Джули Джеймс
Любовни престрелки (11)

Глава единадесета

Докато чакаше във фоайето, Камерън си облече шлифера и пристегна колана около кръста. Беше топла есенна вечер, но все пак беше октомври, а тя носеше рокля без ръкави, беше принудена да вложи малко по-различен смисъл в думата „топло“ в сравнение с другите хора в Чикаго.

— Свободен сте, полицай. Сега ще поема нещата в свои ръце. Благодаря ви за помощта.

Чувайки гласа на Джак, Камерън и полицаят, с когото Слонски беше заменил Кеймин и Фелпс, се обърнаха. Тя видя как Джак тръгна надолу към ескалатора.

— Благодаря ви, агент Пелъс, но не е необходимо — отговори тя хладно. — Ще остана с полицай Зукерман, докато Кеймин и Фелпс се върнат.

Джак се направи, че не я чува, и показа значката си на Зукерман. — Джак Пелъс. Говорили сте с партньора ми по телефона преди няколко минути, значи сте наясно, че ФБР е упълномощено да се занимава с разследването, част от което е госпожица Линд. Ще се погрижа да се прибере вкъщи жива и здрава.

Полицай Зукерман кимна с глава и й пожела лека нощ. След като той си тръгна, тя изгледа ядосано Джак.

— Защо го направи?

— Все още не сме приключили с нашия разговор.

— Повярвай ми, приключихме.

— Не. — Джак поклати глава.

Той се приближи до нея и в един момент се оказа толкова близо, че Камерън беше принудена да наклони главата си назад, за да го вижда.

— Какво имаше предвид, когато ми каза, че съм видял това, което съм искал да видя онази сутрин? — попита той, а погледът му започна да шари по лицето й, сякаш търсейки отговори. — Какво друго трябваше да видя?

Камерън беше решила да държи на своето.

— Ако това е някакъв метод за разпит, трябва да знаеш, че не е никак успешен.

— Мога да бъда ужасно добър в това, когато се налага, сигурно знаеш.

— Какъв късмет тогава, че не смятам да говорим дълго.

— Може би ще се въодушевиш повече от идеята на път за вкъщи.

На Камерън й бяха нужни няколко секунди, за да проумее какво точно означава това.

— Нямам намерение да се прибирам вкъщи с теб.

Джак кимна с глава.

— Вече се обадих на Кеймин и Фелпс и им казах да ни чакат в дома ти.

— Защо?

— Вече ти казах — не сме приключили с нашия разговор. — Джак едва сподави усмивката си. — Какъв е проблемът? Нямаш ми доверие?

Камерън повдигна вежди. Ще му се.

— Добре. Нека приключваме възможно най-бързо. Къде е колата?

— Паркирана на улицата пред апартамента ми — каза той и посочи зад гърба й. — Разполагаме с ето това.

Камерън се обърна и видя един мотоциклет, паркиран пред сградата. Не беше експерт по мотоциклети, съвсем не. Ето защо, когато по-късно вечерта разказваше на Колин историята в детайли, а той постоянно я прекъсваше, за да й зададе пет хиляди въпроса за това, какъв точно е бил мотоциклетът на Джак, тя успя само да каже, че не, не беше Харли Дейвидсън, но не беше и един от онези бесни рокерски мотоциклети с повдигната задница.

Моторът беше в сребристи и черни краски и определено му приличаше да бъде яхнат от някое лошо момче, помисли си Камерън, докато го оглеждаше. Водачът трябваше да бъде от онези лоши момчета, които са в същото време изтънчени и не парадират много-много. С две думи, звярът подхождаше на Джак много добре.

Но все пак. Това си беше мотоциклет.

— Няма да се кача на това нещо — каза тя.

— Никога не си се качвала на мотор, нали? — позна Джак.

— О, не. Просто не си падам по мотори.

— Откъде знаеш, че не си падаш по мотори, ако не си се возила поне веднъж?

— Стига ми да знам само, че са опасни.

— Не и когато са в правилните ръце.

Джак се приближи до мотоциклета и се качи. Камерън беше готова с поредния си остроумен и язвителен отговор, но думите застинаха върху устните й.

Мамка му, Джак изглеждаше влудяващо секси върху мотора! Той кимна с глава.

— Хайде, качвай се!

Камерън направи няколко крачки към него.

— Как очакваш да се кача върху това нещо, след като съм с рокля?

Той дори не мигна.

— Цепката отстрани ще свърши работа.

Значи така. Джак беше забелязал цепката на роклята й.

Камерън повдигна леко сексапилната си рокля и се качи върху мотора, разкривайки бедрото си. Ами сега! Тя дръпна шлифера си надолу, за да покрие краката й, чудейки се каква ли част от гледката Джак е видял. Когато вдигна очи, Камерън разбра от изражението на лицето му, че е видял повече от достатъчно.

— Виждам, че нямаш никакви проблеми с роклята — каза той с нежност в очите, която тя не бе свикнала да вижда.

Камерън постави чантата в скута си. Опипа с ръце около седалката, за да се хване някъде, но без успех.

— И за какво ще се държа аз?

— За мен.

Страхотно.

— Може би наистина е по-добре да изчакам Фелпс и Кеймин — каза тя нервно.

— Вече не можеш да се откажеш. Твърде късно е за това.

Джак протегна ръка зад Камерън и извади една каска от задната част на седалката.

— Човек никога не знае, може би ще се изненадаш от себе си и моторът ще ти хареса. — Той й връчи каската.

— Сложи това.

— Ами ти? — попита тя.

— Мога и без него.

Най-малкото това ще го накара да шофира по-внимателно, помисли си Камерън. Или поне така се надяваше. Тя сложи каската, Джак запали мотора и двигателят изрева като звяр. Без да се замисля, тя обгърна кръста му с двете си ръце и се плъзна по-близо до него, за да се чувства по-стабилна.

Преди да излетят с бясна скорост — тъй като си даваше сметка, че това могат да бъдат последните й думи — Камерън повдигна с рязко движение козирката на каската и се наведе напред, за да надвика ръмженето на двигателя:

— И моля те, не прави глупости! Аз съм главната шаферка на сватбата на най-добрата ми приятелка Ейми и тя ще ме убие, ако я последвам към олтара цялата в гипс. Освен това специално за случая съм си купила нови обувки с десетсантиметровите токчета, които със сигурност няма да се връзват добре с патерици — предупреди Камерън и щракна козирката обратно надолу.

Джак се обърна с лице към нея и отвори козирка на каската й.

— Не се тревожи. Щом като ти е за първи път, ще бъда изключително нежен — намигна й той и отново затвори козирката.

Тя ядосано я щракна нагоре.

— Много джентълменски намек. Сега може би се очаква да бъда очарована от…

Джак протегна ръката си назад и я прекъсна, като отново затвори каската.

— Съжалявам, с приказките бяхме дотук, това разсейва шофьора.

Скрита зад каската, Камерън ядосано стисна зъби. Ако Джак убиеше и двама им на глупавия си мотор, тя нямаше да си прости, че поне не е имала последната дума.

Ала малко след като се отдалечиха от сградата, страхът й бързо заглуши раздразнението й от Джак. Тя уви ръцете си плътно около кръста му. Минаха само няколко пресечки по Мичиган авеню, преди да спрат на светофара, след който щяха да потеглят към Лейк Шор. През стъклената част на каската тя видя как светофарът светна жълто, после червено и затвори очи, когато светлината стана зелена и Джак отпраши със скорост, от която дъхът й спираше.

Когато отвори очи, вече летяха през подлеза на Оук стрийт. След малко съвсем неочаквано се изкачиха нависоко и открито, а пред погледа им беше само безбрежният простор на езерото Мичиган от дясната им страна. Мощните вълни на езерото се разбиваха в бетонния зид и неспособна да устои на желанието, Камерън се обърна и погледна през рамо любимата си гледка в Чикаго — сградата Хенкок и другите небостъргачи се издигаха величествено до езерото заедно с блещукащите светлини на виенското колело в Нейви Пиър. Всяка студена февруарска вечер, когато се питаше защо все още живее в Чикаго, тази гледка даваше отговора.

Камерън обърна главата си и се придърпа по-близо до Джак, докато препускаха през зоопарка в Линкълн парк и пристанището. Вятърът беше студен, но за щастие, шлиферът се оказа много добра защита. И макар че не й беше приятно да го признае, разходката с мотора се оказа истински… вълнуваща. Камерън усети как адреналинът й се качва, а няколко минути по-късно, когато Джак намали скоростта на излизане от Лейк Шор към Белмонт Харбър, отвори козирката на каската.

— Не тръгвай по прекия път, моля те! — каза тя задъхано в ухото на Джак.

Двигателят на мотоциклета ръмжеше с пълна сила, но Камерън беше почти сигурна, че чу как Джак се смее. Когато той спря да натиска толкова настоятелно газта, тя се отпусна спокойно и разхлаби хватката около кръста му. Съвсем несъзнателно дясната й ръка се плъзна по корема му и усети как мускулите му се стягат, твърди като скала.

Това беше моментът, в който Камерън започна да мисли за секс.

В нейна защита трябва да се каже, че Джак беше най-сексапилният мъж, когото тя някога бе виждала, а след разходката с мотора — и докосвала. Със сигурност не й помагаше много и фактът, че беше разкрачила краката си, та било то и зад гърба му. Докато пътуваха бавно по страничните улици, Камерън се опита да избие от главата си мисълта за секс с Джак. Но точно в този момент спряха на едно кръстовище и тя забелязала как, докато форсираше двигателя, ръцете му умело и нежно боравят с кормилото и съединителя. Движенията му почти приличаха на ласки и Камерън започна да си представя други неща, които ръцете му могат да галят, силни ръце, които биха могли да я повдигнат, да я притиснат към леглото, да я обърнат или да я изправят срещу стената… Тогава Камерън разбра, че мисълта за секс с Джак я е обсебила и просто реши да се отдаде изцяло на дяволската фантазия.

Тъкмо бяха стигнали до най-интересната част — във фантазията си тя използва реквизита от онзи ден, когато Джак и Уилкинс дойдоха да й кажат за полицейското наблюдение, но този път в стаята бяха само тя и Джак (нямаше никаква представа как беше влязъл в къщата й, но това беше безполезна информация), тя току-що бе излязла от банята (с перфектен грим и прическа, разбира се), той чакаше в спалнята й (сцена, която в реалния живот може да бъде възприета като прекалено порнографска, но бе крайно необходима за сюжета й), попита я многозначително дали ще съдейства изцяло на полицията в качеството си на свидетел, на което тя отговори също с нещо толкова многозначително (точната реплика все още й убягваше, но в тази сцена вербалната комуникация вече беше станала излишна), след което тя изпусна хавлията си на пода, приближи се към него и без да казват нито дума повече, двамата се свлякоха на пода и…

Спряха пред дома й.

Двигателят на мотоциклета изгасна, а Камерън премигна няколко пъти, опитвайки се да се приспособи отново към реалността. Стоеше неподвижна. Имаше нужда от време, за да преосмисли отново какво се случва, да се съсредоточи върху факта, че мъжът от фантазията й се казва Джак Пелъс и в тяхната кратка, но бурна обща история той й бе донесъл само и единствено неприятности.

Виждайки, че тя не помръдва от мястото си, Джак попита:

— Добре ли си?

— Разбира се — стресна се Камерън. Думите на Джак я бяха събудили от унеса. Тя свали каската си, връчи му я и дори успя да изглежда така, сякаш случващото се не предизвикваше в нея и капка емоция. Или поне така мислеше тя.

Джак я погледна внимателно.

— Струва ли ми се, или наистина се изчервяваш?

Камерън сви рамене.

— Не мисля. Може би лицето ми се е зачервило от вятъра.

— Та ти беше с каска!

Ясно. Беше дошло време да си кажат довиждане.

Слезе от мотора толкова бързо, колкото й позволяваше тясната рокличка и високите токчета. Джак беше паркирал мотоциклета до бордюра и това значително улесни задачата й. Кимна рязко с глава за довиждане.

— Благодаря, че ме докара. Лека нощ — каза Камерън, обърна се и тръгна към вратата.

— Чакай! Преди да влезеш, трябва да проверя дали всичко в къщата е наред.

Тя спря. Съвсем беше забравила за това.

— Ами побързай в такъв случай — каза тя през рамо. Стигна до входната врата и посегна да хване дръжката, когато ръката му се плъзна върху нейната.

— Бързаш да се отървеш от мен, нали? — попита той.

Камерън се обърна.

— Да.

Джак замълча за няколко секунди, сякаш изведнъж беше видял нещо, което не е очаквал. Той направи крачка напред към нея.

— Защо ме гледаш така?

Олеле… задаваха се неприятности.

Тя се опита да се държи така, сякаш не разбира за какво говори той.

— Как? — попита тя, отвори портата и започна да отстъпва назад към входните стъпала.

Джак продължи да я притиска.

— Ето така.

Камерън сложи ръката си на каменния перваз и бавно започна да се изкачва нагоре по стълбите.

— Нещо си въобразяваш.

Джак поклати бавно глава.

— Не съм сигурен.

— Явно съм се развълнувала от първото ми качване на мотор — излъга тя. А може би и от мисълта да се качи върху нещо друго.

Ужас, какъв срам!

— Мамка му, Камерън! — Джак стисна зъби.

След всяка нейна крачка към входната врата Джак я следваше по петите. Изражението на лицето му издаваше отчасти гняв, отчасти… леле-мале… нещо съвсем различно.

— Какво, по дяволите, се очаква да направя, когато ме гледаш така? — попита той.

— Да ме игнорираш. Да се фокусираш върху факта, че ме мразиш.

— Опитвам се. Повярвай ми, наистина се опитвам.

Когато стигна до вратата, Камерън попадна в капан. Заклещена между неговите две ръце, тя бе изцяло негова. Чудеше се дали Джак чува ударите на сърцето й, което биеше бясно.

Джак сложи ръка на бедрото й. Докосването беше леко и едва доловимо, но въпреки това дъхът на Камерън секна. Притисната с гръб към вратата, единственото движение на тялото й идваше от гърдите — дишаше учестено и бързо. В очакване.

Погледът на Джак се спря върху леко разтворените й устни. Той пъхна другата си ръка под тила й и наклони главата й, пронизвайки я с тъмните си очи, толкова горещи и секси, че тя почувства истински огън в стомаха си.

Камерън знаеше, че ако иска, може да го отблъсне.

Но не искаше.

Погледът му изведнъж стана по-мек.

— Камерън — каза тихо той с дрезгав глас, а тя имаше чувството, че всеки момент ще се разтопи и свлече на земята. Предусещайки това, което Джак щеше всеки момент да направи, тя затвори очи и почувства как устните му леко се допират в нейните, преди той да…

Спре.

Премигна смутена и видя как Джак направи няколко крачки назад.

— Имаме компания — каза той с плътния си глас.

Тя погледна през рамото му и видя познат автомобил, паркиран на улицата пред къщата й. Фелпс и Кеймин.

— Кога дойдоха? — попита тя.

— Ей сега. Чух как колата спря — каза Джак и посочи с ръка към къщата. — Ключовете в теб ли са?

Камерън кимна, опитвайки се да подреди мислите в главата си.

— Да, в чантата ми.

Тя извади ключовете и отключи вратата. Джак мина покрай нея и влезе вътре.

— Остани тук, за да могат Кеймин и Фелпс да те виждат — каза той и тръгна да инспектира къщата.

Камерън стоеше неподвижно и чакаше, опитвайки се да проумее какво се бе случило преди малко между нея и Джак. С разума си тя започваше да осъзнава, че току-що беше направила много голяма грешка, но тялото й сякаш не беше склонно да приеме този факт.

Вземи се в ръце, каза си тя, докато гледаше как Джак слиза по стълбите от втория етаж.

— Навсякъде е чисто — заяви той, докато се приближаваше към нея.

Камерън направи крачка назад, знаейки, че точно в този момент физическото разстояние е най-добрата й защита срещу него. Джак забеляза бързото й отстъпление.

— Не забравяй да заключиш вратата след мен — каза той троснато и си тръгна.

Джак се спусна бързо надолу по стълбите, опитвайки се да разбере кога точно се беше превърнал в такъв идиот. Почти я беше целунал. И ако Фелпс и Кеймин не бяха дошли, със сигурност щеше да го направи.

Без съмнение това беше лоша идея. Поне в това отношение двамата с Камерън бяха на едно мнение.

Похотливият поглед, който тя му хвърли, докато слизаше от мотора, го хвана неподготвен — каквото и да значеше това — но сега мислите му отново се подредиха. Тя беше свидетел в негово разследване. И което бе по-важно — казваше се Камерън Линд. А това означаваше само едно — долу ръцете. Последния път, когато се оказа прекалено близо до нея, се опари. Жестоко се опари. Със сигурност не искаше да минава през същия ад отново.

Чувстваше се добре в Чикаго. Беше вълк единак и нямаше кой знае колко много приятели, но по-малката му сестра и двегодишният племенник живееха близо до града. Този път планираше да остане в Чикаго завинаги, а това означаваше никакви изцепки и фалове особено в случаи, в които е замесена Камерън.

Джак обиколи къщата, за да се увери, че всички прозорци и врати са здрави и заключени. След като приключи, затвори предната врата и тръгна към колата, паркирана до тротоара. Нямаше никаква представа на какво са станали свидетели Кеймин и Фелпс, но когато се приближи до тях, видя, че не се подсмихват нито шушукат, което определено го обнадежди.

Почти беше стигнал до колата, когато прозорецът от страната на шофьора започна да се спуска. Джак разбра, че е загазил в момента, в който видя изражението на полицая.

Кеймин се усмихна одобрително.

— Затова ли искаше да я закараш от ресторанта вкъщи?

Фелпс се наведе през седалката.

— Означава ли това, че няма да ходи на сватбата с Макс, инвестиционния банкер?

Дотук с надеждите, че може и да не са го видели.