Джули Джеймс
Любовни престрелки (6)

Глава шеста

Докато Колин подреждаше хранителните продукти, които току-що беше купил, чу как Камерън влезе в голямата баня на горния етаж и пусна душа. От опит знаеше, че има на разположение двайсетина минути, преди тя да се появи. Достатъчно време, за да приготви набързо нещо за закуска.

Колин искрено се забавляваше с факта колко малко кулинарните умения на Камерън — или по-скоро липсващите такива — се бяха променили от колежа. Тази сутрин, когато провери какво има в хладилника й, той се увери в това за пореден път. Всъщност най-много се забавляваше от това, колко предсказуема е Камерън. С дванайсет години опит зад гърба си той отлично знаеше какво ще намери, когато отвори хладилника — самотна и неотворена картонена кутия с яйца, чийто срок на годност бе изтекъл преди четири седмици, хартиен плик с малки хлебчета, три почти празни тубички топено сирене с различен вкус и аромат и около двайсетина пакета замразени храни, предимно зеленчуци за тънка талия, прилежно подредени спрямо принадлежността си към една от четирите основни световни кухни: италианска, азиатска, мексиканска и макарони със сирене.

Това само потвърди предположението на Колин, че кратка разходка до съседния супермаркет е абсолютно задължителна, ако има намерение да спази обещанието си и да приготви закуска. За щастие, магазинът се намираше само на две пресечки от къщата на Камерън. А освен това се оказа, че точно срещу него има кафене, носещо името The Fixx, където приготвят от онази отрова с мляко, чиито гигантски количества кофеин са в състояние да прогонят махмурлука от главата и на най-окаяните пиячи, които са се наливали с алкохол до ранните часове. Всъщност Колин знаеше много добре, че ще може да изпие само пет глътки от течността, преди да изхвърли с пълно отвращение останалото. Но нямаше право да се оплаква — получаваше си заслуженото за това, че предната вечер си направи кефа, като поръча няколко пъти питие с име на оръжие. Мъжка му работа.

Колин откри трийсетсантиметрова тавичка в шкафа над печката, което съвсем не беше трудно, тъй като съдът се намираше точно там, където той го беше оставил при предишното си преспиване в дома на Камерън. Намаза дъното на един тиган с малко мазнина и след като увеличи котлона, леко запържи ситно нарязаните парченца тиквички и гъби. Беше решил да приготви фритата — италианско ястие с яйца, сирене, зеленчуци и дори остатъци от паста, вместо класическия омлет, за който Камерън го бе помолила снощи, докато всеки влизаше в стаята си. Хубавото на италианския омлет беше, че винаги можеш да претоплиш това, което не си успял да изядеш, и пак ще ти е вкусно. А и така Камерън можеше да хапне цели два пъти нещо различно от полуфабрикат.

След необичайните и злокобни събития в хотела Колин беше готов да защитава Камерън като майка орлица. За да не я натоварва допълнително, той се стараеше да прикрива емоциите си, но това не променяше факта, че се чувстваше адски неспокоен. И имаше защо — само преди две вечери Камерън е била на крачка от среща очи в очи с истински убиец. Разбира се, тя перфектно изигра ролята на прокурор, чиито нерви са от стомана — тази роля бе част от стената, която бе издигнала пред себе си след смъртта на баща си — но Колин подозираше, че е далеч по-уплашена, отколкото показва. Не помагаше много и фактът, че ФБР бяха поверили разследването точно на Джак Пелъс. Имайки предвид тяхната история, замесването на Джак в случая със сигурност подклаждаше до лудост страховете на Камерън, че може да покаже слабост.

Неочакваната поява на Джак Пелъс в Чикаго наистина бе интересен факт. Колин си спомни колко бясна, и то с право, беше Камерън, след като Джак имаше неблагоразумието да я нарече „смотана прокурорка“, която „си е завряла главата отзад“. Спомни си обаче и още една пикантна подробност, която знаеха само шепа хора — въпреки яростта си тя бе направила всичко възможно да убеди Министерството на правосъдието, че агент Пелъс не трябва да бъде изпращан на заточение извън Чикаго.

Колин намираше това противоречие за много любопитно.

Тъкмо беше започнал да поръсва със сирене италианския омлет, когато на вратата се звънна. Тъй като това не беше неговата къща, а и Камерън не беше споменала, че очаква някого, Колин предпочете да игнорира незнайния гост и понечи да сложи тавичката в печката. Тогава обаче отново се звънна. Дори два пъти.

Колин затвори фурната.

— Добре, добре — промърмори той. Премина с бързи крачки през хола и всекидневната и се насочи към входната врата. Едва когато протегна ръка към дръжката, той се сети, че все още носи кухненските ръкавици. Свали едната с рязко движение и смело отвори вратата. На прага пред него стояха двама мъже, които изглеждаха искрено изненадани да го видят.

След като регистрира присъствието на непознат мъж в изискан костюм, погледът на Колин се спря върху другия, който беше по-висок, носеше дънки и пуловер.

Боже Господи, и това ако не е специален агент Джак Пелъс от плът и кръв!

Колин побърза да се окопити. Вярно, бяха минали три години, но нямаше нужда от официално запознанство. След лавината от публикации и репортажи в медиите по време на случая Мартино и последвалия скандал с Камерън, той знаеше много добре кой беше мъжът срещу него. А освен това Джак Пелъс не беше от мъжете, които лесно се забравят. Определено не беше негов тип — т.е. не беше гей — но това не пречеше на Колин да признае, че пред него стои един адски секси мъж. Със стройното си мускулесто тяло и лице, което рискуваше да бъде прекалено красиво, ако не беше леко наболата брада, която най-вероятно се появяваше около девет часа сутринта, Джак Пелъс бе един от онези мъже, пред които всички се чувстваха неловко, особено ако носят кухненски ръкавици на червено каре.

Но тъкмо когато беше готов да заеме отбранителна позиция и да защитава територията си до последна капка кръв, Колин забеляза, че Джак го изучава не по-малко внимателно. Може би Джак го оглеждаше толкова щателно и критично просто защото беше агент на ФБР и това бе първосигналната му реакция, но обикновено човек усеща кога някой се опитва да го прецени с поглед.

Осъзнавайки, че има превъзходство над Джак, Колин се почувства по-добре и попита с усмивка:

— Господа, с какво мога да ви помогна?

За няколко минути Джак спря погледа си върху кухненските ръкавици. Какво си помисли обаче, трудно можеше да се каже. След малко от вътрешния си джоб извади значка на ФБР.

— Аз съм специален агент Джак Пелъс от ФБР, това е агент Уилкинс. Бихме искали да разговаряме с госпожица Камерън Линд.

— Тя е в банята, взема си душ. Влезе преди доста време и мисля, че ще бъде готова всеки момент. Заповядайте — каза Колин и ги покани с жест вътре. — Сложил съм нещо във фурната и се страхувам да не изгори. Няма ли да влезете?

Оставяйки вратата отворена, Колин се обърна и тръгна бързо към кухнята, за да провери какво става с неговата фритата. Докато изваждаше тавичката от фурната и я поставяше на плота, с крайчеца на окото си наблюдаваше двамата агенти, които влязоха във всекидневната и затвориха външната врата зад себе си. Джак хвърли бърз поглед наоколо и със сигурност остана изненадан от относителната липса на мебели в първите две стаи. Колин знаеше, че поради финансови съображения Камерън беше решила да обзаведе къщата си стая по стая. Всекидневната и холът заемаха незавидно място в ценностната й система, тъй като, както беше казала веднъж, не се церемонеше много с гостите си.

Колин посещаваше къщата много често и беше свикнал с декора — семплото кожено кресло и лампата за четене точно срещу камината, които бяха единствените мебели във всекидневната, скромната маса с четири стола, които буквално изглеждаха като телепортирани от страната на лилипутите в сравнение с просторния хол и високия му таван. Колин обаче беше почти сигурен, че точно в този момент Джак се чуди как е възможно човек да притежава такава огромна къща и какви обстоятелства биха го принудили да я остави наполовина празна.

Колин махна ядосано другата ръкавица.

— Момчета, няма да крия, че много ме изнервяте, докато се мотаете наоколо. Защо просто не влезете? А аз ще отида да видя какво прави Кам и ще й кажа, че сте тук.

Колин усети, че Джак не отлепя погледа си от него, докато се качваше по широките открити стълби, които водеха към горния етаж. След като стигна до втория етаж, той влезе в първата стая вдясно, която можеше спокойно да се сравни с истински президентски апартамент. Душът в банята още се чуваше, ето защо Колин почука веднъж на вратата и леко я открехна.

— Имаш посетители, мило — каза той, опитвайки се да не издаде притеснението си. — Търсят те от ФБР, искат да говорят с теб.

Колин затвори вратата и слезе по стълбите на долния етаж. Двамата агенти го чакаха търпеливо в кухнята.

— Не би трябвало да се бави още дълго. Да ви предложа нещо за пиене?

— Не, няма нужда, господин… — Джак погледна Колин и повдигна вежди. — Съжалявам, не разбрах името ви.

— Колин — каза той и забеляза, че Джак леко трепна. Лицето на Уилкинс пък изведнъж се озари, сякаш се беше сетил за нещо.

— Сега вече съм сигурен! Вие сте Колин Маккен! — възкликна Уилкинс.

Колин се усмихна. М-да… ето ги феновете. Срещите с тях никога не му омръзваха.

— Признавам се за виновен.

Видимо развълнуван, Уилкинс се завъртя на петите си, сияещ от щастие.

— Сигурен бях, че ми изглеждате познат, още щом отворихте вратата, но ми трябваше малко време, за да се сетя откъде. Все пак изглеждате по-различно от снимката във вестника.

— Заради брадичката е. Не много удачен избор от времето, когато бях едва на двайсет. Опитвам се да ги убедя, че трябва да сменят снимката ми, но очевидно тя има успех сред хората от осемнайсет до трийсет и четири години.

Погледът на Джак шареше между двамата мъже.

— Нещо май пропускам.

— Това е Колин Маккен — почти извика Уилкинс, като натърти на името. — Спортният журналист. Познаваш го, нали?

Джак поклати глава. Нямаше и идея за кого му говорят. Колин се опита да прецени колко обиден трябва да се чувства от този факт. Уилкинс обаче бързо му се притече на помощ.

— Колин Маккен има седмична рубрика във вестник Сън Таймс и чрез статиите си се обръща директно към отборите. Нали знаеш онези статии, които започват със „Здравейте, господин изпълнителен директор“, „Здравейте, треньоре“? Той е човекът, който прави препоръки относно трансферните прозорци, съветва треньорите с какъв състав да започнат мача, какви промени да направят — такива неща — каза Уилкинс и се обърна към Колин: — Писмото, което написахте на Пиниела миналата седмица, беше направо в десетката.

Колин се усмихна под мустак. Знаеше много добре, че беше изкарал извън нерви много фенове с тази статия.

— Все някой трябваше да каже как стоят нещата. Когато хората престанат да прахосват хиляди долари на сезон за билети за мачовете на отбор, който не е спечелил World Series от 1908 г., може би собствениците и мениджърите на клуба най-сетне ще се сетят, че трябва да сформират тим, който да заслужава феновете си.

Уилкинс се обърна към Джак, видимо притеснен от положението, в което бе поставил партньора си.

— Говоря сериозно, Джак. Мисля, че си единственият мъж в града, който не е чел тази рубрика. За мъжете в Чикаго Колин Маккен е като Кари Брадшоу.

— Искаш да кажеш Тери Брадшоу — поправи го Джак.

— Не, Кари Брадшоу — повтори Уилкинс. — Не се ли сещаш — Сара Джесика Паркър. Сексът и градът.

В стаята се възцари тишина. Колин и Джак бяха вперили поглед в Уилкинс, сериозно притеснени за съдбата на истинските мъже. Уилкинс нервно пристъпи от единия на другия си крак.

— Ами, бившата ми приятелка ме накара да гледам сериала, докато бяхме заедно.

— Разбира се, продължавай да се оправдаваш с тази история — каза Джак и се обърна към Колин: — Съжалявам, че не разпознах името ви. Не съм следил новините известно време.

— Така ли? В Небраска не получават ли Сън Таймс? — изцепи се саркастично Колин, без да си дава сметка какво могат да причинят думите му.

Опа!

След секунда обаче ситуацията му се изясни.

В очите на Джак проблеснаха гневни искри и Колин успя да прочете мислите му толкова ясно, сякаш агентът беше герой от комикс с мехурче над главата. Така… този смешник явно знае къде съм бил през последните три години. А това означава, че Камерън му е говорила за мен. Кой е той и колко знае? Единственото ясно нещо е, че в сферата на спорта той е всезнайко, истински Господ.

— Всъщност исках да кажа, че последните години, които прекарах в този град, работих под прикритие и нямах много време да чета вестници.

Джак се облегна на плота и започна внимателно да разглежда кухнята, която, заемайки едно от челните места в ценностната система на Камерън, скоро беше претърпяла основен ремонт и изглеждаше като от списание. Джак спря погледа си върху паркета под краката си.

— Майсторът, който е лакирал пода, очевидно си разбира от работата. Паркетът изглежда чудесно. Изобщо цялото място е великолепно.

— Можете да бъдете сигурен, че ще предам комплиментите ви на Камерън — каза Колин.

— О, мислех, че и вие живеете тук.

— Не, дойдох за малко на гости.

Разговорът им беше прекъснат от женски глас.

— И очевидно това не ти пречи да каниш в дома ми непознати посетители.

Тримата мъже едновременно се обърнаха и видяха Камерън, която стоеше на вратата. Беше облечена с дънки и сива тениска, която прилепваше по тялото й и очертаваше талията и гърдите й. Косата й беше вързана на нещо средно между конска опашка и кок. Изглеждаше зашеметяващо секси — толкова свежа, сякаш току-що се беше върнала от почивка с много слънце и море.

Колин беше застанал по-далеч от вратата и имаше много добра видимост към Джак, който едва доловимо трепна, когато видя Камерън. Колин беше сигурен, че видя как агентът огледа Камерън от горе до долу и побърза да заеме отново строгото си изражение.

Интересно.

Камерън скръсти ръце върху гърдите си.

— Агент Пелъс… Каква изненада! Не знаех, че имаме уговорка за среща днес сутринта.

Погледът й се премести към агент Уилкинс и изражението на лицето й изведнъж стана далеч по-дружелюбно.

— Здравейте, агент Уилкинс. Радвам се да ви видя отново. Съжалявам, ако съм ви накарала да чакате твърде дълго.

— Няма проблем. Ние наваксвахме с последните новини около рубриката на приятеля ви Колин.

В този момент Камерън се обърна към Колин:

— Може ли да говоря с теб за минутка насаме?

— Разбира се, скъпа — отвърна Колин и последва Камерън във всекидневната. Когато се отдалечиха достатъчно, така че гостите да не ги чуват, Камерън смушка приятеля си леко в ребрата.

— Какво прави точно той в къщата ми? — изсъска тя.

— Той показа значката си от ФБР и ми хвърли няколко леко заплашителни погледа. Реших, че е по-добре да му съдействаме.

Камерън отново смушка Колин в ребрата.

— Не искам този човек в къщата си.

— Съжалявам, не предполагах, че толкова ще се развълнуваш от присъствието на Джак Пелъс.

— Изобщо не съм развълнувана — изсмя се подигравателно тя. — Просто бих искала аз да бъда тази, която контролира ситуацията. Предпочитам да се виждам с агент Пелъс в офиса ми, когато съм по-добре подготвена за бизнес срещи.

Колин заби поглед в босите крака на Камерън. И си спомни обещанието й, че следващия път, когато се срещне с Джак Пелъс, ще бъде подходящо облечена.

— При всяка твоя следваща среща с този човек дрехите ти стават все по-малко. Ако продължаваш със същото темпо, ще застанеш пред него както майка те е родила и то без да разбереш.

Тогава се случи най-неочакваното нещо.

Камерън се изчерви.

— Напълно способна съм да задържа дрехите на гърба си дори когато той е наоколо. Благодаря за загрижеността, но няма нужда да се притесняваш — отвърна тя, а бузите й продължаваха да бъдат обагрени в червено.

Колин беше истински заинтригуван. Дори не можеше да си спомни кога за последен път Камерън се беше изчервявала заради мъж. Подозренията му се задълбочиха.

— На живо изглежда дори по-добре — каза Колин, не пропускайки шанса да тества как ще реагира Камерън. — Нищо чудно, че навремето го кръсти агент Секси.

Камерън го погледна злобно.

— Ако си забравил, въпросният човек е в съседната стая. И със сигурност няма да водим този разговор точно сега.

Колин я изгледа с интереса на изследовател.

— Тези дни ми изглеждаш доста напрегната, Камерън. Как е сексуалният ти живот?

— Господи, Колин! Не знаеш ли, че за всеки разговор си има време и място?

Колин се ухили.

— Чудесно! Ще продължим този разговор по-късно. И без това трябва да тръгвам. Ще те оставя с момчетата, за да обсъдите на спокойствие каквото имате да обсъждате.

Камерън се намръщи.

— Но ти приготви закуска. Остани поне да хапнеш. Мирише фантастично.

Колин се наведе и я целуна нежно по челото.

— Така ще има повече за теб. Имаш нужда да хапнеш домашно приготвено ястие много повече от мен.

Тя го потупа лекичко по брадичката.

— Пак си ровичкал в хладилника ми, нали?

— Положението е трагично, скъпа. Наистина трагично.

 

 

Когато Камерън влезе в кухнята заедно с Колин, първото нещо, което й направи впечатление, беше, че Джак изглеждаше неспокоен, сякаш не се чувстваше комфортно. Най-вероятно не беше особено въодушевен от факта, че прекарва неделната си сутрин с нея.

— Моля да ни извините, ако сме нарушили плановете ви — каза той.

— Не, не се притеснявайте, няма никакъв проблем — всъщност тъкмо си тръгвах. Имам доста работа за наваксване — отвърна Колин.

Лицето на Уилкинс светна като крушка.

— Статията за следващия брой на вестника? Може ли поне да ми загатнете каква ще бъде темата? Аз наистина съм ваш голям почитател — обясни той, гледайки към Камерън.

И тъй като Уилкинс беше наистина много готин пич, тя устоя на желанието да повдигне многозначително вежди. Постоянно виждаше мъже, които толкова си падат по Колин, че чак малко са луднали. Всъщност най-голямото доказателство за това беше превъзходното състояние на егото му.

— Да, той е много талантлив журналист — дипломатично отбеляза тя.

Колин изсумтя.

— Ти пък все едно разбираш от спортна журналистика. Кога за последен път си чела моя статия?

Камерън се отнесе с пренебрежение към въпроса и махна с ръка.

— Хайде сега и ти! Постоянно чета рубриката ти.

— Така ли? И каква беше темата миналата седмица? — притисна я Колин.

— Беше спортна тема.

Колин въздъхна с досада и се обърна към Уилкинс и Джак.

— Ето защо предпочитам да ходя с мъже.

Камерън искрено се забавляваше, докато наблюдаваше как Джак и Уилкинс се опитват да смелят неочакваната новина, която Колин току-що им снесе. Уилкинс премигна няколко пъти.

— Боже Господи! Дори не подозирах, че сте… — започна той, но очевидно му беше неудобно да довърши изречението.

— Фен на отбора на другия бряг? — каза Колин в очевиден опит да подразни мъжете срещу себе си. После бързо целуна Камерън по бузата. — Благодаря ти за гостоприемството, Кам. Ако можеш да понесеш още веднъж да ти плача на рамото, ще ти се обадя по-късно днес, за да ти кажа какво се е случило с Ричард. Надявам се, че когато се е изнасял от апартамента ми, си е взел и CD-тата. Искам да кажа, че може да сме обратни, но все пак да слушаш Еня? Всичко си има граници, нали? — Колин кимна с глава за довиждане и се обърна към двамата посетители: — Уилкинс, за мен бе огромно удоволствие. Винаги се радвам да се запозная с фенове. Надявам се, че другите агенти не ви се подиграват прекалено много, когато партньорът ви направи нелепия коментар относно Кари Брадшоу. А вас, агент Пелъс, искам да ви предупредя по мъжки — ако някога отново обидите моето момиче по националната телевизия, ще… — не довърши изречението Колин.

Всички бяха притаили дъх в очакване на последните думи, а Джак повдигна вежди.

— Да?

Колин се обърна към Камерън, искрено удивен:

— Нищо не мога да измисля. Бях решил да направя много впечатляваща реч, преди да изляза, да произнеса някоя заплаха в мачо стил, но когато стигнах до този момент, всичко в главата ми се изпари. И това ако не е резил.

Колин изглеждаше истински отвратен от себе си, но след малко просто повдигна рамене.

— Е, както и да е. До скоро, момчета! — извика той, закрачи към вратата и излезе, без да се обърне нито веднъж.