Джули Джеймс
Любовни престрелки (24)

Глава двадесет и четвърта

— Защо просто не преспиш с него?

Камерън се заоглежда из салона.

— Говори по-тихо, Ейми. Всички те чуха въпреки шума от сешоарите.

Слава богу, че Джак беше решил да я изчака отвън, срамът й щеше да бъде пълен, ако и той беше чул коментара на приятелката й. Вече беше претърсил салона за красота и СПА центъра в съседство и се беше позиционирал пред вратата — единствения вход за салона.

Камерън и Ейми седяха една до друга и чакаха да приключат с грима им.

— В момента нещо става между нас — натърти Камерън. — Не ми е лесно да съм непрекъснато в компанията на един въоръжен натрапник.

Ейми изглеждаше засрамена.

— Права си. Това, което казах, беше глупаво. Със сигурност моята сватба е последната ти грижа сега.

Камерън и Ейми се спогледаха в огледалото отсреща.

— Еха! Дори аз не мога да се позная с този грим. Бас държа, че нямаш търпение цялата тази суматоха да приключи. Ще ти подосаждам само още няколко часа.

— Не говори глупости. За нищо на света не бих пропуснала венчавката ти. Дори и да ми късаш нервите понякога.

Ейми избухна в смях.

— Престани, ще ме разплачеш и цялата ще се размажа. Гримьорът, който тъкмо й слагаше руж, се обърна към нея заповеднически: — Недейте да пипате лицето си! Ще съсипете всичко!

Жената с червената коса, татуировките и пиърсингите, която се беше заела с грима на Камерън също побърза да даде своите нареждания: — Гледайте надолу!

Камерън се подчини, като се опитваше да не мига, докато й слагаха повторно спирала за мигли.

— Нали е водоустойчива? — попита Ейми.

— Естествено — отговори гримьорът.

— Вече може да гледате нагоре — обърна се червенокосата гримьорка към Камерън.

Камерън погледна Ейми в огледалото.

— Освен това си имам едно правило — никога не преспивам с мъж, преди той да ме е извел на официална среща.

— Дори и да е спасил живота ти!?

— Всъщност миналата вечер поръча да ни донесат вечеря в стаята, но съм почти сигурна, че от ФБР са покрили сметката. Това дали се брои за среща?

Червенокоската тъкмо беше приключила с ружа на Камерън.

— Да не би да говорите за тъмнокосия мъж, който ви придружаваше? Онзи, който ме претърси, преди да започна да ви гримирам?

Камерън направи неволна гримаса.

— Съжалявам за неудобството.

— Няма за какво. Това беше най-интересното нещо, което ми се случи този месец — отвърна червенокоска и й хвърли многозначителен поглед. — Скъпа, на такъв мъж не се отказва. Не си губи времето, а го обяздвай този жребец.

— Не се познаваме, но ви… благодаря… за съвета.

Червенокоска й смигна.

— Моля, влиза в услугата. Е, харесваш ли се?

Кемерън се погледна в огледалото. Косата й беше пусната и навита на големи къдрици — сама никога нямаше да постигне този обем. Противно на очакванията й, гримът й не беше тежък, устните й изглеждаха още по-плътни, скулите й — добре подчертани, имаше и блясък в очите.

— Мисля, че изглеждам добре.

— Как така, добре? — изсумтя Ейми — Недей да скромничиш. — Тя застана зад стола на Камерън, изглеждаше малко странно с вързаната си в красив кок коса, сватбения воал и облечена в джинси и риза. Ейми я прегърна и каза: — Имаш късмета, че те обичам и ти позволявам да изглеждаш така зашеметяващо на собствената ми сватба.

— Ти изглеждаш великолепно, Ейми — Наистина го мислеше, само трябваше да махне ризата и дънките и щеше да е досущ като онези руси красавици от приказките. — Като тръгнеш към олтара, на Арън със сигурност ще му се подкосят краката.

— По-добре нищо да не му се подкосява, за да не изглежда глупаво на камерата.

Двете се разсмяха и Ейми каза развълнувана:

— Ще ми помогнеш ли да си облека сватбената рокля?

Камерън кимна.

— И още как!

 

 

— Защо О’Донъл и Роулингс трябва да ни следват по петите? Не можеше ли просто да вземем Джак с нас? — попита Камерън, докато двете с Ейми напускаха салона за красота. Двамата ФБР агенти вървяха няколко крачки зад тях.

— Защото Джак е гост на сватбата, а ти си единствената поканена на тържеството, на която ще позволя да ме види в пълния ми блясък преди сватбата. Освен това на Джак му трябва малко време да се подготви за събитието.

Камерън изглеждаше много грациозна в сребристите си обувки на висок ток. Двете с Ейми прекосиха ливадата и стигнаха до голяма куполовидна палатка, опъната на върха на един хълм с гледка към залива.

Камерън правеше малки стъпки, не искаше да повреди тоалета си, въпреки че роклята й имаше цепка от едната страна и не беше неудобна за носене. Ейми беше посветила последните осем месеца в търсене на най-подходящата рокля за Камерън — трябваше да е същият цвят като роклите на другите две шаферки, Мелани и Джолийн, но с различна кройка. Искаше да е специална като самата Камерън — така беше казала Ейми. А когато разбра, че роклята й е с форма на цвете фуксия, Камерън беше почти готова да се откаже от честта да е главна шаферка на своята приятелка.

После видя тоалета, който Ейми така всеотдайно й беше избирала. Бюстието беше красиво и се връзваше отзад, не най-голямата изненада беше гърбът. Или по-скоро фактът, че роклята нямаше гръб.

Това накара Камерън да престане да се съмнява в преценката на Ейми за всичко, свързано със собствената й сватба.

— Сигурна ли си, че е добре да се разхождаш тук, облечена в сватбената си рокля? — нервно попита Камерън, която беше започнала да влиза в ролята си на главна шаферка. — Ами ако се спънеш и се изцапаш, петната от трева не излизат? — Когато двете с Ейми обикаляха да търсят булчинска рокля, Камерън едва не припадна, щом разбра цената на тоалета, който Ейми беше харесала — роклята, модел на Каролина Херера, беше без ръкави, от тафта с цвят на слонова кост, с пришити по нея воали в червено и напомняше на балните рокли от XIX век.

Ейми сви рамене.

— Все ще измисля нещо, ако се изцапам.

Камерън запримига изумена.

— Коя си ти и какво си направила с приятелката ми?

Ейми се засмя. Вече бяха стигнали шатрата. Агент Роулингс влезе вътре, за да провери мястото. Щом излезе и им кимна одобрително, Ейми сграбчи ръката на Камерън.

— Когато гостите влязат през главния вход на шатрата, ще видят това. — И дръпна Камерън вътре.

За секунди Камерън остана без думи.

Това беше спираща дъха гледка. Не се усещаше за никакво по-добро определение. Двете стояха на входа на шатрата точно срещу олтара. Бяла пътека разделяше редовете със сребристобели столове, като тези в двореца Версай, на които щяха да седнат гостите. Пътеката, по която Ейми и шаферките щяха да минат, беше посипана с цветчета от фуксия и червени рози и с безброй други многоцветни листа. Отстрани на пътеката, чак до олтара, бяха поставени огромни бели свещи, от които струеше мека светлина. Самият олтар беше възхитителен — елегантно осветен с бели и жълти свещи и целият покрит с цветчета от фуксия и червени рози.

Но най-впечатляващи бяха хилядите сребристи светлинки на тавана на шатрата. Все едно са под открито небе, цялото посипано със звезди.

Камерън пристъпи леко напред, за да разгледа по-добре.

— Тук, на входа, ще има арфист, който ще свири, докато гостите се настаняват — започна да й обяснява Ейми. — Церемонията ще започне в шест и половина, точно по залез-слънце. После, докато се снимаме и докато разнасят коктейлите за гостите, беседката, която видяхме по пътя си, ще бъде преобразена в място за официалния прием. По време на церемонията струнният квартет ще е тук… на същото място ще са и музикантите, които ще свирят по време на вечерното парти. Дансингът ще е ето тук… О, споменах ли ти, че съм поръчала да донесат и отоплителни лампи? Ще ги сложа тук, за да не се виждат. Не можеш да си представиш колко време ни отне, докато решим как да скрием всички тези кабели…

Ейми спря да говори за момент и погледна към Камерън с известна тревожност.

— Нищо не казваш. Да не би да ти се струва, че е малко прекалено.

Камерън поклати глава.

— Не. Ейми, ти успя. Това наистина ще е най-съвършената сватба.

Ейми се усмихна.

— Когато бях дете, идвахме тук всяка година за Деня на труда. Мисля, че когато посетихме комплекса за първи път, бях на девет години. Още тогава знаех, че това ще е мястото, на което ще се венчая.

Нечие недоволно мърморене ги накара да се обърнат по посока на пътеката, която минаваше през поляната и водеше до хълма.

— Казах на Ейми, че имате не повече от двайсет минути — обърна се Джак към О̀Донъл и Роулингс, които стояха, без да помръдват пред входа на шатрата. — Вече минаха повече от двайсет и пет минути и аз…

Камерън погледна през рамо точно когато Джак влизаше с големи крачки в шатрата. Първото нещо, което той забеляза, беше гърбът на роклята й. Или по-скоро липсата му.

Джак застина на място.

— Иха!

Задържа погледа си върху нея още известно време, преди да се обърне към Ейми.

— Мястото изглежда страхотно, Ейми. Свършила си прекрасна работа.

Ейми му се усмихна широко.

— Виждам, че си се поизтупал, Джак.

Камерън се доближи до него и докосна лицето му, не можа да се сдържи.

— Избръснал си се — Заоглежда красивите правилни черти на лицето му, които брадата така добре скриваше. Стори й се много привлекателен в тъмносивия си костюм. Трябваше да му се забрани със закон да се разхожда свободно в този си вид.

Джак се ухили, докато Камерън галеше избръснатата му буза.

— Добре. Значи след два часа ще се върна да ви взема. — Все още не отместваше поглед от нея. — Изглеждаш поразително красива.

Ейми се прокашля някъде зад тях.

— Не искам да ви прекъсвам… но все пак ни чака сватба… Камерън, нали имаш програмата за довечера?

— Да, в чантата ми е.

— Джак?

Той потупа сакото си.

— Всичките шест страници са точно тук.

— Добре. Както пише на страница пет, след пет минути ви очаквам на беседката, където фотографът ще направи няколко снимки от сватбените приготовления. — Ейми погледна към Камерън. — И не ме карай да съжалявам, че избрах теб, вместо Колин за моя главна шаферка.

— Наистина ли мислеше да предложиш ролята на него? — попита Камерън с лека обида.

— За момент ми мина през ума. Но после реших, че сигурно речта му ще е само от спортни истории. — Лицето на Ейми беше съвсем безизразно. — Очаквам твоята реч да бъде запомняща се. — След което се завъртя на високите си обувки, прошумоля с алено бялата си тафтена рокля и ги напусна.

Джак даде знак на двамата агенти от ФБР и те също излязоха навън. После се усмихна нежно на Камерън и хвана ръката й.

— Готова ли си за това?

— Абсолютно — отговори му тя и стисна ръката му.

Чуваха се бурни аплодисменти и възгласи, докато Джак придружаваше Камерън обратно до масата. Той се наведе към нея, за да я поздрави за доброто представяне, но Колин го изпревари, надигайки чашата си.

— Фантастичен тост. — Колин беше искрено развълнуван. — Разсмя ни, просълзи ни — наистина, Камерън, твоята реч засенчи тази на кума.

Камерън му изшътка и го накара да си седне на мястото. Погледът й попадна върху двете двойки от другата страна на масата. Приятели на младоженеца — прошепна тя в ухото на Джак. — Ейми иска да се социализираме.

Всъщност Джак вече знаеше кои бяха тези хора, знаеше и с кого са приятели. Беше наясно и с банковите им сметки, както и с това, че нямаха полицейско досие. В момента, в който му се бяха представили, Джак беше изпратил съобщение на Уилкинс да му предостави пълна информация за тях.

Докато придържаше стола на Камерън и я чакаше да седне, Джак се опитваше да отвлече вниманието си от голия й бял като сатен гръб, който докосваше. Дизайнът наистина беше доста сполучлив — роклята покриваше само леката вдлъбнатина на гръбнака й, точно над…

Видът й го влудяваше.

— Мислех, че по традиция роклите на шаферките са грозни — изсумтя той, преди да се настани на стола до нея.

— Нима мислиш, че Ейми ще допусне нещо грозно на сватбата си? — отвърна Камерън. Ръката й се озова под масата и леко стисна бедрото му.

Джак си пое дълбоко въздух и стисна зъби. Колин, който беше седнал от другата страна на Камерън, сякаш не забелязваше колко поразително изглеждаше тя тази вечер. Джак го държеше под око. Вярно, че беше гей и неин най-добър приятел, но никой с пенис между краката не трябваше да се доближава прекалено близо до Камерън. Не и докато беше облечена в тази рокля.

— Единствената ми забележка към речта ти е, че не каза нищо за мен — оплака се Колин.

— Напротив. Нали разказах за това, как тримата с Ейми бяхме съквартиранти през последната година в университета? Дори споменах как ни правеше палачинки всяка сутрин след нощните ни скитания.

— Обичахме да си говорим за момчетата от нощните барове — обясни на Джак Колин.

Джак се заинтригува. А и трябваше да спре да мисли за голия гръб на Камерън.

— Как всъщност се запознахте вие тримата?

Камерън тъкмо щеше да отговори, когато Колин буквално й запуши устата.

— Понеже никой не ме помоли да вдигна тост на сватбата, мисля, че имам пълното право аз да отговоря на този въпрос. Освен това разказвам тази история по-добре от теб.

Колин се изпъна на стола си и заговори тихо, почти театрално.

— Случи се в една тъмна, буреносна нощ.

Камерън завъртя очи в знак на досада.

— О, боже!

Колин вдигна драматично ръце.

— Какво? Наистина беше тъмна и буреносна вечер. Аз знам най-добре — все пак се прибирах пеша до вкъщи, не помниш ли? — Той обърна гръб на Джак. — Беше през втората година от следването ни. Живеех в общежитието на една мъжка студентската организация, в която членувах. Никак не ми беше лесно тогава — все още не можех да призная пред себе си и другите, че съм гей. От Мичиганския университет ми бяха дали стипендия, защото играех в университетския баскетболен отбор, а хомосексуалността не беше любима тема на момчетата в съблекалнята. Както и да е. Една вечер студентският клуб беше организирал вечерно парти. Навън дъждът се лееше като из ведро. Стоях и пиех — тогава любимото ми питие беше уиски с кола — когато Камерън заедно с Ейми и още една тяхна приятелка връхлетяха в стаята. Не спираха да се кикотят, докато Камерън сгъваше червения си чадър. После тя изтръска мократа си коса. Стори ми се като кинозвезда — беше най-красивото момиче, което съм виждал.

Джак взе да си играе с приборите на масата. Историята можеше да има и лош край. Ръката му се озова върху ножа — чисто съвпадение, а може би не…

— Заговорих я и веднага си допаднахме — продължи Колин. — После взехме да се срещаме след часовете, през уикендите. Знаех, че тя беше единствената жена, с която можех да имам интимна връзка. Няколко седмици по-късно двамата си седяхме в стаята ми. Бях планувал всичко — тази вечер щях да направя решителната стъпка. Седяхме на дивана и слушахме радио — пускаха парчета от 80-те години. Звучеше песента Bette Davis Eyes, когато Камерън се облегна назад на дивана и каза: „Обичам тази песен“.

Тук Камерън го прекъсна.

— Тогава ти се доближи до мен, лицето ти беше на сантиметри от моето и ми каза: „И аз харесвам тази песен“.

— Знаех, че моментът беше назрял — каза Колин. — Надвесих се над нея и я целунах.

Камерън отмести ръката си от крака на Джак и взе ножа, който той уж несъзнателно беше сграбчил. Джак й хвърли най-невинния си поглед. Как можеше да си помисли, че ще откъсне дори и косъм от скъпоценната глава на Колин… и то пред толкова много свидетели.

Колин беше стигнал до кулминацията на своята история — за щастие тя нямаше да придобие реални измерения.

— Целувката беше дълга, реших, че между нас наистина може да се получи нещо, отдръпнах се и я погледнах. Погледът й беше закачлив. Тогава ми каза… — Той погледна към Камерън.

— Мисля, че близането на пощенски марки е по-вълнуващо от целувката с теб.

Джак избухна в смях.

Ухилен Колин поклати глава.

— Представяш ли си!? Бях съкрушен, Джак. Но мъките ми не траеха дълго, защото Камерън обгърна лицето ми с ръце и каза: „Колин, с теб сме приятели, нали?“. Тогава разбрах, че тази жена ще е много важен човек в живота ми. Кимнах в знак на съгласие, а тя ми каза: „Тогава трябва да ме послушаш и да признаеш пред себе си и пред света, че си гей“. — Колин погледна към Камерън. — Каза ми го съвсем спокойно и някак между другото и ме накара да почувствам странно облекчение. На следващия ден отидох на едно доста по-различно вечерно парти — в другата част на университета. И за първи път целунах момче.

— Патрик — каза Камерън.

— Значи не си забравила?

— Естествено, че не съм.

Колин й се усмихна.

— Тя беше първият човек, на когато се обадих още същата вечер, за да й разкажа за случилото се.

Камерън сложи ръката си върху тази на Колин.

— Прав си. Наистина разказваш тази история по-добре от мен.

— И на мен историята ми хареса. За пръв път я чувам — обади се нечий глас зад тях.

Докато тримата наблюдаваха как атлетичният рус непознат се приближава към масата им, Джак инстинктивно потърси пистолета под сакото си.

Колин, който изглеждаше шокиран, пръв наруши мълчанието.

— Ричард!

Джак се успокои. Името му беше познато. Бившият приятел на Колин, който беше отказал да присъства на сватбата.

— Какво правиш тук? — попита го Колин.

За секунди безизразното изражение изчезна от лицето на Ричард, после обаче той се овладя и заоглежда гостите на тържеството.

— Значи това е Мичиган. Не е зле.

Последва неловко мълчание. Ричард нервно се поклащаше. Джак прошепна в ухото на Камерън:

— Защо не отидем да потанцуваме.

— Страхотна идея.

Двамата си размениха бърз поздрав с Ричард, преди да се запътят към дансинга и да оставят Колин насаме с него. Камерън погледна през рамо, Джак проследи погледа й — Ричард седеше до Колин и говореше. Колин го слушаше и дори постави ръката си на облегалката на стола му. Камерън се усмихна доволно и погледна Джак.

Той я отведе до най-отдалечената част на дансинга, където можеха да останат сами и откъдето се виждаше цялата зала. Взе ръката й в своята и я придърпа към себе си. Докато танцуваха, другата му ръка докосваше голия й гръб и я притискаше към тялото му. Бяха красива двойка — дори на високи обувки главата й стигаше малко над брадичката му.

— Благодаря ти. Благодаря ти за всичко. Ако не беше ти, нямаше да съм тук тази вечер — каза тя.

— Ще ми се и обстоятелствата да бяха различни.

— Именно заради обстоятелствата си тук с мен. — Тя се притисна плътно към него. — Джак, радвам се, че именно ти влезе в хотелската ми стая онази вечер.

Той се усмихна.

— Виж ти! Преди две седмици не мислеше така, тогава ти бях, меко казано, противен.

— Съжалявам за тогава. Сега бих разговаряла с теб по друг начин. Всъщност изобщо не бих говорила. — Гласът й беше станал дрезгав.

Очите му се взираха в нейните.

— На ръба съм, Камерън. Внимавай.

Тя поклати глава в знак на несъгласие.

— Мисля, че е време с теб да напуснем това сватбено тържество.

— Ако си тръгнем сега, няма връщане назад. Ще си моя цялата нощ. Очите й заблестяха.

— Обещаваш ли?

Той усети, че не може да се сдържа повече.

Сграбчи я за ръката, издърпа я от дансинга и я поведе право към изхода. Спря се пред агент Роулингс, който цяла вечер беше охранявал главния вход.

— Прибираме се в стаята — каза му Джак. — Ти и О’Донъл наблюдавайте фоайето в Кулата, асансьора и двата аварийни изхода. — Той изведе Камерън от шатрата. За по-бързо прекосиха ливадата, а не минаха по алеята.

Камерън го погледна.

— Чудесно. Роулингс сигурно вече се досеща за намеренията ни.

— Камерън, погледни се как изглеждаш. Не вярвам в залата да има мъж, който да не се досеща за намеренията ми към теб.

— Виж ти! Това май е най-секси изказването, което съм чувала от мъж. Съжалявам, но токчетата ми потъват в тази трева. Едвам се движа.

Без да забавя ход, Джак я вдигна на ръце и я понесе напред.

— Можех просто да си махна обувките.

— И да загубим ценно време, докато откопчаваш проклетите обувки?

Пренесе я през лобито на Кулата, след което я остави да стъпи обратно на земята и двамата влязоха в асансьора. Той натисна копчето на техния етаж. Вратите се затвориха и тя понечи да го прегърне. Джак хвана ръцете й и я завъртя с гръб към себе си.

— Не още, мила. — Гласът му беше дрезгав и пълен с желание. — Трябва да те прибера непокътната в стаята. — Стискаше здраво ръцете й, само да го докоснеше и самообладанието му щеше да се изпари. Тя потърка съблазнителното си дупе в него.

Мамка му! Джак изръмжа. Чудеше се дали да не натисне бутона за аварийно спиране, да свали роклята й и да я обладае още тук. Представи си я гола, само по обувките й с висок ток, да стене името му, докато той я обладава отзад. Мисълта го възбуди ужасно, но знаеше, че първата им вечер заедно трябваше да е по-различна.

Той се наведе над нея и целуна крайчеца на врата й, не смееше да потърси устните й. Чувстваше учестения й пулс.

— Нали не си забравила, че аз контролирам нещата. Тази вечер не е изключение, Камерън.

На лицето й се появи лукава усмивка, тя затвори очи и наклони леко главата си.

— Ще видим.

Да. Скоро щяха да разберат. Веднага щом влезеха в стаята. Асансьорът спря на техния етаж. Вратите се отвориха и той леко я шляпна по дупето, подканяйки да побърза.