Джули Джеймс
Любовни престрелки (16)

Глава шестнадесета

Някой почука на вратата и Камерън вдигна поглед от компютъра си. Роб Мероко, помощник-прокурор, чийто офис се намираше до нейния, отвори вратата и показа главата си.

— Какво стана днес?

— Не се призна за виновен, както се очакваше — каза Камерън. — Това обаче няма да го спаси. Съдът ще изпрати този човек зад решетките за две секунди.

Обвиняемият, треньор по футбол на младежки отбор в едно от северните предградия на града, беше попаднал в съда, след като полицията намери в компютъра му файлове с детска порнография. Ако адвокатът му имаше поне малко мозък в главата, никога нямаше да допусне делото да стигне до съдебната зала.

Беше грозна история, един от малкото случаи, в които Камерън трудно успяваше да запази самообладание и душевен баланс. Самият факт, че се намираше в една и съща съдебна зала с обвиняемия, я накара да се чувства отвратена и емоционално изцедена.

— Защо изобщо се занимаваш с такива дела? — попита я Роб. — Просто ги пробутвай на някое от новите момчета.

Макар че не беше в стила й да прави такива неща, Камерън се усмихна, оценявайки загрижеността на Роб.

— Всичко е наред, не се притеснявай. — Тя прокара уморено ръка през косата си и се отпусна върху облегалката на стола. — Как вървят твоите дела?

— Току-що повдигнах обвинение за корупция срещу един от членовете на градския съвет.

— Браво на теб — каза Камерън одобрително. — По-добре да поговорим за това.

През следващите няколко минути двамата си спомниха някои от най-ужасяващите истории, които бяха преживели в съдебната зала, поклюкарстваха за особено раздразнителния съдия в техния район и обсъдиха на кой чиновник трябва да се възложи позорната задача да почиства стаята на прокурорите. Разговорът им беше прекъснат от звъна на телефона. Беше секретарката на Камерън.

— Колин е тук, иска да те види — каза тя, когато Камерън отговори.

Фамилното име не бе необходимо в случая, тъй като през последните четири години секретарката на Камерън беше свикнала с честите посещения на Колин.

— Благодаря, покани го да влезе.

Камерън кимна към Роб, който махна за довиждане и се запъти към кабинета си. След около двадесет секунди на неговото място се появи Колин.

— Звучеше ужасно по телефона — каза той веднага щом отвори вратата, имайки предвид краткия разговор, който бяха провели преди около един час. — Тук съм, за да те отвлека.

— Имах труден ден в съда — отговори Камерън и погледна часовника си. — Едва четири часът е. Не мога да си тръгна от работа сега. Би било неприлично…

Колин се изсмя.

— От няколко дни се съсипваш дори когато не си на работа — моминското парти на Ейми и другите неща, за които не можем да говорим тук. Имаш нужда от почивка. Хайде, госпожице, ще те заведа в един съвсем различен свят — „Вино бар 404“.

Предложението звучеше съблазнително. Камерън огледа Колин от главата до петите, давайки му да разбере, че схемата й е повече от ясна.

— Току-що си приключил със статията си, нали?

Винаги успяваше да разпознае прецизно този момент.

— Толкова голям грях ли е, че искам да прекарам една приятна вечер с най-добрата си приятелка, след като тя е имала тежък ден? — попита невинно Колин. — Що се отнася до това дали съм бил особено мъдър и остроумен, докато съм писал статията си днес, ще трябва сама да разбереш от утрешния вестник. Търси голямата статия на спортна тема под моята снимка.

Камерън го погледна иронично. Много смешно, няма що. И въпреки купчината документи, които я чакаха на бюрото, и въпреки факта, че очевидно Колин бе изпаднал в непоносимо високомерно настроение и се изживява като бог сред мъжете, реши, че едно питие с най-добрия й приятел не е толкова лоша идея точно в този момент.

Ето как за първи път в практиката си на прокурор Камерън шокира всички в офиса, включително и себе си, като си тръгна преди края на работното време.

 

 

Полицай Харпър влезе в кухнята, след като направи проверка на втория и третия етаж в къщата на Камерън.

— Навсякъде е чисто — каза той и погледна към партньора си полицай Рейгън, на когото беше поверен приземния етаж. — При теб всичко наред ли е?

Рейгън кимна.

— Да, няма проблем.

Камерън ги последва до вратата и я заключи след тях.

— Какво ще правят сега? — попита Колин. Беше седнал на кухненския плот, където търпеливо изчака ченгетата да си свършат рутинната работа.

— Ще дойдат с нас до бара и ще чакат отвън, докато нощната смяна се появи.

— Защо имам чувството, че всичко е по-интересно, когато Джак Пелъс е наоколо? — реши да я подразни Колин.

— Нещата с Джак станаха малко сложни… в последно време — каза плахо Камерън.

„Сложни“ действително беше думата, с която Камерън трябваше да опише случилото се. От събота вечерта, след като тя и Джак отидоха отново при Уилкинс, Ейми и останалата част от гостите на моминското парти, си бяха разменили не повече от две думи. Двете думи от нейна страна бяха „благодаря ви“, които Камерън изрече, след като Джак и Уилкинс се убедиха, че всичко в къщата е наред и позволиха на нея и Ейми да влязат вътре. Двете думи от негова страна бяха „няма защо.“ Оттогава тя нито беше чувала, нито беше виждала Джак.

Което беше добре за нея. Наистина. През последните пет дни беше имала време да сложи ред в мислите и емоциите си. Разбира се, тя и Джак бяха направили онези неща, които тя никога не би признала, че е правила в случаен нощен клуб, но реши, че всичко е просто част от стреса, с който се опитваше да се справи от известно време. Явно е била много превъзбудена след прекъсването на електрозахранването и Джак просто се е оказал там. А устните му — върху гърдите й.

Кажи.

Позволи ми да те докосна.

Камерън се изчервяваше всеки път, когато в мислите си се връщаше обратно към онази вечер. Очевидно имаше ниво, на което тя и Джак можеха да общуват спокойно и без проблеми.

Камерън информира надлежно Колин за събитията от съботната вечер, като все пак пропусна най-пикантните детайли. Което беше странно, защото обикновено тя казваше всичко на Колин. Но усещаше, че някои от нещата между нея и Джак бяха твърде… лични.

— Явно съм пропуснал голяма веселба — каза Колин, когато тя приключи разказа си. — Какво планирате да правите оттук нататък — ти и Джак?

— Нищо — троснато каза Камерън.

— Това, което се случи в събота вечерта, е нищо.

Колин й хвърли скептичен поглед.

— Скъпа, надявам се, че поне себе си успяваш да заблудиш с това.

Не съвсем.

— Добре, де. Признавам си, че Джак ме привлича физически — изпусна се Камерън. Да каже на глас дори толкова малка част от това, което изпитваше, беше голяма крачка за нея. — Но кой не е? Ти поне си го виждал.

— Естествен, груб сексапил, полова мощ, комбинирана с мощта на оръжието — да, запознат съм с темата.

— Точно така. Но аз мога да превъзмогна физическото привличане. Та той каза на трийсет милиона души, че съм си завряла главата в задника! Коя уважаваща себе си жена би се влюбила в такъв човек?

— Би било доста иронично — съгласи се Колин.

— Освен това, той дори не ме харесва — добави Камерън.

Колин поклати глава.

— За това ли се притесняваш?

— Не, не се притеснявам. Просто мисля, че предвид нашата история би било глупаво от моя страна да смятам, че в събота вечер Джак е изпитал нещо повече от чисто физическо привличане — каза тя и направи кратка пауза. — Всъщност добре е, че аз и той сме на едно и също мнение по този въпрос.

Колин сякаш се забавляваше да слуша как приятелката му анализира на глас ситуацията.

— Мисля, че имаш нужда от няколко питиета, за да си отговориш на този въпрос.

Камерън махна с ръка.

— Няма нужда да си отговарям на никакви въпроси — каза тя и посочи към дрехите си. — Но трябва да се преоблека, преди да тръгнем към бара.

— Ще дойда с теб — каза Колин. — Искам да се отбия в спалнята за гости. Не мога да си намеря любимата тениска и си помислих, че може да съм я оставил тук, когато съм преспивал при теб. Или Ричард я е гепил, когато се изнесе.

Камерън вървеше след Колин нагоре по стълбите.

— Чувал ли си го оттогава?

— Нито веднъж. Мислех, че ще ми се обади по телефона или най-малкото ще ми прати един мейл. Но явно той…

Нито един от тях не видя кога и откъде изскочи нападателят.

Тъмната фигура се нахвърли върху тях, когато бяха на втория етаж, беше като размазано петно, което се движеше ослепително бързо. Тъй като Колин беше пред нея, Камерън не успя да види откъде дойде човекът. Той удари Колин по главата с нещо. Колин изстена и се свлече на пода. Камерън изкрещя името му.

Мъжът, облечен изцяло в черно, се обърна. Беше с маска, която покриваше цялото му лице, с изключение на малки отвори около очите и устата. Камерън забеляза, че носеше черни ръкавици.

А в ръката си държеше пистолет. Насочен срещу нея.

Камерън имаше чувството, че краката й потъват в плаващи пясъци. Погледна към Колин, лежеше на пода и не помръдваше. Човекът с пистолета се приближи към нея.

Камерън направи крачка назад, отстъпвайки бавно по стълбите. Мъжът я последва.

— Какво искаш? — попита тя едва чуто.

Непознатият сложи крака си върху следващото стъпало, вдигна ръката си и посочи към нея.

— Теб.