Сюзън Елизабет Филипс
Идеалната половинка (12)

11

— Тази година само две кутии от малките ментови бисквити^[1], момичета — обяви Анабел, като отвори вратата. — На диета съм.

Хийт се шмугна безцеремонно покрай нея.

— Ти проверяваш ли някога съобщенията на телефонния си секретар?

Младата жена заби поглед в босите си крака.

— За пореден път ме заварваш в „най-добрия“ ми вид.

Но той беше толкова напушен, че почти не я погледна, както обикновено впрочем.

— Изглеждаш страхотно. Докато висях на един курс в Индианаполис за изучаване на Библията, изведнъж научавам, че моята сватовница се пече на плажа в компанията на Дийн Робилард.

— Оставил си телефона включен в часа по изучаване на Библията?

— Беше ми скучно.

— И въпреки това си отишъл на този курс, защото…? Няма значение. Така е поискал клиентът ти.

Анабел затвори вратата.

— Защо, по дяволите, Дийн те е поканил на среща?

— Беше поразен от красотата ми. Постоянно се случва. Раул твърди, че имам такова въздействие върху мъжете.

— Аха. Боди ми каза, че Дийн те е завел на плажа за прикритие.

— Тогава защо ме питаш?

— За да осветля Раул по въпроса.

Тя се ухили и затопурка с босите си крака след него в приемната.

— Твоят зловещ бияч още вчера знаеше за това. Защо е изчакал чак до днес, за да ти каже?

— Тъкмо това се питам и аз. Имаш ли нещо за ядене?

— Някакви остатъци от тад пай^[2], но вече са започнали да хващат мухъл, така че не ти ги препоръчвам.

— Ще поръчам пица. Как я предпочиташ?

Навярно защото беше почти гола и не й се нравеше държанието му, или защото си беше пълна идиотка, Анабел опря кокетно ръка на бедрото си, плъзна поглед по него и измърка:

— Предпочитам я гореща… и… пикантна.

Погледът му се прикова върху острото деколте на халата.

— Точно това ми каза и Раул.

Тя сви знамена и заприпка нагоре по стълбите. Ниският му гърлен смях я последва.

В спалнята тя се преоблече, без да бърза, в последния чифт чисти шорти, синьо марково потниче с тънки презрамки, украсено с дантела, сгушена между цепката на това, което при нея минаваше за бюст. Само защото се налагаше да е нащрек, не означаваше, че трябва да прилича на мърла. Напудри скулите си с бронзова пудра, мацна малко блясък върху устните си, сетне прокара през косата си гребен с едри зъби. Няколко непокорни къдрици вече започваха да ограждат лицето й като коледни висулки.

Когато слезе на долния етаж, Хийт се бе разположил в офиса й, облегнат назад на стола, скръстил глезени върху бюрото и стиснал под брадичка слушалката на телефона. Огледа дантеленото й деколте, босите крака и се усмихна. За пореден път се опитваше да разклати самообладанието й, но тя не бе толкова глупава, че да си въобрази нещо.

— Зная, Роко, но тя има само десет пръста. С колко диамантени пръстена може да се накичи? — Намръщи се, докато слушаше отговора. — Послушай тези, които ти мислят доброто. Не казвам, че не е влюбена в теб и само те използва, но защо не изчакаш поне два месеца? Следващата седмица ще поговорим. — Той тресна слушалката и свали краката си на пода. — Кръвопийки. Като видят, че на момчетата им върви, гледат да изсмучат всичко от тях.

— Това сигурно са същите момчета, които висят във фоайетата на хотелите, сочат с пръст към кръвопийките и избират: „Ти, ти и ти“. Десет минути по-късно обясняват причините, поради които не ползват презерватив.

— Да, ами това определено е така. — Надигна бирата, която бе взел от хладилника й. — Но някои от тези жени са невероятни, истински хищници. Когато са на игрището, момчетата може да са корави, но след като мачът свърши, се превръщат в лесна плячка. Особено по-младите. Внезапно всички тези красавици се хвърлят на вратовете им, кълнейки се във вечна любов. И преди да се освестят, момчетата им купуват спортни коли и пръстени с диаманти, за да отпразнуват един месец от запознанството. Да не споменавам онези пиявици, които нарочно забременяват, за да изстискат повече пари.

— Това също е проблем, който може да се реши с един презерватив — заключи Анабел, взе синята пластмасова лейка и отиде да полее африканските теменужки на баба си.

— Момчетата са още млади и зелени. Въобразяват си, че са непобедими. Зная, че в света на Анабел всички са мили и добри, но в този свят има много повече алчни и себелюбиви жени, отколкото можеш да си представиш.

Анабел спря да полива теменужките и се втренчи в него.

— Да не би някоя от тези алчни и себелюбиви жени да е бръкнала в джобовете ти? Затова ли си толкова придирчив?

— По времето, когато започнах да печеля достатъчно, за да стана примамлива плячка, вече се бях научил как да се грижа за себе си.

— Само от любопитство… някога бил ли си влюбен? В жена — побърза да добави, за да не започне да й изрежда имената на клиентите си.

— Бях сгоден, докато бях в „Харвард“. Нищо не излезе.

— Защо?

— Раната е още твърде прясна, за да я чопля — отвърна Чампиън провлечено.

Тя се нацупи, а той се ухили. Мобилният му иззвъня. Хийт вдигна и Анабел изведнъж осъзна, че той изглежда по-естествено зад нейното бюро, отколкото тя самата. Как го постигаше? Някак си успяваше да се впише навсякъде. Със същия успех можеше да вдигне крак и да се изпикае, като влезе в стаята.

Младата жена приключи с поливането на африканските теменужки и се отправи към кухнята, за да изпразни капризната миялна машина на баба си. На входа се позвъни и след малко се появи Хийт с пицата. Анабел подреди чинии и салфетки. Той извади още една бира за себе си и една за нея и ги отнесе до масата.

Докато се настаняваше, агентът се загледа в сините емайлирани шкафове и буркана за домашни сладки с образа на Хелоу Кити.

— Харесва ми домът ти. Уютен е.

— Много си любезен. Зная, че трябва да се ремонтира и обнови, но все не мога да се наканя.

Дори не можеше да си позволи да пребоядиса къщата, да не говорим за пълен ремонт.

Започнаха да се хранят и мълчанието, възцарило се помежду им, беше изненадващо приятно и успокояващо. Тя се питаше какво ще прави Хийт на Четвърти юли. Той изяде първото парче и си взе второ.

— Интересно ми е, Анабел, как си успяла да се сближиш с двамата най-важни за мен хора в тоя момент? Какво толкова има в теб?

— Вродено обаяние, в съчетание с факта, че аз имам личен живот, а ти — не.

Всъщност едва ли можеше да се нарече бурен личен живот. В сряда вечерта господин Броницки я завлече насила на вечеря в дома за възстановяване на възрастни хора. Брачната посредничка се бе съгласила, но едва след като той й бе обещал да покани на още една среща госпожа Валерио.

Хийт попи устни със салфетката.

— Какво ти каза Робилард за мен?

Тя гризеше замислено една коричка. Тъкмо това, напомни си, бе причината той да устрои това уютно вечерно парти.

— Каза, че си номер едно в черния му списък. Цитирам почти дословно. Ала навярно вече знаеш това.

— И ти какво му отговори?

— Нищо. Бях прекалено заета да го зяпам прехласнато. Боже, той е фантастичен!

Хийт се намръщи.

— Дийн Робилард не е от онези наивни хлапета, за които ти говорих преди малко. Внимавай с него. Той хруска жените като картофен чипс.

— Е, ако иска, това бебче може да ме схруска по всяко време.

За нейна изненада, клиентът й доби сериозно изражение.

— Няма начин да се влюбиш в него.

Вече ставаше интересно.

— И защо, ако смея да попитам?

— Виж, Анабел, Дийн не е лошо момче, но за него жените са само трофеи, поредна бройка.

— И ти не искаш аз да съм поредната бройка?

— Господи, мислиш си, че всичко знаеш.

Предоставяше й се златна възможност да надникне по-надълбоко в живота и миналото на Хийт Чампиън.

— Питам само от любопитство, а ти колко бройки си навъртял? Имам предвид, когато си събирал трофеи. И между другото, колко отдавна е било това?

— Прекалено много. Естествено, не се гордея с този факт, така че не ми чети проповеди.

— Наистина ли вярваш, че бройкаджийските дни са останали зад гърба ти?

— Ако не го вярвах, нямаше да искам да се оженя.

— Но ти май не искаш. До този момент нито веднъж не си поканил някоя жена на втора среща.

— Само защото съм наел две полуневежи сватовници.

Не му бе споделила за посещението на Порша, но и какво можеше да каже? Че Порша Пауърс е кучка. Той вероятно го знаеше. Освен това Анабел трябваше да го осведоми за нещо друго и само мисълта за това караше сърцето й да се свива.

— Тази сутрин ми се обади Клодия Рийшман. Тя все пак иска да се запознае с теб.

— Без майтап? — Той се облегна на стола си и се ухили лукаво. — Защо се е обадила на теб, а не на Пауърс?

— Предполагам, че в четвъртък сме се сближили.

— Удивително.

— Смятах, че съм я убедила, че не си достоен за нея, но явно съм сгрешила. — Анабел взе парчето пица, макар че вече бе изгубила апетит. — Предполагам, че ще искаш да я добавя към графика за сряда вечерта.

— Не.

Парченце сирене тупна в скута й.

— Не?

— Нали ти каза, че не е подходяща за мен?

— Така е, но…

— Тогава отговорът ми е „не“.

Нещо топло и приятно сгря душата й.

— Благодаря — смутено промърмори младата жена, докато изстъргваше сиренето от скута си.

— Няма защо.

Анабел се зае да бърше грижливо пръстите си.

— Жената, с която ще те запозная в сряда, не е красива.

— Доста жени са такива. Рийшман беше ослепителна на корицата на последния брой на „Спортс Илюстрейтид“.

— Тя е арфистка, скоро ще защити докторската си степен в консерваторията. На двайсет и осем, възпитаница на „Васар“. Трябваше да се срещнете миналия вторник.

— Грозна ли е?

— Разбира се, че не е грозна — тросна се Анабел, грабна чинията си и я отнесе до мивката.

Няколко минути Хийт не каза нищо. Накрая също взе чинията си и последва примера й.

— Ако случайно Дийн пак ти позвъни, внимавай какво ще му кажеш за мен.

— Защо мислиш, че той само случайно може да ми позвъни?

Чампиън кимна към масата.

— Искаш ли още едно парче?

— Не. — Тя сложи чинията му в миялната машина. — Не, искам да ми отговориш на един въпрос. Защо си толкова сигурен, че той няма да се обади?

— Успокой се. Просто имах предвид, че ти си с няколко години по-възрастна от него.

— Е, и? — Анабел затръшна вратата на миялната машина и си заповяда да мълчи, но думите сами се изплъзнаха. — Напоследък е модерно по-възрастни жени да бъдат с по-млади мъже. Не четеш ли „Пийпъл“?

— Дийн излиза само с млади купонджийки.

Анабел знаеше какво има предвид, но някакъв порив на мазохизъм я тласкаше да го накара да го изрече на глас.

— Хайде, изплюй камъчето! Не смяташ, че съм достатъчно секси за него.

— Не ми приписвай думи, които не съм изричал. Казах само, че между теб и него едва ли може да има нещо сериозно, каквато и да е любовна връзка.

— Така е. Но можем да имаме сексуална връзка.

Тя напълно бе зарязала всякакво благоразумие и дългият му пръст се насочи към нея.

— Няма да правиш секс с него. Познавам тези типове, а ти — не. Аз ти се доверих за Клодия Рийшман. Сега ти трябва да ми повярваш за Дийн Робилард.

Но Анабел нямаше намерение да се предава толкова лесно.

— Ти си търсиш съпруга. Аз пък търся само малко развлечение.

— Ако толкова се нуждаеш от развлечение — сряза я той, — ще ти го осигуря.

Тя онемя.

Разнесе се музика от преминаващ по улицата автомобил. Те се спогледаха. И той изглеждаше изненадан. Или може би не. Но крайчетата на устните му бавно се извиха и тя разбра, че Питона си играе с нея.

— Трябва да тръгвам, Тинкърбел. Чака ме много работа. Благодаря за вечерята.

Едва след като предната врата се затвори след него, тя успя да отрони:

— Моля, няма защо.

 

 

— Да… Да, всичко е наред. Пуснете го.

Когато затвори телефона, ръцете на Порша трепереха. Боди беше във фоайето на сградата.

Той не й се бе обаждал от срещата им в бара за спортисти преди десет дни, а сега се появяваше в дома й в девет часа вечерта на Четвърти юли, очаквайки тя да го посрещне с отворени обятия. Трябваше да каже на портиера да го отпрати, но не го направи.

Отправи се машинално към спалнята, като пътьом свали памучната риза. Семейство Дженсън я бяха поканили на яхтата си, за да гледат фойерверките, но зарята я потискаше, както и повечето празнични ритуали, и тя отказа. Седмицата беше ужасна за нея. Първо, фиаското с Клодия Рийшман, след това — асистентката, която тя назначи на мястото на Сусу Каплан, напусна с оплакването, че работата е „прекалено стресираща“. На Порша отчаяно й липсваха менторските класове с Групата за инициатива в малкия бизнес. Дори реши да покани Хуанита на обяд, за да обсъдят ситуацията, но директорката не отговаряше на обажданията й.

Опита се да си представи как ще възприеме Боди апартамента й, който бе купила след развода. Тъй като използваше дома си за коктейли и приеми за най-важните клиенти, си бе избрала просторно жилище на Лейкшор Драйв, на най-горния етаж на невероятно скъпа сграда отпреди войната. Искаше апартаментът й да притежава елегантността на отминалата епоха, затова го обзаведе в цветовете на старите холандски майстори: богата гама от нюанси в кафяво, старо злато, приглушени пастелни тонове, с леки оттенъци от червено. Два солидни дивана и едно голямо кожено кресло бяха поставени върху ориенталския килим в светлокафяви тонове в дневната. Втори ориенталски килим, в тон с първия, прекрасно хармонираше с масивната маса за хранене от тиково дърво и столове със скъпа тапицерия. За Порша беше важно мъжете да се чувстват добре, затова не държеше никакви шарени дреболии, а само добре зареден шкаф със скъпи напитки. Единствено в спалнята си бе позволила да задоволи страстта си към прекалена женственост. Леглото й приличаше на торта с разбита сметана, цялото в атлаз и слонова кост, дантелени възглавници и кувертюра с волани. Върху изящните скринове бяха подредени ниски сребърни свещници, а малък кристален полилей, ефирен като морска пяна, висеше в ъгъла над пухкаво кресло, отрупано с модни списания, няколко романа и ръководство, което трябваше да помогне на жените да постигат душевно равновесие.

Може би Боди беше пиян. Може би затова се бе появил на прага й тази вечер. И все пак кой можеше да знае от какво се ръководи мъж като него? Порша нахлузи една лятна рокля на рози, с обло деколте, обу розови сандали с каишки на глезените, украсени с фини кожени пеперудки. Звънецът избръмча. Тя си заповяда да пристъпва бавно към вратата.

Той беше с копринена тъмносива риза с дълъг ръкав и панталон в същия тон от скъпа материя, която се спускаше на меки гънки около краката му. Изглеждаше доста приемливо от раменете надолу — с твърде мускулесто тяло, но същевременно елегантен. Ала от раменете нагоре усещането, добито от останалата част от визията му, изчезваше. Сложната татуировка върху мускулестия як врат, леденосините очи и страховито обръснатата глава го караха да изглежда още по-опасен, отколкото тя си го спомняше.

Боди огледа мълчаливо дневната, сетне отиде до френските прозорци, водещи към малка тераса. Всяко лято Порша се заричаше да направи там градина, но градинарската работа изискваше търпение, каквото тя не притежаваше. И така не реализира това намерение. Облак влажен въздух нахлу в приятно охладеното от климатика помещение, когато той отвори една от вратите и излезе навън. Жената се поколеба за миг, а след това се запъти към бара с напитките. Пренебрегна съзнателно богатия асортимент от вносна бира, каквато този тип предпочиташе, и вместо това избра бутилка шампанско и две високи фини чаши. Отиде с шампанското до стъклените врати и включи външните лампи, преди да излезе на терасата. Въздухът бе гъст и натежал от жегата. Над покрива на отсрещната сграда се кълбяха черни облаци. Порша приближи широкия равен бетонен парапет, поддържан от масивни заоблени стълбове. Остави шампанското и чашите върху парапета.

Той все още не бе проронил нито дума. На улицата, десет етажа по-долу, една кола потегли от паркинга и зави зад ъгъла. Група веселяци се отправиха към езерото, за да наблюдават зарята, която всяка минута щеше да започне. Боди отвори шампанското и напълни чашите. За нейна изненада, деликатните чаши ни най-малко не изглеждаха нелепо в големите му ръце, както очакваше. Тишината помежду им се проточи. Вече й се искаше да го бе заговорила още когато дойде, защото сега мълчанието приличаше на състезание кой по-дълго ще издържи.

Някъде изсвири клаксон и мускулите на раменете й се сковаха от напрежение. Тя плъзна единия си крак върху ниския бордюр на перилото. Бетонният стълб одраска босия й глезен. Боди остави чашата на перилото до бутилката и се извърна към нея. Порша не искаше да вдига поглед, но не можа да се сдържи. Тъмните облаци се бяха скупчили над главата му като дяволски ореол. Щеше да я целуне, усещаше го. Но той не го направи. Вместо това взе високата чаша от пръстите й и я остави до неговата. Вдигна бавно ръка и прокара леко палец по устните й, колкото да размаже червилото по бузата й.

Малките косъмчета на тила й настръхнаха. Заповяда си незабавно да се отдръпне. Но не можеше. Вместо това се отдръпна гостът й… до френските прозорци, изви ловко ръка навътре и угаси лампата. Терасата потъна в мрак. По тялото й пробягаха тръпки на паника. Сърцето й се разтуптя. Извърна се и влажните й длани стиснаха перилото. Усети, че е застанал зад нея, и затрепери, когато големите му ръце обхванаха бедрата й. Топлината на дланите му проникна през копринения плат на роклята, приличащ на розова градина. Отдолу носеше само миниатюрно копринено бельо в най-светлия нюанс на кремавото. Кожата й настръхна, макар че сякаш отвътре я изгаряха огнени езици. Той прокара пръст по тесния ластик на бикините й през роклята. Усещането беше много по-еротично, отколкото, ако бе докоснал гола плът.

В небето се изсипа корона от искри. Над езерото избухнаха кристално бели кълба от звуци и светлина, възвестявайки началото на фойерверките. Горещият му дъх опари потната й шия. Зъбите му захапаха сухожилието, свързващо врата и рамото. По този начин не й позволяваше да помръдне — не й причиняваше болка, но я държеше като уловено животно. Ръцете му се гмурнаха под роклята й.

Тя не се опита да се отскубне. Не помръдна. Пръстите му притиснаха дупето й през бельото. Прокара бавно палци по цепнатината между двете полукълба, надолу, нагоре. В един от прозорците на отсрещната сграда проблесна светлина и в този миг в небето разцъфнаха златни палми като огромни чадъри. Порша затаи дъх, когато палците му се плъзнаха между бедрата й.

В мига, в който вече смяташе, че краката й ще се подкосят, Боди откъсна устни от врата й и близна с език мястото, където я бе захапал. Коленичи зад нея. Тя не помръдна от мястото си, вкопчила ръце в перилото, втренчила поглед в небето, където оранжеви и сребристи спирали се разгъваха в облаците. Той докосна прасците й, после ръцете му се мушнаха отново под полите на роклята, докоснаха първо вътрешната част на бедрата, а после фината дантела на бикините й. Закачи палци в ластика и ги свали до глезените. Повдигна единия крак и ги изхлузи през сандалите. Те се свлякоха около другия й глезен.

Боди се изправи.

Небето се изпълни с гора от сини и зелени върби. Порша усети дланта му върху средата на гърба си. Той я натисна леко, но тя не разбра веднага какво иска от нея. Много бавно я наведе над перилото. Долу по улицата премина такси. Боди вдигна надиплената й пола до талията. Отпред платът я прикриваше, така че ако някой погледнеше от отсрещния прозорец, щеше да види само една жена, надвесена на терасата, и един мъж, застанал зад нея. Но отзад беше напълно разголена за него.

Сега, когато вече копринената преграда я нямаше, пръстите му галеха голата й плът. Той я разтвори като резени на портокал. Потопи пръсти в сока.

Дъхът й се накъса и учести. Жената простена. Мъжът отстъпи назад. Тя чу шумолене, докато мъжът сваляше дрехите си и разкъсваше опаковката на презерватива, от което разбра, че е планирал това от самото начало. И тогава той пристъпи пак зад нея.

Порша затаи дъх от дръзкия набег на пръстите му. В небето се изстрелваха ярки комети и гаснеха в дълбините на езерото. Тя сграбчи още по-здраво перилото и простена, когато той я разтвори с палци, възбуди я до крайност, сетне проникна дълбоко в нея. Движеше се отзад, стиснал бедрата й, налагайки своя ритъм. Галеше… разтягаше я, изпълваше я. Тя се извиси ведно с кометите… разцъфтя с върбите, експлодира с ракетите. И накрая тупна на земята сред фонтан от искри.

След като всичко свърши, Боди спусна полата й и изчезна в старомодната пищна баня с италианско огледало и тапети от „Коулфакс и Фаулър“. Когато се появи отново, изглеждаше хладен и невъзмутим. А на нея й се искаше да заплаче. Но вместо това събра цялата си воля и му отправи най-ледения си поглед, отиде до вратата и я разтвори широко.

Ъгълчетата на устните му потрепнаха развеселено. Той се приближи до нея и с пръст размаза петното от червилото по бузата й. Порша не трепна. Боди отново се ухили, излезе в коридора и закрачи към асансьора с месингови орнаменти по вратите. Преди да стигне, се извърна и проговори за пръв път тази вечер.

— Сега изяснихме ли се?