Джеф Абът
Адреналин (53)

53

Мила побягна и изстреля четири куршума в машинния цех. Целта й беше да внесе объркване и смут. Рани русокосия в ръката и принуди Хауъл и хората му да се съсредоточат върху нея за цяла минута. Надяваше се, че това е дало време на Сам да избяга.

След това се оттегли, като хукна по алеята на паркинга и се скри зад ъгъла. На офиса беше окачена табелка „Затворено“. Тя извади шперц от джоба си, отключи и преди да я забележат, се шмугна вътре. Затвори вратата и забърза към прозореца със завеса, за да наблюдава какво ще стане.

Хауъл и хората му се появиха след пет минути. Нямаше следа от китайския хакер. Едрият блондин се държеше за ръката. Якето му беше прогизнало от кръв. Другият мъж се препъваше. Беше ранен в крака. Двамата изглеждаха повече ядосани, отколкото измъчвани от болка. На лицето на Хауъл беше изписана ярост.

Микробусът потегли. Хауъл пренебрегваше местопрестъплението. Може би щеше да се обади на холандската полиция, но в такъв случай щеше да се наложи да обяснява защо хора на Фирмата са отишли в склада и са участвали в престрелка. И въпреки че индустриалният парк изглеждаше занемарен и изоставен, някой наблизо можеше да е чул изстрелите и да е извикал полицията.

Мила взе решение десетина секунди след като микробусът изрева и потегли. Хауъл не беше изчакал полицията, но това не означаваше, че не им се е обадил, и те можеха да пристигнат след няколко минути. Тя имаше много малко време да претърси сградата.

Вмъкна се в стария машинен цех. Във въздуха се носеше парливата миризма на барут и сладникавото ухание на тютюн.

Близо до единия струг имаше големи капки кръв. Китайският студент беше улучен в главата. Тя го погледна, но не го видя да диша. Все още носеше личната си карта и Мила я взе. Всичко, което щеше да забави полицията, за нея беше предимство. Огледа изоставения офис, който беше празен, и със свито сърце обиколи цялото помещение, очаквайки да види мъртвото тяло на Сам, но от него нямаше и следа.

След това тръгна по къс коридор и намери затворена стоманена врата. Той сигурно беше там.

Отключи внимателно и безшумно. Механизмът се освободи и ръката й се върна на пистолета. Пое си дълбоко дъх, за да се успокои, вдигна оръжието и отвори с ритник вратата. До стената бяха оковани осем полуголи, насинени и изранени жени.

Тя се вцепени за миг. Прониза я болка, остра като стоманена кама, и я заболя гърбът. Втренчи се в жените и те в нея. И след това я обзе възмущение, което й даде сили. Хауъл не беше ли разбрал, че жените са там? Или не му пукаше? Или щеше да се обади анонимно на полицията, за да съобщи за присъствието им? Нямаше значение. Тя не можеше и нямаше да ги остави.

Повечето наведоха глави, но една червенокоса тийнейджърка я погледна в очите.

— Всичко е наред — каза на английски Мила. — Сега сте в безопасност.

Червенокосата заговори на молдовски:

— Коя си ти?

Мила премина на молдовски. Думите имаха вкуса на сладкиша, който обичаше като малка.

— Ще бъдете в безопасност. Ще ви изведа оттук. Лошите мъже си отидоха.

— Коя си ти? — повтори червенокосата.

— Приятелка. Искам да правите точно каквото ви кажа, защото може би нямаме много време. Ще ви заведа на безопасно място и после у дома.

— Нямаме пари да се върнем у дома — обади се друга жена. Устните й бяха морави от бой.

— Знам. Ще се погрижа за всички. — Мила отстъпи назад в коридора и коленичи до трупа на Ник. В джоба му намери връзка ключове за оковите. В ръката му видя предавателя на Сам, вече разглобен. Тя го взе от мъртвеца и го пъхна в джоба си.

Ръцете й трепереха, докато освобождаваше жените. Съзнанието й се изпълни със забравени възприятия — тихото бръмчене на движението по булеварда, мирисът на евтина пица, топлината на пистолетите в ръцете й, ветрецът, повяваш, през отворените прозорци в топлата израелска нощ, докато обикаляше стаите на обречените, единствения човек, когото остави жив, който крещеше, че ще я намери и ще я убие заради стореното от нея. Тя прогони спомените.

Две жени започнаха да стенат и да ридаят. Говореха на молдовски и не можеха да повярват, че ужасяващото им изпитание е свършило.

Мила си мислеше, че те се нуждаят от подслон, лекари и документи. Забрави за Сам Капра. В момента той беше сам.