Джеф Абът
Адреналин (42)

42

Ник затвори телефона и аз отдалечих чашата от устата си. Той се приближи до масата. Може би му бяха казали, че Питър Самсън не съществува. Може би ме беше снимал с телефона си и бе изпратил снимката ми на Пит или дори на мъжа с белега — и в такъв случай бях мъртъв. Погледнах какво има на масата — покривка, красиви цветя в малка стъклена ваза, чаша. Ако Ник беше разбрал, че съм измамник, можех да го убия с вазата. Щях да разбия ръба и да прережа гърлото му. Вазата беше по-тежка от бирената чаша.

Ник зае мястото си срещу мен, оправи опашката си и ми се усмихна.

— Миналата година са те издирвали в Хърватия за контрабанда.

Това беше тъжната истина за Питър Самсън. Той беше загубеняк.

— Да.

— Обвиненията са били снети.

— Подкупите вършат работа. — Повдигнах рамене. — И свидетелят реши да мълчи.

— Какво пренасяше?

— Каквото беше необходимо. Нелегални експлозиви от Чехия. Стари оръжия от Украйна. Опиум през Турция. Не съм специалист по продуктите. Пренасям каквото е необходимо до Канада и Ню Йорк.

— Покрай контрабандата ли се научи да се биеш толкова добре?

— Не, в канадската армия.

— Имам приятел от Прага. Снощи го питах за теб.

— Грегор.

— Да.

— Той каза, че можеш да свършиш добра работа, но че може би си предал едни хора, които са се опитали да те прецакат, двама братя.

— Братята Врана прецакаха хората, които ме включиха в сделката. Вътрешната политика в групировките не ме интересува. Участвам само заради парите. Съжалявам, ако не звучи добре, но е така.

— Тогава ще бъдеш лоялен към… мен.

— Ти ли ще ми платиш? В такъв случай, да, ще съм лоялен към теб.

Ник ме наблюдава още една минута, опитвайки се да вземе решение.

— Може би имам работа за теб, но искам да ми направиш една услуга, ако държиш да я получиш.

— Не съм в бизнеса с услугите.

— Тогава го приеми като инвестиция. Шефът ми Пит се превърна в пречка. Мисля, че трябва да бъде отстранен — изрече го без заобикалки. Ник искаше Пит да изчезне, вероятно за да заеме мястото му и да прибере дела му. Или властта му. — Ако ни осигуриш маршрут до Америка, с теб няма да се нуждаем от Пит. Не ни трябва да взима част от печалбата.

— Ами ако не искам да се намесвам в обърканата ви вътрешна политика?

— Тогава приключваме.

Ник ме използваше. Това беше оцеляване на най-гадните. Той използваше грешката на Пит, че се е доверил на турчина, за да се изкачи по веригата.

Но и аз можех да направя същото.

— Защо се оплакваш от шефа си?

— Умните трябва да печелят повече пари от грубата физическа сила. — Хакерът не харесваше мускулестите типове.

— Ти несъмнено си по-умен от шефа си.

— Несъмнено. Пит е глупав курвенски син. Размахва меч. Можеш ли да повярваш? Меч. Знаеш ли колко непрофесионално изглежда това? — Тонът на превъзходство, който бях доловил в гласа му снощи, се върна.

— Какво ще пренасяте?

— Пакетите не са големи, но трябва да бъдат добре скрити. Изключително ценни са и не могат да се заменят лесно.

— Това не е отговор. Каква е стоката?

— Не е необходимо да знаеш. Не е токсична или опасна. Не му повярвах, но не настоях. Щях да изиграя нова карта. В общи линии Ник искаше да се разприказвам за Пит и да го злепоставя с надеждата, че мъжът с белега ще отстрани Пит. Дори неорганизираните групировки кипят от себелюбие и амбиции. Това може би беше най-прекият път към мъжа с белега.

— Ако искаш работата, трябва да ми помогнеш — настоя Ник.

— И да ти начертая идеален маршрут да пренесеш стоката си с необходимите документи, щедро подкупен капитан и други тлъсти рушвети, а ти да ми вземеш маршрута и да ме изолираш? Не.

— Трябва да си имаме доверие, Сам. Предлагам ти да работим заедно — по тази задача и по другите, които ще се появят. В момента съм много търсен и ми трябва партньор, който не е кретен и може да се разчита на него. Не искам да имам шеф, който се мисли за нинджа.

Придадох нотка на нервност в гласа си.

— Виж, залагам своя задник. Не познавам твоите хора. Имам възможности да пренеса каквото е необходимо, но ми трябват сигурни гаранции. — Звучах като човек, който говори прекалено много, и исках Ник да ме мисли за такъв.

Трябваше ми нюанс на отчаяние, за да приключа сделката. Но да я сключа с някого с власт. — Ако ти не можеш да ми осигуриш това, ще трябва да говоря с някой друг.

— Не мога да те заведа при шефа на Пит. Не става. Разделяй на отделни категории. Пази в безопасност всяка клетка на групировката. Това очевидно беше оперативният им стандарт тук. Хитро. Беше време да блъфирам.

— Тогава приключихме — заявих и станах.

Знаех, че Ник се нуждае от мен. Аз бях шансът му да се домогне до власт.

— Залогът е голям.

— Големият залог ме интересува само ако е свързан с големи пари.

— Ще получиш дела си и премия, че си ми помогнал да изместя Пит.

— Не може ли да получи работата, без да извършвам кръвопролития?

— В днешно време не. — Той понижи глас: — Виж, искаме да пренесем стоката от Ротердам до Ню Йорк. Не знам къде е стоката в момента, освен че пътува от Унгария за Холандия. Пит знае. Говори с него и виж дали си готов да поемеш задачата — и контрабандата, и дали да ми помогнеш да го извадя от играта.

Това беше всичко, на което можех да се надявам засега.

— Добре. Да вървим. — Станах. И в същия миг видях Хауъл. Бързаше по северната страна на канала Сингел. Идваше към нас. Зад него вървеше Огъст.

Бяхме допуснали грешка някъде. Но Мила беше оставила пътека за нас, ако това се случи.

И после видях, че Хауъл, Огъст и един друг мъж, очевидно агент на Фирмата, влизат в интернет кафене. На прозореца имаше чаша кафе, вдигащо пара. Беше в същата сграда, откъдето Мила наблюдаваше от последния етаж.

Трябваше да реша дали да помогна на Мила, или да тръгна с Ник. Исках да й помогна, но не можех да оставя Ник. Този път водеше към Луси и сина ми.

Последвах Ник и се зачудих как ни е открил Хауъл. От проверката на самоличността на Питър Самсън, която Ник беше направил? Може би партньорът му, който беше търсил името Питър Самсън, се беше натъкнал на електронна спънка.

Ник вървеше до мен, преметнал ръка през раменете ми. Не можех да се обърна. Не виждах Мила. Трябваше да измисля начин да я предупредя.

— Задават се неприятности — подхвърлих.

— Какво искаш да кажеш? — Ник се озърна.

— Нали смяташ да прекараш шефа си.

— Той няма да ми е шеф още дълго.

— И аз някога имах шеф. Казваше се Хауъл. Пълен задник. Имам чувството, че винаги е по петите ми.

— Трябвало е да се справиш с него така както аз ще се справя с Пит.

Не можех да кажа повече. Надявах се, че Мила е дешифрирала предупреждението ми. В мига, в който Ник закрачи пред мен, аз извадих слушалката от ухото си и я пуснах на улицата.