Сюзън Елизабет Филипс
Идеалната половинка (17)

16

Порша натисна клавиша Enter на компютъра в офиса, за да сортира базата данни. Този път търсеше кандидатки по цвят на косите, което беше глупаво, тъй като цветът на косата можеше да се сменя всяка седмица, но при все това се надяваше да изскочи някоя, която е пропуснала, но би била подходяща за спортния агент. Незнайно защо, все си представяше, че идеалната му партньорка трябва да е блондинка. Намръщи се, когато пронизителен вой от електрически трион разцепи тишината на неделния следобед. Някакви работници имигранти в офиса на горния етаж правеха ремонт и отвратителният шум действаше неприятно на бездруго опънатите й нерви.

Питона бе заминал за уикенда с Анабел Грейнджър. Порша узна новината от секретарката му, с която се бе сприятелила преди няколко месеца, като й осигури билети за концерта на Шаная Туейн със запазени места на първия ред. Още не можеше да се примири. Обикновено тя беше тази, която прекарваше уикендите с важните клиенти: разходки до Лас Вегас, зимни екскурзии в Уисконсин, лениви следобеди на плажовете по двете крайбрежия. Тя устройваше сватбените приеми и бебешките партита, присъстваше на бар мицва, празненства по случай годишнини, дори на погребения. Списъкът с лицата, на които трябваше да изпрати коледни картички, съдържаше петстотин имена. А ето че сега тъкмо Анабел Грейнджър прекарваше уикенда с Хийт Чампиън.

Електрическият трион издаде поредния пронизителен, дразнещ слуха звук. Обикновено Порша не идваше в офиса в неделя, ала днес се чувстваше по-неспокойна и изнервена от всякога. Сутринта посети литургията в предградието Уинетка. Когато беше дете, мразеше да ходи на църква, а след като навърши дванайсет, напълно заряза божия храм, но преди пет години отново започна да го посещава. Отначало беше част от бизнес стратегията й — още един начин да осъществи нужните контакти. Избра четири от най-посещаваните католически църкви — две в Норт Шор, една в Линкълн Парк и една близо до Голд Коуст. Но след известно време започна да очаква с нетърпение неделните сутрини по причини, нямащи нищо общо с бизнеса. Просто всички стегнати възли в нея се развързваха като с магическа пръчка, щом познатите думи на литургията стоплеха душата й. Все още сменяше църквите — Бог помага на тези, които си помагат сами, нали? — но сега посвещаваше неделите не толкова на бизнес, колкото на възможността да постигне покой и умиротворение. Но не и днес. Днес спокойствието, от което така отчаяно се нуждаеше, й се изплъзваше.

След службата се срещна с познати на кафе, по-скоро приятели от времето на краткия си брак. Те бяха известни хора, с влияние в обществото. Как ли биха реагирали, ако им представи Боди? При тази мисъл главоболието й се усили. Боди заемаше тайно място в живота й, похотливо, извратено кътче, където никога нямаше да позволи другиму да надникне. Тази седмица този тип й бе оставил две съобщения, но тя не му бе върнала обажданията, не и до днес. Преди час се поддаде на изкушението и набра номера му, но побърза да затвори, преди той да вдигне. Ако можеше поне една нощ да се наспи спокойно, нямаше да е така обсебена от него. Може би дори щеше да престане да се безпокои толкова много за Хийт, както и за това, че бизнесът й се разпада.

Трионът отново зави. Все едно стържеше по слепоочията й.

Преди да се омъжи, имаше немалко любовници. Случваше се да е нещастна, понякога дори плачеше, но нито една от връзките не я бе унизила. Ала именно това направи Боди миналата седмица. Унизи я и я омърси. Най-лошото беше, че самата тя му го бе позволила.

Защото не се чувстваше оскърбена.

Не можеше да си обясни какво става с нея. Затова безсънието й стана неконтролируемо, не можеше да намери спокойствие по време на литургията, а миналата седмица дори бе напълно забравила за ритуала по тегленето. Защото случилото се я изпълваше с нежност.

Колоните на компютърния екран се размазваха пред очите й. Трионът спря да бръмчи, но започнаха да отекват удари с чук. Трябваше да се махне от тук. Ако все още беше наставница в Групата за инициатива в малкия бизнес, можеше да се срещне с някоя от жените. Може би трябваше да се отбие във фитнес клуба. Или да се обади на Бетси Уейтс и да й предложи да вечерят заедно. Но вместо да направи някое от тези неща, Порша отново насочи вниманието си към данните на екрана. Трябваше да докаже на себе си, че все още е най-добрата в професията си, а единственият начин да го постигне, бе да намери съпруга на Питона.

Грохотът от чука премина в тропане, но чак когато то стана по-шумно и настойчиво, Порша осъзна, че не идва от горния етаж. Излезе иззад бюрото и отиде в приемната. Беше облечена в късо светлосиво сако „Бърбъри“ и панталон от „Ботега Венета“, с който беше на литургията, но докато работеше, бе изритала обувките си и затова прекоси безшумно килима. Зад матовото стъкло зърна широкоплещеста мъжка фигура.

— Кой е?

— Мъжът на твоите мечти — отвърна груб, равен глас.

Тя стисна очи и си заповяда да не отваря вратата. Такива отношения бяха вредни за нея. Той беше вреден за нея. Ала някакъв мрачен дразнещ гласец в нея противоречеше на волята й.

Тя превъртя ключа.

— Работя.

— Ще те погледам.

— Ще се отегчиш до смърт.

Тя отстъпи и го пусна да влезе.

Мускулестите едри мъже обикновено изглеждаха по-добре в работно облекло, отколкото в ежедневни дрехи, но това не важеше за Боди Грей. Памучният панталон и синята вталена риза му стояха идеално. Той огледа приемната, боядисана в студен зелен цвят, и с мебели в азиатски стил, но не каза нищо. Порша нямаше намерение да се включва в поредната му мълчалива игра.

— Откъде разбра, че съм тук?

— От номера на дисплея на телефона при позвъняването ти.

Изобщо не биваше да му се обажда. Жената наклони глава.

— Чух, че твоят господар и повелител е заминал за уикенда с моята съперница.

— Новините бързо се разнасят. Хубаво местенце.

Онази част от нея, жадуваща за одобрението му, откликна възторжено на скромната му похвала, но външно остана невъзмутима.

— Зная.

Той погледна към бюрото.

— Никой нищо не ти е поднесъл наготово, нали?

— Не се боя от тежка работа. Жените, които се стараят да успеят в бизнеса, трябва да бъдат корави, ако искат да оцелеят.

— Някак си не си представям, че някой ще ти създава много неприятности.

— Нямаш идея колко грешиш. Преуспелите жени винаги ги оценяват по различни стандарти от мъжете.

— Теб навярно по гърдите.

Порша не обичаше дебелашки шеги, свързани със секса, и с изненада установи, че се усмихва, но беше много трудно да устои на дръзкия му безпардонен мъжки шовинизъм.

— Разведи ме из агенцията — помоли я той.

И тя го направи. Боди надникна зад пергаментовите паравани, разгледа таблиците за теглото по стените в стаята за отдих, зададе й няколко въпроса. До нея долетяха откъси от испанска реч. Явно работниците на горния етаж бяха решили, че достатъчно са я изтезавали за днес, и напускаха сградата по задната стълба. Порша искаше да узнае подробности за уикенда на Чампиън, но реши да повдигне въпроса, след като влязат в кабинета й.

— Изненадана съм, че Хийт не те е взел със себе си за уикенда. Явно не си толкова незаменим, колкото си мислиш.

— От време на време и аз имам почивни дни.

— Днес съм тук заради него. — Посочи към компютъра. — Малката госпожица Грейнджър може колкото си ще да се забавлява в компанията му, но аз ще бъда брачният агент, който ще му намери съпруга.

— Вероятно.

Тя приседна на ръба на бюрото.

— Разкажи ми с какви жени е излизал в миналото. Той не е много словоохотлив.

— Не искам да говорим за Хийт — сряза я Боди, отиде до прозореца, погледна към улицата, после дръпна шнура. Щорите се спуснаха с тихо свистене. Извърна се към нея, а очите му — толкова светли и далечни, че би трябвало да я превърнат в лед, — бяха като стоплящ балсам за свитата й душа. — Свали си дрехите — прошепна той.