Сюзън Елизабет Филипс
Идеалната половинка (6)

5

Боди намали скоростта на бягащата пътека.

— Разкажи ми повече за Порша Пауърс.

Капка пот се стече по вече влажната яка на избелялата тениска на Хийт с емблемата на „Долфинс“, когато напрегна мускули и остави щангата на стойката.

— Запозна се с Анабел. Представи си пълната й противоположност и ще получиш Пауърс.

— Анабел е интересна. Струва ми се, че е костелив орех.

— Тя е празноглава. — Хийт се протегна. — Никога не бих я наел, ако не бе извадила късмет с Гуен Фелпс.

Боди се разсмя.

— Още не мога да повярвам, че са ти били шута.

— Най-после да срещна интригуваща жена, а тя да не се интересува от мен.

— Животът е гаден.

Скоростта на пътечката спадна и тя спря. Боди слезе от нея и взе кърпата си от незастлания под на дневната.

В къщата на Хийт на „Линкълн Парк“ още миришеше на ново, вероятно защото той се бе нанесъл съвсем наскоро. Елегантната постройка от стъкло и камък се извисяваше над улицата като нос на кораб. През триъгълните прозорци, високи от пода до тавана, се виждаха небето, дърветата, две реставрирани къщи от деветнайсети век на отсрещния тротоар и добре поддържан градски парк, заобиколен от стара желязна ограда. От плоския покрив — Хийт признаваше, че се е качвал само два пъти — в далечината се откриваше гледка към залива Линкълн Парк.

След като си намереше съпруга, щеше да й възложи да обзаведе къщата. Засега в иначе празната дневна имаше само фитнес уреди, много скъпа уредба, истинско чудо на техниката, легло с ортопедичен матрак и голяма плазма, предназначена за голямата аудио-видео зала на долния етаж. Всичко това в комбинация с дървените и мраморните подове, изработените по поръчка шкафове, ваните от варовик и кухнята, обзаведена с най-модерни европейски уреди, превръщаше това място в дома, за който Хийт мечтаеше от дете.

Жалко, че вече не му харесваше чак толкова. Може би трябваше да наеме декоратор, вместо да изчаква, но така бе постъпил с предишното си жилище — струваше му цяло състояние — и никак не остана очарован от резултатите. Интериорът може и да беше впечатляващ, но той се чувстваше странно вътре, все едно бе гост в нечия чужда къща. Продаде всичко, когато се премести тук, с намерението да започне начисто, но сега съжаляваше, че не е задържал част от мебелите, за да не кънти мястото на празно.

Боди взе бутилка вода.

— Разправят, че била много свирепа.

— Гуен ли?

Хийт се качи на пътечката.

— Пауърс. Често уволнява служителите си.

— На мен ми изглежда като делова жена. Освен това съветва на доброволни начала жени с дребен бизнес.

— Ако е толкова добра, защо тогава тя не присъства на срещите ти с кандидатките, както постъпи миналата седмица с Анабел?

— Опитах веднъж, но не се получи. Тя е много напориста и е трудно поносима в големи дози. Но намери няколко много прилични кандидатки, което доказва, че си знае работата.

— Това обяснява защо не покани нито една от тези жени на втора среща.

— Рано или късно, ще го направя.

Боди се запъти към кухнята. Той имаше апартамент в Ригливил, но понякога идваше тук, за да потренират заедно.

Хийт увеличи скоростта на пътечката. Двамата бяха заедно от почти шест години. След катастрофата с мотоциклета Боди се бе превърнал в затънал в самосъжаление наркоман, но Хийт му се възхищаваше като играч и го нае за куриер. Добрите куриери бяха бивши спортисти, които студентите в колежите познаваха и им имаха доверие. Агентите ги използваха да привличат потенциални клиенти. Въпреки че Хийт не го бе поставил като предварително условие, Боди знаеше, че първо трябва да се изчисти от всякакви отрови, и точно това направи. И не след дълго сериозното и стабилно отношение към работата го превърна в един от най-добрите в професията.

От време на време служеше и като шофьор. Хийт прекарваше доста часове по магистралите на Чикаго на път към Халас Хол, централата на „Чикаго Беърс“, централата на „Старс“ или летището „О’Хеър“. Мразеше да си губи времето в задръствания, а Боди обичаше да шофира, така че това бе удобно и за двамата. Докато Боди Грей беше зад волана, Чампиън провеждаше телефонни разговори, отговаряше на имейлите, отхвърляше малко бумащина, макар че доста често двамата използваха времето, за да начертаят някоя бъдеща стратегия, и тъкмо поради това Хийт му плащаше шестцифрена годишна заплата. Зад страховитата външност на Боди се криеше остър и аналитичен ум — хладен, съсредоточен и лишен от всякаква сантименталност. Той бе станал най-близкият приятел на агента и единственият, на когото напълно се доверяваше.

Боди се върна от кухнята с бира в ръка.

— Твоята сватовница не те харесва.

— Много ми пука.

— Но мисля, че я забавляваш.

— Забавлявам я? — Хийт изгуби ритъма на пътеката. — Какво, по дяволите, означава това?

— Питай нея, не мен.

— Да я питам? Как ли пък не!

— Ще е интересно да видим коя ще е следващата й кандидатка. Онази брюнетка, с която те запозна Пауърс миналата седмица, определено не ти хареса.

— Твърде много парфюм, а и освен това едва се отървах от нея. — Хийт натисна един бутон върху дисплея, за да увеличи наклона на пътечката. — Предполагам, че не е зле Пауърс да присъства на срещите като Анабел, но тя е толкова властна и обсебваща, че в нейно присъствие ми е трудно да преценя добре кандидатката.

— По-добре кани Анабел на всички срещи. Изглежда, тя не ти лази толкова по нервите.

— Какви ги дрънкаш? Този следобед определено ме изнерви, и тя, и въпросникът й. — Мобилният му телефон иззвъня и Боди му го подхвърли. Хийт погледна кой се обажда и натисна бутона. — Роко? Тъкмо с теб исках да се чуя…

 

 

— Според теб той колко е богат?

За разлика от гривата на Анабел, на която не действаше дори специалният гел за изправяне на косата, дългите кафяви коси на Бари Делшайър обрамчваха безупречно овала на лицето й.

— Достатъчно богат — кимна Анабел и затъкна зад ухото една непокорна къдрица.

— Това е добре. Последният ми приятел ме завлече с петдесет долара, но обеща да ми ги върне.

Бари не блестеше с някакви особени качества, но бе добра, много красива, а пищният й бюст би трябвало да впечатли Хийт. Жената не искаше да влиза сама в ресторанта, затова Анабел се срещна с нея в близкия магазин, работещ до късно. Когато приближиха „Сиена“, стилна, слаба като вейка жена с бледа кожа и смолисточерни коси, застанала пред витрината, върху която бе залепено менюто, се извърна и се втренчи в тях. Беше облечена със синя копринена блузка с презрамки зад врата, бял панталон и обувки с високи токчета в тъмносиньо и бяло. Изгледа Анабел с неприязън, обърна се и отново се посвети на менюто.

Бари отметна косите си.

— Още веднъж ти благодаря, че ми уреди тази среща. Вече ми дойде до гуша да излизам с неудачници.

— Хийт определено не е неудачник.

През деня бе прекалено нервна, за да яде, и когато влязоха в ресторанта, апетитното ухание на прясно изпечени чеснови хлебчета мигом изостри апетита й. Чампиън седеше на същата маса, както когато го запозна с Гуен. Тази вечер бе облякъл риза с отворена яка, с цвят малко по-светъл от този на гъстата му вълниста коса. Като се приближиха, го видя как пъхна в джоба си блекбърито.

Надигна се с едно грациозно движение — никакво препъване в стола, нито туткане около масата. Анабел ги запозна. Трудно бе да се отгатнат мислите му, но като видя погледа, който той хвърли върху дългата коса и изумителния бюст на Бари, брачната посредничка веднага усети, че той се заинтересува от новата кандидатка.

Влажните устни на Бари се извиха в очарователна усмивка.

— Анабел не ме е заблудила. Вие сте истински красавец.

Хийт изгледа развеселено своята сватовница.

— Нима?

Анабел си заповяда да не се изчервява. Тя просто си вършеше работата и нищо повече.

Разговорът продължи без много усилия от нейна страна, ако не се брои моментът, когато се наложи да отклони предложението на Бари да обсъдят хороскопа й. За щастие, Бари беше заклета привърженичка на „Старс“, така че имаха за какво да си приказват и Хийт я слушаше много внимателно. Анабел неволно завидя, искаше й се и нея да я слушат с такъв интерес. Мобилният му звънна. Той го извади, за да провери кой го търси, но не отговори на повикването. Анабел го възприе като добър знак, а може би беше лош, защото, докато ги слушаше, все повече се убеждаваше, че Бари никак не му подхожда.

— Играли ли сте футбол? — попита девойката, нетърпелива да узнае отговора.

— Играех в колежа, но не бях достатъчно добър, за да бъда нещо повече от резерва при професионалистите, затова се отказах.

— Отказали сте се от шанса да играете за професионалистите? — ахна тя.

— Никога не се заемам с нещо, в което не мога да бъда най-добрият.

На Анабел й се искаше да попита дали не се е занимавал с нещо само за развлечение, но си премълча, като си спомни за братята си работохолици.

Бари пак отметна разкошната си коса на модел за реклама на шампоани.

— А в кой колеж учихте?

— Станах бакалавър в университета в Илинойс, а после се възползвах от шанса си да постъпя в Юридическия факултет в „Харвард“.

— Учили сте в „Харвард“? — възкликна Бари. — О, боже, направо нямам думи, много съм впечатлена. Винаги съм искала да постъпя в някой от добрите университети по Западното крайбрежие, но родителите ми нямаха достатъчно средства.

Хийт примигна.

Анабел сграбчи своя коктейл „Зелен фантом“ и запресмята как най-бързо да намери следващата кандидатка.

 

 

— Приятелката ти не може да се похвали с блестящ ум — отбеляза Хийт, след като Бари си тръгна.

Анабел с мъка се сдържа да не пресуши чашата със „Зелен фантом“.

— Може би не, но трябва да признаеш, че е страхотна.

— И много мила. Но очаквах нещо по-добро от теб, особено след като вчера отговорих на всички онези глупави въпроси.

— Не са глупави. Освен това има голяма разлика между това, което мъжете казват, че търсят у една жена, и това, което наистина искат.

— Значи това беше някакъв тест?

— Нещо такова. Може би.

— Не го прави повече. — Изгледа я сурово. — Бях напълно ясен за това, което искам, а Бари — макар че трябва да призная, че е много секси — не отговаря на изискванията ми.

Анабел погледна замечтано към вратата.

— Ако с моя мозък имах нейното тяло, светът щеше да бъде в краката ми.

— По-кротко, доктор Зло^[1]. Следващата кандидатка ще е тук след пет минути, а аз трябва да проведа един разговор. Ще я забавляваш, докато се върна, нали?

— Следващата? Но аз не…

Хийт вече бе изчезнал в задната стая. Тя скочи от стола, готова да го последва, когато видя да влиза елегантна блондинка. С костюма „Ескада“ и чантата „Шанел“ тя сякаш носеше клеймото на „Стабилни бракове“. Той майтап ли си правеше с нея? Наистина ли очакваше тя да забавлява кандидатката на конкуренцията?

Жената огледа бара. Въпреки дизайнерските дрешки, изглеждаше несигурна и дълбоко вкоренената в Анабел добра самарянка надигна сантименталната си глава. Съпротивлява се около трийсет секунди, но кандидатката явно бе толкова притеснена, че тя най-сетне се предаде и се отправи към нея.

— Хийт Чампиън ли търсите?

— Да.

— Извикаха го на телефона за пет минути. Помоли ме да ви правя компания. Аз съм Анабел Грейнджър, неговата… — Поколеба се. Не можеше да признае, че е резервната сватовница, а нямаше смелост да се представи като негова асистентка, затова изтърси това, което й се стори най-добро: — Аз съм шефът на Хийт.

— Мелани Рихтер. — Жената огледа полата й в цвят каки и вталеното червеникаво сако, които в сравнение с нейния тоалет от „Ескада“ не бяха особено впечатляващи. Но в погледа й нямаше злорадство и се усмихваше дружелюбно. — Да си делова жена в този доминиран от мъжете свят, сигурно е предизвикателство.

— Нямате представа какво.

Двете се отправиха към масата. Тъй като Анабел не изгаряше от желание да обсъжда кариерата си на спортен магнат, се зае да разпитва Мелани и разбра, че е разведена, с едно дете. Имаше зад гърба си кариера в модната индустрия и един откачен бивш съпруг, който й крещял, ако някой ден пропуснела да дезинфекцира дръжките на вратите. Хийт най-после се присъедини към тях. Анабел ги запозна и понечи да стане, когато усети ръката му да притиска силно голото й бедро.

Не можеше да реши кое повече я вбеси — пронизалият я прилив на сексуално желание или фактът, че очакваше тя да остане, но ръката му не отслаби натиска си. Кандидатката с притеснен вид се зарови в чантичката си. Вината не беше нейна и Анабел мигновено се хвърли да спасява положението.

— Мелани има толкова интересен живот.

Обладана от духа на честната игра, тя наблегна на благотворителната дейност на жената в младежката лига и опита й в света на модата. Спомена за сина й, но пропусна бившия й смахнат съпруг. Едва бе свършила резюмето си и мобилният телефон на Хийт иззвъня. Той го погледна, извини се любезно и стана от масата.

Анабел изгледа кръвнишки гърба му.

— Най-трудолюбивият ми служител. Невероятно съвестен.

— Виждам.

Анабел реши да се възползва от опита на Мелани в модата и да я помоли за съвет относно това, кои са най-подходящите джинси за ниски жени с пълни бедра. Мелани й отговори любезно — със средно ниска талия, с дължина до глезените. След това й направи комплимент за косата.

— Какъв необикновен цвят. Сякаш в нея е ръснато злато. Готова съм да убия за коса като вашата.

Косата на Анабел винаги привличаше много внимание, но тя приемаше комплиментите доста скептично, подозирайки, че хората са толкова сепнати от рошавата й грива, че се чувстват длъжни да кажат нещо приятно. Хийт се върна, отново се извини и насочи вниманието си към Мелани. Навеждаше се, когато тя говореше, усмихваше се на точните места, задаваше подходящите въпроси и изглеждаше искрено заинтересуван от това, което тя говореше. Накрая ръката му се отпусна върху бедрото на Анабел, но този път тя реши, че не си струва да се дразни. Даваше й знак, че времето на Мелани е изтекло.

След като жената си тръгна, той погледна часовника си.

— Прекрасна жена, но разочароваща.

— Как може да е прекрасна и разочароваща? Тя е толкова мила.

— Много е мила, наистина. Разговорът с нея ми достави удоволствие, но помежду ни няма химия и не искам да се женя за нея.

— За химията са нужни повече от двайсет минути. Тя е умна и твърде възпитана. Ти и проклетият ти телефон не го заслужавате. Освен това притежава стил и класа, каквито каза, че търсиш у бъдещата си съпруга. Дай й още един шанс.

— Между другото, едно предложение. Сигурен съм, че можеш да стигнеш по-далеч в бизнеса си, ако изтъкваш своите кандидатки, а не тези на конкуренцията.

— Зная, но тя ми хареса. — Анабел го изгледа намръщено. — Не можах да не забележа, че тя обвинява мен за кратката среща, което е много несправедливо.

— Освен това ще напреднеш повечко, ако поне си даваш вид, че ми се подмазваш.

— Ето това е най-тъжното — аз непрекъснато ти се подмазвах.

Устните му леко трепнаха.

— Значи това е най-доброто, на което си способна, така ли?

— За съжаление. Потискащо, нали?

Хийт изведнъж стана сериозен и я изгледа подозрително.

— Какво имаше предвид Мелани, като каза, че трябва да ме повишиш?

— Нямам представа. — Стомахът й се разбунтува. — Предполагам, че е прекалено да се надявам, че ще ме нахраниш?

— Нямаме време. Следващата ще е тук след десет минути. Вместо това ще ти поръчам още едно питие.

— Следващата?

Той извади органайзера си и най-безцеремонно се опита да пренебрегне въпроса й, но номерът му не мина.

— Порша Пауърс може сама да забавлява кандидатките си. Аз няма да участвам.

— А само преди шест дни беше в офиса ми на колене и се кълнеше, че си готова на всичко, за да стана твой клиент.

— Бях млада и глупава.

— Ето това е разликата помежду ни… Причината аз да въртя бизнес за милиони, а ти едвам да креташ. Аз винаги давам на клиентите си това, което искат. А от теб те получават само огорчения.

— Не всички. Само ти. Е, понякога и господин Броницки, но не можеш да си представиш какво изпитание е той.

— Нека ти дам един пример какво имам предвид.

— Предпочитам една солета.

— Миналата седмица ми се обади един клиент, който играе за „Билс“. Току-що си купил първата къща и каза, че харесва вкуса ми и би искал да му помогна да си избере мебели. Аз съм неговият агент, а не декораторът му. По дяволите, нищо не разбирам от обзавеждане; дори не съм обзавел собствения си дом. Но той беше скъсал с гаджето си, чувстваше се самотен и след два часа аз бях на самолета за Бъфало. Не го отсвирих. Не изпратих някой от помощниците си. Отидох лично. И знаеш ли защо?

— Заради новооткритата ти страст към френския провинциален стил?

Хийт повдигна вежди.

— Не. Защото искам клиентите ми да знаят, че винаги съм на тяхно разположение. Когато подписват договор с мен, те подписват с човек, който се грижи за всеки аспект от живота им. Не само в добри, но и в лоши времена.

— А ако не харесваш клиента си?

Анабел възнамеряваше да го жегне с намека, че тя не го харесва — но той прие въпроса й съвсем сериозно, което беше дори още по-добре. Трябваше веднъж завинаги да престане с това идиотско желание да го сложи на мястото му. Бъдещето й зависеше от доброто му разположение към нея и нямаше защо да го превръща в свой враг.

— Никога не подписвам с човек, когото не харесвам — отвърна на въпроса й Хийт.

— Нима харесваш всичките си клиенти? Всеки един от онези претенциозни, егоистични, неприлично високоплатени, самовлюбени спортисти? Не ти вярвам.

— Обичам ги като братя — заяви той с непоколебима искреност.

— Голям лъжец си.

— Аз?

Отправи й неразгадаема усмивка и стана, за да посрещне втората изискана кандидатка на Порша Пауърс за тази вечер.

 

 

— Не го ли научи наизуст?

Порша подскочи при звука на дълбокия и заплашителен мъжки глас и рязко се извърна. Наблюдателният й пункт беше на тротоара пред витрината на „Сиена“. Озова се лице в лице с някакъв мъж. Беше малко след десет и наоколо имаше и други минувачи, но тя внезапно се почувства така, сякаш се намира на тъмна уличка посред нощ. Приличаше на гангстер, огромен и застрашителен, с обръсната глава и кристалносини очи като на сериен убиец. Мускулестите му ръце бяха покрити със зловещи татуировки, широките рамене издуваха черната, плътно прилепнала тениска, а дебелият як врат допълваше картината на мъж от подземния свят.

— Никой ли не ти е казвал, че не е прилично да се шпионира? — попита бандитът.

През последния половин час тя кръстосваше тротоара и всеки път щом минеше край ресторанта, се преструваше, че изучава менюто. Обикновено не би си и помислила да присъства на уредена среща — само неколцина клиенти го бяха искали — но сега бе разбрала, че Грейнджър ще е там, а това не можеше да преглътне.

— Кой си ти? — попита с престорена смелост, каквато далеч не чувстваше.

— Боди Грей, телохранителят на Чампиън. Сигурен съм, че ще му е интересно да чуе какви ги кроиш тук тази вечер.

Косъмчетата на врата й настръхнаха. Не можеше да понесе такова унижение.

— Нищо не кроя.

— Не ми изглежда така.

— Не си специалист по брачните дела, нали? — Изгледа го хладно, опитвайки се да го смрази с поглед. — Не е ли по-добре ти да си гледаш твоята работа, а аз — моята?

Ако на негово място бе някоя от асистентките й, мигом щеше да се сгърчи от страх, но той дори не мигна.

— Работата на Чампиън е и моя работа.

— Боже, какъв натегач.

— Не е зле всички да имат такъв предан човек като мен.

Той сграбчи ръката й и я повлече към ъгъла.

— Какво правиш? — изсъска Порша.

Опита се да се изскубне, но мъжът не я пусна.

— Смятам да те черпя една бира, за да може господин Чампиън спокойно да си свърши работата.

— Това е и моя работа и аз няма…

— Напротив, ще дойдеш. — Побутна я между две паркирани коли. — И ако си мила, може да успееш да ме убедиш да си държа устата затворена.

Тя престана да се съпротивлява и стрелна с кос поглед господин телохранителя. Значи… той бе готов за пари да предаде шефа си. Хийт трябваше да притежава повече ум и да не наема такъв бандит, но след като явно разумът не му достигаше, тя щеше да се възползва от доверчивостта му, защото не искаше той да разбере за това. Ако узнаеше, щеше да реши, че е точно това, което беше — белег на слабост.

Барът, в който влязоха, бе задимен и вонеше на вкисната бира, подът бе покрит с напукан линолеум, а на прашната полица, между две наплюти от мухи спортни купи и избелялата снимка на Мел Торме^[2], се мъдреше увехнал филодендрон.

— Хей, Боди, как си? — подвикна барманът.

— Не се оплаквам.

Боди я подкара към бара. По пътя една от обувките й се закачи в нещо на пода. Докато я освобождаваше, Порша се запита как е възможно такава долнопробна дупка да съществува редом с лъскавите ресторанти по Кларк стрийт.

— Две бири — поръча господин телохранителят, докато тя се настаняваше неохотно на стола до неговия.

— Сода — намеси се Порша. — С лимон.

— Няма лимон — отвърна барманът, — но в задната стая имам една кутия с плодов коктейл.

Бандитът до нея явно го намери за много забавно и след няколко минути тя се взираше в лекия отпечатък от червило върху ръба на чашата с бира. Бутна я гнусливо настрани.

— Как разбра коя съм?

— Отговаряш на описанието на Чампиън.

Порша предпочете да не разпитва за въпросното описание. Опитваше се да не задава въпроси, когато не бе сигурна в отговора. Отношенията й с Хийт здравата се объркаха, когато Анабел Грейнджър се появи на сцената.

— Няма да се извинявам, че си върша работата — тросна се тя. — Хийт ми плаща много пари, за да му помогна, но не бих могла да го направя, ако ме държи настрани.

— Значи нямаш нищо против, ако му кажа, че го шпионираш?

— Това, което ти наричаш шпиониране, за мен са усилия да си заработя чека — рече тя предпазливо.

— Съмнявам се, че той ще го възприеме по този начин.

Порша също се съмняваше, но нямаше да му позволи да я сплаши.

— Кажи ми какво искаш. — Наблюдаваше го, докато мисли. Да разбира хората, беше важна част от работата й, но всичките й клиенти бяха богати и добре образовани. Как можеше да разбере какво се крие зад тези пронизващо ледени сини очи? — Е? — попита тя несигурно.

— Мисля.

Агентката отвори чантата си, извади две петдесетдоларови банкноти и ги сложи пред него.

— Може би това ще ускори затруднения ти мисловен процес.

Той погледна към парите, вдигна рамене, пресегна се и прибра банкнотите в джоба си. Тя забеляза, че бедрата му са по-тесни от раменете, но дълги и не по-малко мускулести и мощни.

— А сега — поде Порша — можем просто да забравим за случилото се тази вечер.

— Не зная. Твърде много има за забравяне… дори и за човек като мен.

Тя вдигна вежди, докато се опитваше да реши дали не я разиграва, но не можа да отгатне намеренията му.

— Ето какво ще ти кажа — заговори той. — Защо не обсъдим ситуацията другата седмица, например в петък? Дотогава ще следим как се развиват събитията.

Точно това тя не очакваше от него.

— Как ли пък не!

— Нямам нищо против да се срещнем още този уикенд, но няма да съм в града.

— Какво искаш?

Той открито я изучаваше. Устните му бяха добре очертани, почти изящни. От това останалите черти на лицето му изглеждаха още по-зловещи.

— Ще ти се обадя, когато реша.

— Забрави. Няма да позволя да ме шантажираш — отсече Порша.

Опита се да го принуди да сведе поглед, но безуспешно.

Вместо това устата му се изви в типична самонадеяна гангстерска усмивка.

— Сигурна ли си? Ако е така, още тази вечер мога да поговоря с господин Чампиън.

Тя стисна зъби.

— Чудесно. Тогава до следващия петък. — Слезе от стола и отвори чантичката си. — Ето визитката ми. Но не се опитвай да ме разиграваш, защото ще съжаляваш.

— Навярно. — Погледът му се плъзна по нея като разтопен карамел по сладолед. — Но може да се окаже доста интересно.

Неочаквано я обля гореща вълна. Порша щракна демонстративно закопчалката на чантичката си и напусна бара, съпроводена от ехиден смях.

 

 

Следващата кандидатка на „Стабилни бракове“ се оказа истинска красавица, но за съжаление, истинска егоцентричка. Анабел поведе разговора така, че да изтъкне този неин недостатък. Впрочем не трябваше да се безпокои. Хийт го усети още в първата минута. В същото време се отнасяше към нея с подчертано уважение и Анабел осъзна, че той съвсем не е самовлюбеният тип, за какъвто го мислеше. Изглежда, намираше за интересни човешките характери в цялото им разнообразие и проявление. А знаейки това, вече й бе трудно да изпитва неприязън към него. Е, трябваше да признае, че въпросната неприязън поначало не беше много силна.

— Забавно — отбеляза той, след като се раздели със самовлюбената особа, — но не много приятно. Тази вечер само си загубих времето.

— Ще видиш, че следващата кандидатка ще бъде съвсем различна. Планирала съм нещо по-особено.

Базата данни на Нана се оказа полезен източник на справки и адреси. Рейчъл Горни, внучката на една от най-добрите приятелки на баба й, макар и да не се отличаваше с екстравагантната красота на Бари, беше умна, образована и достатъчно силна духом, за да не се изплаши от него. Освен това бе чудесно възпитана, със светски блясък, което именно търсеше Хийт. Анабел искаше да ги запознае днес, но реши първо да провери как ще реагира той на Бари.

Играеше си разсеяно със сламката, за да не зяпа профила му, и мислено си отбеляза да потърси някой добър, богат, секси и неособено умен, който ще цени Бари и ще се грижи за нея.

— Не съм много доволен от работата ти, Анабел. И повече никакви срещи с жени като първата тази вечер.

— Съгласна. И повече няма да ме караш да присъствам на срещите с кандидатките на „Стабилни бракове“. Както ти сам мъдро отбеляза, не е в мой интерес да помагам на Порша Пауърс.

— В такъв случай защо така упорито се опитваше да ме убедиш отново да се срещна с Мелани?

— Когато съм гладна, не осъзнавам напълно какви ги върша.

— От последната се отърва само за четиринайсет минути. Отлична работа. За награда ти разрешавам от сега нататък да присъстваш на всичките ми срещи.

Анабел едва не се задави с бучката лед.

— Какви ги говориш?

— Много добре ме чу.

— Дявол да го вземе, нали не искаш да…

— Точно това искам — кимна Хийт и извади от джоба си пачка пари, стегнати с голяма златна щипка. Хвърли няколко банкноти на масата и издърпа Анабел от стола. — Да вървим. Ще те нахраня.

— Но… аз не… аз няма… — заекваше Анабел, докато прекосяваха бара, опитвайки се да му обясни, че няма намерение да прави компания на кандидатките на госпожа Пауърс и че очевидно си е загубил ума.

Ала той пренебрегна ломотенето й, за да поздрави собственика на ресторанта, приличащ на космат териер. Двамата мъже си размениха няколко фрази на италиански, което я учуди, макар че явно нищо в поведението на клиента й не биваше повече да я учудва.

Едва бяха седнали в най-доброто сепаре в салона за хранене, когато дотърча един сервитьор и ги попита какво ще пият. После се появи лично майката на собственика и ги поздрави, като им донесе кошничка с хляб и блюдо с ордьоври. Последва нов порой от италиански фрази. Анабел повече нямаше сили да устои на апетитното ухание на топъл хляб, отчупи си един залък и го натопи в зехтина, подправен с розмарин.

Също като в бара, в салона за хранене стените бяха боядисани в златисти тонове, а корнизите — наситено пурпурни, но тук осветлението бе по-ярко, което караше розовите покривки и светлозелените салфетки да изпъкват по-силно. В средата на всяка маса бяха поставени малки керамични вази със скромни букети от полски цветя и треви. Атмосферата в ресторанта беше домашна, удивително уютна и в същото време елегантна.

Хийт разбираше от вина повече от Анабел и й поръча каберне, а за себе си — бира „Самюел Адамс“. Подносът с ордьоврите преливаше от фини резени месо, фаршировани гъби, стръкове от градински чай, хапки италианско овче сирене пекорино, набодени на клечици, и едри червени вишни.

— Първо хапни — подкани я той. — После ще поговорим.

Младата жена беше повече от щастлива да се подчини, а той нищо не продума, преди да им сервират основните блюда: миди, плуващи като бледи острови в море от печурки и манатарки за нея, а за него — спагети с доматен сос с подправки, късчета колбас и козе сирене.

Той хапна малко, отпи от бирата и втренчи в нея същия пронизващ поглед, с който през цялата вечер бе изучвал представените му кандидатки.

— От сега нататък очаквам да присъстваш на всички срещи и да се държиш както тази вечер.

— Ако съсипеш най-вкусната вечеря, която някога съм яла, никога няма да ти го простя.

— Ти притежаваш много добра интуиция и умееш да водиш разговор. И независимо от мнението ти за Мелани, изглежда, си наясно какво търся. Би било много глупаво, ако не се възползвам от способностите ти, а аз определено не съм глупак.

Тя загреба щедро с вилицата си от златистия качамак, подправен изобилно с чесън.

— Я пак ми напомни защо е в мой интерес да помагам на сватовническите усилия на Порша Пауърс, защото май съм го забравила.

Хийт взе ножа.

— Сега сключваме нова сделка. — С едно ловко движение разряза наполовина парчето наденичка. — Онези десет хиляди, които ми поиска, не бяха нищо повече от блъф. И двамата сме наясно с това.

— Не беше…

— Вместо това ти платих пет хиляди и обещах останалите, ако има резултат от усилията ти. Както се оказва, днес е щастливият ти ден, защото реших да ти напиша чек за пълната сума, независимо дали ти, или Порша ще ме запознаете с бъдещата ми съпруга. И тъй като ти ще участваш в процеса, ще си получиш парите — завърши той и вдигна чашата си за тост. — Поздравления.

Анабел остави вилицата си.

— Защо е тази щедрост?

— Защото така е по-ефективно.

— Но не чак толкова, както ако Порша те запознава лично с кандидатките си. Нали точно затова й плащаш цяло състояние.

— Предпочитам да работя с теб.

Пулсът й запрепуска.

— Защо?

Той я удостои с неустоимата си усмивка, която явно бе тренирал още от люлката и която я накара да се почувства, сякаш е единствената жена на света.

— Защото ми е по-лесно да изплаша теб. Сделка или не?

— Ти не търсиш сватовница, а лакей.

— Въпрос на семантика. Самият аз не зная кога ще разполагам със свободно време и програмата ми непрекъснато се променя. Твоята работа ще е да се справиш с всичко това. Ще умилостивяваш засегнатите, когато се наложи в последната минута да отменя някоя среща. Ще правиш компания на дамата ми за вечерта, ако закъснея, и ще я развличаш, ако се наложи да говоря по телефона. Ако нещата потръгнат, ще изчезнеш. Ако ли не, ще накараш жената да изчезне. Казах ти и преди: аз работя много и не желая да хабя сили и за това.

— Да го обобщим: очакваш да ти намеря съпруга, да я ухажвам и да ти я доведа пред олтара. Или може би ще трябва да дойда и на медения ти месец?

— Определено не. — Усмихна й се лениво. — Сам ще се погрижа за това.

Сякаш някаква искра прескочи между тях, нещо опияняващо диво и съблазнително, поне в изгладнялото й за секс въображение. Анабел отпи глътка вода, за да преглътне потискащото откритие, че той я привлича, макар че в същото време й се искаше да го фрасне с бирената бутилка по главата. Е, и какво? Той беше роден прелъстител, а тя — една обикновена жена. Това не би трябвало да представлява проблем, освен ако тя не го допусне.

Младата жена обмисля дълго ситуацията. При все че мразеше мисълта да бъде постоянно на негово разположение, това споразумение щеше да й предостави повече контрол, а освен това имаше изгледи да удвои хонорара си. Агенция „Стабилни бракове“ сключваше договори само с мъже, а „Идеалната половинка“ и с мъже, и с жени, така че можеше да подбере някои страхотни клиентки от жените, отхвърлени от Хийт. Например Мелани би била чудесна партия за Джери, внука на Шърли Милър. Той бе симпатичен, сравнително добре финансово осигурен и двамата имаха деца на една възраст. Само защото Джери засега още не й беше клиент, това не означаваше, че Анабел нямаше да го придума да стане.

— Порша Пауърс никога няма да се съгласи с това — рече накрая младата жена.

— Няма да има избор.

Както и аз, помисли си Анабел. Но не бе точно така. Тя имаше избор. За нещастие, този избор не беше в неин интерес.

— Би могъл да прекратиш договора си с Порша Пауърс и да оставиш аз да се погрижа за всичко.

— Тя има достъп до жени, до които ти нямаш — изтъкна той. — Готов съм да се обзаложа, че тъкмо тя ще ми намери подходящата съпруга.

— И днешната вечер бе идеален пример за безупречния й вкус?

— А беше ли идеален пример за твоя?

Беше я хванал натясно. Анабел побутна една гъба.

— Предполагам, разбираш, че е в мой интерес да саботирам кандидатките й. Колкото и да се нуждая от пари, много по-важно е да изградя репутацията на „Идеалната половинка“.

— Вече съм предупреден и ще го имам предвид, Мата Хари.

— Не ме вземаш на сериозно.

Хийт повдигна вежди.

— Ти ми каза отново да се срещна с Мелани.

— Само защото кръвната ми захар бе спаднала. А сега, като се нахраних, ми се изясни, че тя е прекалено почтена за теб.

— Край на обсъждането, Анабел — процеди той с коварна усмивка. — Ти си от онези, които съдбата е проклела, като ги е надарила с прекалена честност. А пък аз съм достатъчно умен, за да се възползвам от това.

Нямаше какво да му възрази, затова отново се зае с мидите.

 

 

Отдавна не му се бе случвало да изпитва удоволствие, докато наблюдава жена да се храни, но Анабел знаеше как да оцени добрата храна. Присвила блажено очи, тя лапна поредната гъба. С края на езика си облиза ловко капката сос от горната си устна. Погледът му се плъзна надолу по шията й, към ключицата и малките, но стегнати гърди.

— Какво?

Вилицата й застина във въздуха. По челото й се образуваха тънки бръчици. Хийт побърза да смени изражението си.

— Чудех се каква ще е следващата ти кандидатка. Наистина ли имаш такава подръка?

Анабел се усмихна и опря лакти на масата.

— Да. Една необикновена жена. Умна, привлекателна, остроумна.

— С риск да си навлека гнева ти, искам да ти напомня, че това е валидно за хиляди жени. Аз обаче търся нещо по-необикновено.

В очите й с цвят на мед припламна тревожна искра.

— Необикновените жени обикновено се влюбват в мъже, които ги поставят на първо място. Което тутакси изключва такива, които се извиняват по средата на разговора, за да проведат телефонен разговор, както направи ти тази вечер.

— Беше спешен случай.

— Подозирам, че при теб всичко е спешно. Не се обиждай.

Хийт прокара палец по ръба на чашата си.

— Обикновено не смятам за необходимо да се защитавам, но сега ще направя изключение, а когато свърша, ти ще ми се извиниш.

— Ще видим.

— Играч, на когото преди две години уредих прехвърлянето, тази вечер усукал своето мазерати около телефонен стълб. Обади се майка му. Той дори не е мой клиент — подписал е с друг агент — но аз познавам родителите му. Мили хора. Момчето е в интензивното отделение. — С палеца си побутна чинията си настрани. — Майка му ми се обади, за да ми каже, че няма да доживее до сутринта. — Прикова поглед в нея. — Сега ти ми кажи кое е по-важно — неангажиращ разговор или утехата за тази майка.

Тя се втренчи в него, сетне се засмя.

— Току-що си го измисли.

Рядко някой можеше да го изненада, но Анабел Грейнджър го бе постигнала. Хийт я удостои с възможно най-ледения си поглед.

— Доста е интересно да намираш нечия трагедия забавна.

Очите й се присвиха в ъгълчетата, а в ирисите й затанцуваха златни точици.

— Пълна измислица.

Той се опита да я смрази с поглед — беше ненадминат в умението да застави другия да сведе очи — но тя изглеждаше толкова доволна от себе си, че Хийт се предаде и избухна в смях.

Анабел го измери със самодоволен поглед.

— Имам двама братя, които също са преуспели работохолици, така че съм запозната отблизо с всичките номера на мъжете от твоята порода.

— Нима имам порода?

— При това точно определена.

— Най-после схванах… — Събеседникът й опря лакът на масата, потри ъгълчето на устата си и я изгледа изучаващо. — Бедната, нещастна Анабел. Всички тези неподходящи подхвърляния, заядливите коментари… Случаят е съвсем ясен. Резултат от детството, изживяно в сянката на съвършените ти братя. Много ли е било болезнено да се чувстваш напълно пренебрегната? Зарасналите рани още ли болят, когато вали?

Тя изсумтя — изненадващо шумен звук за такава дребничка жена.

— Аз се молех да бъда пренебрегната. Балет, пиано, езда. Дори и фехтовка, за бога. Кой кара децата си да вземат уроци по фехтовка? Участие в момичешки скаутски групи, в оркестъра, частни учители, ако получа някоя четворка, парични поощрения, ако успея да стана член на престижен клуб, и специален бонус, ако ме изберат в ръководството. При все това някак си успях да оцелея, макар че мъчението още продължава.

Тя току-що бе описала мечтаното от него детство. В съзнанието му изплуваха откъслечни спомени. Пиянският глас на баща му… „Вдигни проклетия си нос от тази книга и върви да ми купиш цигари.“ Хлебарки, щъкащи под хладилника, протекли тръби, от които капе ръждива вода върху линолеума. Миризмата на антисептици за дезинфекция — много добре си я спомняше — когато една от приятелките на стареца му се опита да почисти караваната, и сетне неизбежното затръшване на металната врата, когато тя изхвърча навън.

Анабел избута последната мида към края на чинията си и го погледна.

— Наистина мисля, че ще харесаш Рейчъл.

— Харесвам Гуен.

— Защото ти отказа. Между двама ви нямаше химия.

— Грешиш. Определено имаше химия.

— Наистина не разбирам защо точно сега си решил да се жениш? Имаш Боди, асистенти и винаги можеш да наемеш икономка, която да организира някой от важните ти делови приеми. Колкото до децата… Трудно е да ги гледаш и възпитаваш, когато мобилният ти телефон е постоянно залепен за ухото.

Крайно време беше да сложи Тинкърбел на мястото й. Хийт се облегна на стола си и погледът му се плъзна към гърдите й.

— Забрави секса.

Беше й нужно малко по-дълго време, за да отговори.

— И това можеш да си купиш.

— Скъпа — изрече провлечено нахалникът, — никога в живота ми не се е налагало да плащам за секс.

Анабел се изчерви и той реши, че най-сетне й бе натрил малкото носле, но в същия миг видя как тя го вирна дръзко във въздуха.

— Което само доказва колко отчаяни могат да бъдат някои жени.

— Това от личен опит ли го знаеш?

— Така смята Раул. Моят любовник. Той е много проницателен.

Хийт се ухили и в същия миг го озари прозрението, че отдавна не се бе забавлявал толкова в компанията на жена. Ако Анабел Грейнджър беше с няколко сантиметра по-висока, значително по-изтънчена, по-организирана, не толкова властна и по-склонна да попива с обожание всяка негова дума, от нея щеше да излезе идеалната съпруга.