Сюзън Елизабет Филипс
Идеалната половинка (3)

2

Дийн Робилард влезе в клуба, издокаран като кинозвезда — ленено спортно сако върху широките рамене, диамантени обици на ушите и слънчеви очила „Оукли“, скриващи сини като океана край Малибу очи. С бронзовия загар, модната набола брада и блестящата руса коса в елегантен безпорядък, постигнат с умело нанесен гел, този галеник на съдбата се възприемаше като драгоценен дар от Ел Ей за Чикаго. Хийт се ухили, доволен от възможността да се поразсее. Несъмнено момчето притежаваше стил и Градът на ветровете се бе затъжил за него.

— Познаваш ли Дийн?

Блондинката, която се опитваше да се увеси на дясната ръка на Хийт, не откъсваше очи от Робилард, докато красавецът раздаваше на тълпата прочутите си звездни усмивки. Тя трябваше да повиши глас, за да надвика поп музиката, връхлитаща от дансинга на „Уотъруъркс“, където се вихреше тазвечерното частно парти. Макар че „Сокс“ играеха в Кливланд, а „Булс“ още нямаха мач в Чикаго, на купона имаше играчи от другите отбори, главно от „Старс“ и „Беърс“, както и от „Къбс“, двама от „Блекхоукс“ и вратарят на „Чикаго Файър“. Сред бляскавата тълпа се виждаха неколцина актьори, една рок звезда и жени, десетки жени, всяка по-красива от другата — сексуалните придобивки на богатите и известните.

— Разбира се, че познава Дийн. — Брюнетката от другата страна на спортния агент изгледа презрително блондинката. — Хийт познава всички футболисти в града, нали така, любовнико?

Докато говореше, тя плъзна крадешком пръсти по вътрешната страна на бедрото му. Ала Хийт стоически пренебрегна мигновения отклик на възбудата си, както правеше винаги при подобни случаи, откакто реши да се подготви за брак и семейство.

Въпросната подготовка се оказа адски трудно изпитание.

Той си напомни, че е там, където искаше да бъде, единствено благодарение на това че винаги се бе придържал към строго начертания си житейски план, а женитбата на трийсет и пет години бе следващата точка от него. Бъдещата му съпруга трябваше да бъде неоспорим символ на постиженията му, окончателното доказателство, че паркингът за каравани „Бо Виста“ завинаги е останал в миналото.

— Познавам го — потвърди Хийт.

Не добави, че се надява да го опознае по-добре.

Робилард продължи напред, без да престава да се усмихва. Тълпата в „Уотъруъркс“ се отдръпваше, правейки път на бившия играч от Южна Калифорния, откупен от „Чикаго Старс“, за да смени най-добрия куотърбек на отбора, защото Кевин Тъкър бе обявил, че се оттегля от футбола в края на предстоящия сезон. Някаква загадка се криеше в миналото на семейството на Дийн Робилард и куотърбекът винаги отговаряше уклончиво, ако някой проявеше любопитство относно живота му. Хийт реши сам да се поразрови в миналото на футболиста и се натъкна на някои любопитни слухове, но предпочете да ги запази само за себе си. Братята Загорски, които досега се забавляваха с две брюнетки в другия край на бара, най-сетне зацепиха какво става и настръхнаха, готови за действие. Само след секунди два чифта мокасини „Прада“ се запрепъваха енергично. Очевидно братята нямаха търпение първи да се доберат до апетитния залък.

Хийт не се включи в надпреварата и отпи лениво от бирата. Интересът на братята Загорски към Робилард не го изненада. Преди пет дни агентът на куотърбека бе загинал при изкачване на една стръмна скала, оставяйки го без представител, и сега братята Загорски, както и всички останали спортни агенти, се надяваха да заемат освободеното място. Загорски управляваха компанията „Зет Груп“ — единствената спортна агенция в Чикаго, която беше равностоен съперник на бизнеса на Хийт. Младият мъж ги ненавиждаше главно заради липсата на всякаква етика в действията им, но и защото преди пет години му отмъкнаха изпод носа много изгоден договор за попълване на цял отбор, точно когато той самият най-много се нуждаеше от него. Върна им го, като им задигна Роко Джеферсън, което съвсем не се оказа трудно за него. Братята Загорски много ги биваше в обсипването на клиентите с щедри обещания, но не и в спазването им.

Хийт не хранеше илюзии за професията си. През последните десет години бизнесът на спортните агенти бе станал по-корумпиран дори от този на букмейкърите, събиращи залозите за бой с петли. В повечето щати издаването на лиценз се бе превърнало в пълна пародия. Всеки дребен мошеник, стига да понатрупа малко пари, можеше да си отпечата визитни картички, да се провъзгласи за спортен агент и да се впусне в лов на наивни атлети от университетските отбори, особено такива, които се задоволяваха с малко. Тези мръсници подаваха под масата тлъсти пачки на младите глупаци, обещаваха им луксозни автомобили и диаманти, наемаха им проститутки и плащаха „бонуси“ на всеки, който можеше да уреди подписа на някой прочут спортист под договора за управление на кариерата му. Някои почтени агенти напуснаха бизнеса, защото не вярваха, че могат да останат честни при тази толкова нелоялна конкуренция. Но Хийт не преклони глава. Той обичаше работата си въпреки мръсните игри, които все по-често я съпътстваха. Обичаше прилива на адреналин, бушуващ в кръвта му при появата на всеки нов клиент и сключването на сделката. Обичаше да проверява доколко са гъвкави границите на установените правила. В това бе най-добър. Да, разтягаше границите на правилата, ала никога не ги нарушаваше. И никога не лъжеше клиентите си.

Хийт наблюдаваше как Робилард наклони глава, за да чуе многословните обяснения на братята Загорски. Не се притесняваше. При цялата му слава на чаровник от Ел Ей, футболистът не беше глупав. Знаеше, че всеки спортен агент в страната ще си изпотроши краката, за да го спечели за клиент, но едва ли тази вечер щеше да вземе някакво решение.

Едно секси котенце, с което Хийт бе преспал два пъти, преди да навлезе в периода на подготовка за женитбата, се отправи към него, поклащайки бедра. Косите й се стелеха по раменете, а зърната й, като презрели череши, опъваха до скъсване тънкото й късо потниче.

— Правя едно проучване. Ако през остатъка от живота си трябва да се задоволиш само с един вид секс, какъв би избрал? Засега гласуването е три към едно в полза на оралния.

— Какво ще кажете да гласувам просто за хетеросексуалния?

И трите жени се разсмяха оглушително, сякаш никога не бяха чували нещо по-забавно. Няма що, явно беше царят на комиците.

Публиката се разгорещи и няколко от жените, танцуващи на дансинга, се затичаха към фонтаните, на които „Уотъруъркс“ дължеше името си. Оскъдните им дрехи полепнаха по телата им, подчертавайки всички извивки. Навремето, когато пристигна в този град, Хийт обичаше клубовете, шумната музика, алкохола, красивите жени и разюздания секс, но след като премина трийсетте, започна да се пресища от всичко това. Но колкото и да му бе втръснало, подобни щури развлечения оставаха част от бизнеса и той наистина не можеше да си спомни, откога не се бе озовавал сам в леглото в приличен час.

— Хийт, приятелю!

Щом видя Шон Палмър, лицето на спортния агент грейна в усмивка. Новият играч от отбора на „Чикаго Беърс“ бе привлекателен младеж, висок и мускулест, с квадратна челюст и закачливи кафяви очи. Мъжете си размениха едно от десетината твърде сложни ръкостискания, които Хийт бе усвоил до съвършенство през годините.

— Как се чувства нашият Питон тази вечер? — попита Шон.

— Не се оплаквам.

Хийт бе положил много усилия, за да вербува този защитник от Охайо. И когато Шон игра блестящо в мачовете от първите квалификации през април, агентът изпита дълбока радост и удовлетворение, че трудът му не е бил напразно. Палмър произлизаше от почтено семейство и не жалеше силите си, за да тренира съвестно. Хийт имаше намерението да направи всичко възможно, за да държи младия футболист далеч от всякакви неприятности. Той направи знак на жените, че иска да остане сам.

Шон се намръщи разочаровано, но само за кратко. Както и всички останали в клуба, и той изгаряше от желание да говори за Робилард.

— Защо не целуваш мършавия бял задник на Дийн като всички останали?

— Целувам задници само насаме.

— Робилард не е глупак. Няма да бърза да си намери нов агент.

— Не го обвинявам. Очаква го страхотно бъдеще.

— Искаш ли да му кажа някоя добра дума за теб?

— Разбира се.

Хийт прикри усмивката си. Звездният играч не би дал и пукната пара за препоръките на някакъв новак. Робилард се съобразяваше единствено с мнението на Кевин Тъкър, но дори и това не беше много сигурно. Дийн едновременно боготвореше и ненавиждаше Кевин, задето последния сезон не бе получил никаква контузия, което означаваше, че заместникът му ще остане на резервната скамейка още една година.

— Вярно ли е това, което дочух, че си решил да се откажеш от жените? Всички дами тази вечер говорят само за това. Чувстват се изоставени, схващаш ли?

Не виждаше защо да се хаби да обяснява на един двайсетгодишен хлапак с джобове, натъпкани с наскоро отпечатани стодоларови банкноти, че няма смисъл вечно да търчиш подир жените.

— Бях много зает.

— Прекалено зает за някое котенце?

Шон изглеждаше толкова искрено потресен, че Хийт се разсмя. Но трябваше да признае, че хлапакът имаше известно право. Тук, накъдето и да погледнеш, от деколтетата надничаха пищни гърди, а миниатюрните тесни полички обхващаха сочни, сладки дупета. Но той искаше повече от секс. Искаше първата награда. Някоя изискана красавица, елегантна и мила. Родена със сребърна лъжичка в уста. Идеалната жена, гъвкава и стройна, с изваяно лице, неговото тихо пристанище сред бурите на живота. Винаги готова да го подкрепи, която ще омекотява буйния му нрав. Такава жена най-сетне ще го накара да почувства, че е постигнал всичко, за което е мечтал. Освен да играе за „Далас Каубойс“.

Усмихна се на момчешката си фантазия, от която трябваше да се откаже заедно с мечтите всяка нощ да спи с нова порнозвезда. Постъпи в университета на щата Илинойс, защото там предлагаха стипендии за спортисти. През четирите години игра в най-добрия футболен отбор на университета. Но в последния курс се примири с факта, че никога няма да бъде изключителен играч и за професионалистите завинаги ще остане треторазреден любител. Ала дори и тогава вярваше неотклонно, че трябва да бъде най-добрият в избраната от него професия, затова насочи мечтите си в друга посока. Получи най-високите оценки на кандидатстудентските изпити за Юридическия факултет, а един влиятелен мъж, бивш възпитаник на университета в Илинойс, задейства политическите си връзки, за да го вкара в „Харвард“. Хийт се научи да използва мозъка си, придобития на улицата опит бързо да се ориентира, както и умението да се приспособява към всякакво общество: в студентското общежитие, съблекалнята или на палубата на частна яхта.

И макар да не криеше провинциалните си корени — дори се хвалеше с тях, когато му бе изгодно — не позволяваше на никой да види колко много мръсотия все още беше полепнала по тях. Носеше маркови дрехи, караше най-скъпите и мощни коли, живееше в най-престижните квартали. Познаваше хубавите вина, макар че рядко ги пиеше; разбираше от изящни изкуства, при все че не ги харесваше; не се нуждаеше от наръчник по етикеция, за да познае вилицата за риба.

— Зная какъв ти е проблемът — обяви Шон и очите му заблестяха лукаво. — Тукашните пиленца не са достатъчно класни за господина от Бръшляновата лига^[1]. Вие, тузарите, си припадате по дами с големи декоративни монограми, татуирани върху задниците им.

— Да, за да подхождат на голямото декоративно „Х“ от „Харвард“, татуирано на моя.

Шон избухна в смях, а жените тутакси се върнаха отново при тях, за да узнаят повода за веселбата. Ако това се бе случило преди няколко години, Хийт щеше да се наслади на хищническата им чувственост. Жените му налитаха още откакто беше невръстно хлапе. Когато беше на тринайсет, една от приятелките на баща му го завлече в леглото. Сега знаеше, че това се нарича развращаване на малолетен, но тогава нищо не разбираше, бе много паникьосан от чувство за вина и повърна от страх, че старият ще разбере. Поредният гаден епизод от едно детство, пълно с такива.

Постара се да остави зад гърба си онова детство, а и последните останки щяха да изчезнат, когато си намереше подходящата съпруга. Или когато Порша Пауърс му я намереше. След като прекара няколко години в безплодно търсене, Хийт проумя, че жената на мечтите му няма да се мотае по клубовете и баровете за спортисти, където той киснеше през така нареченото време за разпускане. Но все пак никога нямаше да му хрумне да потърси услугите на агенция за запознанства, ако не бе попаднал на хвалебствена статия за Порша Пауърс в списание „Чикаго“. Впечатляващите й връзки и дългият списък на постиженията й бяха именно това, от което се нуждаеше.

За разлика от Анабел Грейнджър. Като безмилостен професионалист, той трудно се размекваше и не можеше да бъде заблуден, но имаше нещо трогателно в отчаяната й настойчивост. Припомни си ужасния й жълт костюм, големите очи с цвят на мед, поруменелите заоблени бузи и облака червена коса. Приличаше на изпаднала от чувала на Дядо Коледа по време на лудешко препускане с шейната.

Не биваше да споделя пред Кевин, че е решил да си търси съпруга, но откъде да знае, че жена му Моли има приятелка, занимаваща се с брачен бизнес? Но нищо. Трябваше само да изтърпи обещаната среща, след което Анабел Грейнджър и жалкият й опит щяха да останат в историята.

 

 

Малко след един през нощта Дийн Робилард най-после благоволи да се приближи към Хийт. Въпреки слабото осветление, младежът така и не свали черните си очила „Оукли“, но бе съблякъл спортното си сако. Бялата му копринена тениска без ръкави подчертаваше най-впечатляващото във фигурата му — яките широки рамене, неосквернени от хирургическа намеса. Дийн приседна на високия бар стол до този на спортния агент и протегна единия си крак, обут в светлокафяв ботуш, за който Хийт бе чул жените да коментират, че е от колекцията на Долче и Габана.

— Е, Чампиън, твой ред е да ми се подмазваш.

Хийт подпря лакът на барплота.

— Моите съболезнования за загубата ти. Макгрудър беше добър агент.

— Мразеше те и в червата.

— Както и аз него, но при все това беше много добър агент. Останаха малко като него — сви рамене Хийт, докато оглеждаше внимателно куотърбека. — По дяволите, Робилард, ти да не си се изрусил?

— Направих си светли кичури. Харесва ли ти?

— Ако се разкрасиш още малко, ще взема да те поканя на среща.

— Ще трябва да се наредиш на опашката — подсмихна се футболистът. И двамата знаеха, че това не се отнасяше до срещата. — Харесвам те, Чампиън — заяви Робилард, — затова ще говоря направо. Вече си вън от играта. Трябва да съм пълен глупак, за да подпиша с агент, който оглавява черния списък на Фийби Кейлбоу.

— Единствената причина да присъствам в този списък е скъперничеството на Фийби. — Не бе напълно вярно, но сега не му беше времето да задълбава в сложните си отношения със собственичката на „Чикаго Старс“. — На Фийби никак не й допада, че не пълзя на колене пред нея, и за разлика от останалите, не я слушам като кутренце. Защо не попиташ Кевин има ли основания да се оплаква от мен?

— Може и да няма, но за разлика от мен, на него му провървя, като се ожени за сестрата на шефката, така че ситуацията с Тъкър е малко по-друга. Истината е, че и аз вече успях да раздразня госпожа Кейлбоу, макар че нямам представа какво съм сторил, и не искам окончателно да изпортя всичко, като те наема.

Обтегнатите отношения на спортния агент с Фийби Кейлбоу отново му пречеха да постигне целта си. Независимо колко се стараеше да се помири с нея, той продължаваше да си плаща заради старите грешки. Но не издаде с нищо огорчението си, а само сви рамене.

— Изборът е твой.

— Всички агенти сте кръвопийци — оплака се горчиво Дийн. — Вземате два или три процента от парите, изкарани с толкова зор, и за какво? Заради малко бумащина. Голяма работа, няма що. Колко дни си се потил на игрището сутрин и следобед?

— Е, не колкото теб, това е дяволски сигурно, но бях твърде зает, за да си вземам изпитите с отличен, докато учех договорно право.

Робилард се засмя и Хийт отвърна на усмивката му.

— И за да няма недоразумения… Когато става въпрос за тлъстите заплати, които осигурявам на клиентите си, повярвай ми, вземам дяволски повече от три процента.

Куотърбекът дори не мигна.

— Братята Загорски ми гарантират, че ще ме уредят за рекламно лице на „Найки“. Ти можеш ли да ми го обещаеш?

— Никога не обещавам нещо, което не е сигурно. — Хийт отпи от бирата си. — Не мамя клиентите си или поне не за нещо важно. Нито крада от тях, нито ги лъжа, нито ги злепоставям зад гърба им. В този бизнес няма агент, който да работи по-добре от мен. Нито един. Това е всичко, което мога да ти предложа. — Изправи се, извади дебела пачка, защипана с щипка, и остави една стодоларова банкнота на бара. — Ако искаш да говориш с мен, знаеш къде да ме намериш.

* * *

Като се прибра у дома късно вечерта, Хийт извади една изпомачкана стара покана от чекмеджето на скрина. Пазеше я там, за да му напомня за болката, която бе изпитал преди години, когато за пръв път я отвори. Тогава беше на двайсет и три.

Сърдечно ви каним на сватбата на

ДЖУЛИ ЕЙМС ШЕЛТЪН и ХИЙТ Д. ЧАМПИЪН

и на сребърната сватба на

ВИКТОРИЯ и ДЪГЛАС ПИЪРС ШЕЛТЪН III

и на златната сватба на

МИЛДРЕД и ДЪГЛАС ПИЪРС ШЕЛТЪН II

В деня на свети Валентин, 18 ч.

В имението ни в Ийст Хамптън, Ню Йорк

Организаторът на сватбените тържества погрешно бе изпратил покана и на самия него, без да се усети, че той е младоженецът. Тогава Хийт за пръв път осъзна, че неговата сватба е само едно от винтчетата в добре смазаната семейна машина. И всичките му надежди се изпариха само за миг. Знаеше си, че беше прекалено хубаво, за да е истина. Как можеше Джули Шелтън да се влюби в младеж, който чистеше септичните ями, за да плаща обучението си в Юридическия факултет?

— Не виждам защо си толкова разстроен? — бе се учудила Джули, когато бе споделил съмненията си с нея. — Това е просто съвпадение на датите. Трябва да си щастлив, че така стриктно почитаме традициите си. Сватбата в деня на свети Валентин носи късмет в нашето семейство.

— Това не е просто денят на свети Валентин — бе възразил той. — Златна сватба, сребърна сватба… Къде щеше да си търсиш съпруг, ако аз не се бях появил точно навреме?

— Но ти се появи и не виждам какъв е проблемът.

Хийт се бе опитал да я убеди да промени датата на сватбата, но Джули не се бе съгласила.

— Ако ме обичаш, ще направиш, както ти казвам — бе настояла тя.

Обичаше я, но след многото безсънни нощи се убеди, че Джули го обичаше само като поредната удобна придобивка в добре уредения й живот.

Сватбата премина, както бе запланувана, само че пред олтара до нея застана един от приятелите й от детинство, така че представителката на третото поколение от рода Шелтън се венча точно в деня на свети Валентин. След две години се разведоха и с това завинаги бе сложен край на семейната им традиция. Но Хийт не изпита удовлетворение от тази вест.

Джули не беше първата, на която той отдаваше сърцето си. Като дете бе готов да обикне всеки, като се започне с баща му, пияница, и се продължи с безкрайния поток от случайни жени, които той мъкнеше у дома. И всеки път, когато се появеше нова жена в разнебитената каравана, момчето се молеше тя да е тази, която ще замени мъртвата му майка.

Когато от това нищо не се получи, както и трябваше да се очаква, той пренасочи любовта си към бездомните кучета или към старицата от съседната каравана, която му крещеше винаги, когато топката му попадаше в градинката, оградена със стари автомобилни гуми, към учителките си, които си имаха свои деца и не желаеха чуждото. Но трябваше да се стигне до историята с Джули, за да научи най-после един горчив житейски урок, останал незабравим за него: емоционалното му оцеляване зависеше от него самия, не трябваше да се влюбва.

Но все пак се надяваше някой ден това да се промени. Сигурен бе, че ще обича децата си. И никога нямаше да позволи да имат детство, подобно на неговото. Колкото до бъдещата му съпруга… да я обикне, щеше да отнеме повече време. Но щом се увереше, че тя завинаги ще бъде до него и няма да го предаде, можеше и да опита да отвори сърцето си. А засега щеше да се отнася към търсенето на съпруга, както към всяка друга сделка в бизнеса си и тъкмо затова бе наел най-добрата сватовница в града. И затова задължително трябваше час по-скоро да се отърве от Анабел Грейнджър…

 

 

След по-малко от двайсет и четири часа Хийт влезе в любимия си ресторант „Сиена“, готов да изпълни даденото обещание. На челото на Анабел беше написано: „Неудачница“, и тази среща щеше да се окаже напразна загуба на време, с каквото той не разполагаше. Насочи се към обичайната си маса в далечния ъгъл на силно осветения бар, като пътьом размени поздрави с италианеца Карло, собственика на заведението. Хийт бе научил езика в колежа, а не от баща си италианец, който говореше само езика на пияниците. Старият умря от емфизем и цироза, когато Хийт беше на двайсет. Когато узна за смъртта му, не проля нито една сълза.

Набързо позвъни на Кейлеб Креншо, нападател от „Чикаго Старс“, както и на Фил Тайри в Ню Орлиънс. Точно когато свърши с втория разговор, алармата на часовника му звънна. Точно в девет часа. Огледа се и… наистина видя Анабел Грейнджър да крачи към него. Но вниманието му бе привлечено от зашеметяващата блондинка до нея. Леле… Откъде я бе намерила тази красавица? Късата й права коса се спускаше в модна прическа до брадичката. Беше висока, с перфектни симетрични черти на лицето и дълги стройни крака. Значи, Тинкърбел^[2] не е бръщолевила само празни приказки.

Сватовницата му беше с около педя по-ниска от жената, с която смяташе да го запознае. Гъстата разрошена червеникавозлатиста коса сияеше като ореол около малката й глава. Късото бяло сако и яркозелената рокля с деколте, без ръкави, изглеждаха значително по-добре от вчерашното облекло, но при все това приличаше на наивна горска фея. Той се надигна от стола, когато тя пристъпи към запознанството.

— Гуен, да ти представя Хийт Чампиън. Хийт, запознай се с Гуен Фелпс.

Красавицата го изгледа преценяващо с интелигентните си, леко скосени кафяви очи.

— За мен е удоволствие — заговори с плътен, леко дрезгав глас. — Анабел ми разказа всичко за вас.

— Радвам се да го чуя. Това означава, че можем да говорим само за вас, което за мен ще бъде много по-интересно.

Прозвуча доста банално и му се стори, че дочу приглушено изсумтяване. Но лицето на Анабел все така грееше от желание да направи всичко възможно, за да му угоди.

— Не се засягайте, ако се усъмня в искреността ви — каза Гуен и се настани грациозно на стола, който той й предложи.

Жената излъчваше класа. Анабел дръпна стола насреща, но кракът му се закачи в този на масата. Прикривайки раздразнението си, той се протегна, за да го освободи. Тя беше ходеща напаст и той вече съжаляваше, задето настоя да остане с тях, но в онзи момент му се струваше добра идея. Когато реши да потърси услугите на агенция за запознанства, си обеща да направи процеса колкото е възможно по-ефективен. Хийт вече се бе запознал с две жени, предложени му от „Стабилни бракове“. Още преди да пристигнат питиетата, вече знаеше, че никоя от тях не му подхожда, обаче изгуби няколко часа, преди да успее да ги разкара. Ала тази определено беше обещаваща.

Рамон дойде от бара, за да им вземе поръчките. Гуен си поръча сода, а Анабел избра нещо ужасно с помпозното название „Зелен фантом“. При това през цялото време го наблюдаваше с изражението на притежател на куче, очакващ любимият му пудел да започне да изпълнява заучените трикове. Явно не можеше да разчита на нея да поведе разговора.

— От Чикаго ли сте, Гуен? — осведоми се той вежливо.

— Израснала съм в Рокфорд, но от много години живея тук, в Бъктаун.

Бъктаун бе едно предградие наблизо, в северна посока, популярно сред по-младите. Той самият бе живял там известно време и двамата си побъбриха малко на тамошния жаргон за незначителни неща, въпреки че именно това искаше да избегне първоначално. Стрелна с поглед госпожица сватовницата. Изглежда, не бе чак толкова глупава, защото мигом схвана безмълвния му намек.

— Сигурно ще ти е интересно да узнаеш, че Гуен е психолог, при това един от най-изтъкнатите специалисти в нашия щат по сексиграчките.

Това тутакси привлече вниманието му. Добре че успя навреме да прехапе език, за да спре напиращата на устните му пиперлива забележка, дочута в съблекалнята.

— Доста необичайна научна област.

— Знаете ли, не всички разбират колко е важна — зае се да му обяснява красивата психоложка. — Ако се използват правилно, някои уреди могат да се превърнат в отлично терапевтично средство. Мисля, че мисията ми е да измъкна този метод от забвението, за да започне да се прилага в практиката.

Тя продължи с увлечение да го запознава с професията си. Не можеше да се отрече, че тази жена, надарена с добродушно чувство за хумор, беше умна, образована и секси. Господи, колко беше секси! Наистина бе подценил способностите на Анабел Грейнджър. Но точно когато се поувлече в разговора, Анабел погледна часовника си и стана.

— Времето изтече — обяви жизнерадостно, от което той настръхна.

Секси психоложката се изправи с усмивка.

— Приятно ми беше да се запознаем, Хийт.

— Удоволствието е изцяло мое.

Тъй като той бе определил времетраенето на срещата, прикри раздразнението си. Никога не бе очаквал глупавата сватовница да намери такава възхитителна жена, при това за толкова кратко време. Гуен прегърна брачната агентка набързо, отново му се усмихна и излезе от ресторанта. Анабел се отпусна на стола, отпи от зелената гадост и зарови в чантата си — този път тюркоазносиня на палмови дървета, обшити с мъниста. След секунда под носа му се мъдреха няколко листа. Беше договор, подобен на този, който вчера бе оставила на бюрото му.

— Гарантирам минимум по две запознанства месечно. — Непокорна къдрица от червено-златистата коса падна на челото й. — Хонорарът ми за шест месеца е д-десет хиляди долара. — Не му убягнаха нито лекото заекване, нито руменината, плъзнала по бузите, които бяха като на катеричка, но Тинкърбел ентусиазирано продължаваше с изложението си. — Обикновено хонорарът включва и консултация със специалист по стайлинга, но… — Погледът й се насочи към косата му, която той подстригваше на всеки две седмици за осемдесет долара, после се спусна към черната риза от „Версаче“ и накрая се спря върху светлосивия панталон от „Джозеф Абуд“. — Мисля, че… хм… ще минем и без такива консултации.

Е, по този въпрос бе дяволски права. При все че Хийт имаше ужасен вкус за облеклото, имиджът беше най-важното в професията му. И макар да му бе все едно как се облича, клиентите можеха да бъдат на друго мнение. Поради това си бе наел за съветник един гей, отличаващ се с изискан вкус. Цялото му днешно облекло беше подбрано от този консултант, който му бе забранил да комбинира произволно ризи, панталони и вратовръзки — всички ансамбли бяха изброени в списък, висящ в дрешника му.

— Десет хиляди за новак в професията? Не е ли твърде много? — учуди се той.

— Също като теб, аз вярвам, че добре свършената работа трябва да се заплаща справедливо. Мисля, че си заслужавам парите — изрече тя, без да откъсва очи от устните му.

Хийт потисна усмивката си. Тинкърбел трябваше да поработи още доста върху безстрастното си изражение на комарджия.

— Едва не се разорих, като подписах договора с Порша Пауърс.

Малката вдлъбнатина в средата на горната й устна леко пребледня, но Анабел не отстъпваше.

— Колко жени ти представи тя, които да приличат на Гуен?

Ето че го сложи на мястото му. Този път той не скри усмивката си. Вдигна договора и го зачете. Десет хиляди долара — това бе по-скоро блъф, нищо повече от нейна фантазия. Ала все пак Гуен Фелпс не беше плод на фантазията й. Хийт набързо прегледа страниците. Можеше да смъкне цената, но докъде искаше да стигне? Изкуството на преговорите при сделките изискваше всички накрая да се почувстват победители. Иначе огорчението можеше да провали всичко.

Извади писалката си „Монблан“ и се зае да внася дребни промени, като задраска някоя и друга клауза, подобри трета, добави своя. Накрая плъзна листовете обратно към нея.

— Пет хиляди за начало. Ще доплатя остатъка, ако ми намериш подходяща съпруга.

Златистите точици в кафявите й очи блеснаха ярко, като броката върху детско йо-йо.

— Това е неприемливо. На практика ме принуждаваш да работя без пари.

— Пет хиляди не са малка сума. При това нямаш опит с такива клиенти като мен.

— И все пак ти доведох Гуен.

— Откъде да зная дали тя не е всичко, с което разполагаш? Между това, да се говори за добра игра, и това, да се изиграе наистина, има огромна разлика. — Той прелисти страниците. — Сега топката е у теб.

Анабел грабна листовете и се намръщи, като видя поправките, но накрая сложи подписа си, точно както той очакваше. Хийт също го подписа, после се отпусна на стола и прикова поглед в нея.

— А сега ми дай телефонния номер на Гуен Фелпс. Сам ще уговоря следващата ни среща.

Тя задъвка долната си устна, разкривайки малки бели зъби.

— Първо трябва да проверя дали е съгласна. Това е според споразумението ми с всяка от избраните жени.

— Напълно разумно. Но не съм много притеснен.

Тя извади мобилния си телефон, а той погледна часовника си. Чувстваше се безкрайно уморен. Целия ден бе прекарал в Кливланд и пак трябваше да се отбие за кратко в „Уотъруъркс“, за да провери дали не са плъзнали някакви нови слухове за Дийн Робилард. Утре щеше да е зает от сутринта до полунощ. Рано сутринта в петък летеше за Финикс, а през следващата седмица го очакваха пътувания до Тампа и Балтимор. Ако имаше съпруга, багажът му щеше да е винаги стегнат, а като се върне в късен час от поредното пътуване, в хладилника щеше да има нещо по-съществено от бира. Щеше да има и с кого да си поговори за изминалия ден, да се отпусне дотолкова, че да не се срамува от провинциалния си диалект, който се промъкваше в говора му винаги когато бе уморен. Можеше да опре нехайно лакът на масата, докато яде сандвич, или да направи нещо, което според тукашните понятия е неприлично. Но най-вече щеше да има човек до себе си.

— Гуен, Анабел се обажда. Още веднъж ти благодаря, че се съгласи да се срещнеш с Хийт, след като ти се обадих толкова късно. — Тя го измери с многозначителен поглед. Тинкърбел имаше дързостта да го упреква. — Той ме помоли за телефонния ти номер, за да те покани на вечеря — последва още един многозначителен поглед — в „Чарли Тротър“.

Идеше му да се разсмее, но запази безстрастно изражение, за да не си навири тя прекалено носа.

Новата му сватовница замълча, докато слушаше отговора на другата жена. Накрая кимна. Хийт извади своя мобилен телефон и провери кой го бе търсил, докато бе разговарял с Гуен. В Денвър още не бе станало девет часът. Имаше време да си поговори с Джамал и да се осведоми за сухожилието под коляното му.

— Да — каза Анабел. — Ще му предам. Благодаря. — Затвори телефона, прибра го в чантата си и сви рамене. — Гуен те е харесала. Но само като приятел. — Хийт онемя. Едва ли не за пръв път в живота си. — Опасявах се, че това може да се случи — продължи тя делово. — Двайсет минути съвсем не са достатъчни, за да се представиш в най-добрата си светлина. — Спортният агент продължаваше да се взира в нея, невярващ на ушите си. — Гуен ме помоли да ти предам най-добрите й пожелания. Смята, че си интересен мъж, и е уверена, че лесно ще си намериш някоя по-подходяща.

Гуен Фелпс ме отхвърля?

— Бихме могли… — промълви Анабел замислено — да снижим критериите и да потърсим някоя по-обикновена.