Сюзън Елизабет Филипс
Идеалната половинка (14)

13

Анабел чу въздишката на Хийт. Онази целувка… Беше сигурна, че ще се целува страхотно: властен и покоряващо страстен, господар и командир, владетел на кралство, водач на орда. И нямаше защо да се тревожи, че само да му обърне гръб и този мъж ще нахлузи обувки на високи токчета. Но това не оправдаваше глупостта й.

— Аз… аз предполагам, че притежавам повече самодисциплина, отколкото си мислех — изрече тя с пресекващ дъх.

— Божичко, а аз направо си умирам от щастие, че го осъзна.

— Не мога да захвърля всичко на вятъра заради две минути пръхтене.

— Две минути? — възкликна той негодуващо. — Ако си мислиш, че не мога по-дълго да…

— Недей!

Прониза я болезнена вълна. Искаше само да се мушне в леглото и да се завие през глава. Не й пукаше за бизнеса, живота й, самоуважението. Беше готова да се откаже от всичко заради мимолетната наслада.

— Хайде, Тинкърбел! — Хвана я за ръката и я повлече към кухнята. — Да отидем на разходка, за да поохладим страстите.

— Не искам да се разхождам! — тросна се тя.

— Добре. Тогава да се върнем към предишното си занимание.

Докато се отдръпваше, Анабел осъзнаваше, че е прав. Ако действително искаше да възвърне самоконтрола си, това не можеше да чака до утре. Трябваше да го направи сега.

— Добре.

Хийт сграбчи фенера, висящ до хладилника, и тя го последва послушно. Поеха по една пътека, застлана с мек килим от борови иглички. И двамата не отрониха нито дума, дори когато пътеката ги изведе до малка, окъпана от лунната светлина пещера, където няколко варовикови камъка лежаха до самата вода. Младият мъж изключи фенера и го остави върху една усамотена маса за пикник. Пъхна ръце в задните джобове на шортите си и приближи до водата.

— Зная, че искаш да придадеш на случилото се по-голямо значение, отколкото има, но не го прави.

— Какво се е случило? Вече забравих.

Докато вървеше към водата, Анабел старателно спазваше дистанция помежду им, но се спря на около три метра от него. Топлият въздух ухаеше на блато, а светлините на близкия град Уинд Лейк проблясваха вляво от нея.

— Ние танцувахме — продължи той. — И малко се повъзбудихме. Какво толкова?

Тя заби нокти в дланите си.

— Що се отнася до мен, нищо не се е случило.

— Случи се, и още как! — Той се извърна към нея и твърдите нотки в гласа му й подсказаха, че кълбото на Питона се развива. — Зная какво си мислиш, но това не е някакъв непростим грях.

Крехкото й самообладание се пропука.

— Но аз съм твоята сватовница!

— Точно така. Сватовница. Не си давала хипократова клетва, за да получиш сертификата си.

— Много добре знаеш какво имам предвид.

— Ти си свободна жена; аз съм свободен мъж. И няма да настъпи краят на света, ако довършим започнатото.

Анабел не можа да повярва на ушите си.

— Но ще бъде краят на моя свят.

— Точно от това се боях.

Нехайният му тон, в който се прокрадваха раздразнени нотки, окончателно я извади от равновесие и тя направо му се нахвърли.

— Изобщо не биваше да те вземам със себе си този уикенд! Още от самото начало знаех, че идеята не е добра.

— Идеята беше страхотна и нищо лошо не се е случило. Ние сме двама здрави, разумни, зрели и необвързани хора. Беше ни забавно заедно и не се опитвай да го отричаш.

— Да, добре, аз съм страхотен приятел.

— Повярвай ми, тази вечер не съм мислил за теб като за приятел.

Това я свари неподготвена, но тя бързо се окопити.

— Ако наоколо имаше друга жена, това никога нямаше да се случи.

— Изплюй камъчето и не увъртай!

— Стига, Хийт! Аз не съм дългокрака блондинка с пищни форми. Просто бях подръка. Дори бившият ми годеник никога не ми е казвал, че съм секси.

— Бившият ти годеник си слага червило, така че на твое място не бих го взел присърце. Повярвай ми, Анабел, ти си много секси. Тази коса…

— Само не започвай с косата ми. Така съм се родила, ясно ли е! Все едно да се подиграваш на някой с белег по рождение.

Тя го чу как въздъхна.

— Тук става дума за обикновено физическо привличане, породено от лунната светлина, малко танци и твърде много алкохол — рече той. — Съгласна ли си с мен?

— Предполагам.

— Обикновено физическо привличане.

— Сигурно.

— Не зная за теб — продължи той, — но аз отдавна не съм си прекарвал толкова хубаво.

— Добре, признавам, че беше забавно. Танците — побърза да уточни тя.

— Дяволски вярно. И малко се поувлякохме. Обикновено стечение на обстоятелствата, нали?

Гордостта и самоуважението й изискваха да се съгласи.

— Разбира се.

— Обстоятелствата… и малко животински инстинкт. — Хрипливият му глас звучеше почти съблазняващо. — Няма защо да се разстройваме, съгласна ли си? — Той я смущаваше и объркваше, но Анабел кимна. Хийт приближи. Тихият му шепот почти физически дразнеше кожата й. — Всичко е напълно ясно, нали така?

— Да.

Младата жена продължаваше да кима, сякаш я бе омагьосал.

— Сигурна ли си? — продължи да шепне той.

Тя отново кимна, макар че вече не помнеше въпроса.

Очите му блестяха на лунната светлина.

— Защото това е единственият начин… да се обясни нещо подобно. Чисто животинско привличане.

— Аха — успя да изломоти тя, започвайки да се чувства като навита на пружина дървена кукла.

— Което ни дава свобода — измамният изкусител докосна отново брадичката й, съвсем леко — да правим това, за което никой от нас не може да спре да мисли, прав ли съм?

Наведе глава, за да я целуне.

Нощният вятър шумолеше в листата; сърцето й биеше бясно. Миг преди устните му да докоснат нейните, клепачите му трепнаха и тя зърна как в зелените му очи се мярнаха коварни искрици. И тогава проумя.

— Змия такава! — извика и го блъсна по гърдите.

Той отстъпи назад, олицетворение на самата оскърбена невинност.

— Не заслужавам това.

— Божичко! Наистина умееш да продаваш стока си. Прекланям се пред майсторството ти.

— Ти наистина пи прекалено много.

— Великият търговец задава нужните въпроси и в крайна сметка клиентът се съгласява с всичко, което той каже. Кара го да кима глупаво, докато не добие чувството, че главата му ще се откъсне, и докато спре да мисли разумно. И тогава търговецът нанася решаващия удар. Ти току-що се опита да направиш поредната продажба.

— Винаги ли си толкова подозрителна?

— Толкова типично за теб. — Анабел закрачи към пътеката, но сетне се извъртя рязко. Още не бе приключила с този манипулатор. — Искаш да извършиш нещо, за което знаеш, че е абсолютно възмутително, и на всичкото отгоре се опитваш да се оправдаеш с комбинация от подвеждащи въпроси и фалшива искреност. Току-що видях Питона в действие, не е ли така?

Значи го беше разгадала. Но той не искаше да признае поражението си.

— Искреността ми не е преструвка. Просто констатирах фактите. Двама самотници, топла лятна вечер, страстна целувка… Ние сме просто хора.

— Поне единият от нас. Вторият е влечуго.

— Това беше грубо, Анабел. Твърде грубо.

Но тя отново му се нахвърли.

— Позволи ми да ти задам един въпрос, както става между опитни бизнесмени. — Опря показалец в гърдите му. — Някога правил ли си секс с твоя клиентка? Според теб това може ли да се нарече приемливо професионално поведение?

— Моите клиенти са мъже.

— Престани да извърташ темата. Какво би станало, ако примерно съм световна шампионка по фигурно пързаляне и се готвя за олимпийските игри? И ако, да кажем, имам всички шансове да спечеля златния медал и едва предишната седмица си станал мой агент. Щеше ли да спиш с мен, или не?

— И сме подписали договора миналата седмица? Това ми се струва малко…

— Да ускорим събитията и да стигнем до олимпиадата — подхвана тя с престорено търпелив тон. — Вече съм спечелила глупавия медал. Е, само сребърен, защото не съм се приземила добре след тройния аксел, но на никой не му пука, защото съм чаровница и от компанията производител все още искат лицето ми да краси кутиите с овесена каша. Двамата с теб имаме договор и ти си мой агент. Би ли спал с мен?

— Не е същото. В описвания от теб случай на карта са поставени милиони долари.

Тя изпухтя презрително.

— Грешен отговор.

— Верен отговор.

— Защото твоят мегабизнес е по-важен от моята жалка агенция за запознанства? Може да е така за теб, господин Питон, но не и за мен.

— Разбирам колко е важен за теб бизнесът ти.

— О, не, представа си нямаш. — Разбира се, по-лесно беше да стовари върху него цялата вина, вместо справедливо да си я поделят. Върна се при масата за пикник и грабна фенера. — Същият си като братята ми. Дори по-лош! Не можеш да понасяш отказите. — Насочи към него лъча на фенера. — А сега ме изслушай, господин Чампиън. Аз не съм някоя, с която можеш да убиваш времето си, докато чакаш бъдещата си ослепителна съпруга. Отказвам да бъда твоя сексуална играчка.

— Сама се обиждаш — заяви той спокойно. — Може и да не съм възхитен от бизнес уменията ти, но лично към теб изпитвам единствено уважение.

— Браво. Дано така да си остане.

Тя се обърна рязко и закрачи по пътеката.

Хийт я изпрати с поглед, докато не се скри сред дърветата. Накрая вдигна един камък и го запрати в тъмната вода. Усмихна се. Права беше, и още как. Той бе змия. И се срамуваше от себе си. Е, може би не точно в този момент, но утре — със сигурност. Единственото му извинение беше, че дяволски много я харесваше, а и отдавна не бе правил нищо само за забавление.

При все това да се опитваш да преспиш с добра приятелка беше гадно и подло. Дори и да е много секси приятелка, макар че самата тя не го съзнаваше, което още повече усилваше въздействието на онези дяволити очи и вихрушката от червени коси. Все пак ако възнамеряваше да наруши обета си за временно целомъдрие преди женитбата, по-добре да си избере една от жените в „Уотъруъркс“ и да остави на мира Анабел, защото тя беше права. Как можеше да спи с него и след това да го запознава с други жени? Не можеше, и двамата го знаеха. И след като никога не си губеше времето за обречени каузи, не можеше да проумее защо тази вечер бе изменил на този си принцип. Или пък можеше?

Защото искаше да види сватовницата си без дрехи… а това определено не бе част от плана му.

 

 

Тази нощ Хийт спа на верандата. На сутринта се събуди от звука на затваряща се врата. Претърколи се и напипа часовника. Беше малко преди осем, което означаваше, че Анабел е тръгнала за закуската на читателския клуб. Надигна се от матрака, който снощи бе успял да извлече навън. От седмици не бе спал така добре, много по-добре, отколкото да се върти в леглото в празното си жилище.

Предвиждаше се мъжете да играят голф. Докато вземаше душ и се бръснеше, Хийт прехвърляше в ума си събитията от изминалата нощ и си напомняше да внимава за маниерите, придобити с толкова труд. Анабел беше негова приятелка, а той не прекарваше приятелите си и в прекия, и в преносния смисъл.

Потегли към игрището за голф заедно с Кевин, но после седна в една голф количка с Дан Кейлбоу. За мъж над четирийсетте Дан беше в прекрасна форма. С изключение на няколкото наскоро появили се бръчки, той не изглеждаше по-различен от онзи прочут играч, какъвто бе навремето, със стоманени очи и хладнокръвна решителност, извоювала му на футболното игрище прякора Ледения. Дан и Хийт винаги се бяха разбирали добре, но когато агентът споменеше Фийби, както тази сутрин, Дан винаги отговаряше едно и също.

— Когато се женят двама твърдоглавци, те се научават сами да си избират битките. — Дан говореше тихо, за да не разсее Дарнъл, който се прицелваше за първия си удар от тий^[1]. — Тази битка е само твоя, приятелю.

Дарнъл запрати топката в неравната част вляво от игрището и разговорът се насочи отново към голфа, но по-късно, докато пътуваха с количката между двете дупки, Чампиън попита Дан дали му липсва работата като главен треньор, която бе напуснал, за да застане начело на ръководството на отбора.

— Понякога. — Докато Дан проверяваше резултатите в картона, Хийт зърна на шията му лепенка с временна татуировка. Малък син еднорог. Несъмнено дело на Пипи Тъкър. — Но за утеха имам фантастична награда — продължи Дан. — Мога да наблюдавам как растат децата ми.

— Много треньори имат деца.

— Да, и съпругите им ги отглеждат. Да си президент на „Старс“, е сложна и отговорна работа, но ми позволява да водя сутрин децата на училище и през повечето вечери да сядам заедно с тях на масата.

В момента Хийт не виждаше нищо вълнуващо и в двете занимания, но вярваше, че някой ден и това ще се случи.

Завърши първата игра само с три удара повече от Кевин, което не беше зле, като се имаше предвид, че разполагаше с предварително зададено предимство от дванайсет точки. Върнаха се с количките, а после шестимата се запътиха към частния салон в сградата на клуба, където щяха да обядват. Помещението бе скромно, с евтина ламперия и износени мебели, но Кевин твърдеше, че тук приготвят най-вкусните чийзбургери в целия окръг.

На Чампиън му бяха необходими само две хапки, за да се съгласи с него.

Мъжете веднага се увлякоха в разговор за играта, но точно тогава на Дарнъл му хрумна да им развали удоволствието.

— Време е да поговорим за нашата книга — започна той. — Всички ли я прочетохте, както се предполага, че трябваше да сторите?

Всички, в това число и Хийт, кимнаха енергично. Миналата седмица Анабел му бе оставила съобщение със заглавието на романа, който мъжете трябваше да прочетат — историята на група алпинисти. Хийт отдавна бе престанал да чете книги само за удоволствие, затова се зарадва на възможността да се разсее с тази книга. В детството му обществената библиотека беше любимото му място за уединение, но щом влезе в гимназията, вече нямаше време за четене. За да се прехранва, се налагаше да се труди двойно — да играе футбол заради бъдещата стипендия и да се бори за отлични оценки. Само при тези условия можеше да забрави завинаги „Бо Виста“. Четенето, заедно с останалите обикновени удоволствия, остана в миналото.

Дарнъл отпусна ръка на масата.

— Кой ще говори пръв?

Последва дълго мълчание.

— На мен ми хареса — неуверено започна Дан.

— И на мен — присъедини се Кевин.

Уебстър вдигна ръка към келнера за още една кока-кола.

— Доста интересна е.

Те се спогледаха.

— Добър замисъл — отбеляза Рон.

Този път паузата продължи повече. Кевин махна опаковката на чийзбургера. Рон въртеше солницата в ръка. Уебстър се озърташе неспокойно, подразнен, че още не са му донесли напитката.

Дарнъл опита още веднъж:

— А какво мислите за реакцията на мъжете през първата нощ в планината?

— Доста е интересна.

— Нямаше нищо особено.

Дарнъл, който винаги бе възприемал крайно сериозно всичко, свързано с литературата, свъси вежди. След кратък размисъл изгледа сърдито Чампиън.

— А ти какво ще кажеш?

Хийт бавно остави чийзбургера на масата.

— Мисля, че винаги е трудно да се постигне добре премерено равновесие между приключенския жанр, ироничния стил и неприкритата сантименталност, особено в роман с толкова въздействаща основна идея. Ние се питаме: къде е конфликтът? В човека срещу природата, в човека срещу човека или в човека срещу самия себе си? Доста сложно изследване на съвременното ни разбиране за изолираност. Унили полутонове, комически високи нотки. На мен ми допадна.

Това ги разби. Всички прихнаха от смях. Дори и Дарнъл.

Мина доста време, преди да се успокоят. Уебстър най-после си получи колата, Дан намери ново шише с кетчуп и разговорът отново се върна към това, което интересуваше всички, с изключение на Дарнъл.

Футболът.

 

 

След обяда женската половина на читателския клуб пое на разходка из лагера, като продължиха да обсъждат биографиите на прочути жени, които четяха. Анабел бе прочела книгите на Катарин Греъм^[2] и Мери Кей Аш^[3]. Фийби се бе съсредоточила върху Елинор Рузвелт, Чърмейн — върху Жозефин Бекер^[4], а Кристъл бе посветила вниманието си на Коко Шанел. Джанин бе прочела няколко биографии на жени, преборили рака, а Шарън изследваше живота на Фрида Кало^[5]. Моли, напълно очаквано, бе избрала Биатрикс Потър^[6]. Докато говореха, сравняваха живота на известните дами със своя, търсеха общи теми, възхищаваха се на уменията им за оцеляване.

След разходката се върнаха в частната беседка на Кевин и Моли. Джанин започна да подрежда на масата стари списания, каталози и пособия за апликации и рисуване.

— Правехме го в моята група за подкрепа на болни от рак — обясни тя. — Помага да се разкриеш. Ще изрежем думи и картини, които ни харесват, и ще правим колажи. След като свършим, ще ги обсъдим.

Анабел умееше мигом да надушва, когато имаше нещо нередно, и беше много внимателна при избора си. Но явно недостатъчно, както по-късно се изясни.

— Този мъж много прилича на Хийт — подхвърли Моли, като посочи снажния мускулест модел в риза на „Флипс ван Хюзен“, чиято снимка Анабел бе залепила в ъгъла на колажа.

— Изобщо не прилича — възрази приятелката й. — Този тип олицетворява всички мъже клиенти, които искам да привлека за „Идеалната половинка“.

— Ами това обзавеждане за спалня? — Чърмейн посочи към двойното легло „Крейт и Баръл“. — А малкото момиченце и кучето?

— Те са от другата страна на листа. Професионалният и личният живот не бива да се смесват. Те са напълно отделни.

За щастие, точно в този момент им поднесоха десерта и те спряха с разпита, но дори парчето лимонова торта не успя да заглуши угризенията й, свързани с миналата нощ. Дали беше по рождение глупава, или доста се е потрудила, за да придобие това качество? А я очакваше още една нощ…

 

 

— Блинц!

Хийт трепна, щом видя дребното дяволче да излиза от синия залив и да топурка с крачета по пясъка срещу него, в бански костюм на точки, с червени гумени ботушки и бейзболна шапка, толкова ниско нахлупена, че под нея се виждаха само стърчащите къдрави краища на русата коса. Той грабна вестника и се престори, че не е видял Пипи.

След обяда мъжете поиграха на баскетбол, сетне Чампиън се прибра в бунгалото, за да проведе няколко разговора по мобилния, облече банския си и се отправи към плажа. Имаше уговорка да се срещнат там с жените и малко да поплуват, преди всички да отидат в града за вечерята. Въпреки деловите разговори по телефона, този път наистина се чувстваше като във ваканция.

— Блинц?

Хийт вдигна вестника по-близо към лицето си, с надеждата, че на Пипи ще й омръзне да подскача наоколо и ще си тръгне, ако не й обръща внимание. Това хлапе беше абсолютно непредсказуемо и той започна да нервничи. Кой можеше да каже какво ще й скимне в следващата минута? Наблизо, отляво на него, Уебстър и Кевин мятаха „една летяща чиния“, както наричаха на шега фризбито, заедно с децата от лагера. По-нататък, върху плажна кърпа с изображението на Мики Маус, лежеше Дарнъл, захласнат в четенето на някаква книга.

Мъничките пръстчета с пясък по тях стиснаха ръката на Хийт. Но той само прелисти вестника.

— Блинц?

— Не разбирам какво ми казваш — тросна й се той, без да откъсва поглед от заглавията.

Тя го дръпна за ластика на банските и повтори за четвърти път загадъчната дума, която този път му прозвуча като „пуинц“. Той най-после схвана какво се опитваше да му каже. Принц. Момиченцето го наричаше принц. Страшно мило, нали?

Той неохотно сгъна вестника.

— Да знаеш, че днес не съм си взел телефона.

Тя засия срещу него и се потупа по леко издутото коремче.

— Ще имам бебе.

Хийт така се сащиса, че изпусна вестника. Озърна се трескаво за баща й, но Кевин показваше на някакво кльощаво хлапе с ужасна прическа как да хвърля фризбито по-надалеч.

— Здравей, Пип!

При звука на познатия женски глас Хийт се извърна припряно и видя да се приближава спасителната команда в образа на дребничката му секси сватовница, неописуемо привлекателна в оскъдния бял бански. Пластмасово сърце във всички цветове на дъгата образуваше венчелистчета от миниатюрното парче плат между гърдите й, а второ сърце, по-голямо и щамповано директно върху плата, се мъдреше почти до бедрото й. Никъде не се виждаха остри ъгли или грубо изпъкнали кости. Само чувствени извивки и меки контури: тесни рамене, тънка талия, закръглени бедра, които тя, като жена, несъмнено смяташе за твърде пълни, но той, бидейки мъж, намираше за неустоимо съблазнителни.

— Бел! — изписка Пипи.

Хийт преглътна.

— Никога досега не съм бил по-щастлив да видя някого.

— И защо?

Анабел спря до стола му, но упорито избягваше да го погледне. Не бе забравила за миналата нощ, което напълно го устройваше. Не искаше тя да забрави, което доказваше мнението й за него, че е змия, но змия, готова да се покае и поправи. Колкото и да се наслаждаваше на създалата се ситуация — а той несъмнено се наслаждаваше — нямаше да има повторение. Той беше лошо момче, но не чак толкова лошо.

— Познай какво има тук? — Пипи потърка отново коремчето си. — Малко бебенце в тумбачето ми.

— Наистина ли? — поинтересува се младата жена. — И как се казва?

— Тати.

Хийт потръпна.

— Ето защо.

Анабел се засмя. Пипи се разположи на пясъка и започна да бели синия лак от палеца на крака й.

— Пуинц няма телефон.

Сватовницата се настани с озадачен вид на пясъка до нея.

— Не разбирам.

Момиченцето потупа прасеца на мъжа с ръчичката си, с полепнал пясък по нея.

— Пуинц. Няма телефон.

Младата жена го погледна.

— Разбрах за телефона, но не и как те нарече.

Хийт скръцна със зъби.

— Принц. Това съм аз.

Тя се ухили и прегърна малката палавница, която се впусна в пространен монолог как зайчето Дафни идвало в спалнята й да си играят, но вече не се появявало, защото Пипи била голяма. Анабел наклони глава, за да слуша. Косата й докосна леко бедрото му и той едва не подскочи от стола.

На момиченцето му доскуча и хукна да търси баща си. Намери го и настоя да влезе във водата с нея. Кевин се съгласи, макар че имаха малък спор за ботушките, който той спечели.

— Обичам това хлапе — замечтано пророни Анабел. — Такъв силен характер!

— Който ще й довлече много неприятности, когато я пъхнат в затвора.

— Ще престанеш ли?

Косата й отново докосна бедрото му. Хийт не можа да издържи повече и скочи.

— Отивам да плувам. Искаш ли да дойдеш с мен?

Тя погледна с копнеж към езерото.

— Предпочитам да остана тук.

— Хайде, момиче! — Сграбчи я за ръката и я изправи на крака. — Или те е страх да не си намокриш косата?

Бърза като светкавица, тя се отскубна и хукна към водата.

— Който стигне последен до сала, е обсесивно-компулсивен тъпунгер и загубеняк! — извика, гмурна се и заплува.

Чампиън мигом я последва. Макар че Анабел плуваше добре, Хийт много лесно можеше да я настигне, но нарочно изоставаше, за да спечели тя.

Когато докосна стълбата, сватовницата му го награди с една от неотразимите си усмивки, които озаряваха цялото й лице.

— Слабакът загуби!

Това вече преля чашата и той я натисна към дъното.

Поиграха си във водата за кратко, после се качиха на сала, пак се гмурнаха, сборичкаха се с много плискане. Отраснала с двама по-големи братя, Анабел бе научила няколко подли номера. Още по-забавна беше закачливата й усмивка, която съвсем го влудяваше. На всичко отгоре тя отново се заяде с него, като го попита какво означава буквата „Д“ във второто му име, но Хийт решително пресече опитите й да изтръгне от него отговора. В замяна тя напръска лицето му с вода. Лудориите му осигуриха прекрасна възможност да се докосва до нея, но когато я задържа прекалено дълго в ръцете си, Анабел се отдръпна.

— Стига толкова. Ще се прибера в бунгалото, за да отдъхна преди вечерята.

— Разбирам. Явно вече не си в първа младост — подхвърли язвително той.

Но тя не се хвана на въдицата и спокойно заплува към брега. Чампиън я изпрати със зажаднял поглед. Бикините на банския й се бяха вдигнали нагоре, разкривайки две заоблени мокри полукълба. Тя се пресегна и опъна банския надолу. Той простена и се гмурна, но водата не беше достатъчно студена, за да го охлади, така че му трябваше известно време, за да се съвземе.

Като излезе на пясъка, Хийт побъбри малко с Чърмейн и Дарнъл, но постоянно усещаше присъствието на Фийби, която се припичаше на един шезлонг наблизо, нахлупила на главата си широка сламена шапка. Целият й черен бански беше силно изрязан, а около кръста си бе завързала саронг с тропически рисунки, както и невидима табела с надпис: „Не ме безпокойте“. Той реши, че е време да направи решителния си ход, извини се на семейство Пруит и пристъпи към собственичката на „Старс“.

— Имаш ли нещо против да поговорим? — попита любезно.

Очите, скрити зад розовите слънчеви очила, лениво се сведоха надолу.

— А досега денят ми беше толкова прекрасен.

— Всички хубави неща, рано или късно, свършват. — Вместо да се настани на празния шезлонг до нейния, той предпочете да й позволи да запази превъзходството си да го гледа отгоре и седна на една плажна кърпа, оставена на пясъка. — Една мисъл не ми дава покой още от детското празненство.

— О, така ли?

— Как дракон като теб е родил такава сладурана като Хана?

Като никога, Фийби прихна.

— Наследила е гените на Дан.

— Чу ли какво каза Хана на децата за въздушните балончета?

Тя най-после благоволи да го погледне.

— Май съм го пропуснала.

— Каза им, че ако балончетата им се спукат, може, ако искат, да си поплачат, но това се е случило, защото някоя зла фея ги е пробила с карфица. Откъде измисля подобни истории?

— Хана има превъзходно въображение — усмихна се майка й.

— Напълно съм съгласен. Тя е необикновено хлапе.

Дори и най-коравите магнати се размекват, когато ставаше дума за децата им. Ледът започна да се пропуква.

— За нея се тревожим повече, отколкото за останалите. Тя е толкова чувствителна.

— Като се има предвид кои са родителите й, може да се каже, че е доста по-издръжлива, отколкото си мислиш.

Би трябвало да се засрами заради неприкритото си ласкателство, но Хана действително беше чудесно дете, така че Хийт не преувеличаваше много.

— Не зная. Тя така дълбоко преживява всичко.

— Ти може да мислиш, че е чувствителна, но аз бих казал, че е умна. След като завърши девети клас, прати я при мен и аз веднага ще й дам работа. Нуждая се от човек, способен да пробуди нежната ми страна.

Фийби се разсмя, изглеждаше съвсем искрено развеселена.

— Ще си помисля. Може да се окаже полезно да имам шпионин във вражеския лагер.

— Стига, Фийби. Бях едно наперено хлапе и се опитвах да покажа на всички колко съм корав и велик. Естествено, прецаках всичко. И двамата сме наясно с това. Но не забравяй, че оттогава не съм ти погаждал никакви подли номера.

По лицето й премина сянка.

— Да, докато не се лепна за Анабел.

И за един миг крехкото разбирателство помежду им се изпари.

— Това ли мислиш, че правя? — попита той предпазливо.

— Използваш я, за да се добереш до мен, а това не ми харесва.

— Трудно е да използваш точно тази жена. Тя е много умна.

Фийби го изгледа сурово.

— Тя е специална, Хийт, и е моя приятелка. „Идеалната половинка“ е всичко за нея. А ти само й объркваш живота.

Доста точно определение, но в гърдите му започна да се надига гняв.

— Подценяваш я.

— Тя сама се подценява. И това я прави уязвима. Семейството й я е убедило, че е неудачница, защото не може да печели шестцифрени суми. Анабел трябва да се съсредоточи върху успеха на бизнеса си, а аз имам усещането, че ти нарочно я отвличаш от целта, при това по не особено почтен начин.

Хийт забрави, че никога не си позволяваше да се оправдава.

— Какво точно искаш да кажеш с това?

— Видях как я гледаше снощи.

Намекът, че може би нарочно наранява Анабел, го жегна право в сърцето и съвсем го вбеси. Той не беше като баща си. Не използваше жените, особено тези, които харесваше. Но сега си имаше работа с Фийби и не можеше да си позволи да избухне, затова загреба в дълбокия кладенец на самообладанието си… и установи, че е пресъхнал.

— Анабел е моя приятелка, а аз нямам навик да наранявам приятелите си. — Изправи се на крака. — Но ти не ме познаваш достатъчно добре, за да разбереш това, нали?

Докато се отдалечаваше, Хийт се обсипваше с най-цветистите ругатни, които му идваха наум. Той никога не губеше самоконтрол. Никога не губеше шибания си самоконтрол. Но само преди миг бе казал на Фийби Кейлбоу да върви по дяволите. И заради какво? Защото в думите й имаше достатъчно истина, за да го заболи. И това бе фактът, че той бе постъпил подло, а Фийби му бе вдигнала червен картон.

 

 

Анабел чакаше Хийт на предната веранда на пансиона заедно с Джанин, която бе поканила на вечеря с тях в града. Беше останала в спалнята си в бунгалото, докато не го чу да влиза. Щом той пусна душа, надраска набързо една бележка, остави я на масата и тихомълком се измъкна. Колкото по-малко време прекарваше насаме с него, толкова по-добре.

— Имаш ли някаква представа за мистериозната изненада на Кристъл? — попита Джанин и нагласи закопчалката на сребърното си колие, докато двете седяха на люлеещите се столове на верандата.

— Не, но се надявам да е калорична.

Младата жена всъщност не я бе грижа за изненадата, стига след вечерята да остане колкото може по-далеч от Чампиън.

Пристигна Хийт с колата и Анабел настоя Джанин да седне отпред до него. По пътя към града той я разпитваше за книгите й. Не бе прочел нито ред от тях, но когато стигнаха до ресторанта, вече я бе убедил, че тя по нищо не отстъпва на Дж. К. Роулинг. Най-странното беше, че изглежда, самият той го вярваше. Несъмнено Питона беше мощен стимулатор.

„Уинд Лейк“ беше старомодна кръчма с традиционния за Севера декор с открити греди и дървени маси. Менюто също беше типично за района, включващо телешко, риба и дивеч. Разговорът на масата им беше оживен, а Анабел изпи само чаша бяло вино. След като сервираха основното ястие, Фийби попита мъжете как е минало обсъждането на тяхната книга. Дарнъл отвори уста да отговори и златният му зъб проблесна, но Дан го изпревари:

— Изникнаха толкова много неща, че дори не зная откъде да започна, нали, Рон?

— Да, беше много оживена дискусия — потвърди главният мениджър на „Старс“.

— Наистина, споделихме доста идеи — обади се Кевин замислено.

— Оживена? — намръщи се Дарнъл. — Беше…

— Хийт навярно най-добре от всички нас ще може да обобщи — намеси се Уебстър.

Останалите закимаха тържествено към Хийт, който остави вилицата си.

— Съмнявам се, че мога да дам справедлива оценка. Кой би предположил, че ще възникнат толкова различни мнения за постмодерния нихилизъм?

Моли погледна към Фийби.

— Те изобщо не са говорили за книгата.

— Казах ти, че няма да го направят — отвърна сестра й.

Чърмейн се протегна и разтри нежно съпруга си по гърба.

— Съжалявам, скъпи. Знаеш, че наистина се опитах да убедя приятелките си да ви позволят да се присъедините към нашата група, но те заявиха, че ще забавите динамиката ни.

— Освен това се опита да ни натресеш „Сто години самота“ — вметна Джанин.

— Но това е страхотна книга! — възкликна Дарнъл. — Вие просто не искате да си поразмърдате мозъците.

Кевин неведнъж бе слушал лекциите на Дарнъл за литературните вкусове на хората и побърза да се намеси, за да предотврати поредната му тирада.

— Признаваме, че си прав. Всички се срамуваме от себе си, нали, момчета?

— Аз се срамувам.

— И аз.

— Не мога да се гледам в огледалото.

В отчаяния си опит да отвлече Дарнъл от напиращото желание да порицае строго немарливите читатели, Кевин се обърна към Анабел.

— Вярно ли е това, което чух? Излизаш с Дийн Робилард?

Всички около масата забравиха за храната. Хийт остави ножа си. Женските глави се завъртяха една към друга. Моли се втренчи в лукавите зелени очи на съпруга си.

— Анабел не излиза с Дийн. Ако имаше нещо между тях, щеше да ни каже.

— Наистина не се срещаме — потвърди Анабел.

Кевин Тъкър, най-коварният куотърбек в НФЛ, се почеса по тила като типичен идиот.

— Нищо не схващам. В петък говорих с Дийн и той ми спомена, че двамата сте излезли заедно миналата седмица и сте си прекарали страхотно.

— Ами ходихме на плажа…

— Ходила си на плаж с Дийн Робилард и дори не си го споменала? — изписка Кристъл.

— Беше… решихме го в последния момент.

Жените зажужаха възбудено. Кевин, който имаше още някаква дяволия наум, не изчака да се успокоят.

— Значи Дийн има намерение отново да те покани на среща?

— Не, разбира се, че не. Не. Искам да кажа… Защо питаш? Казал ли ти е нещо?

— Останах с такова впечатление. Може би не съм разбрал.

— Сигурна съм, че не си.

Хийт седеше с каменна физиономия, което мигом привлече вниманието на Фийби.

— Твоята малка сватовница явно жъне големи успехи.

— Радвам се — заяви Шарън. — Време беше и тя да излезе от черупката си.

— Ти си била в черупка? — попита Хийт и я изгледа недоверчиво.

— Нещо такова.

Чърмейн я погледна многозначително през масата.

— Може ли да говорим за злощастния ти годеж?

— Защо не? — въздъхна Анабел. — Вие и без това разчепкахте най-подробно личния ми живот.

— Направо бях потресен — оповести Кевин. — Двамата с Роб няколко пъти играхме голф. Той е доста скапан играч, но все пак…

Моли отпусна длан върху ръката му.

— Минаха две години, но съпругът ми още не може да се съвземе.

Тъкър поклати глава.

— Често си мисля, че трябва да го поканя… да я поканя… пак да поиграем, за да покажа колко широко скроен съм, което при други обстоятелства несъмнено бих направил, но харесвам Анабел, а Роб от самото начало е знаел за проблема си. Изобщо не биваше да й предлага да се омъжи за него.

— Спомням си как замахваше със стика — включи се и Уебстър.

— Да, и аз си спомням — поклати отвратено глава Дан.

Възцари се кратка тишина.

Кевин се втренчи в своя баджанак.

— И ти ли мислиш същото, което и аз?

— Аха.

— Аз също — не остана по-назад Уебстър.

Рон кимна. Останалите го последваха. Хийт се усмихна и всички отново се заеха с храната.

— Какво? — изпищя Моли.

— Никаква операция за смяна на пола няма да му помогне да подобри замаха си.

 

 

Жените оставиха мъжете в кръчмата и се върнаха в пансиона, където Кристъл ги заключи в уютния заден салон, пусна щорите и угаси лампите.

— Тази вечер — обяви тя — ще празнуваме нашата сексуалност.

— Чела съм тази книга — рече Моли. — И ако някоя започне да си сваля дрехите и сграбчи огледалото, аз съм вън от играта.

— Няма да празнуваме по този начин — успокои я Кристъл. — Всяка от нас има проблеми, които трябва да признае. Например… Чърмейн е твърде скована.

— Аз?

— През първите две години от брака си се събличаше в дрешника.

— Това беше много отдавна и вече не го правя.

— Само защото Дарнъл заплаши да махне вратата. Но ти не си единствената със сексуални задръжки. Анабел не говори много за това, но всички знаем, че след травмата с Робърт не е спала с мъж. Освен ако миналата нощ…

Всички се вторачиха в нея.

— За бога, аз съм неговата сватовница! Ние не правим секс!

— Много добре — обобщи Моли. — Но Дийн Робилард е нещо различно. Ето това се казва истински сладур!

— Отклоняваме се от темата — скастри я Кристъл. — Три от нас са омъжени от достатъчно дълго време и без значение колко обичаме съпрузите си, огънят малко започва да гасне.

— Или не — обади се Фийби с доволната си котешка усмивка.

Останалите жени се изкискаха, но Кристъл остана невъзмутима.

— Моли и Кевин имат малки деца, а всички знаем, че това може сериозно да разстрои сексуалния живот.

— Или не — промърмори Моли, подражавайки на усмивката на сестра си.

— Работата е там… Време е да осъзнаем по-надълбоко собствената си сексуалност.

— Аз отдавна вече съм осъзнала моята — оповести Джанин. — Не е зле и някой друг да я осъзнае.

Кискането стана по-силно.

— Продължавайте с шегите — капитулира Кристъл. — Но все едно ще гледаме този филм. Ще ни е от полза.

— Що за филм е това? — наежи се Чърмейн.

— Еротичен филм, направен специално за жени.

— Шегуваш се. Ама наистина, Кристъл!

— Този, който избрах — на мен ми е любим — включва актьори от различни раси, възрасти и темперамент, така че никой да не се почувства пренебрегнат.

— Това ли е голямата ти тайна? — попита Фийби. — Да гледаме заедно порно?

— Еротика. Специално за жени. А и докато не пробвате, нямате право да съдите.

Анабел подозираше, че повечето от тях вече бяха гледали такива филми, но никоя не искаше да попарва ентусиазма на Кристъл.

— Знаете ли какво най-много ми харесва в този филм? — попита Кристъл. — Мъжете до един са невероятни, но жените са най-обикновени. Никакъв силикон.

— Значи не прилича на мъжко порно — заключи Шарън. — Поне от това, което съм чувала.

Кристъл се зае с диска.

— Има сюжет и истинска любовна игра. В изобилие. Целувки, бавно събличане, много милувки…

Джанин зарови лице в шепи.

— Какъв срам! Вече започнах да се възбуждам.

— Аз пък не — нацупи се Чърмейн. — Аз съм християнка и отказвам да…

— Добрите християни — добрите християнки — трябва да доставят удоволствие на мъжете си — усмихна се Кристъл и натисна старт бутона. — Повярвай ми, това ще достави огромно удоволствие на Дарнъл.