Сюзън Елизабет Филипс
Идеалната половинка (22)

21

От деня, в който Анабел прекрачи прага на офиса на Хийт, животът й се бе превърнал във виенско колело, въртящо се с тройна скорост. Извисяваше се до върха, оставаше там за няколко блажени секунди, а после с главозамайваща скорост политаше към дъното. Докато се приготвяше за вечерята по случай рождения си ден, си казваше, че се радва, задето го е уволнила. Той беше луд. Дори още по-лошо — подлудяваше и нея. Поне тази вечер нямаше да има време да мисли за него. Ще се постарае семейството й да види в какво се бе превърнала. Вече не беше неудачница или черната овца в семейството, а почти успяла, трийсет и две годишна бизнес дама, която не се нуждае от ничий съвет или съжаление. „Идеалната половинка“ може и да не беше кандидат за класацията на „Форбс“ с петстотинте най-богати компании, но поне вече започваше да носи печалби.

Затвори капачката на гланца за устни, излезе от банята, прекоси коридора и влезе в стаята на Нана, за да се огледа във високото огледало. Допадна й това, което видя. Коктейлната рокля с дълги ръкави и трапецовиден силует беше истинско разточителство, но не съжаляваше за нито един похарчен цент. Откриващото раменете деколте правеше шията й да изглежда по-дълга и грациозна и в същото време подчертаваше лицето и косата й. Можеше да избере рокля в традиционния черен цвят, но вместо това се спря на прасковено. Хареса й драматичния ефект от контраста между нежния пастелен цвят и червената й коса, която, както никога, се държеше прилично. Обрамчваше лицето й като пухкав облак, сред който проблясваха изящните златни висулки на обиците. Високите кремави сандали прибавяха още няколко сантиметра към ръста й, но щеше да изглежда още по-внушително с достоен кавалер, който да я държи под ръка.

— Ще имаш кавалер за вечерта?

От удивлението, прозвучало в гласа на Кейт, по време на закуската в хотела на родителите й, още я болеше, но Анабел се бе въздържала от язвителен коментар. Въпреки че относителната младост на Дийн можеше да й изиграе лоша шега, семейство Грейнджър бяха футболни запалянковци. С изключение на Кандейси, всички от години следяха успехите на „Старс“ и младата жена се надяваше, че славата на куотърбека ще компенсира младостта и диамантените му обици.

Погледна за последен път отражението си в огледалото. Кандейси щеше да бъде в тоалет на „Макс Мара“, но какво от това. Снаха й беше плиткоумна комплексарка и снобка, драпаща със зъби и нотки по социалната стълбица. На Анабел й се искаше Дъг да беше довел Джеймисън вместо съпругата си, но племенникът й бе останал в Калифорния с бавачката си. Погледна часовника. Звездният й кавалер щеше да дойде да я вземе след двайсет минути. Преди Дийн да се съгласи да я придружи тази вечер, се наложи да му обещае до края на живота си да изпълнява всяко негово желание, но си струваше. Докато се спускаше по стълбата, изведнъж й стана криво. Имаше нещо жалко в това, една трийсет и две годишна жена все още да се опитва да заслужи одобрението на семейството си. Може би като стане на четирийсет, ще придобие достатъчно самочувствие. А може би не. Трябваше да признае, че имаше причини да се съмнява. Последния път, когато беше със семейството си, те й бяха устроили истинска засада.

— Имаш такъв потенциал, скъпа — беше казала Кейт на Бъдни вечер над чашата си с яйчен пунш на верандата в дома им в Нейпълс. — Обичаме те твърде много, за да стоим и безучастно да гледаме как го пропиляваш.

— Няма нищо лошо в това да си неудачница, когато си на двайсет и една — бе се включил и Дъг, — но ако на трийсет години нямаш сериозна кариера, вече си пълна загубенячка.

— Дъг е прав — пригласяше му доктор Адам. — Не можем винаги да се грижим за теб. Трябва да работиш упорито и сериозно за кариерата си.

— Поне си помисли как начинът ти на живот се отразява на цялото семейство — бе обобщила Кандейси, след като пресуши четвъртата си чаша с яйчен пунш.

Дори баща й се бе присъединил към общия хор:

— Вземи няколко урока по голф. Няма по-добро място от голф игрището за създаване на нужните връзки.

„Партито“ тази вечер щеше да се състои в тузарския „Мейфеър Клъб“, където майка й бе запазила отделен салон. Анабел искаше да покани членовете на читателския клуб, за да има поне някаква подкрепа, но Кейт настоя да бъдат „само семейството“. Новата приятелка на Адам и мистериозното гадже на Анабел бяха единствените изключения.

Тя надникна навън, за да провери температурата. Беше хладно, наближаваше Хелоуин, но не беше толкова студено, че да загрози роклята си с някое от старите си сака. Закрачи из стаята. След петнайсет минути Дийн щеше да дойде да я вземе. Най-сетне роднините й щяха да се уверят, че не е пълна неудачница. Изглеждаше страхотно, щеше да я придружава суперсекси мъж в ролята на нейно гадже и „Идеалната половинка“ вече бе поела по пътя на успеха. Само ако Хийт…

Опитваше се с все сили да не се терзае за собственото си нещастие. Не бе разговаряла с него от купона миналия уикенд, а и той явно уважаваше желанието й да я остави на спокойствие. Успя да устои на изкушението да му позвъни, за да му благодари за кашоните с деликатеси и скъп алкохол, които бе изпратил, за да попълни запасите в опустошения й килер. Защо обаче бе включил в доставката една саксия с африкански теменужки, си оставаше пълна загадка.

Колкото и да беше болезнено, Анабел осъзнаваше, че Хийт е емоционална инвестиция, която не й беше по джоба. От месеци се стараеше да се убеди, че чувствата й към него са по-скоро физическо привличане, нагон, отколкото любов, но не беше истина. Обичаше го заради толкова много качества, че им бе изгубила бройката: почтеност, чувство за хумор, умение да я разбира… Ала психическите му задръжки имаха дълбоки корени и му бяха нанесли непоправими вреди. Хийт беше способен на абсолютна вярност, на пълна отдаденост, можеше да й бъде опора и утеха, но Анабел не вярваше, че е способен да я обича. Затова трябваше да го изхвърли от живота си.

Телефонът иззвъня. Ако се обаждаше Дийн, за да отмени срещата в последната минута, никога нямаше да му го прости. Хукна към кабинета и грабна слушалката, преди да се включи телефонният секретар.

— Ало?

— Не се обаждам по работа, а по личен въпрос — каза Хийт, — така че не затваряй. Трябва да поговорим.

Сърцето й запърха само като чу гласа му.

— О, не, не трябва.

— Ти ме уволни — продължи той спокойно. — Уважавам това. Повече не си моя сватовница. Но ние все още сме приятели и в интерес на нашето приятелство трябва да обсъдим страница тринайсета.

— Страница тринайсета?

— Ти ме обвини, че съм високомерен. Винаги съм имал самочувствие, но се обаждам, за да ти кажа, че вече не е така. След като разгледах тези снимки… Скъпа, ако това е идеалът ти за мъж, не мисля, че някой от нас ще задоволи изискванията ти.

Стомахът й се сви от лошо предчувствие. Имаше усещането, че много добре разбира какво има предвид той, и приседна отмаляло на ръба на бюрото.

— Не знам за какво говориш.

— Кой да предположи, че еластичният силикон може да се предлага в такава богата цветова гама?

Каталогът със сексиграчки. Беше го взел преди месеци и Анабел напълно бе забравила за него.

— Повечето от тези продукти, изглежда, са хипоалергенни — обясняваше Хийт. — Предполагам, че това е добре. Някои са с батерии, други — без. Сигурно е въпрос на предпочитание. Гледам, че има един с ремъци. А този е много ексцентричен. И… мамка му! За този пише, че може да се слага в съдомиялната машина. Колкото и да изглежда интересен… съжалявам, но трябва да призная, че има нещо твърде отблъскващо в цялата работа.

Трябваше да затвори, но той толкова много й липсваше.

— Шон Палмър, ти ли си? Ако не престанеш с тези мръсотии, ще кажа на майка ти.

Но Хийт не се хвана.

— В началото на страница четиринайсета… Този модел се предлага с някаква помпа. Подгънала си ъгълчето, значи е привлякъл вниманието ти.

Беше напълно сигурна, че не е подгъвала никакви ъгълчета, но знае ли човек?

— А какво ще кажеш за този с вакуумния смукач? Позволи ми да те предупредя, скъпа. Ако залепиш нещо такова към прозореца в спалнята си или, по дяволите, към арматурното табло на колата си, може да привлечеш нежелано внимание. — Тя се усмихна. — Кажи ми само още нещо, Анабел, и затварям. — В гласа му се прокраднаха по-нежни, интимни нотки, които я накараха да потръпне. — Защо жена като теб се интересува от изкуствени играчки, когато истинските вършат много по-добра работа?

Докато се опитваше да измисли подходящ отговор, той затвори. Пое няколко пъти дълбоко въздух, но не се успокои. Колкото и да се опитваше да бъде твърда и да не се поддава, само щом чуеше гласа му, и се разтапяше. И тъкмо заради това не биваше да си позволява подобни разговори.

На вратата се позвъни. Слава богу, Дийн е подранил. Анабел рипна и притисна длани към страните си, за да се успокои. Надяна усмивка на лицето си и отвори предната врата.

На прага стоеше Хийт.

— Честит рожден ден!

Пъхна мобилния в джоба си, захвърли каталога на верандата и докосна устните й с нежна бърза целувка, на която тя едва се сдържа да не отвърне.

— Какво правиш тук?

— Изглеждаш прекрасно. Повече от прекрасно. За съжаление, подаръкът ти ще пристигне чак утре, но не искам да си мислиш, че съм забравил.

— Какъв подарък? Няма значеше. — Вместо да разтвори ръце за прегръдка, тя прегради пътя му. — Дийн ще ме вземе след десет минути. Сега не мога да говоря с теб.

Той я отмести, за да влезе вътре.

— Боя се, че Робилард е болен. Аз ще заема мястото му. Харесва ми роклята ти.

— Какви ги приказваш? Говорих с него преди три часа и беше напълно здрав.

— Тези стомашни вируси те нападат изневиделица.

— Глупости! Какво си му направил?

— Не бях аз, а Тъкър. Не зная защо, но той настоя да гледат тази вечер заедно записа от мача. Между нас да си остане, но приятелчето ти Кевин понякога може да бъде истински гадняр. — Зарови нос във врата й, точно зад златните висулки. — По дяволите, ухаеш божествено!

Сърцето й отброи няколко учестени удара, преди да се застави да се отдръпне.

— Моли знае ли за това?

— Не съвсем. За нещастие, Моли мина на тъмната страна заедно със сестра си. Тези жени се отнасят прекалено закрилнически към теб. А всъщност би трябвало да се притесняват за мен. Не проумявам как още не са разбрали, че ти прекрасно можеш да се грижиш за себе си.

Харесваше й, че той я разбира толкова добре, но при все това нямаше намерение да се поддава на мазния му чар на спортен агент.

— Не желая да ходя на партито за рождения си ден с теб. Доколкото семейството ми е осведомено, ти все още си мой клиент, затова ще им се стори малко странно. Освен това искам да се появя с Дийн. Той наистина ще ги впечатли.

— И смяташ, че аз няма?

Тя огледа тъмносивия костюм, навярно от „Армани“, дизайнерската вратовръзка и невероятния часовник от бяло злато „Филип Патек“. Роднините й направо ще се търкулнат по гръб и ще го молят да ги почеше по коремчетата.

Хийт знаеше, че я е хванал натясно. Не й убягна лукавата му усмивка.

— О, добре — промърмори кисело. — Но те предупреждавам, че братята ми са най-ограничените, себелюбиви и надути сноби, които някога си срещал. — Вдигна безсилно ръце. — Защо ли си правя труда? Ще ги харесаш от пръв поглед.

 

 

Те също го харесаха. Шокираните им изражения, когато Анабел влезе в частния салон на „Мейфеър Клъб“, облицован с орехова ламперия, с Хийт под ръка, надминаха и най-смелите й фантазии. Първо провериха дали той не носи обувки с високи токове, после мислено оцениха гардероба му. Още преди да бъдат представени един на друг, той беше един от тях — признат член на клуба на преуспелите.

— Мамо, татко, това е Хийт Чампиън и зная какво си мислите. И на мен също ми звучи измислено, но не е. Истинското му име е италианско — Кампионе, ала трябва да признаете, че Чампиън е по-добро от маркетингова гледна точка.

— Не е „по-добро“, а най-доброто от маркетингова гледна точка — кимна Кейт одобрително.

Любимата й гравирана широка златна гривна иззвъня до старата гривна с висулки на баба й. В същото време тя стрелна дъщеря си с изпитателен поглед, който Анабел предпочете да се престори, че не забелязва. Още не бе измислила как да им обясни защо мъжът, за когото те знаеха, че е най-важният й клиент, й кавалерства на семейната вечеря.

Тази вечер Кейт бе облечена в трикотажен костюм от „Сейнт Джон“ с цвят на шампанско, идеално подхождащ на пепеляворусата й коса, която, откакто Анабел помнеше, майка й подстригваше в прическа тип „паж“, като актрисата от миналия век Джена Роуландс. Баща й беше с любимия си тъмносин блейзър, бяла риза и сива вратовръзка, в същия цвят като това, което бе останало от някога къдравата му коса. Навремето тя беше огненочервена, като тази на дъщеря му. На ревера му бе забодена значка във формата на американското знаме. Когато го прегърна, Анабел вдъхна познатия аромат: крем за бръснене „Брут“, препарат за чистене на петна и лекия мирис на хирургически дезинфектант.

Хийт се здрависа подред с родителите й.

— Кейт, Чет, за мен е удоволствие.

Анабел се бе срещнала с родителите си на закуска, но братята й бяха долетели преди няколко часа и сега тя размени прегръдки с тях. Дъг и Адам бяха наследили русата коса и сините очи от майка им, но за щастие, не и склонността й да трупа тлъстини на кръста. Тази вечер изглеждаха особено красиви, истинско въплъщение на цветущото здраве и успеха.

— Дъг, ти си финансист, нали? — В очите на агента се четеше искрено уважение. — Чух, че си станал вицепрезидент на „Рейнолдс и Пийт“. Много впечатляващо. И, Адам… най-добрият кардиохирург в Сейнт Луис. За мен е голяма чест.

Братята й останаха силно поласкани и се започна дружеско потупване по раменете.

— Четох за теб в пресата…

— Изградил си си впечатляваща репутация…

— Списъкът ти с клиенти е наистина удивителен.

Снаха й използваше парфюм с уханието на препарат против насекоми, затова Анабел я прегърна последна. Прекалено загоряла, агресивно гримирана и отблъскващо кльощава, Кандейси беше с къса черна рокля без презрамки, за да демонстрира загорелите си рамене и стройните си крака. Диамантените й обици бяха големи почти колкото обиците на Шон Палмър, но Анабел смяташе, че тази жена прилича на кобила.

Хийт срази Кандейси с двете си безотказни оръжия — сексапилна усмивка и убийствена искреност.

— Брей, Дъг, как може такъв грозник като теб да забърше такава красавица?

Братът на Анабел, който отлично съзнаваше колко е неотразим, се засмя. Съпругата му отметна кокетно червеникавокестенявите си екстеншъни.

— Въпросът по-скоро е… Как девойка като сестра ми е убедила мъж като теб да се присъедини към нашето малко семейно тържество?

Анабел мило се усмихна.

— Обещах му, че след това ще му позволя да ме завърже и да ме нашляпа.

Хийт искрено се забавляваше, но Кейт изсумтя възмутено.

— Анабел, не всички тук са запознати с ексцентричното ти чувство за хумор.

Дъщеря й подмина недоволството й и насочи вниманието си към непознатото лице сред присъстващите — последното завоевание на Адам. Както и предишните, включително и бившата му съпруга, и сегашната му приятелка се отличаваше със стройна фигура, привлекателни правилни черти на лицето, къси тъмнокестеняви коси и пълна липса на чар. Достатъчно беше само да погледне тези тънки устни, незнаещи що е усмивка, за да разбере, че брат й отново си е избрал робот в женски облик.

— Това е доктор Лусил Менгър — представи я Адам и я прегърна покровителствено през раменете. — Нашият нов и много талантлив патолог.

Прекрасен избор на професия, Луси. Не е нужно да се тревожиш за маниерите си край болничното легло.

Хийт я озари с мегаватовата си усмивка.

— Май само ние двамата сме чуждите тук, така че е по-добре да се сплотим. Нищо чудно тези хора да се окажат серийни убийци.

Родителите и братята й се разсмяха, но Лусил изглеждаше озадачена. Най-сетне загря.

— О, това е шега.

Анабел стрелна с поглед Кейт, но майка й само повдигна леко вежди. Раздразнението на младата жена се засили. Брат й имаше голям опит в избора на такива „умници“, напълно лишени от чувство за хумор, но дали някой се намесваше в личния му живот, позволявайки си да раздава съвети и оценки? Не. Никой не го правеше. Всичко това бе запазено единствено за нея самата.

Хийт наведе глава с изражението на виновен, разкайващ се пакостник.

— Боя се, че шегата ми се оказа неуместна.

Лусил си отдъхна, че вината не е нейна.

Кейт винаги запазваше частния салон на втория етаж на „Мейфеър Клъб“ за сбирките на семейство Грейнджър в Чикаго. Обзаведено в стила на английска провинциална къща, с дръжки на вратите от полиран месинг, завеси и дамаска от кретон, помещението разполагаше с уютен кът край красивите еркерни прозорци с изглед към Делауер Плейс. Всички се настаниха там за коктейлите и раздаването на подаръците. Дъг и Кандейси я изненадаха с талон за всички процедури в местния салон за красота. Веднага стана ясно чия е идеята за този избор. Адам й подари нов дивиди плейър с колекция от видеозаписи на фитнес програми. Много ти благодаря, братко. Анабел разопакова подаръка на родителите си и откри скъп тъмносин костюм, с който нямаше да позволи да я видят дори мъртва в канавката, но не можеше да го върне, защото Кейт го бе поръчала от любимия си бутик в Сейнт Луис за бизнес дами и управителят несъмнено щеше да я уведоми за това кощунство.

— С напредването на годините всяка жена се нуждае от делови костюм — оповести майка й.

Хийт изви леко устни.

— Аз също имам подарък за рожденичката. За съжаление, няма да е готов до понеделник.

Кандейси настоя за подробности, но той отказа да сподели повече. А Кейт повече не можеше да сдържа любопитството си защо агентът е тук.

— Никога не сме имали нещо против Анабел да идва сама, макар че тя твърди, че това винаги я кара да се чувства като петото колело на каруцата. Като неин клиент ти със сигурност не си длъжен да я придружаваш, но… Е, трябва да кажа, че всички се радваме, че си с нас…?

Завърши изречението с подчертана въпросителна интонация. Анабел се надяваше, че Хийт някак си ще отхвърли предположението на майка й, че е дошъл от съжаление, но той продължи с пълни шепи да пръска чара си.

— Удоволствието е мое. Нямах търпение да се запозная с всички вас. Анабел ми е разказвала невероятни истории за кариерата ти на банкер, Кейт. Ти си истински образец за подражание за жените, които мечтаят да се издигнат в професията.

Кейт направо се разтопи.

— Не зная дали съм чак такъв еталон, но бих казала, че някога за жените беше много по-трудно да пробият в деловия свят, отколкото сега. Постоянно повтарям на Анабел, че е голяма късметлийка. В наши дни единствените препятствия по пътя към успеха за една жена са тези, които тя сама си поставя.

Уф!

— Очевидно си я научила на много неща — угоднически отбеляза Хийт. — Удивително е какъв успех постигна тя за толкова кратко време. Сигурно много се гордееш с нея.

Кейт се втренчи подозрително в него, за да види дали се шегува. Кандейси се изкиска ехидно. Анабел всъщност не мразеше снаха си, но нямаше да застане начело на кандидатите за нейни донори, ако ненадейно се окажеше, че има нужда от бъбрек.

Майка й се пресегна през облегалката на стола и потупа коляното й.

— Много деликатно се изрази, Хийт. Дъщеря ми винаги е била волна птичка. Тази вечер си много красива, скъпа, макар че доста е жалко, че не са имали този модел в черно.

Анабел въздъхна. Чампиън се усмихна, после насочи вниманието си към Кандейси, която ловко бе успяла да се настани на кожения диван между него и съпруга си.

— Доколкото зная, двамата имате надарено малко момче.

Надарено? Единственото, което Анабел бе споделила за Джеймисън, бе умението му да привлича вниманието на всички, като се изпикае върху килима в дневната. Но кланът Грейнджър се разтопи от това безочливо ласкателство.

— Той толкова ми напомня на Дъг и Адам, когато бяха на тази възраст — засия Кейт.

Имали са същите малки мъжки „атрибути“?

— Ние му провеждаме тестове — обясни Дъг. — Не искаме да се отегчава в училище.

— Той обожава науките за природата. — Един кичур от екстеншъните на Кандейси се бе залепил за намазаната й с гланц устна, но тя, изглежда, не го забелязваше. — Учим го как да рециклира отпадъците.

— Удивително е колко добра координация има за тригодишен — вметна Адам. — Ще стане спортист.

Кейт направо щеше да се пръсне от майчинска гордост.

— Дъг и Адам бяха плувци.

Анабел също.

— И дъщеря ми плува — призна Кейт и затъкна кичур руса коса зад ухото си. — Но за съжаление, не прояви такъв ентусиазъм като братята си.

В превод: никога не е печелила медали.

— Аз просто плувах за удоволствие — промърмори тя, но никой не й обърна внимание, защото баща й реши да вземе участие в разговора.

— Ще отрежа края на дръжката на седмия си стик с желязна глава за Джеймисън. Никога не е рано за едно момче да започне да играе голф.

Кандейси се впусна във възхвала на академичните постижения на сина си, а господин Очарование винаги намираше точните отговори. Кейт погледна с любов синовете си.

— И Дъг, и Адам можеха да четат още на четири. Не само отделни думи, но и цели изречения. Боя се, че на Анабел й беше нужно малко по-дълго време. Не че възприемаше бавно — съвсем не — но й беше трудно да стои дълго на едно място.

И все още й бе трудно.

— Незначителното разсейване не е чак толкова лошо — вметна тя, почувствала необходимост да се намеси. — Осигурява ти по-широк кръг от интереси.

Всички се вторачиха в нея, дори и Хийт. Какво пък, напълно разбираемо. За по-малко от половин час бе напуснал лагера на неудачниците и се бе настанил при преуспелите умници.

Мъчението продължи и при сервирането на ордьоврите и всички заеха местата си край масата, застлана с бяла ленена покривка, украсена с розови рози и сребърни свещници.

— И така, картофче, кога ще дойдеш в Сейнт Луис, за да разгледаш новото кардиологично крило? — Адам седеше до нея, а приятелката му се бе настанила от другата му страна. — Много забавна история, Лусил. Последния път, когато Анабел ме посети в болницата, някой бе оставил кофа с вода в коридора. Както обикновено, сестра ми бърбореше оживено и затова не я видя. И… пльок!

Всички прихнаха дружно, сякаш не бяха чували историята поне двайсетина пъти.

— Помните ли купона преди последната година в колежа? — изсумтя Дъг. — Разбъркахме остатъците от всички питиета и предизвикахме картофчето да изпие противната смес. Боже, мислех, че никога няма да спре да повръща.

— Да, наистина много славни спомени — промърмори Анабел и пресуши чашата си.

За щастие, семейната инквизиция реши, че ще е по-интересно да се прехвърли на Чампиън, и спря да я изтезава. Дъг пожела да узнае дали Хийт е мислил да открие клон на бизнеса си в Ел Ей. Адам се осведоми дали има партньори. Баща й го попита дали играе голф. Всички единодушно се съгласиха, че тайните на успеха се крият в упорития труд, ясните цели и мощния замах. Когато се заеха с основното блюдо, за Анабел нямаше съмнение, че между роднините й и кавалера й е разцъфнала взаимна любов.

Но Кейт явно продължаваше да се терзае от мисълта какво го бе накарало да придружи дъщеря й на тазвечерната сбирка.

— Хийт, разкажи ни как върви търсенето на съпруга. Доколкото разбрах, си наел две брачни агенции.

Анабел реши, че е време да внесе яснота в ситуацията.

— Вече е една. Аз го уволних.

Братята й се разсмяха, но майка й я изгледа свирепо над остатъците от ролето си.

— Анабел, ти наистина имаш най-странното чувство за хумор.

— Не се шегувам — отряза я дъщеря й. — С него е невъзможно да се работи.

На масата се възцари неловко мълчание. Хийт сви рамене и остави вилицата.

— Изглежда, не вложих достатъчно усилия, а Анабел е безпрекословна, що се отнася до бизнеса.

Цялото семейство го зяпна сащисано над ръбовете на чашите си, с изключение на Кандейси, която пресуши трета чаша шардоне и реши, че е време да подеме любимата си тема за разговор:

— Никога няма да го чуеш от тях, Хийт, но фамилията Грейнджър е стара, от стария Сейнт Луис, ако разбираш какво искам да кажа.

Пръстите на Хийт стиснаха столчето на винената чаша.

— Не съм много сигурен, че разбирам.

Макар че Анабел от все сърце одобряваше смяната на темата, й се искаше Кандейси да бе избрала някоя друга. Кейт също не изглеждаше доволна, но този път виновницата за непростимия гаф беше снаха й, а не дъщеря й, и затова тя само помоли Лусил да й подаде солницата.

— Солта повишава кръвното налягане — изтъкна Лусил, вярна на лекарския си дълг.

— Колко интересно — отбеляза Кейт и се пресегна през нея за солницата.

— Грейнджър е от най-старите фамилии в Сейнт Луис, собственик на една от първите пивоварни фабрики — продължи Кандейси с разкритията. — На практика те са основали града.

Анабел потисна прозявката си. Хийт обаче заряза печеното ребърце и посвети цялото си внимание на разказа.

— Наистина ли?

Кандейси, заклета снобка по рождение, заплува в свои води.

— Свекърът ми е изчакал да завърши колежа, преди да обяви решението си да се посвети на медицината, вместо на пивоварната. Наложило се семейството му да продаде фабриката на „Анхойзер-Буш“. Навремето това е било голяма новина.

— Мога да си представя. — Хийт погледна през масата към Анабел. — Никога не си ми споменавала за това.

— И никой от тях не го споменава — прошепна Кандейси заговорнически. — Те се срамуват, че са богати по рождение.

— Не се срамуваме — заяви свекърът й твърдо, — но двамата със съпругата ми винаги сме вярвали в такива ценности, като тежкия и упорит труд. Никога не сме имали намерение да отглеждаме и възпитаваме деца, чието единствено занимание е да броят парите от попечителските си фондове.

Тъй като никой от тях не можеше да докосне парите от попечителските фондове, преди да навърши сто и трийсет, Анабел никога не бе проумявала за какво е целият този шум.

— Били сме свидетели как парите съсипват живота на мнозина млади хора — присъедини се Кейт към съпруга си.

Но Кандейси имаше в запас още една пикантна клюка.

— Очевидно духовете доста са се разбунили, когато Чет довел свекърва ми у дома. Семейство Грейнджър явно смятало, че тя не е достойна за него.

Вместо да се обиди, Кейт доби самодоволно изражение.

— Майка му беше ужасна снобка. Горката, тя не бе виновна. Беше продукт на онова консервативно, затворено елитно общество на Сейнт Луис, затова толкова много се стараех — и смея да добавя безуспешно — да убедя Анабел да се откаже от така наречения дебют в обществото. Семейството ми може и да принадлежи към работническата класа, Бог ми е свидетел, майка ми беше, но…

— Да не си посмяла да кажеш нещо лошо за Нана — изсъска Анабел и яростно прободе с вилицата си невинния зелен боб.

— … но аз не по-зле от всеки друг умея да чета ръководството по етикеция — продължи Кейт невъзмутимо. — Не след дълго намерих достойно място сред великите и могъщи Грейнджър.

Чет погледна с гордост съпругата си.

— Преди да си отиде от този свят, майка ми беше привързана повече към нея, отколкото към мен.

Хийт не сваляше поглед от Анабел.

— Ти си била дебютантка?

Младата жена изправи рамене и вирна брадичка.

— Харесвам красивите рокли и навремето това ми се стори добра идея. Това проблем ли е за теб?

Той избухна в смях, който продължи толкова дълго, че се наложи Кейт да изрови книжна кърпичка от чантата си и да му я подаде, за да попие сълзите си. Честно казано, Анабел не проумяваше какво беше толкова смешно.

Кандейси доста неблагоразумно позволи на сервитьора да напълни отново чашата й.

— Да не забравяме и „Ривър Бенд“, дома, в който всички са отраснали.

— Къщата ви си има име? — попита Хийт развеселено.

— Не ме гледай — тросна се Анабел. — Това се е случило, преди да се родя.

— „Ривър Бенд“ не е просто къща, а имение — осветли го Кандейси. — Още не можем да повярваме, че Чет убеди Кейт да го продадат, макар че домът им в Нейпълс е приказен. Човек трябва да го види, за да повярва.

Агентът отново се заля от смях.

— Ти си непоносим — укори го Анабел.

Кандейси продължи с описанието на „Ривър Бенд“, което настрои младата жена на носталгична вълна, макар че снаха й пропусна да спомене прозорците, от които вечно духаше, запушените камини и безкрайния миши парад. Накрая дори на Дъг му писна да слуша и смени темата.

 

 

Хийт хареса всички членове на клана Грейнджър, с изключение на надутата досадница Кандейси, но бе склонен да прояви снизхождение към нея, тъй като разбираше, че й се налага да живее в сянката на Анабел. Докато оглеждаше седналите около масата, осъзна, че тъкмо това е здравото и сплотено семейство, за което винаги бе мечтал. Чет и Кейт бяха любящи родители, посветили се на трудната задача да възпитат децата си в истински ценности, които да ги превърнат в успели зрели хора. Заяжданията на братята й подлудяваха Анабел — те постоянно я поднасяха — но тя беше най-малкото дете и единственото момиче и явно беше тяхна любимка. Достави му огромно удоволствие да наблюдава как Адам и Дъг открито се състезават за вниманието й. Но сложните отношения между майка и дъщеря си останаха загадка за него. Кейт наистина беше заядливка и постоянно натякваше за нещо на дъщеря си, но в същото време все си намираше извинения да я докосне и й се усмихваше, когато тя не я гледаше. Що се отнасяше до Чет… Нежното му изражение не оставяше съмнение кое беше момиченцето на татко.

Докато се взираше през масата в нея, гърлото му се стегна от гордост. Никога досега не я бе виждал толкова красива или секси, но май мислите му постоянно поемаха в тази посока. Голите й рамене блестяха на светлината на свещите и той изпита желание да целуне луничките, пръснати по малкото изящно носле. Лъскавата вихрушка от кичурите на косата й му напомняше на есенни листа и пръстите го сърбяха да ги зарови в тях. Ако не беше толкова погълнат от старомодните си криворазбрани представи за съпруга трофей, щеше още преди месеци да осъзнае мястото, което заемаше тази жена в живота му. Но едва купонът през миналия уикенд отвори очите му. Анабел правеше щастливи всички, включително и него. С нея той усещаше, че живее пълноценно и че животът не е само работа, че смехът е толкова ценен, колкото и парите.

Сутринта бе отменил всичките си срещи, за да избере годежен пръстен, само два и половина карата, защото ръцете й бяха малки и фини, а ако по цял ден е принудена да носи трикаратов камък, вечерта ще е толкова уморена, че няма да има сили да свали дрехите си. Беше решил съвсем точно как ще й направи предложение и тази сутрин бе задвижил първата част от плана.

Бе наел духовия оркестър на Северозападния университет.

Ясно си представяше как ще протече всичко. В момента тя бе твърде ядосана, затова трябваше да забрави за това, че само преди няколко седмици възнамеряваше да се ожени за Делейни Лайтфийлд. Беше почти убеден, че Анабел го обича. Представлението с Дийн Робилард го доказваше, нали? А ако грешеше, щеше да я накара да го обикне… започвайки от тази вечер.

Ще я целува, докато остане без дъх, после ще я отнесе до спалнята на тавана, ще обърне снимката на баба й към стената и ще я люби до припадък. Сетне ще я затрупа с цветя, ще уреди няколко супер романтични срещи, ще й звъни по сто пъти на ден. Когато бъде абсолютно сигурен, че е сломил и последната й съпротива, ще я покани на изискана вечеря в най-хубавия ресторант на „Еванстън“. След като приспи всичките й съмнения с вкусна храна и шампанско на свещи, ще й заяви, че иска да обиколят любимите й студентски свърталища, и ще й предложи да се разходят из кампуса на университета. По пътя ще я придърпа в един от онези високи сводести входове, ще я целува и навярно малко ще я погали, защото — кого се опитваше да заблуди — немислимо бе да целува Анабел, без да я докосва. Накрая ще стигнат до брега на езерото, където ще ги чака оркестърът и ще свири някаква старомодна и романтична мелодия. Хийт ще коленичи, ще извади пръстена и ще я помоли да се омъжи за него.

Въображението му се задържа на тази картина, наслади й се до последно и сетне със съжаление я пропъди. Нямаше да има духов оркестър, нито предложение край езерото, нито дори пръстен, който да запечата съдбоносния миг, когато ще й предложи да се омъжи за него, тъй като пръстенът, който бе избрал, щеше да бъде готов следващата седмица. Заряза идеалния си план, защото, след като се запозна със семейство Грейнджър, Хийт видя колко много държат един на друг — колко много означава Анабел за тях — и реши, че трябва да бъдат свидетели на предложението му.

След като поднесе кафето и десерта, сервитьорът изчезна. На отсрещната страна на масата Анабел съскаше нещо на видния сърдечен хирург от Сейнт Луис, който нави къдрица от косата й около пръста си и обяви, че няма да я пусне, докато тя не разкаже на всеослушание как бе подмокрила гащичките си на рождения ден на някаква Лори.

Хийт стана. Адам пусна кичура на сестра си, а тя го изрита под масата.

— Ох! — Адам разтри пищяла си. — Заболя ме!

— Чудесно.

— Деца…

Хийт се усмихна. Колко му харесваше всичко това!

— Надявам се никой да не възрази, но имам да кажа две неща. Първо, да призная, че сте страхотни. И да ви благодаря, че ми позволихте да бъда тази вечер с вас.

Разнесоха се викове: „Браво, браво!“, последвани от звън на чаши. Само Анабел остана мълчалива и подозрителна, но кавалерът й знаеше, че следващите му думи ще изтрият бръчките по челото й.

— Нямах щастието да отрасна в семейство като вашето. Мисля, че всички вие осъзнавате колко ви е провървяло. — Продължи да гледа Анабел, но тя се опитваше да вземе салфетката, която Адам подаде на Дъг под масата. Хийт изчака главата й отново да се покаже над масата. — Анабел, изминаха почти пет месеца, откакто ти нахлу в моя офис в онзи кошмарен жълт костюм и преобърна изцяло живота ми.

Кейт вдигна ръка и гривните й звъннаха.

— Ако имаш малко търпение, сигурна съм, че тя ще направи всичко по силите си, за да оправи положението. Анабел е много старателна. Съгласна съм, че професионалните й методи може би не са такива, с каквито си свикнал, но тя има много добро сърце.

Дъг извади от джоба си писалка.

— Преди да замина, смятам да проверя счетоводните й книги. С малка реорганизация и постоянен контрол фирмата й много бързо ще се стабилизира.

Анабел подпря с ръка брадичката си и въздъхна.

— Но аз нямах предвид „Идеалната половинка“ — каза Хийт.

Останалите го изгледаха неразбиращо.

— Анабел смени името на компанията си — обясни им той търпеливо. — Вече не е „Брачна агенция Мирна“, а „Идеалната половинка“.

Адам се взря озадачено в сестра си.

— Вярно ли е?

Кандейси нагласи едната си обица.

— Не можа ли да измислиш нещо по-интересно?

— Не съм чувал нищо за това — промърмори Дъг озадачено.

— Нито пък аз. — Чет остави на масата чашата с кафето. — Никой нищо не ми казва.

— Аз ти казах — напомни му Кейт язвително, — но за съжаление, забравих да го обявя по голф канала.

— С какво се занимава фирмата й? — попита Лусил.

Докато Адам й обясняваше, че сестра му е сватовница, Дъг извади своето блекбъри.

— Сигурен съм, че не си се сетила да патентоваш търговската марка.

Хийт осъзна, че неволно е отклонил темата на разговора и е отвлякъл вниманието на присъстващите, затова повиши тон:

— Работата е там, че… Преди да се запозная с Анабел, си мислех, че животът ми е добре уреден, но много скоро открих, че съм допуснал сериозни грешки в очакванията си.

Кейт потръпна.

— О, божичко, зная, че тя невинаги е тактична, но все се старае да върши добрини.

Анабел улови ръката на Адам и погледна часовника му.

Хийт съжали, че му има толкова малко доверие.

— Зная, че всички тук ще се съгласят с мен, че тя е много специална — продължи той, — но ние се познаваме отскоро и отначало не го разбрах. — Младата жена се зае да чисти едно петно от покривката. — Обаче това, че не съм достатъчно съобразителен, не означава, че съм глупав. Винаги мога да различа качеството, като го видя, а Анабел е удивителна жена. — Сега вече спечели цялото й внимание. Хийт усети познатия прилив на адреналин в кръвта си, неизменен сигнал за последните моменти преди сключването на сделката. — Зная, че днес е рожденият ти ден, скъпа, и това означава, че ти трябва да получаваш подаръци, а не аз, ала алчността ме е завладяла. — Обърна се първо към единия край на масата, сетне към другия. — Чет, Кейт, моля ви за ръката на дъщеря ви.

В стаята се възцари слисано мълчание. Изпращя свещ. Лъжица издрънча върху чиния. Анабел застина вцепенена, докато членовете на семейството й постепенно се оживиха.

— Защо искаш да се ожениш за Анабел? — извиси глас Кандейси.

— Но аз си мислех, че ти…

— О, скъпа…

— Да се ожениш за нея?

— За нашата Анабел?

— Тя нищо не ни е споменавала…

Кейт затърси книжните си кърпички.

— Това е най-щастливият миг в живота ми.

— Имаш благословията ни, Чампиън.

Широко усмихнат, Дъг се пресегна през масата, за да сръчка майка си.

— Уреди сватбата за Коледа, преди да осъзнае на какво се е натресъл и да промени решението си.

Хийт не откъсваше очи от Анабел, давайки й време да смели новината. Устните й образуваха изкривена елипса, очите й се превърнаха в две локвички разлят мед… И в следващия миг веждите й се смръщиха.

— Какви ги приказваш?

Очакваше поне радостно ахване.

— Искам да се оженя за теб — повтори той.

Тя се намръщи още по-заплашително, лицето й потъмня и едва сега Хийт си припомни, че рядко можеше да предвиди реакциите й. Трябваше да го има предвид, преди да се изправи и да направи предложението си.

— И кога те осени това магическо прозрение? — полюбопитства тя. — Не, чакай, нека отгатна. Тази вечер, след като се запозна със семейството ми.

— Грешиш.

Поне тук беше на твърда почва.

— Тогава кога?

— Миналия уикенд, на купона.

В очите й просветна недоверие.

— И защо не го каза тогава?

Прекалено късно осъзна, че трябваше да се придържа към първоначалния си план. Но Хийт не се поддаваше лесно на паника. Винаги посрещай силата със сила.

— Само преди няколко часа бях скъсал с Делейни. Щеше да е някак си преждевременно.

— Цялата тази работа ми изглежда преждевременна.

Кейт подпря длан върху масата.

— Анабел, държиш се като капризна стара мома.

— Много неточно описание за това, което изпитвам в момента — процеди тя и скочи от стола. Хийт потръпна. — Някой чу ли го да спомене думата, която започва с „л“? Защото аз със сигурност не съм.

И просто ей така го постави натясно. Той наистина ли си въобразяваше, че тя няма да забележи? Затова ли бе решил да й предложи пред цялото й семейство?

Хийт започна да се поти. Ако не се справеше със ситуацията, всичко щеше да пропадне пред очите му. Знаеше какво трябва да направи, но точно в този момент, когато най-много се нуждаеше от хладния си здрав разум, той му изневери.

— Но аз наех духовия оркестър на Северозападния университет!

Стъписано мълчание посрещна това откровение.

Сам се беше направил на магаре. Анабел поклати спокойно глава, с достойнство, което го изнерви още повече.

— Напълно си откачил. Иска ми се да не се беше случило пред всички.

— Анабел! — По шията на Кейт плъзна червенина. — Само защото Хийт не иска да излага на показ чувствата си пред напълно непознати, не означава, че не е влюбен в теб. Как би могъл да не те обича?

Младата жена не откъсваше очи от неговите.

— Ето какво научих за питоните, мамо. Понякога е много по-важно да обръщаш внимание на това, което премълчават, отколкото на това, което казват.

Кейт скочи на крака.

— Твърде си разстроена, за да го обсъждаме сега. Хийт е прекрасен човек. Само погледни колко бързо се почувства един от нас. Почакай до утре, когато ще се успокоиш, и двамата спокойно ще можете да си поговорите.

— Не си прави труда — промърмори Дъг. — Трябва само да я погледнеш и ще разбереш, че тя всичко ще провали.

— Стига, картофче — замоли я Адам. — Кажи на горкия човек, че ще се омъжиш за него. Постъпи разумно поне веднъж в живота си.

Само това му липсваше — помощта на братята й. С тези момчета беше добре да си заедно в някое скривалище, но не и редом с една разярена жена. Да й предложи пред близките й, се оказа най-лошата идея, която можа да му хрумне. И преди му се бе случвало да загази при някоя сделка, но винаги бе успявал да извърти нещата в своя полза. Трябваше само да остане насаме с нея… и да избягва темата, която тя най-много искаше да обсъждат.