Джули Джеймс
Любовни престрелки (13)

Глава тринадесета

Джак погледна часовника си, докато слизаше заедно с Уилкинс от самолета. Заради забавянето на полета вече изоставаха с цели три часа от графика си. Радостите на пътуването със самолет…

Всъщност беше в лошо настроение още преди закъснението на полета. Дейвис му се обади да провери какво става, докато той и Уилкинс чакаха не само да се качат на самолета, но и да получат последна информация по развитието на разследването Джак знаеше, че Дейвис е под натиск от шефа си, което означаваше, че ще притиска него. За съжаление, нямаше много неща за докладване.

Бяха прекарали последните три дни в разпити на свидетели, но не научиха много въпреки усилията си. Първо проследиха стари клиенти и бивши гаджета на Менди Робърдс, надявайки се, че ще открият някого, който я е ревнувал от връзката й със сенатор Ходжис. Не успяха да стигнат до нито една улика на този фронт. Въпреки че Менди се оказа любимка на повечето свои клиенти заради професионалните си умения, нито един от тях, нито пък някое от бившите й гаджета изглеждаше особено обезпокоен от факта, че е правила секс с други мъже. Стана ясно, че малка част от тях са имали силна емоционална връзка с нея. А може би дори никой. Правила е това, което е трябвало да прави като част от работата си — доста добре очевидно — но не се е привързала почти към никого.

По един странен начин Джак се асоциираше с живота на Менди Робърдс, поне такъв, какъвто нейните познати го бяха описали. Някои професии изискваха да бъдеш безпристрастен, да заглушиш гласа на емоциите. Само тогава беше възможно да направиш нещата, които трябваше да направиш. Това беше и една от причините, поради която гневният му изблик пред репортерката, с който обиди Камерън, го изненада повече от всеки друг. Рядко изпускаше нервите си, дори в най-напрегнатите ситуации. Камерън обаче притежаваше вбесяващата способност да му влиза под кожата.

Цялата седмица беше вбесяваща. През последните дни Джак не можеше да направи и две крачки, без да се натресе на някого, който очевидно няма никаква друга работа, освен да го изкара извън нерви. Пътуването му с Уилкинс беше низ от разочарования.

Вчера пристигнаха в Ню Йорк, за да проучат подробно списъка с лица, които биха могли да имат зъб на сенатор Ходжис — списък, който се основаваше предимно на неотдавнашното му назначаване като председател на Сенатската комисия за банките, жилищното настаняване и градоустройството. Ходжис беше твърд поддръжник на призивите за засилена регулация и надзор на финансовите институции — особено когато става въпрос за инвестиционните банки на Уолстрийт и хедж фондове. Първото му решение като председател бе да инициира поредица от изслушвания в Сената като част от разследване на неправомерни търговски практики и колапса на фондовата борса — стъпка, която го направи изключително непопулярен сред изпълнителните директори на Уолстрийт.

Джак си беше мислил, че едва ли някога ще се натъкне на по-трудни събеседници от адвокатите, които представляваха Ходжис. Пътуването до Ню Йорк доказа, че греши. Макар че той и Уилкинс в крайна сметка успяха да се срещнат с повечето от изпълнителните директори на хедж фондовете и на инвестиционните банки в списъка, уреждането на лични срещи съвсем не беше лесно. Голяма част от тях най-накрая клекнаха — къде заради упорството на Джак, къде заради чара на Уилкинс. Някои обаче продължиха да се инатят до края и категорично отказаха да говорят с когото и да било от ФБР. Накратко, това бяха няколко много дълги дни.

По време на престоя им в Ню Йорк Джак беше помолил един от специалистите в отдела да сложи в папка снимките на всички хора, разпитани през изминалата седмица. Първоначалният план, преди да разберат, че полетът ще излети със закъснение, предвиждаше той и Уилкинс да се отбият в офиса, за да вземат папката, след което да минат през дома на Камерън и да й покажат снимките. Джак се надяваше, че тя може да разпознае някого, когото е видяла по-рано онази вечер, преди убийството — във фоайето, ресторанта или в най-добрия случай на фаталния тринадесети етаж.

— Какво мислиш да правим? — попита Уилкинс, докато минаваха през терминала на летището на път за паркинга, където бяха оставили колата предната сутрин. Той погледна часовника си. — Седем и петнайсет е. Мислиш ли, че вече е малко късно да ходим при Камерън? Трябваше да сме там преди няколко часа. Каза ми, че има планове за тази вечер, може вече дори да не е вкъщи.

Джак обърна поглед към Уилкинс.

— Какви планове?

Уилкинс повдигна рамене.

— Не ми каза. Защо?

— Ей така. Просто питам.

Джак извади мобилния си телефон и се обади на Кеймин. След фиаското в сряда беше се сдобил с телефонните номера на Кеймин и Фелпс, за да може да се свързва с тях по всяко време.

Кеймин вдигна и потвърди, че Камерън все още е вкъщи.

— Сигурно ще бъде тук още известно време. Поканила е няколко приятелки и ми се струва, че нямат намерение скоро да си тръгват — каза той.

Джак му благодари и веднага затвори, тъй като не желаеше да даде на ченгето и най-малката възможност да коментира това, което почти бе видял в сряда вечерта. Думичката „почти“ беше изключително важна за Джак в тази ситуация. Ако действително беше целунал Камерън, щеше да бъде принуден да признае този факт, макар и само пред самия себе си. Но когато това между тях можеше да се опише само като „почти целувка“, той имаше право да продължи да се преструва, че нищо не се е случило. И точно това щеше да направи.

— Защо просто не се обадим на Камерън и да я попитаме дали има нещо против да се отбием? — попита Уилкинс.

— Защото тя ще каже, че не можем да отидем, а аз трябва да свърша с тази задача днес — заяви Джак. — Утре щеше да бъде първият му почивен ден, откакто се беше върнал в Чикаго, и планираше да заведе племенника си в Шед Акуериъм. — А в понеделник Камерън ще е на работа и не ми се иска да говорим в кабинета й. Никой не бива да разбере, че тя работи с нас по този случай.

— Джак, ако искаш да я видиш, просто си признай.

— Разбира се, че искам да я видя — тя трябва да види тези снимки.

Уилкинс го потупа по рамото.

— Продължавай да се придържаш към тази версия, приятелю.

 

 

Понякога това, че беше такъв упорит кучи син, му изиграваше лоша шега и той беше принуден да си тръгва с подвита опашка.

Тази вечер Джак отново имаше повод да си припомни този факт.

Изправи се пред къщата на Камерън и се опита да се ориентира в ситуацията. От това, което виждаше през прозорците, ставаше ясно, че вътре има най-малко петнайсет или двайсет жени.

— Каза ми, че няколко приятелки са й дошли на гости — обърна се той към Кеймин. Двамата заедно с Фелпс и Уилкинс стояха до колата под прикритие и видяха как още една жена, на около двайсет и девет трийсет години, облечена с дънки и високи токчета и с розова кутия в ръка, изкачи предните стълби на къщата и звънна на вратата. Отвори й стройна, модерно облечена руса жена. Гостите в къщата се оживиха, чуха се радостни женски писъци и прегръдки, след което вратата се затвори и на улицата отново се възцари тишина.

Кеймин повдигна рамене.

— Когато ми се обади, имаше само няколко момичета.

— Очевидно не си сметнал за необходимо да споменеш по телефона, че тя е домакин на моминското парти тази вечер?

— Изобщо не предполагах, че ще дотърчите веднага тук, агент Пелъс.

Джак замълча, осъзнавайки, че сам се беше издал.

— За какво смятате, че са им розовите кутии? — попита Уилкинс, искрено учуден.

Фелпс застана до него с широко отворени очи.

— Това е игра. Всяко момиче си купува чифт бельо, нещо, което обикновено би носила. Булката трябва да отгатне кой какво е донесъл. Ако даде грешен отговор, трябва да изпие един шот. Ако обаче се досети на кое момиче е бельото, другите са длъжни да изпият по едно силно питие.

— Камерън се опасяваше, че Ейми няма да хареса играта, защото е малко просташка. Но братовчедите настояваха и тя бе принудена да се съгласи, нали разбирате? — каза Кеймин.

Джак го изгледа изпитателно.

— Очевидно сте си станали много близки с Камерън.

Фелпс се ухили.

— Когато момиче като Камерън говори за бельо, всеки би слушал.

— А ти, Джак? Би ли се справил? — попита Уилкинс.

— С какво?

— Двайсет чифта бельо. Мислиш ли, че би могъл да отгатнеш кое принадлежи на Камерън?

Джак беше разпитван с пистолет, опрян в главата, нож — в гърлото, общо взето във всички ужасяващи пози, които човек може да си представи, но Господ му е свидетел, че никой досега не му беше задавал въпрос, който толкова много да го смути.

Защото в този момент той действително мислеше за нейното бельо.

— Не виждам защо точно аз трябва да съм толкова добре информиран по този въпрос — отговори той сърдито. — Да не би да си мислиш, че ти можеш да отгатнеш?

— Не, но аз не съм се опитвал да я целуна онази вечер — каза Уилкинс.

Джак хвърли по един кръвнишки поглед на Кеймин и Фелпс.

— Вие, двамата, явно дрънкате каквото ви падне, нали? — изсъска той и кимна към Уилкинс. — Хайде, трябва да тръгваме!

Уилкинс поклати глава.

— В никакъв случай. Дойдохме да покажем снимките на Камерън, това и ще направим.

Джак посочи къщата.

— Нали не мислиш сериозно, че ще отида там?

Очите на Уилкинс блестяха от вълнение.

— О, за мен няма никакъв проблем, аз ще вляза. А ти идваш с мен, защото си моят партньор.

— Нали точно ти скоро ми обясни, че да бърникаш в дамска чанта е светотатство? Да се натрапиш на моминско парти, е хиляди пъти по-голямо престъпление за един мъж.

Уилкинс потърка нетърпеливо ръце.

— Знам. И никога отново няма да имам толкова добро оправдание като сега.

— Ти си агент на ФБР, Сам — напомни му Джак.

— Но също съм и човек, Джак. А вътре в тази къща има двадесет прекрасни жени, които се забавляват, пият и показват бикините си. Няма какво да мисля повече — каза Уилкинс, затвори вратата на колата и тръгна към къщата.

— Лесно ти е да го кажеш, нали си доброто ченге. Аз съм този, който ще опере пешкира — изръмжа Джак и тръгна след него.

Уилкинс се ухили.

— Знам. Точно това прави ситуацията просто перфектна.

 

 

Камерън се беше изправила пред хладилника и се опитваше да намери място за всички чинии със сирена, плодове и трюфели. Джолийн, братовчедката на Ейми, изскочи зад вратата и се присламчи до нея.

— И така, кога идва стриптийзьорът?

Камерън поклати глава.

— Казах ти — няма да има стриптийзьори.

Опитваше се да говори по-тихо. Ако Ейми чуеше думата „стриптийзьор“ тази вечер, нямаше да й го прости. Като главна шаферка на сватбата беше получила подробен списък с разрешените развлечения по време на моминското парти и голата мъжка плът категорично не беше сред тях.

В следващия момент дойде и другата братовчедка на Ейми Мелани. Точно като в книгите, двете никога не се разделяха — ако си видял едната, можеше да бъдеш сигурен, че след малко ще цъфне и другата.

— Мислехме, че говориш така, само за да не заподозре Ейми нещо — каза Мелани.

Камерън беше забелязала, че братовчедите имат странен пасивно — агресивен начин за използване на колективното „ние“, когато искат да изразят недоволството си от нещо.

— Да, мислехме, че всичко е било постановка, така че после да останем приятно изненадани — добави Джолийн.

— Ако проблемът е в парите, ние щяхме с радост да платим сметката — изтърва се Мелани.

Камерън прехапа езика си, за да не каже нещо много грубо и нецензурно. О, Боже Господи, за гола мъжка плът тези две момичета бяха готови щедро да жертват и време, и пари — неща, които до този момент все не успяваха да намерят! В името на святото приятелството между шаферки обаче Камерън лепна на лицето си една престорена усмивка.

— Въпросът съвсем не е в парите. Обещах на Ейми да няма стриптийзьори. Съжалявам.

В замяна на това Камерън беше успяла да изтръгне обещание за „не на голата мъжка плът“ клауза от Ейми, в случай че някога реши да се сгоди. Нещо, което не изглеждаше особено вероятно, имайки предвид, че а) нямаше гадже и б) нямаше никакви перспективи за това. Определено преминаваше през труден период — първо се разочарова от Макс, а след „почти целувката“ с Джак на прага на къщата й, всичко стана още по-сложно.

Посттравматичен стрес — това определено бе единственото обяснение. Все пак беше станала, макар и индиректен, свидетел на убийство. В такава ситуация е нормално, дори се очаква, човек да се държи по странен начин, да бъде непостоянен.

Ейми влезе в кухнята.

— Има някой на вратата, Камерън. Мъж.

Очите на братовчедките светнаха и те си размениха блеснали погледи — голата мъжка плът беше вече тук. Ейми посочи обвинително към Камерън.

— Обеща ми нещо. Ако е това, което си мисля, предупреждавам те — ще платиш десет пъти повече, когато дойде твоят ред.

Камерън се усмихна, докато бързо мина покрай Ейми, за да отвори вратата.

— Спокойно. Вероятно е шофьорът на лимузината — иска да ни уведоми, че е тук.

Ейми я последва, докато излизаше от кухнята, след това неочаквано и рязко сви наляво и се затича нагоре по стълбите.

— Сериозно, Ейми, това със сигурност не е стриптийзьор — изсмя се Камерън.

— Просто искам да си освежа грима — извика Ейми от горните стъпала и изчезна.

Камерън погледна през шпионката. Изненадващо, от другата страна на вратата не стоеше шофьорът на лимузината. Тя отвори вратата.

— Агент Уилкинс! — възкликна тя, премина прага и леко затвори вратата след себе си, за да не чуе никой разговора им. — Всичко наред ли е?

Уилкинс се усмихна.

— Изглежда, че сте си организирали хубаво парти. Някакъв специален случай?

— Моминското парти на моята приятелка Ейми.

— Моминско парти ли? Боже, добре щеше да бъде, ако знаехме това предварително!

— Ако знаехме? Кои сте вие? — попита Камерън.

— Джак дебне някъде наоколо. Спомена, че иска да провери сигурността на външния периметър. Това е закодираната дума, която използваме във ФБР за „печелене на време“. Както и да е, тук сме, за да покажем снимките, за които говорихме.

Уилкинс направи крачка настрани, опитвайки се да надникне през процепа на вратата.

— Очаквах това да се случи по-рано този следобед — каза Камерън.

— Проклети закъснения на полети. Не се притеснявайте, виждам, че сте заети. Ще дойдем някой друг път.

В този момент Уилкинс прибегна до безспорно една от най-чаровните усмивки на доброто ченге, които Камерън бе виждала. Тя кимна одобрително.

— Не е проблем. Този път дори не трябва да ми носите кафе. Дали ще приключим за около двайсет минути?

— Нека бъдат петнайсет — обеща Уилкинс.

Тя го покани с жест да влезе.

— Ще кажа на всички, че сте тук, за да обсъдим един от случаите, с които се занимавам. Както разбирате, не съм казала на другите момичета какво се случва.

Освен Ейми, разбира се, която подобно на Колин знаеше, че Камерън е под постоянно полицейско наблюдение като предпазна мярка. Вратата зад нея се отвори. Джолийн и Мелани се появиха на прага.

— Какво не си казала на другите момичета? — поиска да разбере Джолийн. Тя забеляза Уилкинс и се усмихна. — Знаех си! Камерън, наистина ни заблуди. Бях сигурна, че няма да ни разочароваш — каза тя и огледа Уилкинс от главата до петите. — Хм. Изглеждаш ми малко хърбав. Надявам се да си добър във фронталните изпълнения.

— Моля?

— Мислят, че си стриптийзьор — обясни Камерън.

Уилкинс изглеждаше поласкан от това.

— О, съжалявам, госпожо. Аз съм само агент от ФБР.

Мелани премигна няколко пъти.

— Да бе, направо повярвах.

— Не трябва ли да носите някаква униформа? — попита Джолийн. — Така бихте изглеждали по-автентичен.

— Но аз съм специален агент. Само стажантите носят униформи. Джолийн и Мелани се спогледаха.

— Това е нещо ново.

Тъкмо когато Камерън щеше да предложи на Уилкинс да покаже значката си, Джак тръгна нагоре по стълбите и спря пред вратата.

— За съжаление, бързаме — каза той и рязко кимна с глава.

Братовчедките останаха с отворени уста, когато погледите им за първи път попаднаха на Джак. Носеше дънки и тъмен блейзър с разкопчана риза. Камерън знаеше много добре какво точно виждаха те: висок, мургав, сексапилен мъж, с красиво лице, стегнато стройно тяло, специално моделирано за всички видове грях. Дрън-дрън, на кого му пукаше за всичко това? Лично тя не обръщаше и капка внимание на тези неща.

Джолийн протегна ръката си, хвана Камерън за ръкава и я дръпна настрана.

— Боже Господи, колко плати за този? — прошепна тя.

Камерън направи кратка пауза.

— Знаеш ли, агенцията ме предупреди, че тази информация е конфиденциална. Може би някой трябва да го попита каква е цената за фронтално изпълнение.

Джолийн и Мелани се спогледаха.

— Разчитай на нас.

Камерън се подсмихна, а братовчедките започнаха да си проправят път към Джак.