Джули Джеймс
Любовни престрелки (15)

Глава петнадесета

Веднага след като пристигнаха в шикозното заведение благодарение на резервацията, която Камерън беше направила преди няколко седмици (а най-вероятно и благодарение на респектиращата значка на ФБР, която Джак показа с добре заучен маниер), цялата група беше допусната вътре и ескортирана до ВИП зоната.

Джак вървеше до Камерън, докато преминаваха през осветения от огромни свещници коридор, и оглеждаше внимателно всеки детайл.

— Интересно място — каза той.

Така беше. Известен като „Имението“, клубът много добре отговаряше на името си. Разполагаше с няколко стаи на всеки от трите етажа, а всяка от тях беше декорирана в специфичен стил, в духа на последните години от деветнадесети век. Имаше библиотека, кабинет и дори билярдна зала. „Нещо като онези игри, в които можеш да обличаш и събличаш куклата си, да я слагаш да спи в спалнята и да й готвиш в кухнята“, пошегува се Камерън с Колин, когато се отбиха да разгледат заведението за моминското парти.

От обиколката, която направи, преди да потвърди резервацията, знаеше, че ВИП стаята — така да се каже президентският апартамент — се намира на горния етаж. Започнаха да се изкачват по голямото дъбово стълбище — Уилкинс бе начело на редицата, а най-отзад вървяха Джак и Камерън. Когато стигнаха до върха и влязоха във ВИП стаята, Камерън видя дяволито пламъче в очите на Джак.

— Наистина много интересно място — каза той. Беше фиксирал погледа си върху огромно легло — да, легло — в ъгъла на стаята, декорирано с богата дърворезба и обгърнато с балдахин.

Камерън проследи с поглед Ейми и другите момичета, които се насочиха към леглото, настаниха се удобно и се заеха със сериозната работа — поръчката на питиета. Братовчедките гръмогласно настояха сервитьорката да им донесе шотове с неприлични имена.

— Сега изглежда оригинално, но само след година маркетинговите им трикове ще се изтъркат — каза тя на Джак.

В този момент се появи Ейми и протегна ръката си към нея.

— Виж какво ми даде Джолийн — каза тя и разтвори ръката си. Държеше колие от мъниста, гарнирано с пластмасови пениси и пакетчета от презервативи.

— О, може би сега ще разбереш, че точно от това си имала нужда! Колие от пениси. Страхотен аксесоар към сватбената ти премяна — предложи Камерън.

— Веднага го разкарай оттук! — изсъска Ейми. — И се увери, че няма други.

В следващия момент Камерън и Джак видяха гърба на бъдещата булка, която закрачи ядосано към леглото и заповяда на всички момичета да отворят дамските си чанти за проверка.

— Изглежда малко… нервна — каза Джак.

Камерън натика колието в чантата си.

— Просто труден период. За щастие, ще приключи след една седмица, след сватбата. Иначе Ейми е много мил човек.

Моминското парти не беше подходящо място за откровения, иначе Камерън би разказала как, след като баща й почина, Ейми се оказа истински божи дар. Като единствена наследница на родителите си, които се бяха развели преди няколко години, всички задължения около погребението паднаха на крехките плещи на Камерън. В нейното емоционално състояние задачата беше просто непосилна. Точно в този критичен момент Ейми се появи на прага на дома й с куфар в ръка. Премести се да живее при нея в продължение на две седмици и се погрижи за всички онези неща, с които Камерън не можеше да се справи сама. В знак на благодарност Камерън реши, че може да преглътне прищевките и нервните изблици на бъдещата булка.

Уилкинс се приближи към тях, а в ръката си носеше чаша, която според Камерън беше пълна със сода.

— Така и не успях да стигна до ВИП стаята, когато за последен път бях тук. — Той се загледа в сервитьорката, която премина край тях с бутилка водка, осветена от фойерверки. — Никой не ми е казвал, че тук има сервитьорки, облечени като камериерки от деветнайсети век. О, дори носи някакви блестящи неща!

Камерън наклони главата си към Джак в знак на престорена примиреност.

— Добре де, нека кажем, че маркетинговите им трикове ще се изтъркат след две години.

Джак направи знак на бармана да му донесе още една сода.

— Накваси се колкото можеш с това — каза той на Уилкинс. — На други места нощният режим на ФБР агентите съвсем не е толкова разхайтен.

— Да не искаш да кажеш, че в Небраска е, още по-зле? — пошегува се Уилкинс.

Джак видя, че Камерън седи на леглото в стаята. Смееше се в компанията на Ейми и две от другите момичета, докато им разказваше някаква история. Жестикулираше разпалено и широкото деколте на стегнатия й с колан пуловер се плъзна надолу, за пореден път излагайки на показ нежното й рамо и тънката презрамка на бельото й. Джак не можеше да отлепи поглед от нея — тя се пресегна, сложи ръка на рамото на Ейми, а деколтето се свлече още по-надолу, разкривайки част от това, което изглежда беше черен дантелен сутиен.

— Е, не е чак толкова зле — промърмори Джак. Той се обърна и видя красноречивото изражение на партньора си. — Не го казвай!

— Какво да не казвам? — попита невинно Уилкинс. — О, искаш да не коментирам факта, че не си спирал да я гледаш, откакто сме тук? Това ли не трябваше да казвам?

— Моя… наша работа е да се грижим за нейната сигурност.

Уилкинс кимна.

— Разбира се.

Джак измърмори нещо под носа си. В Небраска поне можеше да гледа необезпокояван.

Той си позволи още един поглед към Камерън изцяло за целите на нейната сигурност, разбира се, и видя как пуловерът отново започна да се плъзга по ключицата й, все по-надолу, сякаш просто за да го дразни и изкушава, разкривайки кремавата кожа и деликатната копринена презрамка, която той лудо искаше да разкъса със зъби.

Рамо. Беше полудял по някакво си шибано рамо. По дяволите!

Джак изпсува и се обърна към Уилкинс:

— Какъв е проблемът с този пуловер? Има ли сериозна причина, поради която Камерън не може да остане и една секунда с дреха върху раменете? Може би си е купила по-голям номер? Честно ти казвам, някой трябва да наметне тази жена с едно палто — измърмори Джак и стана от бара. — Ще се разходя малко из стаята. Провери дали всичко е под контрол.

 

 

Ейми се наведе и прошепна в ухото на Камерън:

— Сега започна нервно да крачи напред-назад.

— Не е нужно да ми докладваш всяка негова крачка — отговори й тихо Камерън. — Ако искам да знам какво прави, ще погледна сама.

Разбира се, точно това и направи. Хвърли един бърз поглед и видя как Джак обиколи веднъж бара, след което погледна назад. Когато забеляза, че тя го наблюдава, той се обърна и се насочи към нея, правейки големи крачки подобно на пантера, дебнеща плячката си. Каквото и да имаше да каже, от решителния му поглед личеше, че възнамерява да изпълни мисията си.

Седнала до Камерън, Ейми гледаше с широко отворени очи, сякаш хипнотизирана от гледката, която представляваше Джак в този момент — леко намръщен и влудяващо секси.

— Промених решението си, Кам. Ако всичко това е някаква постановка и този мъж идва да се съблича за мен, мисля, че мога да се справя. Определено мога да се справя.

Чувайки думите на Ейми, другите момичета изведнъж млъкнаха. Проследиха погледа й и видяха как Джак се приближава. Той се спря пред леглото на жените, които се бяха излегнали все едно бяха от харема на султан, и впери поглед към Камерън.

— Искам да говоря с теб.

— Добре. Слушам те.

— Насаме.

Макар че ролята на хрисима жена, която изпълнява заповедите на Джак, никак не й допадаше, Камерън се подчини. С равнодушен поглед тя се измъкна от леглото — ето че сега пък бедрото й се оголи, странно как около Джак постоянно се случваха такива неща — и двамата излязоха от стаята. Той я хвана за ръка и я поведе през антрето до едва осветения коридор.

— Не възнамеряваш да ме убиваш, нали? — попита тя.

Имайки предвид строгото изражение на лицето му, въпросът й беше само отчасти ироничен.

— Не и днес.

Той пусна ръката й и направи няколко крачки напред. Камерън нямаше и идея защо е толкова напрегнат. Погледна го внимателно. Прилича на шоколадова торта, чиято глазура се топи като лава. На десерт, пораждащ грешни помисли, толкова пищен и изпълнен със сладост, че би изкушил всяко едно момиче да оближе и последната трохичка от чинията, в която е поставен. Това беше Джак Пелъс.

Камерън се опита да се окопити.

— Трябва да гадая или сам ще ми кажеш за какво е всичко това?

— Мисля, че знаеш.

Опа! Май щяха да говорят за онова нещо между тях, което за малко не се случи пред вратата й.

— За разследването? — попита тя с надежда.

Той й хвърли безмилостен поглед, който й припомни защо човек не бива да си играе с Джак Пелъс.

Тя се облегна на стената, надявайки се, че така ще се почувства по-удобно. Джак спря да крачи нервно напред-назад. Погледът му шареше по тялото й.

— Трябва да довършим разговора, който започнахме онази вечер — каза той, прекоси коридора и постави едната си ръка на стената до главата й. — Ти каза, че в офиса на Дейвис съм видял това, което съм искал да видя. Обясни какво имаше предвид.

Камерън погледна Джак предизвикателно. Ха, явно си въобразяваше, че ще я сплаши и тя ще проговори. Е, той вероятно беше в състояние да принуди абсолютно всеки в крайна сметка. Но тя определено беше имунизирана срещу неговия така наречен сексуален чар ммммм, миришеше фантастично. Може би беше заради шампоана му? Нямаше как да е афтършейв, с небрежния си вид винаги изглеждаше така, сякаш току-що беше станал от леглото.

Определено беше имунизирана.

— Пак ли ще дъвчем тази тема? — попита Камерън, преструвайки се, че разговорът ни най-малко не я интересува.

Джак постави и другата си ръка на стената до главата й. Камерън вече беше в капана му.

Трябваше бързо да измисли някакъв изход от тази ситуация. Точно сега не беше моментът да си гълта езика.

— Нямате право да ме задържате по този начин, агент Пелъс.

— Може би. Освен това съм на път да започна незаконен разпит. — Той се взря в очите й. — Да започнем от самото начало. Преди три години. Мартино. Каза ми, че решението да не се повдигат обвинения е твое.

— Тук ли, според теб, е най-подходящото място да говорим за това? По този начин? — попита Камерън и посочи към ръцете му, които я бяха обградили.

Бавно, Джак се усмихна. Гласът му, плътен като отлежало уиски, стана по-топъл.

— Мисля, че ситуацията е перфектна за това. — Погледът му обаче оставаше все така непоколебим и решителен. — Говори, Камерън. Онази сутрин те видях да излизаш от офиса на Дейвис. Защо беше та…

Джак не успя да довърши въпроса си, тъй като изведнъж коридорът потъна в мрак. Светлините в целия клуб изгаснаха.

Камерън почувства как Джак стисна силно ръката й. С другата си ръка той леко докосна гърдите й, докато напипваше оръжието под блейзъра си.

Очите й се опитаха да се приспособят към тъмнината. От ВИП стаята се чу смях и множество гласовете. В клуба изглеждаше спокойно. След минутка Камерън осъзна, че и музиката е спряла.

— Няма ток? — попита тя Джак.

— Така изглежда.

Чу се скърцане на под и приближаващи стъпки. Джак я дръпна от стената.

— Скрий се зад мен! — заповяда й той и се обърна, готов всеки момент да натисне спусъка на пистолета.

В дъното на салона се виждаше сянката на мъж. Джак леко се измести, използвайки тялото си като щит, за да прикрие Камерън.

— Джак, аз съм — чу се гласът на Уилкинс в тъмнината. — Вие двамата добре ли сте?

Джак отпусна ръката, в която държеше пистолета си. Хвана Камерън и я изведе в коридора, където лунната светлина струеше през прозорците и им позволяваше да виждат по-добре.

— В целия клуб ли няма ток? — попита той.

— Да, доколкото видях — каза Уилкинс. Погледът му се спря върху Камерън.

Тя никога не беше виждала Уилкинс толкова сериозен. Това я изплаши.

— Мислите ли, че това има нещо общо с мен? — попита тя.

Нито един от мъжете не й отговори.

— Отиди да видиш какво става — каза Джак на Уилкинс. — Аз ще остана с нея. Обади ми се на мобилния, когато разбереш нещо.

Уилкинс кимна и изхвърча. Джак хвана ръката на Камерън.

— Стой близо до мен!

Усети, че й се завива свят. Всичко се беше случило прекалено бързо. Трябваше все пак да запази самообладание.

— Ще те заведа на по-сигурно място, докато нещата не се подредят — каза Джак.

Докато я отвеждаше, той почти се блъсна в Ейми, която стоеше на прага на ВИП залата. Тя видя пистолета на Джак.

— Какво става? Къде отивате?

— Нямаме време за губене — каза Джак тихичко на Камерън.

— Всичко е наред — успокои тя Ейми. — Остани с момичетата.

Преди да успее да каже още нещо, Джак я дръпна за ръката и двамата бързо тръгнаха.

 

 

Проправяйки си път в тъмнината, Джак и Камерън попаднаха сред хора, също излезли в коридора, за да разберат какво се случва. Хора, които за разлика от него, се радваха на тръпката да останат за малко на тъмно.

Той обаче спешно трябваше да намери малка, закътана стаичка, за предпочитане с ключалка на вратата.

Тъй като късметът не му се усмихна на втория етаж, Джак дръпна Камерън към вътрешна стълба, която забеляза в задната част на сградата, и двамата се качиха на следващия етаж. Първата врата беше затворена. Той я бутна силно и влезе.

Стаята беше малка. Офис. Мъж и оскъдно облечена жена в опасна близост на бюрото скочиха уплашени, хванати на местопрестъплението.

— Какво си позволяваш? — извика мъжът, наполовина ядосан, наполовина уплашен.

— Кой сте? — попита Джак.

— Управителят. Кой, по дяволите, си ти?

Джак посочи с рязък жест към вратата.

— Излезте веднага!

— Я се разкарай! Това е моят офис.

Джак отново посочи към вратата, но този път в ръката си държеше пистолет.

— Казах веднага да излезете!

Мъжът изгуби ума и дума и кимна примирено.

— Тъкмо тръгвахме — измънка той, блъсна момичето напред и двамата излязоха.

Джак заключи вратата след тях. Пусна ръката на Камерън, за да може да огледа набързо стаята. Малко канапенце за двама по протежението на стената, шкаф и бюро с въртящ се стол. Нямаше други врати, но огромния прозорец водеше към аварийния изход. Джак пробва здравината на прозореца и видя, че се повдига достатъчно лесно. В случай на извънредна ситуация щеше да им бъде от полза.

Отиде при Камерън.

— Добре ли си?

— Да, добре съм — каза тя и започна да обикаля из стаята неспокойно.

— Стой далеч от вратата — каза Джак. — И от прозорците. Придържай се към средата на стаята.

— Да, да, прав си, съжалявам.

Камерън бързо се премести близо до бюрото, така че то да остане между нея и вратата. Погледна към чантата си, след което я постави на бюрото, сякаш искаше ръцете й да са свободни.

— Може би това е просто съвпадение, нали?

— Ще ти кажа, когато разбера.

На фона на лунната светлина Джак видя как Камерън напрегнато прехапа долната си устна. След това изражението й придоби най-вероятно престорена смелост и тя кимна с глава.

— Така да бъде.

Джак усети, че трябва да направи нещо, за да я успокои.

— Ако ще те накарам да се чувстваш по-добре, нека ти кажа, че не ми пука кой може да влезе през тази врата. Няма да позволя на никого и с пръст да те докосне.

Камерън се опита да срещне погледа му въпреки тъмнината. Думите наистина я бяха изненадали. Джак се обърна, приближи се до вратата и се ослуша.

Вероятно копирайки подсъзнателно добре заучените му реакции, тя реши да запази мълчание. В стаята цареше зловеща тишина, докато звукът на вибриращ мобилен телефон не проряза като с нож напрежението.

Джак извади телефона от джоба си. Беше Уилкинс. Трябваше да вдигне.

— Слушам те.

— Чисто е.

— Какво разбра? — попита той, все още, без да изоставя поста си до вратата.

— Няма ток на цялата улица — каза Уилкинс. — Звъннах в нашия офис, свързаха ме с Енергото, оттам казаха, че има проблем по трасето. Вече са изпратили екип, който работи точно сега, докато ние говорим.

Джак се приближи до прозореца, погледна навън и видя, че сградите около тях действително бяха тъмни. Той приближи телефона до устните си и каза с нисък глас.

— Някаква вероятност това да е капан?

— Не мисля. Говорих с директора, отговарящ за този район, както и с техническия ръководител на обекта. Става въпрос за подземен кабел. Тази нощ са поправяли водопровода, който прекосява улицата и стига до църквата. Копали са твърде дълбоко и са прекъснали кабела. Просто съвпадение, Джак.

Джак погледна през прозореца и наистина видя екип от строителни работници близо до църквата, както и няколко камиона от енергийната компания. После обърна поглед към Камерън. Тя не свали очи от него, докато той не свърши с разговора.

— Благодаря. Ще те чакаме във ВИП залата.

— Къде се намирате сега? — попита Уилкинс.

— В един офис на третия етаж. Слизаме след няколко минути — каза Джак, затвори телефона и прибра пистолета си. — Навсякъде е чисто.

Камерън въздъхна с облекчение.

— Добре, много добре. Това определено не беше включено в програмата за тази вечер — каза тя, съсредоточено приглади с ръце полата си и взе чантата си. — Връщаме се при другите, нали?

— Да.

Камерън тръгна към вратата и Джак я последва. Тя протегна ръка към бравата, но изведнъж се спря и погледна назад през рамото си. Пуловерът и отново се хлъзна надолу по рамото.

— Благодаря ти за… — не успя да довърши изречението Камерън, учудена от изражението на Джак. — Проблем ли има?

Джак застана зад нея, взирайки се в проклетата презрамка. Хвана се, че се чуди кое ли е по-меко — естествената коприна на бельото или кожата под нея. Ако имаше поне малко мозък в главата, не би посмял дори да си помисли, че някога ще разбере отговора на този въпрос.

Въпреки това протегна ръката си.

Хвана нежно пуловера откъм лявата страна на деколтето и внимателно го плъзна нагоре по рамото на Камерън. Когато стигна до презрамката, се спря.

— Цяла вечер гледам това нещо и направо се изнервих — измърмори той.

Гласът на Камерън леко трепереше:

— Аз… мисля, че го съсипах, когато го прах последния път.

С всяка клетка на тялото си Камерън усещаше напрежението.

— Време е, нека да тръгваме — каза Джак най-накрая. Трябваше да се измъкне от тази стая, преди да е направил нещо, за което ще съжалява, за което и двамата ще съжаляват. Камерън кимна, обърна се и отключи вратата. Хвана дръжката… и застина на мястото си.

Джак чакаше зад нея да отвори вратата. Когато видя, че това не се случва, протегна ръка покрай кръста й и я постави върху нейната.

— Камерън, трябва да се махнем оттук — каза той с гърлен глас.

— Знам.

Въпреки това нито един от тях не помръдваше. Джак отмести ръката си от нейната и хвана ключа. Знаеше, че не бива да прави това. Но все пак заключи вратата.

Чу как Камерън започна да диша тежко. И преди да си даде сметка какво прави, отметна дългата й коса, която покриваше рамото, наведе главата си и целуна ключицата.

Вече знаеше отговора на въпроса си. Коприната не можеше дори да се сравнява с меката кожа на Камерън.

 

 

С тих стон Камерън се отпусна върху гърдите на Джак. За няколко секунди се зачуди какво прави и защо. След това усети как устните му прокарват огнена пътека около врата й и реши да отложи тези въпроси за друг път.

Ръцете му се плъзнаха по бедрата й и преди Камерън да разбере дали той я завъртя, или тя сама се обърна, а може би и двете неща се случиха едновременно, но тя се оказа очи в очи с него. Видя страстта в очите му и го прегърна точно когато устните им се сляха.

Очакваше целувката на Джак да бъде силна, дори яростна, но вместо това тя беше просто… порочна. Без да бърза, той я вкусваше с устата си, с устните си, с езика си. Когато ръката му се спусна към талията й и дръпна тялото й по-близо до себе си, Камерън изтърва чантата си на пода и прокара пръсти през гъстата му коса.

Той я притисна към вратата.

Премести ръката си до брадичката й, а устните му изучаваха с груби движения нейните. Усещайки желанието му за пълен контрол над нея, но все още несигурна, Камерън хвана лицето му с двете си ръце и забави целувката. Сега тя щеше да определи темпото. Започна да го дразни, леко захапа долната му устна и плъзна езика си около крайчеца на неговия. После повтори всичко отначало, играейки си с търпението му, поемайки нещата в свои ръце.

Той изръмжа гърлено, сграбчи ръцете й и ги прикова към вратата. Камерън си спомни, че Джак Пелъс не е човек, с когото можеш да си играеш. Но вече беше твърде късно.

Джак обви езика си около нейния в целувка, която беше страстна и опияняваща. Притисна се между бедрата й и Камерън усети твърдия му еректирал пенис в слабините си. Джак се опитваше да скрие почти всяка емоция зад стената, с която се бе обградил, но тялото му го предаваше, разкривайки й единственото нещо, което тя искаше да знае.

Той я желаеше. Желаеше я силно.

Замаяна от това откритие, Камерън затвори очи, докато Джак прокара устните си по шията й. Еротично усещане, което възпламеняваше всеки нерв в тялото й.

— Джак… — промълви тя.

— Кажи — прошепна той в ухото й.

Камерън виждаше един нов Джак. Нямаше го сдържания мъж, който контролира всяко свое движение. За първи път тя виждаше… него самия.

За миг Камерън изопна тялото си, но после се отпусна в ръцете му.

— Позволи ми да те докосна.

Имаше нужда да види, да почувства повече.

Той се дръпна назад и погледът му зашари по цялото й тяло, изпивайки го жадно. Пусна ръцете й и видя как Камерън започна да съблича блейзъра му. Тя плъзна ръцете си покрай кожените ремъци на раменете му и опипа стегнатите мускули на гърдите му. Установи, че да усеща силното му тяло под пръстите си бе опияняващо.

— За тази работа се искат двама души, мила — прошепна Джак с дрезгав глас.

Пое устните й в целувка толкова силна, че я остави без дъх. Ръцете му нетърпеливо започнаха да дърпат пуловера й и с рязък жест го свлече от раменете й.

— Искам да те видя — промърмори той, смъкна коприненото й потниче и едната чашка на сутиена й. Камерън леко трепна, когато почувства хладния въздух върху голата си гръд. Джак погали зърното с пръсти и започна да си играе с него, докато възбудата не обхвана цялото й тяло. Когато той сграбчи с ръце гърдите й и ги повдигна към лицето си, тя нетърпеливо се наведе към него. Тогава той пое зърното на едната й гърда с устата си.

Слабините й се подмокриха толкова бързо, че тя едва не се свлече на пода. Джак прокара езика си около твърдото зърно, в началото го облизваше бавно и нежно, но после настървено пое розовото връхче в устата си. В същото време ръката му се плъзна под пуловера й и пръстите му започнаха да галят и другата гърда.

Камерън се чувстваше ужасно уязвима, но и възбудена както никога преди. И докато един глас вътре в нея й казваше, че трябва да спре, друг дяволски глас я съветваше да забрави всичко и да се отдаде.

Джак свали потничето още по-надолу, а устните му трескаво търсеха другата гърда. Камерън стенеше, току-що разбрала кой от гласовете в нея бе взел надмощие.

Точно в този момент от другата страна на вратата се почука. И тя, и Джак скочиха сепнати. Чу се гласът на Ейми.

— Камерън? Тук ли сте?

Двамата замръзнаха на местата си, докато дръжката на вратата точно до бедрото й подскочи няколко пъти нагоре-надолу. Ейми отново извика през вратата.

— Камерън? Добре ли си?

После се обърна към някого, който беше с нея в коридора.

— Нали каза, че щели да ни чакат във ВИП стаята?

Чу се гласът на Уилкинс.

— Така каза Джак.

— Опитай да се свържеш с него отново на мобилния му телефон.

Телефонът на Джак започна да вибрира в джоба на сакото, което Камерън бе хвърлила на пода. Тя вдигна поглед към него. Нещо се беше случило между тях само за да отлети за няколко секунди.

Те разплетоха ръцете си и се отдалечиха един от друг. Джак вдигна блейзъра от земята, за да отговори на обаждането. Каза на Уилкинс, че са добре и скоро ще слязат при другите. Камерън оправи сутиена си и вдигна потничето. Приближи се до прозореца, благодарна на тъмнината, която донякъде прикриваше неловката ситуация.

Слагаше колана на пуловера си, когато Джак проговори от другия край на стаята.

— Едната ти презрамка е скъсана — каза той тихо.

— Знам.

Тя пъхна скъсаната презрамка на потничето си под сутиена, надявайки се, че другата ще издържи. В противен случай Ейми и Уилкинс щяха да се насладят на прекрасна гледка. Чувстваше устните си подути, но за това не можеше да направи абсолютно нищо. Приближи се към вратата.

— Готова ли си? — попита Джак.

— Разбира се, всичко е наред.

Всъщност това не беше вярно, но тъй като пред вратата чакаха хора, Камерън знаеше, че нито е времето, нито мястото да анализира емоциите си. Усещаше, че трябва да каже нещо остроумно, някаква шега, която да й помогне да се почувства добре и да намали напрежението между нея и Джак. Но точно сега нямаше сили за това.

— Трябва да тръгваме.

Джак сякаш се колебаеше. След това изражението на лицето му отново стана делово и той отвори вратата. Преди да излезе в коридора, Камерън мина покрай него и за части от секундата погледите им се срещнаха — единственото негласно признание за това, какво се бе случило между тях.

Ейми чакаше в сенчестия коридор с Уилкинс. И двамата изглеждаха объркани в началото, но след това явно им стана забавно.

Камерън се опита да изглежда както обикновено, докато се приближаваше към тях.

— Решихме да изчакаме, за да се уверим, че сме в безопасност.

Ейми я дръпна настрани.

— Притесних се, когато вие двамата не се появихте на долния етаж.

— Знам. Съжалявам.

Ейми я изгледа от горе до долу.

— Това явно е нов начин за носене на пуловер.

Камерън погледна надолу и видя, че рамото й отново е оголено. На всичкото отгоре липсваше и едната презрамка на бельото. Щеше да изгори глупавия пуловер веднага щом се прибере у дома.