пит му харесва. Той е властен човек.

Да се смеят на проститутки? Не му вярвах.

Порязах го лекичко, близо до клепача.

— За какво друго говорихте?

Той извика и стисна зъби.

— Добре, добре. Пит искаше да знае за прехвърлянето на стоки в Северна Америка. Разпитва ме. Как съм вкарвал стоки в Щатите. Казах му, но ми се стори, че решиха, че съм твърде дребна риба за онова, което искат. Вероятно предположиха, че не транспортирам часовници в достатъчно големи количества.

— Виждал ли си Пит или Ник оттогава? — Преместих инструмента толкова близо до окото му, че видях как очната му ябълка трепери и се тресе.

Грегор не отговори веднага и аз забих малкото острие в дланта му. Той изохка. От ръката му бликнаха няколко капки кръв.

— Следващото ще бъде окото ти. Говоря сериозно, Грегор. Няма да искаш да ми пречиш.

— Не съм виждал Пит отново. Пих бира с Ник преди две вечери.

— С какво се занимава Ник?

— Работи с Пит, но го познавам чрез приятели в бизнеса. Специалист е по компютрите. Върши измами по интернет, банкови писма от Нигерия, такива неща. Не знам как се е забъркал в контрабандата. — Лицето му беше напрегнато под ръцете ми. — Той е… странен. Не искам да бъда приятел с него, но Ник има хубави списъци за продажби в електронната поща.

— Аха, спамър. Истинско зло. Къде мога да намеря Ник? — Допрях острия край на инструмента до езика си и навлажних метала.

Грегор потрепери в хватката ми.

— Живее над кафене в квартала „Джордан“, но през повечето време виси в бар на име „Хрейс Хандер“, близо до „Розе Бюрт“. Познават го там.

Пуснах го. Бавно.

— Ти се опита да ми прережеш гърлото. Ако искаш да забравя тази лоша твоя идея, ще забравиш, че сме разговаряли. Няма да споменаваш за мен, освен ако не се нуждая от теб във връзка с онези типове. Тогава ще бъдем приятели, ясно ли е?

Грегор кимна.

— Ти търсиш Пит. Не го харесвам. Да гори в ада. — Той притисна до гърдите си ранената си ръка, но внимателно, за да не изцапа с кръв ризата си. Не ме погледна. Хората винаги се срамуват, след като пропеят.

— Ако кажеш на някого за посещението ми, ще се върна, Грегор. Няма да сторя нищо лошо на Ник. Само искам да говоря с Пит. Но предупредиш ли ги за мен, ще се обадя в посолството и ще бъдеш на първия самолет за Прага.

— Няма да кажа нищо.

Пъхнах още една пачка евро в джоба му. Той въздъхна облекчено. Извадих мобилния му телефон и попитах:

— Как се казват жена ти и доведената ти дъщеря?

— Остави ги на мира, Самсън, моля те! — уплашено извика.

— Имената им — ледено повторих аз.

— Жена ми е Биби, а доведената ми дъщеря — Бетина.

— Надявам се ти и Биби да сте щастливи, Грегор. Честити от мен рождения ден на Бетина. — Изгледах го продължително. — Ако някога направят филм за Питър Лор[1], ти трябва да играеш главната роля. — Обърнах се и излязох.

Не бях свикнат да измъчвам хора и ако Грегор не се беше опитал да пререже гърлото ми, щях да бъда много по мил. Но уплашен, той ми беше полезен.

Прегледах списъка с обажданията на шикозния му смартфон. Ник му беше звънял преди два дни, късно следобед. Вероятно го беше поканил да пият бира в „Хрейс Хандер“. Проверих другите обаждания. Не изскочи нищо интересно. Много обаждания до Биби, няколко до Бетина. Нищо повече.

Прослушах гласовата поща. Едно съобщение от Биби на бърз холандски. Напомняше му да купи украсата за купона на Бетина. Биби звучеше нетърпелива и пияна и два пъти повтори, че Грегор е безполезен боклук, но не беше моя работа да поставям под съмнение избора му. Истинската любов е сляпа, помислих си и внезапна остра болка стегна гърдите ми, като се сетих за Луси.

Другото съобщение беше от Ник отпреди седмица. Имаше и бонус — снимка на Ник в гласовата поща. Дебеловрат, с червена коса, завързана на къса опашка, не се усмихваше. „Хрейс Хандер“, довечера, ако се изплъзнеш от оковите на Биби. „Ще се видим там в шест. Искам да се запознаеш с един мой приятел“ — казваше Ник в неизтритото съобщение.

Споменатият приятел беше Пит. Грегор беше добър в промъкването през всякакви граници под носа на властите.

Какво искаше да вкара нелегално в Щатите Пит?

Бележки

[1] Питър Лор (1904 — 1964), американски актьор от австрийски произход, често изпълняващ роли на чужденец злодей („Човекът, който знаеше прекалено много“ на Хичкок, „Тайният агент“, „Господин Мото“, „Гарванът“ и др.) — Б.пр.