Сюзън Елизабет Филипс
Идеалната половинка (24)

23

Порша буквално падна в обятията на Боди, който не го очакваше и политна назад. Ръцете й мигом го обгърнаха и нямаха намерение да го пускат. Никога вече. Този мъж бе солиден като скала.

— Порша?

Той я сграбчи за раменете и я отдръпна няколко сантиметра назад, за да види лицето й.

Тя се взря в ужасените му очи.

— Всичко, което каза за мен, е вярно.

— Зная, но… — Той плъзна палец по синята й буза. — Бас ли си загубила, или какво?

Жената отпусна глава на гърдите му.

— Изминалите два месеца бяха наистина ужасни. Можеш ли само да ме прегърнеш и подържиш?

— Мога. — Боди я привлече по-близо и двамата останаха така за малко, окъпани от светлината, струяща от медните лампи на верандата. — Загубила си на пейнтбол? — попита накрая той.

Тя се вкопчи още по-здраво в него.

— Киселинен пилинг. Ужасно гори. Мислех, че навярно бих могла… да залича предишното си аз.

Боди разтри тила й.

— Да поседнем там, докато говорим.

Порша се сгуши по-плътно до него.

— Добре. Само не ме пускай.

— Няма.

Верен на думата си, той я обгърна през раменете, двамата прекосиха улицата и поеха към малкия квартален парк, където имаше само една зелена желязна пейка. Още докато вървяха, Порша заговори. Сухите листа шумоляха под краката им и тя му разказа всичко: за пиленцата от маршмелоу, за киселинния пилинг, за Хийт и Анабел. Сподели му, че са отказали услугите й като наставник в Групата за инициатива в малкия бизнес, както и страховете си.

— През цялото време се страхувам, Боди. Постоянно.

Той погали сплъстената й коса.

— Зная, миличка. Зная.

— Обичам те! И това ли знаеш?

— Това не го знаех. — Целуна я по върха на главата. — Но се радвам да го чуя.

Краят на шала закри едната й страна.

— А ти обичаш ли ме?

— Боя се, че да.

Порша се усмихна.

— Ще се ожениш ли за мен?

— Нека първо да видим дали ще можем да преживеем следващите няколко месеца, без да те убия.

— Добре. — Тя отново се притисна към гърдите му. — Сигурно си забелязал, че не съм най-грижовната жена на света.

— Всъщност си, макар и по свой странен начин. — Боди отметна шала й. — Все още не мога да повярвам, че ти е стигнала смелост да излезеш на улицата в този вид.

— Трябваше да свърша тази работа.

— Обичам жена, която е готова сама да се бори за отбора.

Тя долови в гласа му единствено възхищение и любовта й се разгоря по-силно.

— Трябва да уредя този брак, Боди.

— Още ли не си научила колко е опасна безпощадната амбиция?

— Не е каквото си мислиш. Най-добрата част от мен иска да направи това за Хийт. Искам да си тръгна с гордо вдигната глава. Един последен брак — този брак — и тогава ще продам агенцията.

— Наистина ли?

— Имам нужда от ново предизвикателство.

— Бог да ни е на помощ!

— Говоря сериозно, Боди. Искам да живея на воля. Да бъда безразсъдна и дива. Искам страстта да ме води. Да работя упорито над това, което могат да правят само най-силните жени на света.

— Е, вече наистина съм изплашен.

— Искам да ям. Пълноценно и с наслада. Да бъда по-добра и великодушна. Истински великодушна, без да очаквам нещо в замяна. Искам и на осемдесет да имам страхотна кожа. И никога повече не желая да се тревожа за мнението на околните. С изключение на твоето.

— О, боже, толкова съм възбуден, че всеки миг ще се пръсна. — Той я дръпна рязко от пейката. — Да вървим у дома. Веднага.

— Само ако обещаеш да не ми разказваш някой от онези твои тъпи и солени вицове.

— Ще се постарая да са по-безсолни.

— Знаеш, че нямам чувство за хумор — усмихна се тя.

— Ще поработим върху това.

И той покри с целувки синьото й лице.

 

 

В понеделник още преди да влезе под душа, Хийт се залови за телефона. Главата го цепеше, повдигаше му се, сърцето му бе свито от страх и в същото време изпитваше приповдигнато нетърпение. Шоковата терапия на Пауърс го бе накарала да осъзнае това, което отдавна се таеше в подсъзнанието му, но страхът му пречеше да признае: че обича Анабел с цялото си сърце. Всяка дума на Порша бе като стрела, попаднала право в целта. Неговият враг бе страхът, а не любовта. Ако не беше толкова заблуден да мери характера си с крив аршин, щеше отдавна да разбере какво не му достига. Той се гордееше с етическите си принципи на работа, интелектуалните умения и проницателност, със смелостта да поема риск, но не искаше да признае, че тежкото детство го бе осакатило емоционално. В резултат, животът му бе непълноценен, лишен от живец. Може би присъствието на Анабел щеше да му позволи най-сетне да разкъса оковите на задръжките и страховете и да се превърне в човека, който никога не бе имал смелостта да бъде. Но първо трябваше да я намери.

Тя не отговаряше нито на домашния телефон, нито на мобилния и много скоро Хийт установи, че приятелите й също не желаят да разговарят с него. След един бърз душ се свърза с Кейт. Отначало тя здравата му натри носа, но после призна, че Анабел се обадила в неделя сутринта, за да каже, че е добре, но не пожелала да съобщи на майка си къде се намира.

— И за всичко ти си виновен — заключи бъдещата му тъща. — Анабел е изключително чувствителна. Трябваше отдавна да си го разбрал.

— Да, госпожо. Обещавам, че ще оправя всичко веднага щом я открия.

Това я накара да омекне достатъчно, за да го предупреди, че братята Грейнджър са му вдигнали мерника и трябва да се пази от тях. Истински юнаци, харесваше ги!

Отправи се към Уикър Парк. От офиса непрекъснато го бомбардираха гневни съобщения, но той ги пренебрегна. За пръв път в кариерата си не се бе свързал с нито един клиент, за да поговорят за вчерашния му мач. И нямаше намерение да го прави, докато не откриеше Анабел.

В облачното октомврийско утро вятърът свиреше над езерото и носеше със себе си есенния хлад. Хийт спря в уличката зад къщата на любимата му и видя новото сребристо спортно ауди „ТТ Роудстър“, което бе поръчал за рождения й ден, но нейният Шърман го нямаше. Господин Броницки веднага го съзря и излезе, за да разбере какво става, но освен информацията, че „госпожица Грейнджър е отпрашила като луда в събота сутринта“, старецът не успя да му съобщи нищо ново. Но започна да разпитва за аудито и когато разбра, че е подарък за рождения й ден, заяви безцеремонно, че по-добре младият мъж да не очаква някакви „привилегии“ в замяна на луксозното возило.

— Само защото баба й вече не е сред нас, не означава, че няма кой да се грижи за момичето.

— Аз ли не знам — промърмори Хийт.

— Какво каза?

— Казах, че я обичам. — Хареса му как прозвучаха думите и с наслада ги повтори: — Обичам Анабел и смятам да се оженя за нея.

Ако успее да я намери. И ако тя все още го иска.

Господин Броницки се намръщи.

— Само се постарай да не си вдига ценоразписа. Знаеш, че много хора са с малки доходи и не могат да се разпростират извън чергата си.

— Ще се постарая с всички сили.

След като господин Броницки паркира аудито в гаража си, за да е на сигурно място, Хийт обиколи къщата и потропа на предната врата, но напразно. В заключения дом нямаше никого. Извади телефона и отново се опита да се свърже с Гуен, но попадна на съпруга й.

— Не, Анабел не е нощувала у нас — рече Иън. — По-добре си пази гърба, пич. Гуен говори вчера с някой от читателския клуб и всички са настръхнали. Послушай съвета ми, човече: повечето от жените няма да си изпотрошат краката за някой, който не е влюбен в тях, независимо колко коса има.

— Но аз съм влюбен в нея!

— Кажи го на нея, не на мен.

— Опитвам се, по дяволите! И не мога да ти кажа колко утешително е да зная, че всички са запознати с личния ми живот.

— Сам си си виновен. Глупостта се заплаща.

Хийт затвори и се опита да обмисли положението, но докато не измъкнеше информация от някой от приятелите на Анабел, работата му беше спукана. Остана на предната веранда, за да прегледа съобщенията си. Нито едно не беше от нея. Защо останалите не го оставят на мира? Потри брадичката си и се сети, че втори пореден ден не се е бръснал, а с дрехите, които беше, щеше да има късмет, ако не го арестуват за скитничество. Беше навлякъл първото, което му попадна: марков тъмносин панталон, скъсана тениска в черно и оранжево с логото на „Бенгълс“ от Синсинати и оплескано с боя червено яке с емблемата на „Кардинале“ от Сейнт Луис, което Боди бе забърсал отнякъде и бе захвърлил в дрешника му.

Най-сетне успя да се свърже с Кевин.

— Хийт е. Дали си…

— Ще ти кажа само, че… макар да си блестящ агент, ти си…

— Зная, зная. Анабел у вас ли спа тази нощ?

— Не. И не мисля, че е при някоя от останалите си приятелки.

Хийт се отпусна на стъпалото на верандата.

— Трябва да разбереш къде е отишла.

— Да не мислиш, че ще ми кажат? Момичетата са провесили огромна табела с надпис „Забранено за момчета“ върху малката розова къщурка на читателския клуб.

— Ти си единствената ми надежда. Моля те, Кев.

— Зная само, че клубът има среща днес в един часа. През сезона Фийби почива в понеделниците и сбирката ще е в нейната къща. Моли ниже гирлянди, защото темата е хавайска.

Анабел обичаше читателския клуб. Разбира се, че ще е там! Щеше да изтича при онези жени за съчувствие и утеха толкова бързо, колкото я държаха крачетата й. Те щяха да й дадат това, което не бе получила от него.

— Има още нещо — продължи Тъкър. — Робилард се обажда на всички, опитвайки се да се свърже с теб.

— Ще почака.

— Добре ли чух? — удиви се куотърбекът. — Говорим за Дийн Робилард. Очевидно след няколко месеца търсене и лутане той е почувствал необходимостта да разполага с истински агент.

— По-късно ще се свържа с него — измърмори набързо Хийт, докато вървеше към колата си, паркирана на улицата.

— Няма ли да ме поздравиш за вчерашния мач? Може да се каже, че е най-добрият в цялата ми кариера.

— Да, поздравявам те. Ти си най-добрият. Но сега трябва да бързам.

— Добре, келеш такъв! Не зная кой си ти и какви ги вършиш, но веднага дай телефона на моя агент.

Хийт затвори. И тогава го осени прозрение. Дийн му бе звънял, но агентът не му вдигна. Ами ако Анабел не е прекарала последните две нощи при някоя приятелка? Ако се е втурнала към любимия си куотърбек?

Дийн вдигна след второто позвъняване.

— Порнодворецът на неповторимия гений на рекламата.

— Анабел при теб ли е?

— О, Хийтклиф? По дяволите, човече, ти наистина си оплескал работата с нея!

— Аз го зная, но ти откъде разбра?

— От секретарката на Фийби.

— Сигурен ли си, че не си го чул от самата Анабел? Тя беше ли при теб?

— Въобще не съм я виждал, но ако я зърна, непременно ще я посъветвам да ти каже да си го…

— Аз я обичам! — Хийт не искаше да крещи, но не успя да се сдържи. Някаква непозната, току-що излязла от отсрещната къща, уплашено се прибра вътре. — Обичам я — повтори малко по-спокойно. — И трябва да й го кажа. Но преди това трябва да я намеря.

— Съмнявам се, че ще ми се обади. Освен ако онзи тест за бременност…

— Предупреждавам те, Робилард, ако разбера, че знаеш къде е отишла и не ми казваш, ще строша всяка проклета кост в милиондоларовото ти рамо.

— Момчето се кани да раздава удари наляво и надясно, а още дори не е обяд. Явно здравата си хлътнал. А сега, да ти кажа защо те търся, Хийтклиф. Двама важни тузари от „Пепсико“ се свързаха с мен и…

Хийт затвори, прекъсвайки излиянията на божия дар в НФЛ, натисна бутона, за да отключи колата и подкара към „Дъ Луп“ и „Бърдкейдж Прес“. Срещата на читателския клуб бе насрочена за един часа и оставаше да „покрие още една база“.

— Тази сутрин говорих с Моли. — Бившият годеник на Анабел оглеждаше небръснатото лице на Чампиън и странната му комбинация от дрехи иззад бюрото си в маркетинг отдела на издателската компания. — Достатъчно нараних Анабел. И ти ли трябваше да й причиняваш неприятности?

Не можеше да се каже, че Роузмари е най-привлекателната жена, която Хийт бе виждал, но беше добре облечена и излъчваше достойнство. Прекалено достойнство. Абсолютно неподходяща личност за неговата Анабел. Къде, по дяволите, й е бил умът да се хване с това създание?

— Нямах намерение да й причинявам неприятности.

— Сигурна съм, че си мислел, че й правиш огромна услуга, като си й предложил брак — изрече Роузмари провлечено, след което се зае да кастри злъчно агента и му изнесе проникновена лекция за мъжкото дебелокожие, при това употреби доста силни изрази.

А това бе последното, от което Хийт се нуждаеше в момента, и затова побърза да се измъкне при първа възможност.

Докато вървеше към колата, видя, че има над десетина нови пропуснати обаждания, но нито едно от човека, с когото искаше да разговаря. Махна от предното стъкло квитанцията за глоба за неправилно паркиране и подкара към магистрала „Айк“. Когато се качи на магистралата, стомахът му вече се бе свил на топка. Повтаряше си, че тя, рано или късно, ще се прибере у дома, и че изчезването й не е повод за притеснение. Но нищо не можеше да разсее усещането, че всяка изминала минута е фатална. Любимата му страдаше заради него — заради глупостта му — и това беше непоносимо.

На междущатската магистрала „Ийст Уест“ попадна в задръстване и пристигна пред дома на Кейлбоу в един и петнайсет. Огледа паркираните на алеята коли за грозното зелено чудовище, което Анабел наричаше кола, но никъде не го видя. Може би е дошла с някой друг. Но когато натисна входния звънец, не можа да се отърси от обзелото го мрачно предчувствие.

Вратата се отвори рязко и той се втренчи надолу към Пипи Тъкър. Къси руси опашчици стърчаха от двете страни на главата й, а към гърдите си бе притиснала цял зоопарк от плюшени животни.

— Пуинц! Днес не ходих на детска градина, защото тръбите за водата се спукаха.

— Така ли? Ъ… Анабел тук ли е?

— Аз си играя с плюшените зверчета на Хана. Тя е на училище. Там тръбите не са спукани. Може ли да видя фона ти?

— Пип? — Леля й се появи в коридора. Беше облечена с черен панталон и тъмновиолетово поло, украсено с гирлянда от сини и жълти цветя. Изгледа недоумяващо размъкнатите дрехи на Хийт през очилата си за четене. — Надявам се полицията да хване този, който те е подредил така.

Пипи подскачаше щастливо.

— Пуинц е тук!

— Виждам. — Фийби сложи ръка върху рамото на детето, без да откъсва подозрителния си поглед от агента. — Дошъл си чак дотук, за да злорадстваш, така ли? Жалко, че не съм толкова великодушна, за да те поздравя за новия ти клиент.

Хийт се промъкна покрай нея в преддверието.

— Анабел тук ли е?

Собственичката на „Старс“ свали очилата си.

— Хайде, започвай! Изреди всичките си планове да ме разориш.

— Не виждам колата й.

Котешките й очи се присвиха още по-подозрително.

— Говорил си с Дийн, нали?

— Да. Но той не знае къде е Анабел. — Нямаше смисъл да си губи времето да разпитва Фийби, затова се насочи към дневната — просторно помещение в провинциален стил, с открити греди и тавански полуетаж. Читателският клуб се бе събрал в уютното ъгълче отдолу. Присъстваха всички, с изключение на любимата му. Дори и семпло облечени, с книжни гирлянди около шиите, жените представляваха доста заплашителна групичка. Докато прекосяваше стаята, очите им го пронизваха като свредели. — Къде е тя? И не ми казвайте, че не знаете.

Моли, която седеше със скръстени крака, стана.

— Знаем, но ни помолиха да си държим устите затворени. Анабел иска да остане известно време сама.

Гуен го изгледа над огромния си корем. Заприлича му на враждебен Буда.

— Възнамеряваш да й изброиш още причини, поради които трябва да се омъжи за човек, който не я обича, така ли?

— Изобщо не е така. — Хийт стисна зъби. — Обичам я. Обичам я с цялото си проклето сърце, но няма да мога да я убедя, ако някой не ми каже къде, по дяволите, е отишла.

Нямаше намерение да се държи толкова грубо. Чърмейн се обиди и го изгледа сърдито.

— И кога те осени това чудодейно прозрение?

— Миналата нощ. Една синя жена и бутилка скоч ми отвориха очите. Сега ще ми кажете ли къде е тя?

— Категорично не — заяви Кристъл.

Джанин го изгледа кръвнишки.

— Ако тя се обади, ще й предадем, че си я търсил. И че поведението ти никак не ни се е понравило.

— Лично ще й предам проклетото съобщение — тросна се той.

— Дори и великият Хийт Чампиън не може да ни застави да проговорим. — От тихия, но твърд глас, с който Моли изрече тези думи, по гърба му пробягаха студени тръпки. — Анабел ще се свърже с теб, както и когато тя реши. А може и да не реши. От нея зависи. Зная, че не ти е в природата, но трябва да бъдеш търпелив. От днес тя командва парада.

— Освен това ще бъдеш доста зает — подхвърли ехидно госпожа Злоба зад гърба му. — Сега, след като Дийн обърна гръб на благосклонността на жената, собственичка на отбора, в който играе…

Хийт рязко се извъртя към нея.

— В момента хич не ми пука за Дийн, Фийби, и сега ще ти кажа една новина: в живота има много по-важни неща от футбола!

Тя повдигна леко вежди. Той отново се извърна към жените, готов едва ли не да ги удуши, но да изтръгне от тях нужната информация, когато изведнъж осъзна, че целият му гняв се е стопил. Вдигна ръце и смаяно установи, че те все още треперят. Но когато заговори, гласът му трепереше още по-силно.

— Тя… аз… трябва да оправя нещата. Не мога да понеса да стоя със скръстени ръце, след като знам, че тя… страда заради мен. Моля ви…

Но явно те нямаха сърца, защото една по една извърнаха глави.

Хийт излезе като замаян от къщата. Не виждаше къде стъпва. Отвън се бе извил вятър и студеният въздух проникна през дрехите му. Машинално протегна ръка към телефона, въпреки всичко надявайки се, че тя му е звъняла, макар да знаеше, че не е.

Бяха го търсили от „Чийфс“, както и Боди, и Фил Тайри. Опря длани върху покрива на колата и сведе глава. Той заслужаваше да страда, но не и Анабел.

— Тъжен ли си, Пуинц?

Той се обърна назад към къщата и видя Пипи, застанала на най-горното стъпало на верандата. Под едната мишница стискаше плюшена маймунка, а под другата — мече. Едва сдържа безумния си порив да я вдигне и поноси малко, да сгуши главата й под брадичката си и да я притисне силно до гърдите си така, както тя притискаше плюшените животни. Пое с усилие малко въздух.

— Да, Пип, малко съм тъжен.

— Ще плачеш ли?

Хийт преглътна буцата, заседнала на гърлото му.

— Не, момчетата не плачат.

Вратата зад нея се отвори и се появи леля й — русокоса, властна и безмилостна. Не му обърна никакво внимание. Вместо това приклекна до племенницата си, повдигна една от малките й опашчици и заговори тихо в ухото й. Той бръкна в джоба си за ключовете.

Фийби се обърна, за да влезе в къщата. Пипи пусна плюшените животни и затопурка надолу по стълбите.

— Пуинц! Трябва да ти кажа нещо. — Затича се към него, а розовите й маратонки проблясваха във въздуха. Когато стигна до него, наведе глава назад, за да го вижда по-добре. — Зная една тайна.

Той се наведе към нея. Тя ухаеше на невинност, флумастери и плодов сок.

— Каква?

— Леля каза да не казвам на никого, дори и на мама, а само на теб.

Хийт погледна към верандата, но Фийби бе изчезнала.

— За какво се отнася?

— За Бел! — ухили се малкото дяволче. — Тя е заминала за нашия лагер!

Мощният прилив на адреналин във вените го зашемети. Зави му се свят. Вдигна Пипи, притисна я към гърдите си и я разцелува по бузките.

— Благодаря ти, скъпа. Благодаря, че ми каза.

Тя хвана брадата му, намръщи се и го бутна.

— Бодеш!

Той се засмя, целуна я още веднъж и я остави на земята. Беше забравил да изключи телефона си и той иззвъня. Очите й се разшириха. Хийт машинално отговори.

— Чампиън.

— Хийтклиф, имам нужда от агент, човече — излая Дийн, — и се кълна в Бога, че ако още веднъж ми затвориш…

Той пъхна телефона в ръката на Пипи.

— Поговори с този мил чичко, захарче. Кажи му, че твоят татко е най-великият куотърбек на света.

Докато потегляше с колата от алеята, видя как момиченцето се запъти обратно към верандата, притиснала телефона до ухото си, а опашчиците й подскачаха весело, докато тя бърбореше оживено.

Завесата на единия прозорец се раздвижи и Хийт зърна за миг най-могъщата жена в НФЛ. Може би бе игра на въображението му, но му се стори, че тя се усмихва.