Сюзън Елизабет Филипс
Идеалната половинка (16)

15

Като приближи към беседката, Анабел видя на пътеката пред нея Рон и Шарън да вървят, прегърнали се през кръста. Младата жена още трепереше, а стомахът й все едно се бе превърнал в киселинно блато. Може и да не беше най-добрата актриса в Театралния факултет на Северозападния университет, но все още знаеше как да играе убедително. Пред нея Рон задържа отворена вратата на беседката, за да мине Шарън. Другата му ръка се протегна към дупето на жена му. Нямаше съмнение с какво се бяха занимавали през изминалата нощ. Сега главното беше никой да не заподозре каква непростима глупост бе извършила самата тя.

Мина през мрежестата врата и влезе в беседката. От всички страни се сипеха приветствия. Никога досега не бе виждала толкова недоспала, но сексуално удовлетворена компания. Върху шията на Моли се розовееше петно, явно вследствие на необръснатата брада на Кевин, а самодоволната физиономия на Дарнъл бе доказателство, че Чърмейн далеч не заслужаваше репутацията си на скромна и благопристойна жена. Фийби и Дан се бяха настанили на плетения диван и си споделяха кексче.

И вместо, както обикновено, да мрънка на Уебстър, Кристъл му гукаше влюбено и го наричаше „скъпи“. Единствените невинни лица бяха тези на Пипи, бебето Дани и Джанин.

Анабел огледа закуската, приготвена от Моли, макар че нямаше апетит. В средата на масата, застлана с покривка с цвета на индийско орехче, бе поставена яркожълта керамична ваза с цинии. Наоколо бяха подредени запотени кани със сокове, купа с препечени филийки, панер с домашни кексчета и специалитетът на пансиона — прясно опечена овесена питка с кафява захар, канела и ябълки.

— Къде е Хийт? — попита Кевин. — Всъщност няма значение. Сигурно говори по телефона.

— Ей сега ще дойде — отвърна Анабел. — Късно се събуди. Не съм сигурна по кое време е заспал снощи, но все още беше буден, когато аз си легнах.

Докато се насочваше към бюфета, си каза, че това е благородна лъжа, тъй като истината щеше да съсипе закуската на мнозина от присъстващите.

Джанин пълнеше чинията си и оглеждаше кисело влюбените двойки наоколо.

— Кажи ми, че тази сутрин аз не съм единствената, лишена миналата нощ от секс.

— Кристъл би трябвало да е по-тактична към нас двете — отвърна Анабел уклончиво.

— Значи, сме сбъркали за теб и Хийт?

В отговор младата жена само завъртя очи.

— Вие, момичета, си припадате по мелодрами.

Двете с Джанин се настаниха на два плетени стола, недалеч от семейство Тъкър. Анабел унило дъвчеше едно крайче от питката, когато се появи Хийт. Беше облечен в шорти цвят каки и тениска „Найки“. Поне част от това, което му бе наговорила, бе истина. Действително чувстваше, че най-после се е избавила от призрака на Роб. За нещастие, друг призрак бе заел мястото му.

Пипи, която отмъкваше парчета банан от чинията, сложена върху високото детско столче на брат й, се понесе през беседката и се вкопчи в коленете на спортния агент.

— Пуинц!

— Здравей, хлапе!

Той я потупа неловко по главата и една от шнолите във формата на зайчето Дафни се изхлузи до края на русата къдрица.

— Как те нарича? — намръщи се Фийби.

Анабел си надяна жизнерадостна маска.

— Принц! Не е ли сладко?

Фийби повдигна вежди. Дан целуна ъгълчето на устната на жена си, навярно защото харесваше агента и искаше да отвлече вниманието й. Тригодишното момиченце, което продължаваше да стиска здраво крака на Чампиън, се извърна към майка си.

— Искам Пуинц да ми налее сокче. — Погледна нагоре към Хийт. — Пуинц, нослето ми е запушено.

Смръщи малкото си носле за доказателство.

Моли, която бършеше от пода купчинка смачкан банан, махна към масата.

— Сокът е там.

— Имаш ли фон? — попита Пипи, зяпнала го с обожание.

Кевин рязко вдигна глава.

— Не й позволявай да се доближи до мобилния ти, за да не съжаляваш после.

Хийт понечи да отговори, но Уебстър го прекъсна.

— Къде ще се разтъпчем днес?

Кевин взе мръсната салфетка от съпругата си.

— Пътеката обикаля езерото, затова предлагам да тръгнем от тук и да вървим до града — около десетина километра. Има много красиви гледки. Трой и Ейми изявиха желание да ни докарат обратно.

— Но те гледат децата — напомни му Моли.

Трой и Ейми бяха младата двойка, която управляваше лагера.

Пипи потупа голия крак на Хийт.

— Сокче, моля.

— Веднага.

Той се запъти към масата, напълни голяма чаша със сок догоре и я подаде. Момиченцето отпи малка глътка, върна му чашата, като разля няколко капки и се ухили.

— Мога да правя колело.

Този път Хийт се подсмихна, искрено развеселен.

— Наистина?

— Гледай.

Тя коленичи върху килима от агава и направи едно салто.

— Супер!

Хийт вдигна палец одобрително.

— И тати каза, че съм супер.

Кевин се усмихна.

— Ела тук, тиквичке. Остави Принца да си изяде закуската на спокойствие.

— Добра идея — прошепна Фийби. — Всеки момент може да се превърне във върколак.

Чампиън подмина коментара й и отпи от сока на Пипи.

— Кога тръгваме на разходка?

— Веднага след закуска — отвърна Кевин.

Хийт остави чашата и взе препечена филийка.

— Смятах да пътувам за Детройт тази сутрин, но идеята за разходката ми се струва доста примамлива, така че ще дойда с вас — заяви привидно небрежно.

Анабел отхапа мрачно от питката си. Сутрешното й театрално изпълнение и без това й бе струвало много усилия. Как сега щеше да се прави на непукистка през целия поход?

 

 

Оказа се, че през по-голяма част от времето двамата вървяха отделно. Анабел не можеше да реши дали това беше добре, или зле. При все че не беше нужно да се преструва, не можеше и да е напълно сигурна, че е повярвал на тазсутрешния й спектакъл.

Когато се върнаха в лагера, Пипи се хвърли към родителите си, сякаш не ги бе виждала с години. Кевин я отведе, за да може Моли, която се нагласи удобно върху плетения шезлонг в беседката, да накърми Дани. Но явно бебето искаше да изследва околния свят и постоянно се въртеше, в резултат на което одеялцето, с което майка му се бе наметнала, се свлече.

— Хей, приятелче, може ли малко да се поприкрия — сгълча го с усмивка тя, като придържаше нежно малката главичка.

Анабел отпи солидна глътка от чашата си със студен чай. Моли заслужаваше всички хубави неща, които й се бяха случили, и ни най-малко не й завиждаше, но и тя копнееше за същото: стабилен брак с прекрасен съпруг, красиви деца, фантастична кариера. Хийт седна до нея на дивана люлка. Тъй като възнамеряваше скоро да тръгва, предпочете студен чай като жените, вместо да прави компания на мъжете с халба бира.

— Пчела! — извика Пипи и посочи към пода. — Виж, Пуинц, пчела!

— Това е мравка, миличка — поправи я баща й.

Мъжете заговориха за тренировъчния лагер, а Джанин обяви, че иска да обсъди с жените сюжета за новата си книга. Дани вече се бе нахранил и Моли го остави да си играе на пода. Тъкмо оправяше дрехата си, когато откъм пътеката, водеща към беседката, изчурулика познат глас.

— Ето къде сте били!

Анабел замръзна.

Всички се извърнаха. През мрежестата врата се виждаше висока, красива бременна жена да върви към тях.

Анабел не можеше да повярва на очите си. Не и сега. Не и сега, когато все още се опитваше да дойде на себе си от катастрофалната минала нощ.

— Гуен?

Лицето на Кристъл засия. Скочи на крака и отвори вратата.

— Гуен! Какво правиш тук? — подеха в хор останалите.

— Мислехме, че не можеш да дойдеш.

— Днес си тръгваме. Защо се появи толкова късно?

— Най-сетне си облякла рокля за бременни.

В този миг една по една жените се умълчаха, осъзнали какво означава появата на приятелката им. Моли изглеждаше покрусена. Извърна се и изгледа с ужас Анабел, сетне насочи поглед към Хийт. Останалите жени също седяха като попарени. Умисленото изражение на Дан подсказваше, че Фийби му е казала за измамата на Анабел, но останалите мъже очевидно не подозираха нищо.

Кевин едва успя да изтръгне халбата си с бира от алчните пръстчета на Пипи.

— Гуен ми се обади вчера, за да попита дали има свободни стаи — обяви той с доволна усмивка. — Искаше да ви изненада.

И наистина успя да го стори.

— Къде е съпругът ти? — поинтересува се Уебстър.

— Ей сега ще дойде. — Жените я бяха заобиколили и тя все още не бе забелязала Хийт, който бавно се изправи на крака. — Днес смятахме да затворим къщата, но церемонията се отложи — обясни Гуен, като взе чашата със студен чай, която Шарън й протягаше.

На Анабел й се виеше свят и едва се сдържаше да не повърне, затова не схвана много от обясненията — някакви проблеми с банката, трябвало да дадат мебелите на склад, а след това да чакат цяла седмица, докато се нанесат в новия си дом.

— Здравейте, момичета и момчета! — провикна се Иън и влезе в беседката.

Беше облечен в смачкани шорти на шотландско каре и тениска с логото на компютри „Дел“. Мъжете го поздравиха оживено. Дарнъл го шляпна по гърба и съпругът на Гуен политна към Кевин, който го прегърна здраво през раменете.

— Май още не познаваш агента ми. — Кевин го повлече към дивана люлка. — Иън, това е Хийт Чампиън.

Протегнатата десница на Иън застина във въздуха. Съпругата му си пое рязко дъх, а ръката й се стрелна към закръгления корем. Втренчи се слисано първо в Хийт, сетне в Анабел.

— Спипаха ни — успя да разтегли устните си в усмивка злочестата сватовница.

Питона разтърси ръката на мъжа с невъзмутимо изражение, но Анабел го познаваше добре и бе наясно, че здраво е загазила.

— Приятно ми е да се запознаем, Иън — рече Хийт. — И, Гуен… Радвам се да те видя отново. — Кимна към наедрелия й корем. — Това се казва бърза работа. Поздравления!

Красавицата само стоеше и преглъщаше като риба на сухо.

Анабел усети пръстите на Питона да се стягат над лакътя й.

— Ще ни извините ли? Двамата трябва да поговорим.

— Не! — разнесе се дружен вик.

Дамският читателски клуб се хвърли смело в нейна защита.

— Не мърдай!

— Никъде няма да я водиш!

— Забрави!

Изражението на Чампиън напомняше на бомба, готова всеки миг да се взриви.

— Боя се, че се налага да проявя настоятелност.

— Какво става? — попита Кевин озадачено.

— Бизнес — отвърна лаконично агентът му и поведе сватовницата към мрежестата врата.

За да бъде публичното й унижение пълно, оставаше само да метне и един чул на главата си, като осъден на смърт престъпник, поведен към ешафода.

— Идвам с вас! — извика Моли и се хвърли напред.

— Не — безстрастно я отряза Хийт. — Не идваш.

Кристъл метна отчаян поглед към Фийби.

— Ти си страшилище за всички в НФЛ. Направи нещо!

— Мисля.

— Сетих се… — Моли грабна дъщеря си и я тикна към Анабел. — Вземи Пип със себе си.

— Моли! — извика гневно Фийби и скочи възмутена.

Сестра й я погледна безпомощно.

— Няма да се развилнее пред очите на едно тригодишно момиченце, нали?

Фийби грабна племенницата си, за да я спаси от надвисналата опасност.

— Не се плаши, съкровище. Мама понякога изпада в налудничави пристъпи.

Гуен махна немощно с ръка.

— Анабел, съжалявам. Нямах представа.

Приятелката й сви рамене.

— Проблемът не е твой. Сама съм си виновна.

— Именно — подчерта Хийт и я избута през вратата.

 

 

Няколко минути двамата вървяха мълчаливо. Чак като стигнаха до малката горичка, Хийт се извърна към нея.

— Ти ме измами!

Не един път, ако броеше и днешната сутрин, но тя се надяваше, че поне това не е разбрал.

— Трябваше да съм сигурна, че ще подпишеш договора, а Гуен бе най-подходящата жена, която познавах. Кълна се, че рано или късно щях да ти кажа истината. Просто досега така и не събрах смелост.

— Виж ти, каква изненада! — Леденият му зелен поглед можеше да среже стъкло. — Хвърляш въдицата и шаранът се хваща.

— Аз… боя се, че е така.

— И как убеди съпруга й да се съгласи?

— Ъ… ами… обещах цяла година да гледам безплатно бебето.

Над поляната се изви вятър и разроши косата му. Той се взира в нея толкова продължително, че кожата я засърбя. Помисли си за всичко, през което бе преминала тази сутрин… Напразно.

— Ти ме измами — повтори той, сякаш още не можеше да го проумее.

У нея се прокрадна зловещо предчувствие и стомахът й се сви на топка.

— Нямаше друг начин.

Над главите им изкряска птица. Друга откликна с още по-зловещ писък. И в този момент ъгълчетата на устните му се извиха нагоре.

— Браво на теб, Тинкърбел, продължавай в същия тон. Точно за това ти говорех.

 

 

Но при все че одобряваше измамата й, Хийт не й спести лекция по етиката в деловите отношения. Тя се опита да се защити, като искрено заяви, че никога не би й хрумнало да постъпи толкова нечестно с друг клиент.

Но заявлението й само отчасти го удовлетвори.

— Щом веднъж започнеш да играеш с подли номера, после е трудно да поправиш нещата.

Сякаш не го знаеше.

В този момент Кевин се показа между дърветата.

— О, слава богу! — въздъхна той, щом зърна Анабел. — Казах на Моли, че навярно още си жива.

Тримата поеха обратно към беседката, като Кевин вървеше между двама им. Малко след това Хийт си тръгна, а Анабел се замисли дали изобщо си струва да го лъже. Как щеше да реагира той, ако днес сутринта му бе казала истината? Да, как ли пък не! Щеше да е безотказен начин да унищожи всичко — от самоуважението си до мечтите за кариера. Но вече й се повръщаше от лъжи. Копнееше да се люби с някого, от когото нямаше тайни, човек, с когото можеше да изгради бъдеще. И то не само на думи. Искаше между двама им да има химия, физическо привличане, а не вечна духовна връзка на хора с общи интереси.