Метаданни
Данни
- Серия
- Сам Капра (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Adrenaline, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеф Абот
Заглавие: Адреналин
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Ера
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Експертпринт ЕООД
Излязла от печат: 03.10.2011
Редактор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-389-146-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9757
История
- — Добавяне
37
В коридора се отвори врата. По дъските на пода се затътриха крака.
— Ник? Bent wakker? Буден ли си?
— Ja — извиках аз. Не можех да остана повече. Извадих преносимия драйв от изхода. Вратата на банята се затвори. Чу се звук на течаща вода в умивалника, после в тоалетната и накрая струята на душа. Външната врата се отвори.
— Ник се беше върнал.
Нямаше как да изляза отпред. Затраках на компютъра внимателно, за да се уверя, че няма да оставя следи. Затворих файловете и екранът се върна на основната страница. Угасих го.
Преметнах крак през прозореца. Още чувах течащия душ и се надявах, че Ник няма да тръгне право към стаята си. Издърпах се и застанах на перваза.
Не можех да се спусна долу и погледнах нагоре. От тухлената страна стърчеше греда с кука на около метър над главата ми. Повечето къщи в Амстердам ги имаха. Предполагам, че са били използвани, за да се изтеглят големи мебели в жилищата, като се има предвид, че повечето стълбища в Холандия са тесни.
Трябваше да скоча. Изчаках да видя дали някой от улицата ще ме забележи, но никой не поглеждаше нагоре. Съсредоточих се и оставих паметта на мускулите ми от часовете на паркур да си припомни тренировките. Можех да го направя. Вдигнах очи към гредата с куката. Подскочих и протегнах ръце да се хвана.
Не я улучих и паднах.
Едва успях да вкопча пръсти в тухления перваз под прозореца, на който бях застанал. Тялото ми се удари в стената и болка прониза ръцете ми. Пръстите ми пламнаха, сякаш горяха, но не смеех да извикам. Използвах петите си, за да омекотя удара, и това ми даде опора да се хвана по-здраво за перваза. Паркурът прави по-силни ръцете, раменете и корема, но отдавна не бях тренирал. Погледнах надолу. На улицата нямаше никого. От кафенето излезе жена и мина под яркожълтия сенник, но не погледна нагоре.
Вратата се отвори. Ник беше влязъл в стаята си. Подсвиркваше си. Свършено беше с мен. Чух тракане по бюрото. Той вероятно беше само на трийсетина сантиметра от мен. Можеше дори да види ръцете ми, ако погледнеше през прозореца. Ник заговори бързо на холандски с майка си. Беше ядосан и й каза, че няма време за приказки.
Благодаря ти, Господи. Рискувах, надигнах се и надзърнах през прозореца. Ник излезе в коридора, но остави отворена вратата на спалнята.
Паркурът е ефективно придвижване от точка А до точка Б.
Превърнах ума си в нож и разрязах проблема на малки стъпки, които могат да бъдат направени с едно плавно движение. Висях на прозореца по-малко от десет секунди. Нямах време за губене.
Изтеглих се и стъпих на перваза. Майката на Ник го повика от стаята си и се оплака, че не й носи закуска. Ник и каза да си гледа работата и да се върне в леглото, докато изтрезнее. Гласът му се усили, докато се приближавах към стаята му.
Трябваше да подскоча отново. Скочих и този път хванах гредата. Бързо залюлях крака. Ник се скара на майка си и тя изкрещя. От улицата се разнесе вик. Бяха ме видели. Не можех да сторя друго, освен да избягам бързо, преди да повикат полицията. Качих се върху гредата с куката и се покатерих на покрива. Там нямаше да ме види никой. Легнах, вгледах се в небето и си поех дъх. След това бавно се прехвърлих от покрива на Ник на съседния. Пълзях предпазливо и безшумно и внимавах да не ме видят от улицата. Стори ми се, че мина цяла вечност.
Момиченце в единия тавански апартамент ме наблюдаваше с широко отворени очи. Стигнах до края на пресечката, на десетина сгради от къщата на Ник. Детето беше четиригодишно, с блеснали очи и румени като ябълки бузки. Допрях пръст до устните си. То направи същото и се засмя. Изиграх пантомима, показвайки му да отвори прозореца и то го направи.
Вмъкнах се в стаята. Момиченцето се втренчи в мен. Погалих го по главата и отново му направих знак да мълчи. То пак се засмя. Докато излизах от стаята, чух звуци от спалнята. Майка му се обличаше, а някой се къпеше в банята. Изнизах се от апартамента и тръгнах надолу по стълбите.