Джеф Абът
Адреналин (44)

44

Ник ме качи отзад в микробус и извади превръзка за очи.

— Помоли ме да ти се доверя — рекох. — Доверието трябва да е взаимно.

— Така е, но няма да ти позволя да видиш къде отиваме. Не трябва да знаеш. Когато се включиш в групировката ни, ще ти кажат каквото е необходимо.

За него не беше лошо да си мисли, че има пълен контрол върху положението, затова му позволих да сложи превръзката на очите ми.

— А сега ще те претърся.

Той ме обискира щателно. Беше усърден, но пропусна предавателя под яката ми. Бях решил да го държа включен и да предава, макар да знаех, че ако го намери, Ник незабавно ще ме убие.

Не се възпротивих на претърсването. Казах му, че ме гъделичка, но той не ми обърна внимание. Чух го, че се качи отпред и запали двигателя. Микробусът се заклати и се включи в уличното движение.

— Къде отиваме? Ще се срещна ли с Пит?

— Да.

Искаше ми се да попитам дали ще видя и шефовете на Пит. Мъжът с белега и Ясмина също можеше да са там. Трябваше да предположа, че белязаният ще ме познае. Щом беше отвлякъл Луси, той беше видял лицето ми. Не исках да свърша завързан за стол като турчина, но трябваше да рискувам.

Микробусът се движи дълго. Съдейки по броя на внезапните остри завои, реших, че не излизаме от Амстердам, а по-скоро Ник се опитва да се отърве от евентуални преследвачи. Или да ме обърка. Запитах се дали Мила кара след мен. Надявах се, че се е изплъзнала от Хауъл и Огъст, защото иначе бях сам. Как ни беше открил, за Бога? Сигурно по търсенето на информация за самоличността на Питър Самсън от хакера на Ник. Той вероятно беше действал в интернет кафенето и бе прикрил проникването си с техния сървър. Хауъл и Огъст бяха в Амстердам и несъмнено търсеха мен, и бяха заловили компютърния специалист на Ник. Това означаваше, че Хауъл може би е по следите на хората на Ник и ако беше така, щеше да ми попречи да намеря семейството си.

По време на всяка операция има момент, когато си казваш: „Майната й на предпазливостта.“ Не съм безразсъдно смел, нито глупав, но понякога трябва да бъдеш таранът. Хауъл се доближаваше до мен и времето ми да открия мъжа с белега изтичаше.

— Искам да ти обясня как ще подходим — обади се Ник. — Пит ще бъде там. Ще има и един друг човек. Не е необходимо да знаеш името му.

Осъзнах, че съм затаил дъх.

— Добре. — Господи, моля те, нека другият човек да е мъжът с белега.

— Ще им разкажеш как точно да организират алтернативен маршрут.

— И в замяна ще получа пари и работа?

— Да, но искам да злепоставиш Пит. Ще кажеш на шефа му, че познаваш Пит от контрабандни сделки в Молдова и че сте работили по едни и същи маршрути. И че Пит е продавал по пътя момичетата, които прехвърля, прибирал е парите, преди доставката да бъде извършена, и е мамел клиентите си.

Стомахът ми се сви.

— Пит е трафикант на хора?

— Пит пренася стоки. Жени от Молдова, натоварени на кораби за публични домове в Британия, Германия и Израел. Бебета, взети от Македония и Албания, които да бъдат осиновени в Италия, фалшиви стоки масово производство, докарани от Китай в Западна Европа. Няма значение какво. Той пренася каквото е необходимо.

Гадеше ми се, когато микробусът спря. Долових миризма на гориво и отходни газове. В далечината се чуваше бръмченето на движението по магистрала.

— Пристигнахме, Сам. Време е за шоу. Бъди добър и аз ще бъда добър с теб.