Джули Джеймс
Любовни престрелки (21)

Глава двадесет и първа

Джак кръстосваше стаята, докато тя говореше.

Камерън реши да започне от самото начало, със случая Мартино. Разказа му за решението на Сайлъс да не повдига обвинения в съда, за забраната му да разговаря с ФБР или с когото и да било друг.

— Тогава бях още нова в офиса, не исках да разлайвам кучетата. Сега бих постъпила по съвсем друг начин.

Призна му всичко — за опитите на Сайлъс да го изхвърли от работа, за връзката, която бе намерила в Министерството на правосъдието, за срещата й с Дейвис, за да му обясни ситуацията, дори за въпроса на Дейвис защо иска да му помогне.

— Знам, че прехвърлянето ти в Небраска не беше кой знае какво постижение, но поне не те освободиха от длъжност. Това беше най-доброто, което можех да направя предвид обстоятелствата.

Когато свърши да говори, Джак не каза нищо. Мина известно време, но той продължаваше да мълчи.

После я погледна втренчено и с големи крачки прекоси стаята. Камерън се подготви за най-лошото. Погледът му казваше много — или щеше да я убие, или… Той я целуна. Горещият му език беше настоятелен. Когато устните им се разделиха, и двамата бяха останали без дъх.

— Защо не ми каза всичко това преди три години? — попита я той.

— Ти заяви пред близо 30 милиона души, че съм си завряла главата в задника. Странно, но подобни приказки могат да отблъснат едно момиче.

Той се разсмя.

— Права си. И какво ще правим оттук нататък?

Откъде можеше да знае.

— Предполагам, че трябва да си създадем някакви правила. След като ще живееш тук. С мен.

Джак отстъпи назад.

— Ясно. Ще поставяме граници. Добра идея.

Той прокара ръка през косата си и се облегна на кухненския плот до нея. Дишането му се учести, погледът му се плъзна по тялото й.

— Мисля, че първо трябва да престанеш да се разхождаш по тениска и клинче за йога.

— Добре. Но ти ще започнеш да се бръснеш. Джак поглади брадичката си и се ухили.

— Не ти ли харесвам космат?

Как ли пък не.

Той стисна долната си челюст.

— Казвал съм ти никога да не ме гледаш така.

Камерън виждаше изгарящото желание в очите му, усещаше вътрешната му борба.

Да върви всичко по дяволите. Тя се доближи до него и го целуна. Без да се суети — липсата на встъпление не я подразни — той я сграбчи за дупето и я повдигна. Целувайки го, тя обви крака около кръста му, а той я понесе нагоре по стълбите.

— Идеята май не е добра — каза Камерън докато галеше мускулестите му ръце и силните му рамене, възхитена от лекотата, с която я носеше.

Джак смело захапа долната й устна.

— Ами спри ме тогава. Кажи ми да не хлътвам по теб, докато си свидетел по делото.

Камерън зарови пръсти в гъстата му тъмна коса.

— Не е толкова лесно.

Стигайки до върха на стълбите, той я притисна до стената и я целуна по врата.

— Кажи ми да не избързвам — прошепна той с устни върху шията й.

Камерън затвори очи и почти изстена.

— Може би наистина не трябва да избързваш.

Краката й го обгръщаха така, че твърдината в дънките му докосваше слабините й.

Джак си пое дълбоко въздух и я отнесе в спалнята.

— Кажи ми, че правиш това от някакво изкривено чувство за благодарност. Защото днес спасих живота ти.

— Напълно е възможно.

Той я положи на леглото и се надвеси над нея. Гласът му беше станал дрезгав.

— Кажи ми, че искаш да спра, Камерън.

Тя прокара пръст по раната на лицето му.

— Съжалявам, но не мога да го направя.

Джак я целуна и нещо в двама избухна. Камерън се опитваше да свали проклетия ремък на кобура на пистолета му, но не знаеше как. Ръцете му трескаво опипваха тялото й. Той сграбчи края на фланелката й и тъкмо се готвеше да я свали с едно движение, когато Камерън му прошепна с устни върху неговите:

— Внимавай с шевовете!

— Мамка му — процеди през зъби Джак и се отмести от нея.

— Не, къде тръгна? — Дано да търсеше презерватив. Иначе го очакваха неприятности.

— Днес те простреляха — каза той, опитвайки се да успокои учестеното си дишане.

— Няма проблем — Камерън се пресегна към него, — раната не е кой знае какво.

Джак сграбчи китките й и я бутна на леглото. Камерън го погледна одобрително.

— Така ми харесваш повече.

— За бога, Камерън, току-що разбрах, че през последните три години съм се държал като същински задник! Не ме карай да се превръщам в задник и тази вечер. Нека поне този път постъпим както трябва. Ранена си. Емоционална си — не искам да се възползвам от теб.

Тя се втренчи в него.

— Избра най-неподходящия момент, за да се превърнеш в господин „добри обноски“. Мислех си, че вече сме обсъдили въпроса.

— Повярвай и на мен не ми е никак лесно. — Джак стана от леглото. — Сега имаш нужда от спокойствие. Ако не си тръгна, едва ли ще успееш да си починеш — Той протегна ръка и й помогна да стане.

Камерън се надигна и го последва до вратата на стаята. За момент го погледа. Косата му беше разрошена, очите му — като шоколад. Очи на любовник. Само дето тя не беше видяла нищо от любовника.

Тя се облегна на рамката на вратата, близо до него.

— Знаеш ли, на сутринта сигурно ще съм ти благодарна, че тази вечер се държа като джентълмен.

— А сега какво чувстваш?

— Сега не изпитвам особено приятелски чувства към теб.

Джак се засмя.

— Вече съм свикнал с това твое отношение. — Обърна се и се запъти надолу по коридора към спалнята за гости. На вратата се спря. — Между другото, в гардероба ти има една мъжка фланелка.

— Да не е с надпис на Уайт Сокс? — попита Камерън.

— Да.

— На Колин е. Сигурно я е забравил, когато е преспивал тук.

— Сигурна ли си, че двамата сте само приятели? — попита той.

— Да. — Въпросът му я разсмя.

— И си убедена, че той е гей.

— Напълно.

Джак кимна доволно с глава.

— Лека нощ, Камерън.

 

 

Джак се преоблече в спортни гащета и тениска, а пистолетът му остана привързан за прасеца на единия му крак. Той се вслуша в шума, идващ от стаята на Камерън — тя се готвеше да си ляга. Без да бърза, той също се зае с вечерния си тоалет. Не забрави да провери и служебната си електронна поща през своето Blackberry. Щом привърши с прегледа на писмата, опря две възглавници на леглото и легна със свити зад тила ръце. Чудеше се дали да не почете малко от книгата, която си беше донесъл, но реши, че не е в настроение.

Шумът от стаята на Камерън беше напълно утихнал, но той изчака още половин час за по-сигурно.

Стана и тръгна надолу по коридора. Тихо се вмъкна в стаята й, вслушвайки се в равномерното й дишане. Доволен, че я заварва заспала, той се запъти към единия ъгъл и седна на пода до закованите с дъски врати, които водеха към терасата и аварийния изход. Опря глава в стената. Седеше и се взираше в тъмното.

Знаеше, че рано или късно сънят щеше да го застигне — със сигурност беше преспивал на далеч по-неудобни места — но този сън щеше да е неспокоен. Трябваше да остане нащрек.

Горко на онзи, който се опиташе да премине през него.