Джули Джеймс
Любовни престрелки (12)

Глава дванадесета

В западната част на града Грант, настървен като гладен хищник, се насочи към клуб „Рио“, чийто надпис се виждаше отдалеч. Без пистолета си, се чувстваше безкрайно уязвим, все едно беше гол, но само човек, жаден за кръв и смърт, би влязъл въоръжен на такова място.

Грант отвори вратата и силният, пулсиращ ритъм на салса се разля като мощна вълна. Почти веднага след като влезе вътре, бодигард, облечен в черно и с малка слушалка зад ухото, провери дали носи оръжие. Грант попита къде може да намери господин Блек — това беше всичко, което неговият човек му беше казал — да потърси господин Блек. Мъжът от охраната кимна по посока на няколко празни сепарета в дъното на клуба.

Грант избра едно от тях в ъгъла и седна. Много се съмняваше, че някой може да дочуе какво си говори с господин Блек на фона на силната музика, но с оглед на високия залог и важната цел на посещението си, реши, че не бива да поема и най-малък риск. Когато сервитьорката дойде за поръчката му, той поиска чисто уиски. Най-вероятно нямаше дори да докосне чашата, но маниерът беше всичко в ситуации като тази и той знаеше, че не трябва да изглежда прекалено нервен или подозрителен.

След като сервитьорката се върна с питието, Грант се разположи удобно и с престорен интерес впери поглед в хората, които танцуваха на дансинга в центъра на клуба. По средата на втората песен до масата се изправи висок и слаб мъж на около четиридесет години. Носеше отворена около врата бяла памучна риза, пусната свободно над тъмните му дънки. Косата му беше подстригана много късо и силно изрусена. Ръкавите бяха загънати до лактите и Грант видя, че ръцете му са покрити с татуировки. Не си беше представял събеседника си точно по този начин.

— Вие ли сте господин Блек? — попита Грант.

— Познахте — отвърна мъжът с леко дрезгав глас и седна на масата. — Чух, че търсите информация за разследване на ФБР, господин Ломбарт.

Грант потисна желанието си да попита господина откъде знае името му.

— Разбрах, че Роберто Мартино може би ще бъде в състояние да ми помогне.

Господин Блек запали цигара и издиша дима директно в лицето на Грант.

— Господин Мартино не помага на хората, господин Ломбарт. Хората му помагат. Кажете ми, знае ли сенатор Ходжис, че сте тук?

Грант реши, че не е много разумно да пита и откъде господин Блек знае за кого работи.

— Не е необходимо да знае. Изпраща ме шефът по сигурността — каза той, преструвайки се, че е тук само по заповед на Драйскъл. Не че имаше вероятност някой някога да разбере за тази среща. Клуб „Рио“ не беше от баровете, които разкриват тайните си.

— Защо трябва да ми пука за това, какво иска шефът по сигурността на сенатор Ходжис? — попита Блек.

— Той е ушите и очите на един много влиятелен човек. Връзката му със сенатор Ходжис може да бъде много полезна на шефа ви един ден.

Блек се замисли върху тези думи и дръпна още веднъж от цигарата. — Може би. А може би не.

— Може би ще проявите по-голям интерес, след като разберете, че сенатор Ходжис и господин Мартино имат общ враг.

— Мартино има много врагове. Ще се наложи да бъдете по-конкретен. — Джак Пелъс. В този момент Грант ясно видя как лицето на мъжа срещу него се оживи. — Очевидно познавате Джак Пелъс.

Господин Блек кимна утвърдително с глава.

— Да… Познавам Джак Пелъс. Макар че навремето той се подвизаваше с друго име. — Сега господин Блек изглеждаше далеч по-заинтригуван. — Какво знаете за Джак Пелъс?

— Знам, че е проникнал във вашата организация — каза Грант. — След това е предал Мартино и междувременно е извадил от строя някои от хората му.

Блек замълча за миг.

— Какво точно искате, Ломбарт?

— Пелъс е най-важният човек в разследването на убийство, сред чиито заподозрени е и сенатор Ходжис. ФБР крие нещо от нас. Шефът по сигурността ме помоли да разбера какво точно е това нещо. Той, разбира се, ще ви бъде много благодарен и задължен, ако му помогнете. В качеството си на първи съветник на сенатора се надява да бъде в състояние да ви върне услугата някой ден.

Грант не цитира точно думите на Драйскъл, но знаеше, че ако Роберто Мартино някога дойде да търси отплата, това няма да е негов проблем, а на Драйскъл.

В този момент като по команда и сякаш от нищото се появи сервитьорката и постави пепелник пред господин Блек. Той изтръска цигарата си в него и я прокара по ръба му, заобляйки горящото й връхче. След това дръпна силно още веднъж. От изражението на лицето му Грант разбра, че обмисля предложението.

— Погледнете го от тази страна. Ако ни помогнете, ще прецакате разследването на Пелъс — добави Грант. — Каквото и да крие той, явно е достатъчно важно, за да го пази в тайна от абсолютно всички.

Господин Блек се отпусна върху канапето. Макар устните му да се бяха разлели в лека усмивка, беше ясно, че никак не му е смешно.

— Изглеждате убеден, че ще ви дадем тази информация просто ей така. Мисля, че надценявате омразата на Мартино към Пелъс.

— Дали?

Блек не каза нищо. Дръпна още веднъж от цигарата и стана.

— Изчакайте тук.

Грант бавно издиша. В случай че господин Блек не се върне с няколко мутри, изглежда имаше шанс да получи отговори на поне част от въпросите си.

Няколко минути по-късно Блек се появи отново и хвърли един сгънат лист хартия върху масата.

— Този човек ще ви помогне. Срещнете се с него на този адрес, в десет часа в събота вечер. Сега вие сте ни длъжник, Ломбарт. Не някой си шеф на сигурността или който и да е друг, а вие. Така че се надявам информацията, която този човек има, да си струва.

Грант усети как в него се надига вълна от гняв, но се постара да не покаже никаква емоция. И той се надяваше, че информацията ще си струва. Разчиташе на нея.

Разгъна листа хартия и видя име и адрес. После вдигна поглед. Явно някой си прави шегички с него.

— Това не може да бъде.

— Напротив, може.

Блек излезе от сепарето и изчезна в тълпата.

Грант погледна към листа хартия, който държеше в ръка. Това беше изненадващ развой на събитията. Не познаваше лично човека, но, разбира се, беше чувал това име. Всеки, който се занимаваше с политика в САЩ или работеше в съдебната система и полицията особено в Чикаго, беше чувал това име.

Сайлъс Бригс.