Джули Джеймс
Любовни престрелки (29)

Глава двадесет и девета

— Един човек е дошъл да те види, Камерън.

Тя погледна към часовника на компютъра си и с изненада откри, че вече минава два часът. Беше така погълната от бележките по делото, върху което работеше, че беше пропуснала обедната си почивка.

— Благодаря ти, Илейн. Този някой има ли си име? — Тя хвърли бърз поглед на календара си. Нямаше записани срещи за този следобед.

— Забранено ми е да казвам — прошепна телефонистката във високоговорителя.

Камерън не беше сигурна как да реагира на този отговор особено след всичко, което й се беше случило. Тя вдигна телефонната слушалка.

— Поне ми кажи дали познавам този човек?

— Да, определено — отвърна Илейн.

— Тогава защо не можеш да ми кажеш името му?

— Не знам. Каза ми да ти предам да дойдеш на рецепцията. О, той гледа насам! Трябва да затварям.

Камерън постави слушалката на мястото й. Кой можеше да я търси?

Джак или Колин?

Който и да беше, вероятно искаше да я заведе на обяд. А тя умираше от глад.

Стана и се запъти към фоайето, чудейки се защо беше нужно да си играят на криеница. Инстинктът й подсказваше, че отвън я чака Джак. През последните няколко седмици той често се отбиваше в офиса й — и невинаги по професионални въпроси.

Мисълта за него я караше да се усмихва. След ареста на Ломбарт Джак прекарваше почти всяка вечер в къщата й — с няколко малки изключения, когато тя преспиваше на тавана му. Бяха се върнали на работа и бяха доста заети през седмицата, но нощем или през уикендите успяваха да наваксат пропуснатото. Джак се беше заел с поправката на перилата на стълбището и с още няколко ремонтни работи, а Камерън беше изявила желание да му помага — седеше в коридора с чаша вино в ръка и четеше една от стотиците книги от личната му библиотека, която незнайно как се беше озовала в дома й. От време на време надигаше глава и го наблюдаваше, на втората чаша вече започваше да забелязва как мускулите му се стягаха под тениската, докато работеше. Изглеждаше й толкова съблазнителен — целия потен и прашен. После… съвсем неочаквано двамата се озоваваха на пода и ставаха целите потни и прашни…

Най-много обаче й харесваха разговорите им — на излизане от киносалона, на вечеря в някой ресторант или на дивана, докато тя подпираше глава на гърдите му и му споделяше за баща си, а той й разказваше за предишните си разследвания.

За щастие, медиите бяха престанали да ги преследват — най-после и двамата можеха да си отдъхнат. Горещата новина в пресата през последните две седмици бяха повдигнатите обвинения срещу областния прокурор на Северен Илинойс и последвалата негова оставка. Предвид обстоятелствата, помисли си Камерън, арестът на Сайлъс беше преминал без особени сътресения. Онази сутрин, точно след ареста на Ломбарт, тя уж случайно се намираше във фоайето, когато Джак и Уилкинс пристигнаха със заповедта за ареста. Сайлъс не спираше да крещи и да псува, а гневът му се утрои, щом му сложиха белезници. Камерън стоеше отстрани заедно с още няколко помощник-прокурори и наблюдаваше как Джак спокойно и професионално си вършеше работата. Джак прошепна нещо на Сайлъс, който закима безмълвно, а долната му устна потрепери. След това областният прокурор стана учудващо кротък.

Малко след скандала със Сайлъс гръмна и новината за Грант Ломбарт — все пак не се случва всеки ден личният охранител на щатски сенатор да бъде обвинен в убийството на момиче на повикване, извършено в един от най-луксозните хотели в Чикаго. За съжаление, арестът на Ломбарт отново насочи медийното внимание към Камерън и Джак — след покушението вече беше невъзможно да скрият факта, че Камерън е станала неволен свидетел на убийството. Медиите веднага разкриха Джак като агента обвинил Камерън, че е „напъхала главата си в задните си части“. Въпреки че Джак продължаваше да се чувства гузен от думите си, Камерън ги намираше за забавни. Веднъж дори неволно беше отбелязала — докато той се опитваше да измъкне дистанционното за телевизора от ръцете й, за да смени канала и да избегне новините в десет — че няма да е зле един ден да покажат видеозаписа от изказването му на децата им като доказателство за тяхната любов от пръв поглед. Вместо да го жегне обаче, коментарът й го направи доста гальовен и тя реши, че в крайна сметка темата вече не е твърде болезнена.

Нетърпелива да го види, Камерън ускори крачка и се запъти към рецепцията.

Той не беше там. Всъщност в чакалнята нямаше никого.

Илейн вдигна ръце зад бюрото си.

— Каза ми, че не иска да те чака тук, искал да останете насаме. Поканих го в кабинета на Сайлъс. И без това в момента никой не го ползва.

Колко странно, помисли си Камерън. Заинтригувана, тя прекоси чакалнята и се запъти към отсрещната страна на коридора. Пред вратата на някогашния кабинет на Сайлъс стоеше висок, добре сложен мъж. Той й кимна, щом го приближи.

— Може да влезете, госпожице Линд.

Камерън се озърна, отвори внимателно вратата и надникна вътре. Някакъв набит мъж с късо подстригана прошарена коса и облечен в скъп костюм стоеше пред прозореца и се взираше в езерото Мичиган. Щом я усети да влиза, той се обърна към нея и й каза любезно:

— Добър ден, госпожице Линд. Благодаря, че приехте да се срещнем.

Камерън затвори вратата зад себе си.

— Сенатор Ходжис — каза тя с неприкрита изненада, — радвам се да ви видя. Какво… ви води насам? — Въпреки странните им взаимоотношения и факта, че тя знаеше доста за личния му живот, двамата всъщност никога не се бяха срещали или разговаряли очи в очи.

Ходжис прекоси стаята.

— Мисля, че и двамата знаем, че тази среща трябваше да се проведе преди доста време, Камерън. Мога ли да ви наричам така? — Той се настани в едно от двете кожени кресла пред бюрото на Сайлъс. — Защо не седнете?

Камерън кимна.

— Разбира се.

Усещането да седи в бившия офис на Сайлъс заедно със сенатор Ходжис беше, меко казано, странно — особено след случилото се. Всъщност щеше да се чувства неловко в компанията на сенатора, където и да се намираха.

— Много съм ви задължен и исках лично да ви го кажа — продължи Ходжис. — От специален агент Дейвис разбрах, че сте предотвратили ареста ми и безспорно сте спасили сенаторския ми пост. Няма значение дали съм невинен, или не. Щеше да избухне грандиозен скандал, ако се разчуеше, че съм въвлечен в убийство. Да не говорим… за връзката ми с госпожица Робърдс.

— Приемам благодарностите ви, сенаторе. Но всъщност екипът на ФБР, който работи по случая, свърши цялата работа. Аз просто се оказах на грешното място в грешното време.

— Заради което едва не ви убиха — отвърна Ходжис. — Наистина много съжалявам за случилото се. Постъпих глупаво и други хора трябваше да понесат последствията от грешките ми. — Погледът му помръкна.

Камерън закима, не знаеше какво да му отговори. Разговорът с Ходжис й отвори очите. Намеренията на Менди Робърдс към сенатора наистина не бяха почтени — Джак й беше споделил, че Ломбарт е признал за плана им да го изнудват — но всъщност целият случай беше поредното красноречиво доказателство за това, докъде бяха готови да стигнат някои хора заради пари. А може би от отчаяние.

— Разстроих ви — обърна се Ходжис към нея.

— Не, добре съм. Просто си припомних всичко отново.

— Всъщност случаят не е съвсем приключил — отвърна Сенаторът. — Оставката на Сайлъс Бригс ми създава работа. Като старши сенатор, представляващ щата Илинойс, съм задължен да номинирам нов човек за поста на главен областен прокурор. Смятам, че знам кой ще е най-подходящият кандидат — замълча той многозначително.

Камерън подскочи изненадана.

— Аз?

Ходжис кимна.

— Вие.

Тя се чудеше как да отговори.

— Оценявам жеста ви, сенаторе. Наистина. Но не мисля, че трябва да ми предлагате поста в знак на благодарност. Наистина не го очаквам от вас.

Ходжис се усмихна одобрително.

— Знаех, че така ще отговорите. Така че позволете ми да ви кажа, че решението ми няма нищо общо с отношението ми към вас. След повдигнатите срещу Сайлъс обвинения едва ли бих рискувал още един скандал като номинирам човек без нужната квалификация. И в крайна сметка, връзката ви с моя случай едва ли може да ви послужи за препоръка.

Камерън не беше убедена.

Ходжис се разсмя.

— Има ли нужда да обяснявам още.

— Да, ако говорите сериозно.

— Предупредиха ме, че сте костелив орех — измърмори Ходжис. — Добре тогава — ще нахвърлям нещата, които наклониха везните във ваша полза. Имате най-висока успеваемост сред всички областни прокурори в района. Съдиите — да, допитваме се и до тяхното мнение — са единодушни, че в съдебната зала сте непоклатима. Смятам, че точно такъв човек трябва да замести Бригс. Автобиографията ви е безупречна. От работническо семейство сте. Сама сте се издържали по време на следването в Правния факултет. Баща ви е загинал героично по време на изпълнение на полицейските си задължения, а след случая с Ломбарт медиите ви обявиха за „желязна лейди“. Но за мен най-убедителен беше фактът, че по молба на главния прокурор сега вие временно замествате Сайлъс. Изглежда се справяте добре, което ме навежда на мисълта, че работата няма да ви се опре. Това е… Естествено ще ви разбера, ако не искате да приемете поста.

Коремът й се беше свил от вълнение. Да му се не види, той наистина говореше сериозно! И нямаше нужда да я убеждава повече.

— Сенаторе, за мен ще е чест да бъда номинирана от вас за поста.

Ходжис прие думите й с облекчение.

— Чудесно! Ако трябва да съм откровен с вас, трябва да призная, че нямахме резервен вариант. Всъщност малко ме поизпотихте.

Камерън се разсмя.

— В бъдеще ще гледам да ви създавам по-малко проблеми.

Ходжис й се усмихна топло и стисна ръката й.

— Действай, както прецениш за добре, Камерън.

Двамата се изправиха и се запътиха към вратата.

— Всъщност, сенаторе, радвам се, че го казвате, защото трябва да знаете, че не възнамерявам да съм пионка като Сайлъс. Наистина ще преследвам престъпници.

— Преследвайте ги! Но гледайте да печелите делата — смигна й Ходжис, отвори вратата и даде знак на охранителя отвън.

Камерън ги наблюдаваше как се отдалечават надолу по коридора. Беше останала сама в офиса на Сайлъс и се опитваше да свикне с факта, че този кабинет съвсем скоро наистина можеше да бъде неин.

Областен прокурор Камерън Линд.

Не звучеше зле.

Ухилена, тя тръгна към собствения си кабинет, като се опитваше да не показва вълнението си и да запази грациозната си походка — нещо, което не беше никак лесно предвид десетсантиметровите й токчета.

Влезе вътре, затвори вратата — не искаше да я безпокоят — и вдигна телефонната слушалка.

Естествено той беше първият човек, на когото се обади, за да му разкаже за случилото се. Когато приключи с обясненията, усети, че той се усмихва от другата страна на линията.

— Поздравления за първия съветник на сенатора — каза й Джак. — Напълно заслужаваш това повишение.

По тона му позна, че не й казваше всичко.

— Ти си знаел, нали?

Джак се разсмя.

— Признавам. Знаех. Дейвис се изпусна, че на двама наши агенти им е било възложено да те проучат. Оттогава все резервирам маса за двама в „Спиаджиа“ и чакам Ходжис да ти съобщи за решението си. Реших, че най-накрая трябва да те заведа на вечеря там и че това е подходящ повод.

Невъзможен човек — как можеше да е толкова мил и внимателен.

— Не знам дали не трябва да съм ти ядосана, задето не си ми казал.

— Хайде сега — отвърна Джак. — Това че през последните два дни се пръсках от гордост, не трябва да помрачава радостта ти. Освен това на мен нищо не ми убягва. Не си ли го разбрала досега?

— Мисля, че е време да затварям — отвърна тя.

— Бързаш да се обадиш на Колин ли? — пошегува се Джак.

— Не — отсече тя.

По дяволите, наистина нищо не му убягваше.

 

 

След две седмици вече имаха още един повод за празнуване. Макар че ентусиазмът на Джак този път не беше толкова голям. Вечерта тя го заведе в „Сока“ — едно бистро само на няколко пресечки от дома й.

— Трийсет и пет години. Мисля, че заслужаваш подарък.

Джак се намръщи.

— Камерън, нали ти казах нищо да не ми купуваш.

— Е, реших, че това е една от безбройно многото ти заповеди, които мога да пренебрегна. — Тя извади два пощенски плика от чантата си и ги постави на масата пред него. Единият беше по-голям и доста пълен, другият беше по-малък и в него имаше някакъв предмет. — Избери си.

Джак избра по-големия плик.

— Добър избор.

Джак го отвори и извади документ от няколко страници. Разгърна го и погледът му попадна върху заглавните букви.

Съединените американски щати

срещу

Роберто Мартино

Беше обвинителен акт, подписан от самата нея — областния прокурор. В него бяха повдигнати над трийсет обвинения срещу трийсет и четири члена от организацията на Мартино и срещу самия Мартино, включително такива за рекет, продажба на наркотици и оръжие, опит за убийство и убийство.

Джак мълчаливо разлистваше документа. По средата спря и зачете описанието на убийството на агента от Отдела за борба с наркотрафика, което той се беше опитал да предотврати, и за начините, по които самият Джак беше измъчван от хората на Мартино. Всичко беше подробно описано, параграф по параграф.

— Не ме интересува дали ще ги осъдят по другите обвинения, но заради това ще ги хвърля зад решетките — тихо му каза Камерън. — Другата седмица съм в съда. Мисля да вдигна доста шум с дебюта си като областен прокурор.

Джак пъхна обвинителния акт обратно в плика. Наистина щеше да вдигне много шум. Той се пресегна и вплете пръсти в нейните. Камерън знаеше колко много означава това дело за него, но и разбираше, че иска да се увери, че мотивите й бяха правилни.

— Сигурна ли си, че го искаш?

— Определено, от три години се опитвам да повдигна обвинения по случая.

— Играта може да загрубее — предупреди я той. — Трябва да действаш предпазливо. Ломбарт и Сайлъс са нищо в сравнение с Роберто Мартино.

— Мислех доста за това, как да подходя — отговори Камерън. — Ще мобилизирам всички специални агенти от чикагските служби, както и няколко полицейски отряда. Мисля арестите да бъдат извършени едновременно — така Мартино няма да може да ми противодейства. Акцията трябва да се ръководи от някого, на когото имам пълно доверие. Мисля, че ти си най-подходящ. Смятам и че ти трябва да арестуваш Мартино лично.

Джак се замисли над последствията от плана й и го налегнаха опасения.

— Мислех, че за теб ще е удоволствие да приклещиш Мартино до стената — каза Камерън.

— Със сигурност е така.

— Тогава защо се умисли?

— Просто ми хрумна, че като областен прокурор сега ти си в правото да ми даваш нареждания.

Камерън повдигна вежди.

— Прав сте, агент Пелъс. В града има нов шериф.

— Очарователно. От колко време искаш да изречеш тези думи.

Тя се разсмя.

— От около две седмици. — Бутна втория плик пред него. — Да не забравиш другия си подарък.

Джак взе плика.

— Не мисля, че нещо може да ми хареса повече от поднесената на тепсия глава на моя заклет враг. — Той скъса плика и изпразни съдържанието му.

Беше сбъркал с изказването си.

На масата имаше ключове и дистанционно за врата на гараж. За първи път не успя да прикрие изненадата си и погледна към Камерън.

— Дали е това, което си мисля?

— Зависи какво си мислиш. Ако предполагаш, че те каня да заживееш при мен — да, прав си. — Погледът й стана сериозен. — И ако си мислиш, че от сега нататък ще се будя всяка сутрин до теб и ще си мисля с какво съм заслужила да те има в живота ми, пак ще си прав.

Джак я гледаше… изумен. Досега никой не му беше говорил така.

— Ела насам — каза й с дрезгав глас. Сграбчи стола й и я придърпа към себе си. Целуна я, в началото леко, а после страстно, като я хвана през кръста и я притисна плътно към себе си. — Обичам те, Камерън. Знаеш го, нали?

Тя отвърна на целувката му и прошепна:

— И аз те обичам.

Джак едва се стърпя да не я изнесе от ресторанта и да не я завлече право в къщата. Това, което му беше казала, начинът, по който се беше облякла — черния пуловер, късата, прилепналата по тялото й пола и обувките с висок ток, го побъркваха. Той й хвърли лукава усмивка.

— Надявам се нямаш нищо против тази вечер да пропуснем десерта. Трябва да остана насаме с теб. Веднага.

— Боже мой, Джак, по погледа ти познавам, че двамата трябва веднага да си резервирате стая в хотел. И гледай да не е в съседство с някой труп.

Този глас му беше познат. Джак изпсува наум.

— Камерън, приятелите ти наистина имат навика да се появяват в най-неподходящия момент. — Той се обърна назад и видя Колин да стои зад него.

— Честит рожден ден, приятелю — ухили му се Колин и го потупа по гърба. Зад него стояха Уилкинс, Ричард, Ейми и съпругът й.

— Поканих още няколко души да отпразнуват рождения ти ден с нас — каза невинно Камерън, после вдигна ръце и извика: — Изненада!

— Мисли си за нас като за един голям общ подарък — обясни му Колин. — Петима непоносими натрапници, които искат да са твоите нови най-добри приятели.

— Такъв подарък е за цял живот — каза Уилкинс.

Джак се ухили.

— Трогнат съм. Наистина. И понеже ще сменям жилището, нека отсега ви кажа, че винаги сте добре дошли в общия ни дом. Само ни предупреждавайте два дни преди това.

Когато салонният управител дойде, за да ги премести на друга маса, Камерън прошепна на Джак.

— Сигурен ли си, че нямаш нищо против да останат?

— Разбира се! Страхотна изненада! — Той я целуна по челото. — Благодаря ти.

Тя обгърна врата му с ръце.

— Отговорът на въпроса ти е, че нямам нищо против да прескочим десерта. Всъщност вкъщи съм ти приготвила нещо за десерт.

Джак я погледа с одобрение.

— Може ли да ми подскажеш какво е.

— Ще кажа само, че смятам да си сложа белезниците ти.

Боже! Знаеше как да го възбуди. Мъжествеността му се надигна само при мисълта за голото й, подчинено на неговите желания тяло. Той я придърпа в един ъгъл, където никой не ги виждаше.

— Да върви по дяволите вечерята! Тръгваме си веднага!

Камерън поклати закачливо глава.

— Няма да е учтиво да си тръгнем толкова рано от собственото ти парти.

В отговор той опря ръце в стената, затваряйки я в капан.

— Така, госпожице Линд, винаги ли ще ми е толкова трудно да изляза на глава с вас?

В очите й се появиха дяволити пламъчета.

— Винаги.