Метаданни
Данни
- Серия
- Сам Капра (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Adrenaline, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеф Абот
Заглавие: Адреналин
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Ера
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Експертпринт ЕООД
Излязла от печат: 03.10.2011
Редактор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-389-146-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9757
История
- — Добавяне
62
Чакахме в дъжда северно от Париж. Отне ни пет часа да отидем с кола до мястото, което ми беше съобщил Огъст. Беше рано следобед и денят беше сив и мрачен. Пит седеше до мен и остреше с камък меча си уакизаши. Кожата ми настръхваше от стърженето. Колко остър можеш да направиш един меч?
Фабриката се намираше край магистрала Е19/Е15, скрита сред няколко сгушени една до друга сгради. Помислих си колко приятно ще бъде да се отърва от Пит. И това щеше да се случи много скоро. Чакахме, но около фабриката не се случваше абсолютно нищо. Часовете минаваха. Започна да се здрачава.
— Как един канадски войник се е заловил с този бизнес? — наруши мълчанието Пит.
Погледнах го.
— Беше ми скучно. А ти как се залови с трафик на жени?
Той се усмихна.
— Трябваха ми пари за художествената академия.
— Не очаквах този отговор.
— Обезпокоителен процент от младите хора в Амстердам мечтаят да бъдат Ван Гог или Рембранд. Както и да е, познавах един човек, приятел на майка ми. Той се нуждаеше от помощ да прекара момичета в Холандия. Помогнах му да си купи микробус да ги кара и постепенно превзех маршрута му.
— Превзе го?
— Той се ожени и реши да не търгува с момичета. Какво си помисли? Че съм го убил?
— Да.
— Не. Познавах го, от дванайсетгодишен. — Пит потърка устни.
Не исках да опознавам Пит като човек, но в мен надделя инстинктивна необходимост да разбера що за птица е той.
— А защо носиш меча?
— Мечът — това съм аз.
— Но така ставаш забележим. Мислех, че идеята е да не биеш на очи.
— Мечът е в чест на майка ми.
— Японка ли е?
— Да. Дошла е тук в началото на осемдесетте години на миналия век. Приятелят й я довел и я зарязал, но тя останала.
Спомних си, че Грегор нарече Пит курвенски син. Вероятно това беше по-скоро обида, отколкото описание. Майка му може би беше работила в „Розе Бюрт“. Много от жените там не бяха холандки.
— Мислех да уча изобразително изкуство и да правя неща в японски стил като миниатюрни скулптури нецке или рисуване с водни бои. Майка ми го правеше през свободното си време. — Той повдигна рамене. — Но не ми провървя в художествената академия. Мразеха ме и едно момиче ми създаде неприятности. Тъпаци. Затова напуснах.
Не бях възприемал Пит като човек с разбити мечти. Той прочете мислите ми.
— Смяташе ме само за трафикант, „змия“, а? — засмя се Пит.
— Ами, аз…
— Всички сме змии. Грегор обича да се преструва, че е сменил кожата си и се е преродил в честна душа, но люспите му още са там. И подозирам, че и ти си много лукава змия, Сам.
— Да. Изгониха ме от армията. Знам малко чешки от баба ми. Не можах да си намеря хубава работа в Прага и затова дойдох тук. А ти веднага след художествената академия ли премина към трафика?
— Не веднага. Работех на договор с полицията в Амстердам. Правех дизайна на уебсайтовете и брошурите им. — Той се засмя тихо. — И после видях колко много плаща противникът.
Погледнах го.
— Страхотна размяна.
— Човек печели сериозни пари, ако е играч. Ако бях останал в полицията, щях да съм незначително винтче в операциите им. Внимавах в час. Не исках да бъда винтче, а да ги притежавам и да ги командвам.
— И си избрал момичета за стока. — Здравият ми разум настояваше да млъкна, но беше странно да седя там и да разговарям с чудовище.
Пит повдигна рамене.
— Печалбата е добра. Търсенето нараства. Няма вероятност да свърши суровината.
Това беше брутално, безпристрастно счетоводство. Запитах се дали не е някакво извратено отмъщение към майка му.
— Ти продаваш хора, Пит.
— Говориш като учител. Смятам го за продажба на утеха и удобство.
— Но не за жените, които продаваш.
Той се усмихна.
— Те са бедни и нямат пари. Не се броят за нищо. — Усмивката му стана гадна. — Живеят по-добре тук дори като курви, отколкото в родината си. Правя им услуга.
— Щеше да бъде различно, ако те са го избрали. Но повечето не са.
Пит ме погледна неодобрително.
— Не знаех, че съм оскърбил свещения ти морал.
Бях прекалил. Можех да покажа презрението си към него, когато го убия, не преди това.
— Аз мисля, че фалшивата стока се контролира много по-лесно от хората.
— Обичам контрола. — Гласът му стана тих и съскащ. — Трябва да пробваш. Ще ти дам най-апетитните залъци от следващата ми партида от Молдова. След четири дни пристигат момичета, поръчка от публичен дом в Лондон. С теб можем да пречупим някое момиче. Щом придобиеш вкус за този бизнес, ще забравиш за фалшивите стоки.
Погледнех ли го, щях да го убия на място. Но Пит ми трябваше. Втренчих се в паркинга пред фабриката.
Той изтълкува погрешно мълчанието ми.
— Аха, може би не харесваш момичета. Търгувам и с момчета, но не са много. Познавам обаче две момчета в Амстердам, които може да ти харесат…
— Не, благодаря. Не се интересувам.
— Странен си, че се тревожиш толкова много за хората. Другите нямат значение. Най-важният си ти. Укоряваш ме, но ти не си по-различен от мен, Сам. Ти лъжеш, убиваш, когато се налага, и живееш под фалшиво име. Аз не съм застрелвал никого така, както ти уби Ник.
— Направих ти услуга с Ник.
— Вярно е. — Той потърка устни. — Все си мисля, че всеки момент ще ме арестуват, защото не знам какво е предавал Ник и с кого е разговарял. Трябват ми много пари, Сам. Искам да мога да бягам и да се крия. Да се криеш, е лукс. Това е признакът, че вече не си пионка, а играч.
— Разкажи ми за Едуард. Той играч ли е или нещо повече?
— Какво нещо повече?
— Ти каза, че Едуард транспортира експериментални оръжия.
— Мисля, че той се занимава с корпоративен шпионаж. Краде от една фирма и продава на друга.
— Какво иска да сложиш в тази пратка, Пит?
— Не се тревожи. Не е твоя работа.
— Ако ни хванат, бих искал да знам за какво лежа в затвора.
— Никога няма да видиш дневна светлина, ако ни заловят за този удар. — Погледът му отново се отмести към нелегалната фабрика. — Аха.
Зад склада, в който се намираше нелегалната фабрика, спря камион с емблема на стилизиран лъв и дракон. Слязоха трима китайци. Двамата бях в черни шлифери, а третият, по-представителният, носеше хубаво жълто-кафяво яке и сини джинси. Той тръгна към товарното отделение на склада.
Двамата в шлиферите останаха до камиона.
— Да вървим — каза Пит.
— Не. Те имат ловни пушки под шлиферите.
— Как разбра?
— Виж как е издут платът точно под мишницата му. Единият пътуваше в кабината, но вторият слезе от самия камион. Те няма да влязат в сградата. Пазачи са.
— Тогава какво ще правим?
— Не можем да отмъкнем камиона тук. Те ще натоварят още стока. Вече са взели фалшивите цигари по пътя. Ако ги нападнем сега, докато са паркирали на приятелска територия, някой ще се обади на фамилията Лин.
— Не и ако избием всичките.
— Не съм дошъл с теб да проливам кръв. И това е лоша бизнес практика. — Бъркането в печалбата беше единственият довод, който можеше да въздейства на Пит. — Фамилията Лин веднага ще започне да ни търси. Трябва да се справим само с екипажа на камиона.
— Как ще откраднем пратката?
— Ще отвлечем камиона.