Джули Джеймс
Любовни престрелки (8)

Глава осма

— Не си ли поне малко любопитен какво вършат ФБР и защо?

Въпреки приглушената светлина — двамата нарочно бяха избрали маса в един от тъмните ъгли на бара — Грант Ломбарт бързо забеляза, че Алекс Драйскъл, шефът на свитата от хора, които се грижеха за сигурността на сенатор Ходжис, беше наистина един много нервен човек. От истеричната нотка в гласа му и неспокойния поглед, който шареше като луд из бара, Грант лесно разбра, че човекът срещу него полага върховни усилия, за да не експлодира от напрежение.

— Разбира се, че съм любопитен — отговори Грант. — Но ако започнем да притискаме ФБР, няма да постигнем нищо, няма да получим никакви отговори. Освен това ФБР могат да приберат сенатора на топло много, много бързо.

Драйскъл се наведе към събеседника си и понижи гласа си толкова, че почти шепнеше:

— Не ми харесва тази работа. Тези момченца крият нещо. Искам да разбера защо все още не са арестували сенатора.

— Какво казват адвокатите? За космическите суми, които им плащате, все някой би трябвало да може да даде адекватен съвет.

— Единственото нещо, което тези нещастници ни казват, е да се снишаваме, докато бурята премине.

— Може би това наистина е най-доброто решение — каза Грант и отпи от бирата си. Не беше любимата му алкохолна напитка, но нещо по-силно щеше да притъпи сетивата му и способността да разкодира истинските намерения на Драйскъл.

— Мислех си, че като личен бодигард на сенатора ще проявиш по-голям интерес към това, което правят ФБР — изплю камъчето Драйскъл. После грабна една от коктейлните кърпи, които келнерката бе донесла заедно с питиетата, и подсуши потта от челото си.

Жестът не остана незабелязан от Грант. Честно казано, той все още се чудеше как Драйскъл успя да преживее целия кошмар по време на разпитите във ФБР без припадък или нервен срив.

— Казвам само, че трябва да бъдем много внимателни как подхождаме към ситуацията. Ходжис ли те помоли да говориш с мен? — попита Грант, макар че вече знаеше отговора на този въпрос. Сенаторът не правеше и стъпка, без да го уведоми.

— Не, разбира се. Ходжис е толкова благодарен на ФБР, задето не го арестуваха, че информира Джак Пелъс дори кога ходи в тоалетната.

Драйскъл отпи жадно голяма глътка от чашата с чисто уиски, което очевидно го караше да се чувства по-добре. Грант забеляза, че събеседникът му се държи по-спокойно — или заради силното питие, или заради смяна на тактиката. А може би просто беше по-добър актьор, отколкото Грант предполагаше.

— Виж, Грант, работим заедно от толкова много време и се познаваме добре. Знаеш как стоят нещата и със сигурност си наясно, че един толкова голям скандал не може да се потулва вечно. Все някой някога ще издаде пикантните новини на журналистите. Като първи съветник на сенатора мое задължение в една такава ситуация е да замажа каквото мога. А в най-добрия случай дори да предотвратя изтичането на информация.

Грант се престори, че се колебае какво да отговори. Както и очакваше, Драйскъл вече не можеше да сдържа гнева си и избухна:

— По дяволите, Грант, не се дръж сякаш си някакво момченце! Вече повече от година прикриваш връзката на Ходжис с тази курва!

Грант погледна Драйскъл право в очите.

— Какво точно искаш да направя?

— Разбери какво знаят хората от ФБР.

— Ако това е мисия невъзможна за двайсет и петте адвокати, с които разполагате, какво те кара да мислиш, че аз ще успея?

— Ти имаш собствени начини и източници — продължи да настоява Драйскъл. — Досега винаги си успявал да ни се притечеш на помощ, когато сме били в трудна ситуация.

— Моите начини и източници имат нужда от стимули.

— Ще бъдат стимулирани с всичко, което пожелаят. Единственото нещо, което ме интересува, е да получа информация. Искам да разбера какво крие ФБР и искам да разбера това възможно най-бързо — заповяда Драйскъл, стана, извади портфейла си и хвърли няколко банкноти на масата. — И запомни — докладваш директно на мен! Ходжис не знае за това и никога няма да разбере нищо.

— Сенаторът е извадил голям късмет с теб — разчистваш всички мръсотии вместо него — каза Грант.

Драйскъл взе чашата си и се загледа замислено в кехлибарената течност.

— Ходжис не знае дори половината от нещата, които съм направил за него — въздъхна той, изпи до дъно уискито, остави чашата на масата и си тръгна.

Грант утоли жаждата си с още малко бира. Чувстваше се повече от доволен. Беше се уверил за пореден път, че Драйскъл е един параноичен глупак и точно сега това много го устройваше.

Можеше свободно да използва заповедта му като прикритие за тайните си и не дотам позволени средства, за да разбере какво знаят във ФБР и, което бе дори по-важно, дали има повод да се притеснява от разследването. Със сигурност криеха нещо, това беше пределно ясно дори на идиоти като Драйскъл. Имайки предвид какво самият той знаеше от първа ръка за мястото на престъплението — което, разбира се, беше общо взето всичко — имаше само едно обяснение на факта, че ФБР все още не бяха арестували сенатор Ходжис за убийството на Менди — агентите бяха открили нещо, което той бе пропуснал. Колкото и спокоен да изглеждаше отстрани, мисълта, че нещо му е убягнало, започваше адски да го изнервя. Може би просто защото вероятността това действително да се е случило беше повече от реалистична.

Все пак беше бързал да офейка, след като уби кучката.

Менди Робърдс.

Ако не беше сложил и собствената глава в торбата, Грант със сигурност щеше добре да се посмее над ситуацията. По ирония на съдбата дори и мъртва, Менди продължаваше да се ебава с хората. Трябва да си много талантлива проститутка, за да можеш това.

А Менди наистина е имала талант дори ако само половината истории, които сенаторът разказваше за нея, бяха истина.

Грант работеше за Ходжис вече повече от три години. Тъй като той беше не само американски сенатор, но и човек, червив с пари (последната класация на телевизия CNN изчисляваше богатството му на почти осемдесет милиона долара), Ходжис нямаше проблем да си наеме постоянен личен бодигард. Когато преди три години предишният му бодигард напусна, за да започне работа в специалните служби, приятел на негов приятел беше препоръчал Грант за свободната позиция.

В общи линии Грант харесваше работата си при Ходжис. Със сигурност никога не скучаеше. Основните му задължения бяха свързани с всички настоящи и потенциални опасности — както преки, така и такива, за които има само догадки — срещу сенатора и неговата политическа кариера. Това означаваше, че всъщност той е личен бодигард на сенатор Ходжис, пътува с него навсякъде и е връзката между него и различните външни агенции за сигурност и разследвания, с които работеха — т.е. от всеки един държавен или федерален служител, на които се разчиташе в малкото случаи, когато сенаторът получаваше смъртни заплахи, до охраната на Белия дом и Сената.

През последните три години Грант се беше превърнал в един от най-доверените и приближени хора на сенатора. Всъщност той знаеше неща, които дори Драйскъл не подозираше.

Като например историята за това, как сенаторът се увлече по проклетата виагра и какво последва.

Ходжис твърдеше, че посегнал към малкото синьо хапче, „за да изглади нещата в брачното легло“, и Грант беше склонен да му вярва. Сенаторът не беше лош човек или поне имаше по-добро сърце от повечето политици, които Грант познаваше (и поради естеството на работата те съвсем не бяха малко), но като повечето от тях обичаше ласкателствата и погрешно смяташе, че е перфектен и непобедим. Ето защо, когато малките сини хапченца влязоха в живота на Ходжис и той усети истинска полова мощ, побърза да се възползва по-често, така да се каже, от женска компания — в платения вариант.

След няколко месеца това увлечение започна да определя и навиците му — когато се налагаше заради някакъв работен ангажимент да остане в града до късно вечер, сенаторът предпочиташе да прекара нощта в хотел, вместо да се прибере в дома си в Норт Шор на петдесет минути път с кола от центъра. В тези дни Грант имаше задачата да наеме едно от т.н. ескорт момичета и да уреди настаняването й в същия хотел. Ходжис беше или по-умен от повечето мъже, които изневеряват, или по-параноичен, или и двете. Той никога не позволяваше на момичетата да идват в стаята му. Не пожела дори да купи апартамент в града, който да му служи като терен за извънбрачните афери. Страхуваше се, че медиите ще го надушат и ще изпратят репортери, които ще следят постоянно мястото и ще докладват кой кога влиза и излиза.

Менди Робърдс не беше първото момиче, което ползваха от фирмата за ескорт услуги, но само за една нощ тя се превърна във фаворитката на Ходжис. Без знанието на сенатора Грант беше проявил самоинициатива уж само с цел по-голяма безопасност на работодателя му — чакаше в колата извън хотела, за да е сигурен, че „жените безпроблемно са напуснали охраняемата зона“ (с друга думи, че са си прибрали парцалките и са се махнали от хотела, когато навън е тъмно като в рог и никой не ги е видял). В началото аргументите, които го накараха да наблюдава момичета, наистина бяха изцяло алтруистични — вярваше, че негово задължение е да осигури напълно сигурността на сенатора — но много скоро осъзна каква голяма изгода може да има, ако събере малко повече информация за мръсните тайни на Ходжис.

Застанал на поста си в колата, Грант се радваше на перфектна видимост, когато момичетата влизаха или излизаха от хотела. Разбра, че сенаторът наема едни и същи момичета, които го посещават на ротационен принцип. Менди съвсем не беше най-красивата в групата — всъщност, с изключение на огненочервената й коса тя беше дори леко невзрачна — но Грант подозираше, че точно това беше част от очарованието й. Може би самият факт, че не беше влудяващо секси, помагаше на сенатора да си представи — поне за няколко часа — че тя е с него, защото наистина го харесва, а не защото получава две хиляди долара на ръка, когато тръгва да излиза от стаята.

Грант обаче виждаше в Менди нещо съвсем различно. За него тя беше чисто и просто един опортюнист. Нищо повече.

След третото посещение при сенатора, може би защото вече чувстваше, че той със сигурност ще бъде неин постоянен клиент, Менди започна да прилага своя пъклен план. Щяха да минат месеци обаче, преди Грант да разбере точно в какво се изразява той.

Менди излезе от хотела — той носеше името Фор Сийзънс — точно четири часа след пристигането си. За изненада на Грант обаче тя дори не погледна към свободните таксита, които минаха край нея. Обикновено момичетата бързаха да се махнат от хотела, най-вероятно изпитвайки силно желание да си вземат душ. Вместо това Менди се поколеба за миг накъде да поеме, след което се обърна и тръгна към колата на Грант, правейки решителни крачки с черните си кожени ботуши на високи токчета. Почука на прозореца и отметна косата си с професионален жест, когато стъклото започна да се спуска.

— Какво ще кажеш за едно питие на бара? — попита тя с дрезгавия си глас, от който личеше, че пуши поне по кутия цигари на ден.

Макар че обикновено подобно предложение от жена би имало недвусмислено значение, Грант усети, че това не е обикновена покана за питие. Вярно, той беше привлекателен мъж и полагаше ежедневни усилия да поддържа атлетичното си тяло, което бе едно от постиженията му от дните във флотата. Но мисълта, че му предлага секс само минути, след като се беше чукала с друг мъж — при това не кой да е, а неговият шеф — беше доста перверзна и може би малко вероятна.

Ето защо, почти убеден, че Менди е водена от друг мотив, Грант прие поканата й. Истината е, че беше любопитен да разбере какво следва. Час по-късно, когато напусна бара на хотела, усети, че е още по-заинтригуван — срещата действително се изчерпа с един разговор над чаша уиски, от който Грант просто остана с впечатлението, че Менди иска да се опознаят. Тя изглеждаше много нетърпелива да разбере що за човек е той, откъде идва и с какво се е занимавал досега. За себе си обаче разкри само един (и то не толкова сензационен) факт.

— Нямам намерение да бъда такова момиче до края на живота си, нали разбираш? — каза тя с въздишка.

Така ли? Да не ме будалкаш? Проститутките, оказва се, са хора с грандиозни бизнес планове, помисли си Грант. Но предпочете да си замълчи.

След следващия си еротичен ангажимент със сенатора Менди отново покани Грант на питие. Няколко дни по-късно сценарият се повтори. Срещите им в бара на хотела постепенно се превърнаха в нещо като ритуал, естествено продължение на принудителното й сношение с Ходжис. Не след дълго разговорите им станаха не само по-непринудени, но и някак по-смислени. Въпреки това, тъй като и двамата подбираха думите си изключително внимателно, трябваше да изминат цели пет месеца, изпълнени с банални и общи приказки — които все пак осезаемо ставаха лека по лека по-конкретни — преди да си дойдат на думата.

Изнудване.

Конспирацията им предвещаваше успех, поради простата причина че и двамата бяха хазартни играчи. Играта на Грант се наричаше „покер“ и няколкото злочести и неочаквани загуби, които бе претърпял, когато все още залагаше големи суми, бяха почти стопили спестяванията му. Играта на Менди се наричаше просто „секс“ и в агенцията за ескорт момичета тя бе чакала търпеливо момента, в който съдбата ще й поднесе перфектната жертва. Когато Бил Ходжис, семеен и много популярен сенатор от Илинойс, се появи на прага на хотелската й стая, Менди разбра, че нейният час е дошъл.

Тайно подготвеният план се състоеше от три части. Първо трябваше да запишат на видеокасета сексуалните подвизи на Ходжис, които обикновено съвсем не се считат сред задълженията на един сенатор към избирателите. След това Менди щеше да изненада неприятно сенатора с копие от видеокасетата и да декларира исканията си. Предполагаха, че може би първоначално Ходжис ще се опъне и няма да се съгласи да плати исканата сума. И тогава много вероятно бе той да се обърне за съвет към най-доверения си човек — личния си бодигард. В този момент Грант щеше да направи истинско представление, като обсъди подробно всички възможни опции. След това да даде всичко от себе си, за да убеди сенатора, че не бива да докладва за случилото се на властите, и накрая с неохота да му съобщи, че единственият изход от ситуацията е да плати откупа.

Двамата съзаклятници планираха всяка своя стъпка много внимателно и обсъждаха плана си само на четири очи. Никакви разговори по телефона, никакви съобщения в електронната поща. Не трябваше да оставят нито една следа, която да подсказва, че имат обща цел. Бяха се разбрали, че след като направят удара, всеки ще тръгне по пътя си и няма да търси контакт с другия. Менди мислеше да напусне агенцията за ескорт момичета и да се махне от града, а Грант щеше да продължи обичайната си работа за сенатора, без той изобщо да подозира за неговото участие в схемата.

Разбраха се, че ще изнудват сенатора за петстотин хиляди долара.

След това обаче решиха, че сумата не е достатъчно голяма, и направо я закръглиха на милион.

Сумата не беше непосилна за Ходжис, чието семейство бе основател на една от най-големите вериги за хранителни продукти в страната и собственик на футболния отбор NFL. Със сигурност сенаторът можеше да се прости с един милион долара и то без много усилия и драми. Парите обаче бяха повече от достатъчни, за да може Грант — въпреки смазващите загуби на покер — отново да си стъпи на краката, както и Менди, за която това важеше и в буквалния смисъл на думата. Договориха се да разделят плячката наполовина.

Или поне така си мислеше първоначално Грант.

Точният момент за техния удар дойде, когато сенаторът получи покана да посети бляскаво събитие с благотворителна цел, на което щяха да се събират пари за местна детска болница и което без съмнение щеше да го задържи в града до късно вечерта. Ходжис помоли Грант да направи „каквото е необходимо“ и бодигардът не се поколеба да започне с приготовленията. Щяха да отседнат в хотел Пенинсюла, който сенаторът посещаваше често. Грант познаваше разположението на стаите като пръстите на ръката си. По-рано същата година, когато синът, снахата и двете внучета на сенатора бяха решили да отседнат в Пенинсюла, Грант премина обучителен курс при охраната на хотела, която общо взето му показа абсолютно всичко, което трябваше да знае, включително и най-важното — къде точно са разположени камерите.

Менди помоли да бъде настанена в стая номер 1308, тъй като вече беше преспивала там. Разположението перфектно пасваше на техните изисквания — ъглова стая точно срещу стълбището, което даваше на Грант възможността да се промъкне от коридора до стаята и обратно незабелязано. А освен това той почувства голяма тръпка от зловещите асоциации, които пораждаше фаталното число тринайсет. Някой друг на негово място би страдал от гузна съвест за това, че планира да открадне един милион долара от шефа си, особено имайки предвид, че същият този шеф винаги се е държал честно и уважително с него. Но на Грант изобщо не му пукаше.

Ходжис бе слабохарактерен човек. Разбира се, и Грант като всички хора от плът и кръв имаше своите пороци, но сенаторът сам се беше поставил в ситуация, която го правеше лесна плячка за другите. Освен това старчето имаше безбожно много пари и Грант не смяташе за голямо престъпление опитите си да пренасочи част от това богатство към себе си. Имайки предвид, че знаеше всичко за извънбрачните афери на сенатора, но си държеше устата затворена, направо си беше заслужил парите.

Когато денят дойде, в началото всичко вървеше по план. След благотворителното събитие Ходжис се отправи към хотела, за да се престори на загрижен съпруг и да пожела лека нощ на жена си по телефона. Грант пък сви в тъмна уличка на няколко преки от хотела и бързо смени марковия костюм и вратовръзката, които винаги носеше, когато е на работа при сенатора, с джинси, изтъркан черен кадифен жакет и сива тениска с качулка. Невзрачната екипировка щеше да го направи абсолютно неразпознаваем, ако случайно — не дай боже — някой го мерне около стая 1308. Няколко минути по-късно паркира колата и влезе в хотела през задния вход, намери стълбището, което щеше да го отведе до стаята на Менди, и тръгна забързано нагоре — трябваше да стигне чак до тринайсетия етаж. Тъй като бяха планирали всичко до секундата, Менди току-що бе пристигнала и вече чакаше в стаята. Имаше малка видеокамера, която бе купила по нареждане на Грант от специален магазин за техника за шпиониране на улица Уелс.

Грант инсталира видеокамерата, постави я над телевизора, който за техен късмет се намираше точно пред огромното легло, и даде последен трийсетсекунден инструктаж на Менди.

— За какво пък ти е това? — попита учудено Менди, след като забеляза черните кожени ръкавици, с които Грант работеше.

От дистанцията на времето Грант си даваше ясна сметка, че трябваше да бъде далеч по-дискретен в отговора ей на този въпрос. Впоследствие той се оказа първият знак, че нещата ще се оплескат.

— Просто се старая да бъда внимателен — каза той делово, докато отваряше с още няколко сантиметра вратите на шкафчето и проверяваше дали камерата не се вижда.

— И как по-точно се стараеш да бъдеш внимателен? — продължи с въпросите си тя.

Когато Грант се обърна, видя, че Менди бе заела заплашителна поза, а ръцете й бяха скръстени на гърдите. След малко присви очите си подозрително и каза:

— Искаш да кажеш, че се стараеш да бъдеш внимателен и да не оставиш никакви следи? И ако случайно Ходжис не се хване на въдицата и ме предаде на ченгетата, никой няма да се досети, че и ти си замесен в тази каша, така ли? Това ли искаш да ми кажеш?

Менди може и да не е най-красивата проститутка на света, но не е и най-глупавата, помисли си Грант. За съжаление обаче, точно в този момент той нямаше никакво време да се занимава с подобни дебати.

— Менди, нали не си забравила, че ще изнудваме не кой да е, а американски сенатор. Да, опитвам се да бъда внимателен. И ти трябва да направиш същото. Но все пак няма как твоето участие в схемата да остане в тайна за сенатор Ходжис. Ти ще се чукаш с него, не аз, нали? А освен това точно ти ще му съобщиш в какво се е забъркал и колко трябва да плати, за да си спаси кожата.

— Странно, когато тези думи излизат от твоите уста, става ясно, че всъщност аз ще свърша цялата работа — каза Менди. — А освен това точно аз ще поема всички рискове — изимитира го тя.

Проклети жени. Трябваше да се досети, че в последния момент Менди ще започне да се държи като кучка.

Грант я сграбчи за раменете, изкушен да я разтърси с всичка сила.

— Ти измисли този план, Менди. И идеята ти съвсем не е лоша. Просто не се ебавай с мен и си свърши работата.

Менди остана неподвижна за няколко секунди, след което кимна с глава.

— Прав си — каза тя и въздъхна. — Съжалявам, Грант. Просто съм много изнервена.

— Успокой се — отвърна той. — Единственото нещо, което трябва да направиш, е да включиш камерата веднага щом Ходжис почука на вратата. Бъди много внимателна с вратичките на шкафчето — постави ги точно в позицията, в която са сега, и изключи камерата, когато той си тръгне. Останалите ти задължения няма с нищо да се различават от всеки друг път. Аз ще наблюдавам от улицата точно под прозореца на стаята. Ще съм в колата. Когато си готова, включи и изключи лампата до прозореца три пъти. Ще се кача, ще проверя дали всичко с касетата е наред, след което ще си тръгнеш оттук като всяка друга вечер.

— Благодаря, шефе. Имаш ли да ми кажеш още нещо? — попита Менди саркастично.

— Да. Постарай се да дадеш всичко от себе си.

Което тя действително направи.

Следвайки стриктно предварително изготвения план, след като Менди даде знак, че е готова, Грант влезе отново в хотела и се качи тичешком до тринайсетия етаж.

Менди отвори вратата, той влезе в стаята, извади камерата от шкафчето над телевизора и пусна записа. В началото гледаше внимателно всеки кадър, но скоро, нетърпелив да види целия порнофилм, пусна касетата на бързи обороти. От време на време спираше записа, за да отдаде дължимото внимание на по-извратените детайли, но беше внимателен със звука. Много скоро сенатор Ходжис щеше горчиво да съжалява, че съдбата изобщо го е срещнала с госпожица Менди Робърдс, но поне тази нощ той доста гласовито бе изразил радостта си от запознанството си с нея.

— Май записът доста ти хареса — подхвърли лигаво Менди и предизвикателно се излегна на леглото, облечена само в сексапилен халат.

— Просто исках да се уверя, че няма дефектни или празни кадри — отвърна Грант. Красотата на видеокасетата с цел изнудване беше в детайлите. Само пошляпванията по дупето в кучешка поза сигурно струваха поне петстотин долара.

Грант продължи да гледа компрометиращия запис на бързи обороти — сенаторът се потеше, тялото на Менди подскачаше нагоре-надолу, а леглото се тресеше като на родео през цялото време, докато Ходжис най-сетне не свърши. В един момент Грант забави скоростта на записа, който от началото до края беше просто комична и жалка картинка, и изгледа с одобрителен поглед как Менди ловко примамва Ходжис да застане точно пред камерата, преди да й плати в брой и да излезе от стаята. Последният кадър показваше как Менди изключва камерата.

Грант извади касетата и я подаде на Менди. Според предварителната им уговорка тя трябваше да направи копие на записа, преди да го покаже на Ходжис.

— Браво! Добра работа! — каза й той.

Менди се усмихна дяволито и стана от леглото.

— Благодаря — каза тя, грабна дамската си чанта от масата и сложи касетата в нея. После се облегна на бюрото и фиксира погледа си върху Грант. — Съжалявам, че се държах като кучка преди малко — каза тя и кимна с глава към ръцете му. — Ръкавиците са виновни, просто ме изнервиха за секунда. Но ти беше напълно прав — захванали сме се със сериозна работа и трябва да бъдем много внимателни. Разбирам защо си решил да вземеш предпазни мерки и съм сигурна, че и ти ще разбереш защо се наложи аз също да се подсигуря.

Грант видя как очите на Менди изведнъж блеснаха по начин, който изобщо не му вдъхваше доверие.

— Да разбера защо си се подсигурила? И какво точно трябва да разбера?

Вместо отговор Менди бръкна в дълбокия джоб на халата си. Движението инстинктивно накара Грант да посегне към пистолета, който винаги носеше, прикрепен с кожените ремъци на раменете му. Тя обаче го изпревари, извади ръката си от джоба на халата и в нея Грант видя сребристия блясък на метален предмет.

Беше миниатюрно касетофонче.

Макар и изнервен, Грант въздъхна дълбоко с облекчение.

— По дяволите, Менди! Какво е това?

— Вече ти казах — това е предпазната мярка, която аз съм взела.

Менди натисна бутона на записващото устройство и нагласи звука да бъде просто достатъчно силен, за да може Грант да чуе всяка дума много ясно.

Съжалявам, Грант. Просто съм много изнервена.

Успокой се. Единственото нещо, което трябва да направиш, е да включиш камерата веднага щом Ходжис почука на вратата. Бъди много внимателна с вратичките на шкафчето — остави ги точно както са сега и изключи камерата, когато той си тръгне. Останалите ти задължения няма с нищо да се различават от всеки друг път. Аз ще наблюдавам от улицата точно под прозореца на стаята. Ще съм в колата. Когато си готова, включи и изключи лампата до прозореца три пъти. Ще се кача, ще проверя дали всичко с касетата е наред, след което ще си тръгнеш оттук като всяка друга вечер.

Благодаря, шефе. Имаш ли да ми кажеш още нещо?

Да. Постарай се да дадеш всичко от себе си.

Менди спря записа със самодоволна усмивка.

— Онзи магазин с техника за шпиониране се оказа истинска находка — каза тя и вдигна касетофончето. — Невероятно, колко малки вече ги правят! През цялото време, докато беше тук, изобщо не забеляза, че го нося в джоба си.

— Ще си взема поука и следващия път няма да забравя да те обискирам — каза Грант саркастично. — За какво ти е притрябвал този запис, Менди?

— Искам да преговарям за нови условия на нашата сделка.

— Мислиш, че трябва да получиш повече от половината?

— Мисля, че трябва да получа всичко.

— И защо, по дяволите, ще се съглася с това?

— Защото ако не се съгласиш, ще отида при Ходжис с ето този запис и ще му кажа, че всичко е било твоя идея — каза тя.

— Ха! И той ще ти повярва?!

— Мъжете вярват на много неща, на които не трябва да вярват, когато мислят с долната си глава — каза Менди и леко поклати касетата, така че той да я види по-добре. — Освен това няма нужда да вярва на мен. Всичко е документирано ето тук. Много добре се е получило — излиза, че наистина идеята е била единствено и само твоя, а след това си ме придумал да се включа в схемата. Точно това, разбира се, ще кажа на Ходжис. И на полицията.

Грант знаеше, че най-нормалната реакция би била да се притесни. Дори да изпадне в паника. Вместо това почувства как в него избухна опустошителен гняв. Но се владееше.

— Няма да се откажа от моята половина, тя ми се полага.

Менди презрително се изсмя.

— Половината! Та ти не заслужаваш и една десета от парите! Аз измислих плана. Аз свърших цялата работа. Единственото нещо, заради което дойдох при теб, бе че някой трябваше да попречи на Ходжис да отиде при ченгетата. И това е задача, която ти ще изпълниш, ако, разбира се, не искаш да прекараш следващите двайсет години зад решетките, обвинен в изнудване на федерален служител. Защото ако ме ядосаш, можеш да бъдеш сигурен, че ще се постарая това да се случи — каза Менди и почти сърдечно му се усмихна. — Не ми се сърди, Грант. И двамата знаем, че такъв удар се прави веднъж в живота. Трябва да взема каквото мога.

Менди беше толкова горда от това, което е постигнала. Толкова самодоволна и самоуверена. Всъщност твърде самоуверена.

Докато стоеше пред Менди с насочен пистолет, в главата му се въртеше само една мисъл.

Нямаше да позволи да бъде надхитрен от някаква си курва.

Менди пусна сръчно касетофончето обратно в джоба на халата си и погледна към пистолета в ръцете на Грант. На лицето й нямаше и следа от притеснение.

— Прибери оръжието, Грант. И двамата знаем, че не ти стиска да ме застреляш — каза високомерно Менди, обърна се с гръб към него и тръгна към банята.

Грант бръкна под сакото си и натика пистолета в джобчето на кожения ремък.

— Права си. Няма да те застрелям.

Едва изрекъл докрай последната дума, Грант притисна гърдите си към гърба на Менди — доволен, че тя изобщо не го забеляза как се приближава — сграбчи я за врата с двете си ръце и я тръшна на леглото. Леглото се удари силно в стената зад него. Преди да успее да извика, Грант вече беше върху нея и отново притисна главата й към леглото, при което то се тресна в стената повторно. Грант запуши устата й с едната си ръка.

— Не си разбрала с кого си имаш работа, малката. Жалка кучка, трябва да си наясно кой води парада тук — изсъска той.

Зениците на Менди изведнъж се уголемиха от ужас. Неочакваният изблик на ярост вся в нея паника и страхопочитание и тя започна да се съпротивлява. Грант грабна една от възглавниците до главата й и я притисна върху лицето й. Менди размахваше безпомощно ръце, забиваше ноктите си в лицето му при всяка възможност и риташе с крака, опитвайки се да се отскубне. Със сигурност другите мъже са я обяздвали по друг начин, помисли си Грант, докато използваше лактите и гърдите си, за да държи възглавницата плътно притисната към лицето на Менди. Стисна силно китките й и ги напъха под коленете си.

Менди беше изцяло под негов контрол, но продължаваше да се бори.

Изненадващо и за самия себе си Грант хареса гледката и остана в същата поза доста дълго време. Паниката, която бе обсебила цялото й тяло, и силата, която той имаше над нея в този момент, го възбуждаха. Дори опияняваха. Тъкмо беше решил да дръпне възглавницата от лицето й и да се наслади на покорството, което очакваше да види в очите й, когато се сети, че не може да има и капка доверие на Менди. Беше мръсна, лъжлива кучка и никога нямаше да сведе глава пред него. Не трябваше изобщо да й се доверява, това беше повече от ясно, и сега Грант се ненавиждаше за това, че беше постъпил толкова наивно. Знаеше, че каквото и да каже Менди, каквото и да му обещае, той никога повече няма да повярва и на една дума, която излиза от лъжливата й уста. Въпреки че положиха толкова много усилия да направят плана си безупречен, заради нея той нямаше да получи и долар. А имаше и още нещо и то беше по-лошо — сега тя го беше хванала за заложник. Разбира се, той може да вземе касетата, но никога, никога повече няма да може да бъде сигурен, че тя ще си държи устата затворена и винаги ще се страхува, че тя може да извади скритото си оръжие срещу него и да каже, че е планирал да изнудва сенатора. А и дори ако я убеди да замине някъде далеч, винаги щеше да е на тръни кога ще дойде денят, в който тя ще се завърне и ще поиска нещо.

Едно знаеше със сигурност — нямаше намерение да прекара остатъка от живота си в страх. Нямаше да позволи на някаква кучка да има толкова силно оръжие срещу него. Бяха се разбрали да бъдат партньори, но при това положение беше повече от ясно, че всеки трябва да се оправя както може. И Грант виждаше само едно възможно решение.

Ето защо продължи да притиска възглавницата към лицето й.

Всичко продължи по-дълго, отколкото беше очаквал. Опитите на Менди да се отскубне ставаха все по-слаби и немощни, но тя не се отказваше. Чак след като тялото й остана неподвижно в продължение на повече от две минути, Грант, който все още беше с ръкавици, се осмели да повдигне възглавницата.

Очите й бяха отворени и празни. Вперил поглед в безжизненото й тяло, Грант си помисли, че би трябвало да чувства нещо повече, нещо по-силно. Той не изпитваше вина, просто не изпитваше нищо. Въпреки че беше работил във флота, никога досега не беше убивал човек и си беше мислил, че това е голяма работа.

Е, очевидно не беше кой знае какво.

Грант се изправи и приглади назад един кичур, паднал над очите му. Преметна единия си крак над тялото на Менди и слезе от леглото. Трябваше час по-скоро да се махне от тази хотелска стая. Не трябваше да остава и секунда повече. Умът му трескаво се опитваше да намери някакъв изход, тялото му се тресеше от адреналин и само след секунда-две мислите му се проясниха. Имаше нужда от план и бе удивен колко бързо решението буквално изникна пред очите му.

Сенаторът.

Отпечатъците му бяха из цялата стая. Освен това фирмата за момичета със сигурност ще потвърди, че тази вечер точно той е бил с Менди. А ако оставеше видеокасетата с порно изпълненията на сенатора и Менди, това щеше да даде основание за официален мотив в разследването на властите. Със сигурност първата им версия щеше да бъде, че убийството е породено от необуздани чувства. Менди се е опитала да изнудва сенатора, но когато той разбрал за плана й, се изплашил и я убил. Ето това щяха да си помислят ченгетата.

Версията беше напълно правдоподобна, помисли си Грант. Трябваше да бъде. Просто защото нямаше много възможности, сред които да избира. Сценариите за това, как да постъпиш, след като неочаквано се окажеш в хотелска стая с мъртва проститутка, също не бяха кой знае колко много. Стъпка номер 1: Плюй си на петите и дим да те няма. Стъпка номер 2, бонус: Заплюй си жертва.

Грант бръкна в джоба на халата и опита да вземе касетофончето на Менди. Пусна го в задния джоб на дънките си и се увери, че долният край на сакото изцяло го покрива. Сложи видеокасетата и камерата отново над телевизора и тръгна бързо към вратата. За всеки случай реши да си вдигне качулката.

Все пак никога не знаеш кой може да те наблюдава, нали?

 

 

Сега трябваше да довърши това, което беше започнал.

Грант отмести празната бутилка от бира, извади портфейла си и хвърли още няколко долара към тези, които Драйскъл беше оставил на масата. Когато излезе от бара и се озова на тъмната и хладна улица, повдигна яката на палтото, за да се предпази от режещия есенен вятър, който идваше от езерото. Някъде в близката далечина се чу ръмженето на късния влак, който се движеше върху невидимите си релси.

Грант се сети за заповедта на Драйскъл.

Разбери какво знаят хората от ФБР.

Беше решен да направи точно това.

Знаеше, че много трудно ще се докопа до желаната информация, но умът му вече трескаво работеше. Джак Пелъс най-вероятно щеше да се окаже проблем, ако историите, които се разказват за него, съдържат поне малко истина. Пелъс обаче си бе спечелил врагове в среди, където това е много опасно, и Грант имаше чувството, че може да използва този факт в своя полза.

ФБР агентите очевидно знаеха нещо. Макар че със сигурност това нещо не е достатъчно, за да заподозрат него поне за момента, Грант искаше да си осигури спокойствие на сто процента. Щеше да разсее и най-малките съмнения във виновността на сенатора, само трябваше да разбере какво му убягва. Вече почти петнайсет години беше прикривал тайните и лъжите на други хора. Щеше да подходи към настоящата ситуация със същата хирургическа прецизност и обективност. Нямаше да позволи на никого да си играе с него. Нямаше да допуска никакви грешки. Отсега нататък той контролираше ситуацията.

И беше готов на абсолютно всичко, за да запази контрола си.