Джули Джеймс
Любовни престрелки (22)

Глава двадесет и втора

На следващата сутрин Камерън се събуди силно объркана. Трябваше й известно време, за да се отърси от кошмарите си и да се убеди, че всичко е било просто сън.

Седна в леглото и се заслуша в пронизващата тишина на къщата. Не чу шум. Но Джак умееше да остава под прикритие. Хрумна й, че може би трябва да се притесни за него. После обаче си припомни, че първо това беше Джак и второ, ако нещо му се беше случило, тя нямаше да е сега в леглото и да й минават странни мисли в главата. Най-вероятно щеше да е мъртва.

Стана й неловко, че Джак беше буден, спря да се излежава и бързо зашляпа към банята. Изми си зъбите, пусна душа и започна да се съблича, като изчака топлата пара да се разнесе из цялата баня. Докато сваляше тениската си, усети остра болка в простреляното си рамо и нададе лек стон. Погледна в огледалото, за да провери дали превръзката й беше добре залепена. Трябваше да внимава нито капка да не пада върху раната й. Докторите я бяха предупредили, че през първите двадесет и четири часа не трябва да я мокри. Точно сега малко помощ нямаше да й е излишна и сигурно щеше да я получи, ако един конкретен човек не беше преценил, че му е моментът да бъде джентълмен.

Обидите по адрес на Джак не секваха.

След душа тя си сложи лек грим. Реши да не подсушава косата си. Нямаше смисъл да си прави прическа сега. Нали довечера Ейми я беше поканила на генералната репетиция за сватбата — тогава щеше да се погрижи за косата си. Влезе в кухнята и завари Джак да седи на кухненския бар плот, потънал в работа.

Той надигна поглед от монитора на лаптопа си.

— Добро утро.

После я погледна по-продължително. Май беше забравила да си сложи сутиен. Още една „дребна подробност“.

— Нарочно ли го правиш?

— О, я стига! Достатъчно трудно ми беше да отмия проклетия балсам от косата си.

Джак сякаш не схващаше за какво говори.

— Нещо не разбирам.

Негов проблем. Забеляза, че й беше направил кафе. Въздъхна. Невъзможен човек — не й даваше повод да му се ядоса. А преди й се отдаваше така добре да бъде груба с него.

Грабна от шкафа чашата с надпис Мичиган и я напълни догоре с кафе. Отпи малко и бавно започна отново да идва на себе си.

— Май имаш много работа.

— Денят е пред нас — отвърна Джак.

Стори й се малко напрегнат, но и ужасно привлекателен — небрежно облечен в сива тениска с къс ръкав и дънки, с леко влажна, разрошена коса. Явно добре си беше починал в стаята за гости.

Джак гледаше монитора на компютъра и се мръщеше.

— Интернет връзката ти е доста слаба.

Камерън мина от другата страна на бар плота и седна до него.

— Досега не ми е създавала проблеми.

Докато се взираше в компютъра, погледът й попадна върху белега на ръката му — тениската не успяваше да го скрие. Кожата беше груба, набръчкана, а белегът беше поне няколко сантиметра голям. Беше чела доклада за престоя му в ареста и знаеше, че на другата ръка имаше подобен белег от нож.

Не каза нищо, за да не го накара да се почувства неловко.

— Грозна гледка, а?

Камерън се ядоса на неспособността да скрива мислите си. Но пък и на Джак нищо не му убягваше.

— Не мога дори да си представя колко те е боляло. — Тя повдигна очи и погледът й срещна неговия.

— Малко повече отколкото теб, когато те простреляха. — Той реши да смени темата. — Днес ни предстоят поне пет часа път с кола. Ако искаме да стигнем навреме за репетицията, трябва да тръгнем не по-късно от единайсет на обяд.

— Трябва да се обадя на Колин — сепна се тя. — Ричард реши да не пътуват заедно и аз му обещах да го вземем с нас.

— Вече говорих с Колин, обади се рано тази сутрин, за да провери как се чувстваш. Каза, че ще дойде с неговата кола.

— Вдигнал си телефона ми?

— Проблем ли е? — Джак сякаш намираше въпроса й за забавен.

— Днес си в отлична форма. Взел си нещата в свои ръце.

— Да, и няма да е зле да си изясним отношенията. Това, което се случи снощи…

— Снощи нищо не се случи, не помниш ли?

— Що се отнася до твоята сигурност, ще те охранявам, както се очаква от мен. Аз командвам докато заловим нападателя. — Джак отлепи едно розово листче от компютъра и добави: — Разговарях с приятелката ти Ейми за сватбата.

Камерън се взря в часовника на кухненската печка.

— Говорил си и с Ейми? Часът е само осем и половина сутринта!

— Взех номера й от мобилния ти телефон. Исках да я помоля да ми изпрати списъка с гостите. Екип от ФБР ще ни посрещне в хотела, те ще охраняват сватбата. Само хора от списъка ще бъдат допускани до тържеството.

— Ейми сигурно не е останала очарована от тази новина.

— Всъщност беше доста доволна. Каза, че така сватбата й щяла да бъде още по-специална. — Той взе да прелиства бележника си. — Помоли ме да ти предам няколко неща, дума по дума. Първо, да не забравиш да вземеш бижуто, което ти е подарила. Знаеш колко време го е търсила и колко е важно да изпъкнеш пред останалите шаферки. Второ, трябва да махнеш от речта си всички истории за колежанските ви наливания. И трето, да не си помислиш, че като ти напомня за бижуто и речта ти на главна шаферка, не е безкрайно притеснена от случилото ти се снощи и не е дълбоко трогната от решението ти да присъстваш на сватбата въпреки всичко. Накрая, попита дали би се съгласила аз да съм твой кавалер на тържеството — никак не й се иска останалите гости да си мислят, че си любовница на някой подземен бос, която е проговорила пред полицията и сега ФБР я охранява. — Джак остави бележника на плота. — Казах й, че няма проблем с това да те придружавам на сватбата и да се представим за двойка.

— Ясно. Сега пък сме „двойка“.

— Да. Този уикенд сме двойка, скъпа. Няма да ни е кой знае колко трудно да се преструваме на влюбени, все пак ще спим в една хотелска стая. — Той се ухили.

Мили боже!

 

 

Петте часа път с кола се изнизаха бързо.

Сега, когато знаеше какво се беше случило преди три години, Джак се държеше различно. Не спираше да задава въпроси, искаше да научи повече за Камерън. Разпитваше я и защото искаше да отвлече вниманието си от това, колко секси изглеждаше днес — в прилепнали по тялото джинси, високи тъмнокафяви ботуши за езда и поло с цвят на слонова кост. Видът й поставяше шофьорът в опасност — още при първата пауза в разговора Джак си я представи как го е възседнала чисто гола, обута само в ботушите си за езда, и за малко да се удари в мантинелата.

На средата на пътя най-накрая подхванаха тема, която искрено го интересуваше. От доста време се опитваше деликатно да повдигне въпроса, а ето че сега тя го изпревари.

— Защо ме попита дали съм била омъжена?

Джак внимателно подбираше думите си.

— Къщата ти е доста голяма за сам човек. Помислих си, че сигурно си живяла с някого.

Тя изпъна краката си напред и се намести по-удобно на седалката. Джак упорито гледаше пътя пред себе си, опитвайки се да не поглежда към палавите й ботуши. Поне не непрекъснато.

— Признай си, че умираш от любопитство да разбереш как мога да си позволя подобна къща.

— Няма да се учудя, ако откажеш да ми обясниш — все пак последния път, когато обсъждахме финансовото ти състояние, те обвиних във взимане на подкупи. Но ако настояваш, с радост ще те изслушам.

Камерън избухна в смях.

— Говориш като адвокат. В цялата работа няма нищо скандално. Къщата е наследствена. Баба ми живееше в нея — всъщност баща ми е израснал в тази къща. Той е единствено дете и единствен наследник. Но почина преди баба ми — родителите ми са разведени, затова в крайна сметка аз наследих къщата. В началото си мислех да я продам, но после реших, че не е редно. Смъртта на баба ми беше много внезапна — тя сякаш се отказа да живее след убийството на баща ми. След като загубих и двамата, нямах сили да напусна къщата. Мисля, че щяха да одобрят решението ми.

Джак я погледна втренчено. Чудеше се дали отношенията им бяха стигнали дотам, че да може да й зададе следващия очевиден въпрос. После прецени, че след случилото се през последните двайсет и четири часа си бяха станали достатъчно близки и попита:

— Как почина баща ти?

Камерън замълча. За секунди Джак помисли, че няма да му отговори.

— Беше полицай тук, в Чикаго. Преди четири години го застреляха по време на изпълнение на служебните му задължения. Двамата с партньора му били изпратени на адрес — един от наемателите в жилищната сграда се обадил, че съседите се карат. Когато пристигнали, никой не им отворил, но отвътре се чували женски писъци. Накарали хазяинът да отключи. Из целия апартамент намерили пръснати наркотици. Очевидно не ставало дума за домашно насилие — жената била надрусана и крещяла, че дилърите се опитват да я ограбят. Двамата наркопласьори в кухнята веднага започнали да стрелят по баща ми и партньора му. Колегата на баща ми бил прострелян в крака, хазяинът също бил ранен в рамото. Един от престъпниците побягнал към спалнята. Баща ми го последвал и се натъкнал на трети човек, който се опитвал да се измъкне през прозореца. Обзет от паника, човекът стрелял по баща ми и го улучил в гърдите и корема.

Джак не искаше и да си помисля какво беше преживяла.

— По дяволите, Камерън… много съжалявам. — После направи една бърза сметка и добави: — Това се е случило преди четири години, когато са те назначили в прокуратурата.

— Уви, не успях да вкарам зад решетките отрепката, която уби баща ми. Не че щяха да ми позволят да поема случая.

— Хванаха ли убиеца?

Тя поклати глава утвърдително.

— Делото беше гледано в щатски съд. Мъжът се призна за виновен по обвинения в непредумишлено убийство. Всичко свърши много бързо и безболезнено… беше доста неудовлетворяващо.

— Но сега пращаш зад решетките други отрепки.

— Да, това ме кара са се чувствам малко по-добре.

За момент и двамата замълчаха.

— Ти ме изумяваш, Камерън.

На лицето й се появи лека усмивка.

— Приемам го като комплимент. Все пак си човек, който може да убива с помощта на кламер или други подръчни материали.

Джак я погледна изненадан.

— Знаеш за кламерите — той погали брадичката си и добави. — Дори на мен ми се стори страхотно постижение.

Камерън го погледна изумена. Той се засмя.

— Шегувам се. Като говорим за работа, има нещо, което искам да обсъдим. Свързано е със срещата ни в офиса на Дейвис. Тогава спомена, че Сайлъс знае за връзката ти със случая Робърдс.

— Стори ми се, че и Дейвис прояви интерес към този факт.

— Не ми излиза от ума това, че преди три години Сайлъс ти е наредил да не се ровиш в случая Мартино. Преди си мислех, че като прокурор си прегледала всички доклади от разследването и си решила, че няма достатъчно доказателства, за да повдигнеш обвинения в съда. Но сега знам, че Сайлъс те е принудил да не го правиш. Тук има нещо гнило. Нямам му доверие.

Камерън са замисли над думите му. Джак усети как прехвърля в главата си възможните сценарии.

— Трябва да сме много внимателни — отвърна тя. — Сайлъс е областен прокурор. Не може да му повдигнем обвинение само защото не го харесваме. Ти най-добре знаеш колко отмъстителен може да бъде той.

— Просто искам да помислиш върху това, което ти казах. Внимавай с него. Добре е, че в понеделник ще те придружавам на работа — така ще мога да държа този кучи син под око. Само да те погледне накриво и ще му покажа как боравя с кламери.

Камерън се обърна и го погледна.

— Това прозвуча доста зловещо.

Джак отмести погледа си от пътя и я погледна.

— След всичките тези години, прекарани в армията и във ФБР, се оказа, че има един-единствен човек, който ме изкарва от равновесие.

Тя се усмихна, но не каза нищо. Облегна се назад и кръстоса палавите се ботуши така, че връхчетата им сочеха право към него. Джак отново започна да се бори с нахлуващите в главата му картини как тя го възсяда и обяздва.

— Мисля, че караш върху разделителната линия.

— Благодаря, че ми обърна внимание, Камерън.