Джеф Абът
Адреналин (55)

55

— Грегор, обажда се Пит. Познаваш ли човек на име Самсън?

Последва мълчание. Сърцето ми щеше да изхвръкне от гърдите.

— Да, но не добре. — Грегор установяваше онази важна дистанция. — Той е в града.

— С какво се занимава?

— Ами, бих го описал като транспортна работа.

— И?

— Не знам какво друго. Охранител, когато е необходимо. Сам е опасен в сбиване.

— За кого е работил, преди да го познаваш?

— За Големия Влад, но той е мъртъв сега. Ядосал някакъв нигериец, който го заклал с мачете в банята. Работил е с Джуки.

— Надежден ли е или не?

— Надежден е. Всезнайко, но може да прехвърли всякаква стока. Има връзки сред легалните превозвачи. Улеснява нещата.

Усетих как ми олеква и се осмелих да си поема дъх. Грегор повтаряше думите, които смяташе за истина.

— Благодаря, Грегор. Как върви бизнесът?

— Добре, но бавно. Мислиш ли, че хората не носят часовници, защото сега имат мобилни телефони, които показват часа?

Пит не отговори на въпроса.

— Може да ти направя някоя важна поръчка. Много скоро.

— Хубаво. Добре. — В гласа на Грегор прозвуча нетърпение да приключи с разговора.

— Благодаря, Грегор. Скоро ще говорим. — Пит затвори, но не отмести пистолета от мен.

— Какво искаш, по дяволите? Официална писмена препоръка?

Отбих встрани от пътя и си спечелих изсвирване с клаксон от шофьора на камиона зад мен. Обърнах се да го изгледам.

Пит беше уплашен до смърт. Хладнокръвният негодник беше загазил здраво. Беше загубил съюзника си, който го бе предал на невидим враг, базата си за разпространение на куп фалшиви стоки и търговията с бели робини. Беше загубил двама души, на които разчиташе, склад, пълен със стока, и момичета, които клиентите му очакваха да транспортира. Беше загубил много пари. Ник го беше измамил и го преследваха. Отгоре на всичко турчинът беше разтръбил името му из града. Пит бързо се превръщаше в бреме и го знаеше.

— Всичко ще бъде наред, Пит. Успокой се. — Внимателно бутнах пистолета така, че да сочи към пода на микробуса, а не към главата ми.

Той ми позволи.

— Не искаш да казваш на шефа си, че денят е бил лош, нали? — попитах.

— Млъкни, по дяволите. Да отидем да пием бира в „Де Роде Принс“.