Сюзън Елизабет Филипс
Идеалната половинка (18)

17

В седмицата след катастрофалното пътуване до лагера „Уинд Лейк“ Анабел се потопи в работа, за да не мисли за случилото се там. Сайтът на „Идеалната половинка“ заработи и тя получи първото запитване чрез имейл. Срещна се поотделно с Рей Фийдлър и Каръл, на които не беше съдено да станат влюбена двойка, но всеки научи по нещо от другия. Мелани Рихтер, кандидатката на „Стабилни бракове“, представена от Анабел, се съгласи да изпие едно кафе с кръщелника на Шърли Милър. За нещастие, Джери беше толкова смутен от гардероба й от „Нийман Маркъс“, че не пожела да я покани на втора среща. Приемната на Анабел посетиха и още неколцина по-възрастни клиенти, които й отнемаха твърде много време и не носеха никакъв доход, но тя разбираше самотата и не можеше да им откаже. В същото време осъзнаваше, че се налага да мисли по-мащабно и творчески, ако иска бизнесът й да успее. Провери банковата си сметка и реши, че може да си позволи да устрои купон с малко вино и сирене за по-младите си клиенти. През цялата седмица чакаше обаждане от Хийт, но така и не го дочака.

В неделя следобед слушаше по радиото стари записи на Принс, докато вадеше покупките, когато телефонът й иззвъня.

— Здравей, картофче. Как вървят нещата?

Както винаги, само при звука на гласа на брат й Дъг се почувства като глупачка. Представи си го такъв, какъвто го бе видяла последния път: рус и красив, мъжката версия на майка им. Тя пъхна пакета с бейби моркови в хладилника и изключи радиото.

— Прекрасно. А какво става в Земята на мечтите?

— Съседната къща току-що бе продадена за милион и двеста хиляди. При това беше на пазара за по-малко от двайсет и четири часа. Кога ще ни дойдеш пак на гости? На Джеймисън му е мъчно за теб.

— И той ми липсва.

Не беше съвсем вярно, тъй като Анабел почти не познаваше племенника си. Снаха й така бе претоварила горкото хлапе с бебешки партита и стимулиращи занятия за бебета, че последния път, когато им гостува, бе успяла да го види само докато спеше в детската си седалка в колата. Докато брат й продължаваше да бъбри за приказния си квартал, тя си представяше как Джеймисън цъфва на прага й — нервен и пъпчив тринайсетгодишен тийнейджър, избягал от къщи. Лелята щеше да възвърне душевното му равновесие, като го научи да мързелува със стил и да се измъква ловко от скучните задължения, а когато порасне, той ще разказва на децата си за обичната си и ексцентрична леля Анабел, която му помогнала да не откачи и го научила да цени живота.

— Представяш ли си — продължаваше да бърбори Дъг, — миналата седмица изненадах Кандейси с един нов мерцедес-бенц. Да беше видяла изражението й!

Анабел погледна през кухненския прозорец към алеята, където нейният Шърман се печеше на слънцето като голяма зелена жаба.

— Обзалагам се, че е била във възторг.

— И още как! — Брат й се впусна в описания на мерцедеса — купето, интериора и екстериора, джипиес системата, всички електронни екстри, сякаш я интересуваше. След малко я помоли да го извини, защото му звънели по другата линия — с Хийт бяха от един дол дренки. Накрая стигна до целта на обаждането си и тогава Анабел си спомни главната причина, поради която Дъг й се обаждаше — най-вече да й чете лекции. — Трябва да поговорим за мама. Двамата с Адам обсъдихме ситуацията.

— Ситуацията с мама?

Тя отвори бурканче с маршмелоу крем и гребна от него.

— Тя не става по-млада, картофче, но ти май не го разбираш.

— Тя е само на шейсет и две — отвърна Анабел, докато премяташе сладката бучка в устата си. — Едва ли е кандидатка за старчески дом.

— Забрави ли как ни изплаши миналия месец?

— За бога, това беше обикновена хрема!

— Можеш да омаловажаваш проблема, но годините й се отразяват.

— Тя току-що се записа на курсове по уиндсърфинг.

— Мама ти казва само това, което искаш да чуеш. Не обича да досажда.

— Как ли пък не!

Анабел захвърли изцапаната лъжичка в мивката по-силно, отколкото й се искаше.

— Двамата с Адам сме на едно мнение, както и Кандейси. Кейт постоянно се тревожи за теб и твоята… Защо да не бъдем честни и да си го кажем направо?

Защо наистина?

Младата жена завинти капачката на бурканчето и го пъхна в шкафа.

— Тревогата й за безцелния ти живот постоянно вреди на здравето й.

Анабел си заповяда да не обръща внимание на поредния упрек. Този път нямаше да му позволи да я разстройва и унижава.

— Мама обожава да се тревожи за мен — възрази с почти спокоен тон. — Животът й като пенсионерка я отегчава и опитите й да направлява живота ми я развличат.

— Но ние не смятаме така. Тя е под постоянен стрес.

— Стресът е балсам за здравето й. Знаеш го.

— Толкова си безотговорна и повърхностна. Кога ще разбереш, че поддържането на тази къща за нея е ненужно главоболие?

Къщата. Още едно уязвимо място. Въпреки че Анабел плащаше наем всеки месец, не можеше да отрича истината, че живее в дома на майка си.

— Трябва да се изнесеш от там, за да обяви тя къщата за продан.

Сърцето й замря.

— Мама иска да я продаде?

Огледа овехтялата кухня и сякаш видя баба си до мивката, докато двете мият чиниите. Нана не обичаше да си разваля маникюра, затова винаги Анабел ги миеше, я тя ги подсушаваше. Те клюкарстваха за момчетата, които девойката харесваше, за новия клиент на агенцията, бъбреха на всякакви теми.

— Мисля, че желанията на мама са напълно ясни — рече Дъг. — Тя иска дъщеря й най-сетне да се научи да поема отговорност и да действа като зряла личност. А ти живееш за нейна сметка.

Така ли възприемаха те парите за наема, които тя едва успяваше да събере всеки месец? И все пак кого заблуждаваше? Майка й щеше да получи цяло състояние, ако продаде къщата. Търпението й се изчерпа.

— Ако мама иска да продава къщата, може да говори с мен, така че се разкарай.

— Винаги правиш така. Не може ли поне веднъж да обсъдим логично проблемите?

— Ако искаш логика, говори с Адам или с Кандейси. Или с Джеймисън, за бога, но ме остави на мира.

Затвори телефона като зряла трийсет и една годишна жена — каквато не беше — и избухна в сълзи. През последните няколко минути се бе борила с тях, но сега взе една салфетка, отпусна се край кухненската маса и се потопи в нещастието си. Беше се уморила да бъде черната овца в семейството, вечната неудачница. Страхуваше се, защото, колкото и да се бореше със себе си, се влюби в мъж, който бе същият като тях.

В понеделник сутринта Хийт все още не й се бе обадил. Но тя трябваше да върти бизнес и колкото и да й се искаше, не можеше повече да си заравя главата в пясъка, затова му остави съобщение. Във вторник следобед той още не бе отговорил. Беше напълно сигурна, че достойното й за „Оскар“ изпълнение го е убедило, че той е бил за нея само секс терапевт, но оттогава бе минала повече от седмица и не бе изключено да е размислил. Не беше в негов стил да избягва конфронтацията и рано или късно щеше да се свърже с нея, но явно искаше сблъсъкът да е по неговите правила, така че тя да бъде в неизгодно положение.

Все още пазеше номера на мобилния телефон на Боди от деня, който бяха прекарали с Арте Палмър. И тази вечер реши да го използва.

 

 

Подранил сутрешен ентусиаст бегач профуча край нея, докато вмъкваше Шърман в освободеното като по чудо място на паркинга в района на Линкълн Парк, недалеч от дома, чийто адрес й бе дал вчера Боди. Беше нагласила алармата на часовника за пет и половина — точно времето, по което господин Броницки и приятелчетата му скачат от леглата, но за нея беше престъпно рано. След един бърз душ, Анабел се напъха в яркожълта лятна рокля с корсет, с който изглеждаше все едно й бе поникнал бюст, прокара пръстите си с малко гел през косата си, която не беше мила от два дни, сложи малко сенки и гланц на устните си и потегли.

Чашата с кафе, което бе купила от „Карибоу“ на „Холстед“, сгряваше дланта й, докато за втори път проверяваше адреса. Домът на Хийт секна дъха й. Раздвижената постройка от тухли и стъкло с живописния стъклен клин, надвесен над сенчестата улица, прекрасно се вписваше сред съседните сгради — елегантни реставрирани градски къщи от деветнайсети век, както и по-нови, луксозни, построени в тесни, скъпи парцели. Анабел пое по тротоара, сетне зави по къса павирана алея, виеща се до внушителна махагонова врата с красива дърворезба, и натисна звънеца. Докато чакаше, се опита да избистри стратегията си, но ключалката щракна и вратата се отвори, преди да й хрумне нещо.

Домакинът я посрещна с пурпурна кърпа около слабините и недоволна гримаса, която не изчезна, когато видя кой звъни на вратата му в седем без двайсет сутринта. Извади от устата си четката за зъби.

— Не съм у дома.

— Виж ти… — Анабел тикна чашата с кафе в свободната му ръка. — Откривам нова компания, наречена „Кофеин за напористи и преуспели“. Ти си първият ми клиент. — Промуши се покрай него във фоайето, където вита стълба стигаше до втория етаж. Огледа мраморните подове, модерния бронзов полилей и единствената истинска вещ — чифт захвърлени маратонки. — Леле! Напълно съм сащисана, но се опитвам да не го показвам.

— Радвам се, че ти харесва — промърмори той провлечено. — За съжаление, днес не са предвидени туристически обиколки.

Тя потисна порива да изтрие с пръст остатъка от пяната за бръснене върху крайчеца на ухото му.

— Не се притеснявай. Ще огледам наоколо, докато се обличаш. — Посочи към стълбите. — Върви. Не искам да ти преча.

— Анабел, точно сега нямам никакво време за разговори.

— Вмести ме в графика си — заяви тя с най-безцеремонната си усмивка.

От ъгълчето на устата му се показа мехурче от пастата за зъби. Хийт го избърса с опакото на ръката си. Погледът му се плъзна по голите й рамене и прилепналия корсаж на роклята.

— Не съм те избягвал. Днес следобед смятах да ти се обадя.

— Моля те, не се притеснявай. Аз не бързам.

Махна с ръка и се насочи към дневната. Хийт изръмжа нещо, подозрително напомнящо на ругатня, и миг по-късно тя чу шляпането от босите му крака нагоре по стълбището. Надникна през рамо и зърна очертанията на великолепни рамене, гол гръб и пурпурна кърпа. Чак когато той изчезна, тя насочи вниманието си към дневната.

Утринната светлина се процеждаше през високите триъгълни прозорци, образувайки светли шарки върху дървените подове. Невероятно красиво място, което просто те подканяше да живееш тук. С изключение на фитнес уредите, разположени върху сините гумени постелки, тук беше празно, както в преддверието. Никакви мебели, нямаше дори плакати по стените. Докато оглеждаше, тя започна да си представя стаята: масивна маса за кафе с мраморен плот, разположена пред голям, удобен диван; тапицирани кресла и столове в жизнерадостни тонове; цветни платна по стените; шкаф с ултрамодерна уредба; навсякъде разхвърляни книги и списания. Детска дървена играчка на колелца. Куче.

Напомни си с въздишка, че го беше издебнала тази сутрин, за да изгладят отношенията си след уикенда край езерото. Припомни си старото правило — внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне. Искаше хората да знаят, че самият Хийт Чампиън е станал неин клиент. И всички го научиха. А сега, ако го загуби като клиент, всички ще си кажат, че не е била достатъчно добра, за да го задържи. Всичко зависеше от това, как тя самата ще се държи тази сутрин.

Премина през празната дневна в кухнята. Плотовете бяха чисти, а кухненските уреди, европейско производство, изглеждаха неупотребявани. Само една мръсна чаша в мивката подсказваше, че къщата е обитаема. Внезапно я порази мисълта, че Хийт имаше къща за живеене, ала не и дом.

Върна се в дневната и се загледа през прозорците към улицата. Парченце от пъзела, който за нея представляваше този мъж, когото тя толкова желаеше, си попадна на мястото. Той бе толкова енергичен, постоянно в движение, че тя бе пропуснала основното — Хийт всъщност беше самотник. Тази необзаведена къща бе доказателство за емоционалната му изолация.

Той се появи отново, този път в сив панталон, тъмносиня риза и изискана вратовръзка. Всичко по него беше така безупречно в тон, все едно бе слязъл от реклама на „Барнис“. Метна сакото си на скамейката за вдигане на тежести, взе кафето, което тя бе донесла, и запретна ръкави.

— Не съм те зарязал. Беше ми нужно малко време, за да помисля, но не смятам да се извинявам за това.

— Извинението е прието.

Смръщеното му лице не вещаеше нищо добро и тя побърза да смени темата.

— Съжалявам, че с Фийби не се получи и не се помирихте в лагера. Противно на това, което може би си мислиш, аз съм съпричастна на каузата ти.

— През половината от времето водехме почти нормален разговор.

Надигна чашата си с кафето.

— А през другата половина?

— Позволих й да се заяжда с мен.

Щеше с удоволствие да чуе подробностите, но трябваше да побърза, преди той да започне да гледа часовника си.

— Добре, истинската причина да съм тук — ако ми се беше обадил, нямаше да те безпокоя сега — е, да разбера дали си разказал на някого, сещаш се за какво. Ако си се раздрънкал, кълна се, че повече никога няма да ти проговоря. Признах ти го под най-строга тайна. Честно, ще умра от срам.

— Само не ми казвай, че нахлу тук, за да ми говориш за момчето мечта.

Анабел се престори, че си играе с пръстена с тюркоаз, купен някога от Нана в Санта Фе.

— Мислиш ли, че Дийн може да ме харесва?

— Господи, откъде да зная?! Защо не попиташ приятелките си?

Тя се постара да изглежда обидена.

— Просто ме интересува едно мъжко мнение.

— Ами консултирай се с Раул.

— Ние скъсахме. Той се чукал наляво и надясно.

— И ти си го научила последна?

Е, достатъчно се забавляваха. Тя приседна на края на пейката за вдигане на тежести.

— Зная, че си мислиш, че Дийн е твърде млад за мен…

— Възрастта ти е само една точка от безкрайния списък с нещастия, които ще те споходят, ако не превъзмогнеш това глупаво увлечение. А и не съм се виждал с възлюбения ти, така че тайната ти е в безопасност. Приключихме ли с темата?

— Не зная. Приключихме ли наистина? — Тя се надигна от пейката. — Работата е там… боя се, че ти навярно още не можеш да се справиш с някои емоционални проблеми заради случилото се в лагера. Съжалявам, че ще го кажа, но се държиш като капризна девойка.

— Девойка?

Черните му вежди подскочиха нагоре.

— Това е само едно женско мнение.

— Ти смяташ, че аз се държа като девойка? Ти, кралица Анабел Вечната гимназистка?

— Не отговори на обажданията ми.

— Казах ти, трябваше ми време да помисля.

— Точно така. — Тя пристъпи към него, докато разпалваше справедливия си гняв. — Очевидно все още се измъчваш от спомените за нощта на моето сексуално освобождаване, но си твърде отдаден на образа си на голям мъжкар, за да го признаеш. Не биваше да се възползвам от теб. И двамата го знаем, но си мислех, че няма да ти пука. Явно съм се излъгала.

— Сигурен съм, че ще останеш разочарована — отбеляза сухо той, — но не бях травмиран, след като използва мъжествеността ми за освобождаване на твоята сексуалност.

— Уважавам те, задето се стремиш да запазиш гордостта си — изрече тя с превзет тон.

— Стига глупости! — намръщи се той. — Беше напълно права, когато твърдеше, че не бива да се смесват бизнесът с удоволствието. И двамата сме наясно с това. Но Кристъл устрои за вас онзи порнокупон, а аз не обичам да ми отказват и останалото е история. Всъщност аз се възползвах от теб. И не ти се обадих, защото още не съм измислил как да изкупя вината си пред теб.

Не понасяше мисълта, че той я смята за жертва.

— Със сигурност няма да я изкупиш, като бягаш от мен. Твърде много напомня на познатата история за шеф, който спи със секретарката си и после я уволнява.

Достави й удоволствие да го види как настръхва.

— Никога не бих направил подобно нещо.

— Браво! Тогава да действаме. Всяка вечер, като се започне от утре, ще имаш срещи. Започваме с блестящ професор по икономика, която прилича малко на Кейт Хъдсън^[1], намира Адам Сандлър за забавен и може да различи водна чаша от чаша за вино. Ако не я харесаш, съм ти набелязала още шест. И така, връщаш ли се в играта, или те е хванало шубето и свиваш знамената?

Но той не се хвана на въдицата и не се впусна в спор. Вместо това отиде до прозореца и известно време мълча, докато отпиваше от кафето. Несъмнено мислеше за това, как всичко се бе усложнило.

— Сигурна ли си, че искаш да продължиш? — попита накрая.

— Хей, не аз правя от мухата слон. Разбира се, че съм сигурна — нагло излъга тя. — Трябва да задвижа бизнеса си и честно казано, ти доста ме затрудняваш.

Хийт прокара ръка през косата си.

— Добре. Действай!

— Идеално. — Тя му отправи толкова широка усмивка, че бузите я заболяха. — А сега да обсъдим подробностите…

Двамата съставиха график на срещите по дни и часове, след което Анабел побърза да си тръгне. Докато шофираше към дома си, си даде тържествено обещание от сега нататък да запечата завинаги чувствата си. В душевен сейф — още един тежък товар.

 

 

На следващия ден Хийт вървеше след Кевин между масите в хотелската бална зала. Куотърбекът се здрависваше, потупваше гърбове и разговаряше с бизнесмените, събрали се да обядват и да чуят мотивационната му реч. Агентът стоеше зад него, готов да се намеси, ако някой се опита да приближи твърде близо, но Тъкър стигна благополучно до масата отпред.

Чампиън бе слушал речта му повече от десетина пъти и се оттегли в дъното на залата, щом футболистът седна на мястото си. Започнаха официалните представяния и мислите на Хийт се върнаха към ненадейната визита на Анабел вчера сутринта. Тя нахлу в къщата, изпълни пространството с дързостта си и противно на онова, което й наговори, той се зарадва да я види. В същото време не излъга, когато й каза, че има нужда от време, за да премисли нещата, включително и как да сложи край на инфантилното й увлечение по Дийн Робилард. Ако в най-скоро време не се вразуми, Хийт ще престане да я уважава. Защо жените оглупяваха тотално, когато ставаше дума за Дийн?

Питона изтласка в ъгъла на съзнанието си неприятния спомен за бившето си гадже, което бе казало точно същото за него. Май трябваше да си поговори по мъжки с Дийн и да накара Златното момче да разбере, че Анабел не е поредната тъпа блондинка, която може да закачи на стената с трофеите си. Само дето се предполагаше, че агентът трябва да ухажва звездния играч, а не да го настройва против себе си. За пореден път сватовницата му го бе поставила в невъзможна ситуация.

Кевин изръси саркастичен коментар, шегувайки се за своя сметка, и тълпата избухна в смях. Всички бяха очаровани от него и агентът се измъкна в коридора, за да провери съобщенията си. Видя пропуснато повикване от Боди и веднага го набра.

— Какво има?

— Едно приятелче току-що ми телефонира от плажа на Оук стрийт — подхвана Боди. — Тони Коуфийлд, помниш ли го? Старецът му притежава два бара в Андърсънвил.

— Да, и?

Тони беше част от мрежата, захранваща Боди с информация.

— Познай кой друг се е появил да се попече на слънце? Не кой да е, а нашето добро приятелче Робилард. И изглежда, не е бил сам. Тони каза, че си делили одеялото с едно червенокосо пиленце. Симпатична, но не от обичайния му контингент.

Хийт се облегна на стената и скръцна със зъби.

Боди се изкиска.

— Твоята малка сватовница определено знае как да се забавлява.

 

 

Анабел надигна глава от полепналото с пясък одеяло и погледна към Дийн. Той лежеше по гръб, целият изтъкан от здрави мускули и лъскава бронзова кожа, русата му коса блестеше на слънцето, а очите му бяха скрити зад супермодерни слънчеви очила с яркосини стъкла. Две жени по бикини минаха за четвърти път и сега явно бяха събрали смелост да се приближат. Анабел улови погледите им, притисна показалец към устните си, за да им подскаже, че той спи, и поклати глава. Разочаровани, жените се отдалечиха.

— Благодаря — промърмори Дийн, без да движи устни.

— Тази работа заплаща ли се?

— Нали вече ти купих хотдог?

Тя подпря брадичка на юмруците си и зарови по-надълбоко пръсти в пясъка. Дийн й се бе обадил вчера, няколко часа след като тя си тръгна от дома на Хийт. Попита я дали може да го вмести в графика си и да го придружи до плажа, преди да започне тренировъчният лагер. Тя имаше да върши милион неща, свързани с подготовката на маратона на запознанствата, който бе планирала, но не можеше да пропусне възможността да потвърди историята за увлечението си по Дийн, в случай че Хийт все още се съмнява.

— Я ми обясни пак — рече Дийн, без да отваря очи. — Онова, дето най-безсрамно ме използваш за нечестивите си цели.

— Не се очаква от футболистите да знаят думи като нечестиви.

— Чух го в една реклама за бира.

Анабел се усмихна и нагласи очилата си.

— Ще ти кажа само това. Забърках се в малко неудобна ситуация… и не, няма да узнаеш с кого. И най-лесният начин да се измъкна, беше да се престоря, че съм покорена от неотразимата ти красота, което, разбира се, е самата истина.

— Глупости! Ти се държиш с мен като с дете.

— Само за да се защитя от сияйната ти слава.

Дийн изсумтя.

— Освен това, като ни видят заедно, ще се качат акциите на бизнеса ми. — Тя подпря глава на ръката си. — Хората ще говорят за „Идеалната половинка“, а това е безплатна реклама. В момента мога да си позволя само това. Но обещавам, че някой ден ще ти се реванширам. — Протегна се и потупа загорелия му, твърд като камък бицепс. — След десет години, когато ще сме сигурни, че си излязъл от пубертета. Ще ти намеря страхотна жена.

— Десет години?

— Прав си. За всеки случай да ги направим петнайсет.

 

 

Анабел не спа спокойно през нощта. Плашеше се от предстоящия маратон на запознанствата, но точно сега не й оставаше друго, освен да стисне стоически зъби и да го атакува с всички възможни средства. Пристигна първа в „Сиена“. Когато той влезе, глупавото й сърце подскочи, преди да се свлече в петите. Той се бе любил с нея, а сега тя трябваше да го запознае с друга жена.

Изглеждаше толкова вкиснат, колкото нея самата.

— Чух, че вчера си се скатала от работа — изръмжа той още със сядането.

Беше се надявала, че слуховете за срещата й с Дийн ще стигнат до ушите му, и тутакси се оживи.

— Не, няма да кажа нищо.

Анабел направи красноречив жест, все едно затваря цип върху устните си, превърта ключалката и хвърля ключа.

Раздразнението му се засили.

— Не разбираш ли колко незряло е това?

— Ти започна темата.

— Само отбелязах, че си си взела почивен ден. Просто водя разговор.

— И на мен ми е позволено от време на време да почивам. Разходката до „Уинд Лейк“ не се брои, защото трябваше да забавлявам клиент. И то тъкмо теб.

Той доби онова секси изражение и я изгледа през полуспуснатите си клепачи — знак, че се кани да подхвърли някоя от нецензурните си шегички. Ала явно размисли.

— Е, и как се развива истинската любов?

— Мисля, че го привличам. Може би защото не съм настоятелна и не съм се лепнала постоянно за него. Колкото и да ми се иска да сме заедно, си налагам да не му досаждам с присъствието си. Не си ли съгласен, че постъпвам разумно?

— Няма да ме въвлечеш в тази дискусия.

— Зная, че стотици прекрасни почитателки постоянно кръжат около него, но според мен той вече е надраснал този етап от живота си. Имам чувството, че е станал по-зрял.

— На твое място не бих разчитал много на това.

— Смяташ ме за глупачка, нали?

— Тинкърбел, ти даваш нова формулировка на думата „глупав“. За жена, която се предполага, че има глава на раменете…

— Шшт… Идва Селесте.

Хийт и Селесте проведоха дълъг и скучен разговор за икономиката — тема, която винаги действаше потискащо на Анабел. Ако икономиката беше във възход, тя имаше чувството, че не съумява да се възползва от това. Ако пък беше в упадък, се отчайваше още повече, защото не виждаше как бизнесът й ще успее някога да изплува. Затова изчака мълчаливо да минат двайсетте минути, преди да сложи край на срещата.

— Нямам нищо против да я назнача на работа, но не желая да се женя за нея — заяви Хийт, след като жената си тръгна.

Според Анабел и Селесте не го бе харесала, така че настроението й малко се подобри. За съжаление, не за дълго, защото следващата кандидатка, шефка на рекламна агенция, се появи точно по график.

Питона пусна в ход мъжкото си обаяние — почтителен и внимателен, интересуваше се от всичко, което жената говореше, но нищо повече.

— Отличен вкус за дрехи, но мисля, че я изнервям — коментира, след като я изпрати.

През останалата част от седмицата Анабел даде всичко от себе си, като го запозна с филмова режисьорка, собственичка на цветарски магазин, директор на застрахователна агенция и редакторката на Джанин. Той хареса всички, но не пожела да излезе втори път с нито една от тях.

Узнала за трескавата дейност на конкурентката си, Порша изпрати две свои кандидатки. Едната направо се мазнеше пред Хийт, което го отблъсна, но затова пък Анабел здравата се забавлява по време на срещата. На другата не й се понравиха обикновеният му произход и отсъствието на знатно родословно дърво, което пък вбеси присъстващата сватовница. Порша настояваше следващата среща да се състои в „Дрейк“ на сутрешно кафе. Хийт дълго отказва, но накрая се съгласи, а Анабел се възползва от възможността да вмъкне в графика на срещите една бивша съученичка, понастоящем преподавателка във вечерно училище.

Кандидатката на „Идеалната половинка“ претърпя пълен провал, за разлика от тази на „Стабилни бракове“. Оказа се, че Пауърс бе настоявала за сутрешна среща, защото нейният избор беше Кери Уинтърс, водеща на вечерните новини от местния телевизионен канал Дабъл Ю Джи Ен. Кери бе прекрасна, образована, успяла в професията, изтънчена — прекалено лустросана. Беше все едно Питона в женски облик и събрани заедно, идеално се допълваха, с две думи — сродната му душа.

След двайсет минути Анабел се опита да сложи край на агонията си, но Хийт й хвърли такъв смразяващ поглед, че тя мигом се сви на стола и Кери остана още половин час.

— Пълна загуба на време — завъртя очи Анабел, след като теренът най-сетне се освободи.

— Какви ги приказваш? Тя е точно това, което търся, и затова ще я поканя на втора среща.

— Тя е също толкова лицемерна и изкуствена, колкото и ти, същинска кукла. Казвам ти, че идеята не е добра. Ако някога имате деца, ще се родят с етикет на „Фишър-Прайс“^[2] на дупетата.

Но Хийт отказа да слуша по-нататъшните й доводи и на следващия ден позвъни на госпожица Вечерни новини, за да я покани на вечеря.