Джули Джеймс
Любовни престрелки (7)

Глава седма

След като Колин затвори входната врата зад себе си, Камерън повдигна безпомощно рамене и погледна двамата агенти.

— Понякога прекалено яростно защитава територията си.

Каза това повече като извинение, отколкото като обяснение. Истината обаче беше, че ако трябва да обясни изцяло природното явление, което Колин представляваше, щеше да отнеме много повече време, отколкото който и да е от тях имаше тази сутрин.

— От дълго време ли сте приятели? — попита Уилкинс.

— Запознахме се в колежа. Последната година живяхме заедно с нашата приятелка Ейми.

Погледът на Камерън попадна върху фритатата и тя изведнъж осъзна, че умира от глад. За съжаление, Джак, който се беше облегнал на плота, не изглеждаше като човек, който има намерение да си тръгва скоро. Камерън въздъхна. Очевидно за гарнитура към яйцата тази сутрин щеше да има двойка намръщени агенти на ФБР.

— Предполагам, че визитата ви има връзка с разследването срещу сенатор Ходжис? — попита Камерън, отиде до шкафа от лявата страна на мивката и извади три чинии. Подаде една на Уилкинс и посочи с пръст към фритатата.

— Сипете си! Ако е дори наполовина толкова вкусно, колкото твърди Колин, ще съжалявате, че не сте опитали.

Предложи чиния и на Джак и изненаданият му поглед не й убягна. Разбира се, тя имаше много трески за дялане, но никога не си позволяваше да бъде груба към гостите си. Грешка. Никога не си позволяваше да бъде отвратително груба към гостите си. Въпреки че настоящият й гост я беше обвинил по националната телевизия за това, че няма топки, Камерън все още смяташе, че неясно формулираните клевети и почти неразбираемите подигравки бяха в рамките на допустимото.

— Не, благодаря — отвърна Джак, който се чувстваше видимо неловко в тази ситуация. — Аз… вече хапнах.

Камерън грабна вилици и салфетки за нея и Уилкинс, като през цялото време усещаше как Джак я следи с поглед. Реши да не обръща внимание на това и за миг се спря пред шкафчето за домакински прибори, чудейки се кой ли е най-подходящ за рязане на фритата. Нож за пица? Или пай?

— Защо не пробваш с шпатула? — Джак истински се забавляваше с Камерън и това много му личеше. — Нали се сещаш? Онова плоско метално нещо с дръжка, което в момента се намира до лявата ти страна — каза той.

— Много добре знам какво е шпатула — увери го Камерън. И наистина тя знаеше много добре как да си служи с този прибор — използваше го да обръща сандвичите със сирене, които печеше на скаричката си. Едно от малкото ястия, които можеше да приготвя, без да предизвика пожар. В петдесет процента от случаите. Всъщност може би в четирийсет.

Камерън си сипа огромна порция фритата и седна точно срещу плота, на който се беше облегнал Джак. Чувстваше се неловко да бъде толкова близо до него в собствената си кухня. Усещането бе за прекалена интимност.

— Имате ли вече улики, по които да се водите в разследването? — попита Камерън между две хапки фритата.

— Все още не — отвърна Джак. — Чакаме докладите от лабораторията, а през следващите няколко дена планираме да разпитаме хората от обкръжението на сенатор Ходжис. Целта на нашето посещение е да обсъдим няколко въпроса, свързани с твоята сигурност.

Думите на Джак изобщо не се понравиха на Камерън. Апетитът й секна и тя премести чинията си.

— Какви въпроси?

— Бихме искали да бъдеш под постоянно полицейско наблюдение.

Камерън усети как стомахът й се сви на топка.

— Мислите ли, че това е необходимо?

— Приеми го като предпазна мярка.

— Защо? Има ли причина да смятате, че съм в опасност?

— Лично аз бих постановил постоянно полицейско наблюдение за всеки, който е станал свидетел на такова знаково убийство — отговори Джак уклончиво.

— Избягваш въпроса — троснато каза Камерън и се обърна към Уилкинс. — Хайде, Уилкинс, ти си доброто ченге тук, кажи ми какво става!

Уилкинс се усмихна чаровно.

— С риск да те разочаровам, ще ти кажа, че този път Джак не се опитва да бъде лошото ченге. Всъщност самият той предложи да се вземат мерки с цел по-добрата ти сигурност.

— Ако това е истина, то очевидно съм се превърнала в обект на всеобщо възхищение.

Камерън можеше да се закълне, че — за неин шок и ужас — устните на Джак едва видимо потрепнаха и ъгълчетата се извиха леко нагоре.

— Тук изобщо не става въпрос за това, кой е обект на възхищение и кой — не. Ако това ще те успокои, нека ти кажа, че в тази история са замесени много политически интереси. Дейвис за нищо на света не би рискувал нещо да се случи с федерален прокурор, който съдейства на разследване на ФБР.

— Продължаваш да избягваш въпроса. Защо ФБР мисли, че е дори теоретично възможно животът ми да е застрашен? Убиецът дори не ме видя.

— Работим върху две версии относно това, какво се е случило в хотелската стая — каза Джак. — Шестото ми чувство подсказва, че с убийството някой се опитва да натопи сенатор Ходжис. Ако това е така, когато този някой разбере, че ФБР не са арестували сенатора, ще започне да се пита защо. И макар твоята връзка с този случай да се пази в тайна, не мога да изключа напълно риска от изтичане на информация. Това би било голяма глупост от моя страна. Ето защо предпочитам да съм подготвен предварително и за този сценарий.

— Но аз видях мъжа само за секунда и то в гръб — разпали се Камерън. — Дори ако го срещна на улицата и се окажа очи в очи с него, не бих го познала.

— И точно заради това ще бъдеш под полицейско наблюдение.

Камерън не отвърна нищо. Разбира се, знаеше, че ситуацията е сериозна — все пак беше убит човек — но в часовете след кошмара в петък вечерта се беше надявала, може би твърде наивно, че повече няма да има нищо общо с мистерията около смъртта на Менди Робърдс и изнудването на сенатор Ходжис.

Камерън повдигна ръка и разтърка челото си. Започваше да усеща тъпа болка в точката между двете вежди.

— Можех да отида във всеки друг хотел, но не — бях си решила да прекарам нощта в Пенинсюла.

— Не се тревожи, Камерън, ние ще се погрижим за твоята сигурност.

Тя повдигна поглед, изненадана от неочакваните топли думи. За момент Джак я погледна така, сякаш бе готов да й каже още нещо успокояващо, но много скоро изражението на лицето му стана отново, меко казано, дипломатично.

— Все пак си нашият основен свидетел — допълни той.

— Означава ли това, че само вие, двамата, ще ме наглеждате или ще въвлечете и други федерални агенти? — попита Камерън.

— Всъщност тъй като ФБР носи основно отговорност за разследването, с вас ще се заеме чикагската полиция — намеси се Уилкинс.

С други думи, Джак нямаше да се навърта постоянно около нея:

— О, така ли? Добре.

Мисълта, че може да бъде постоянно в контакт с Джак, ужасно я изнервяше. Не защото не можеше да се справи с него, а защото нямаше да понесе да гледа по цял ден „кръвнишките“ му погледи.

Тези тъмни и пронизващи очи можеха да разтреперят дори най-смелите.

— И в какво точно ще се изразява полицейското наблюдение?

В качеството си на прокурор Камерън често беше разпореждала определен свидетел да бъде защитен — обикновено, както каза Джак, просто като предпазна мярка — но самата тя за първи път попадаше от тази страна на барикадата.

— Пред входа на къщата ти ще има кола с двама полицаи винаги когато си тук. Те ще те следват, когато отиваш и се връщаш от работа. Времето, което прекарваш в офиса, не е включено в списъка им със задачи, тъй като там можем изцяло да разчитаме на охрата на прокуратурата — каза Джак.

Камерън кимна с глава. Работните кабинети на всички федерални прокурори се намираха в сенатската офис сграда Дирксен заедно с Районния съд на Северен Илинойс и Апелативния съд на седми чикагски район. Всеки, който влизаше в сградата, трябваше задължително да мине през метални детектори, а посетителите й трябваше да покажат валиден документ за самоличност.

— А какво ще се случва, когато съм на места, различни от дома и работата?

— Като например?

— Не знам, това са всички онези места, които хората обикновено посещават. Магазинът за плодове и зеленчуци. Фитнес залата. Или ресторантът, в който обядвам заедно с моите приятели.

Камерън съвсем съзнателно не спомена, че в сряда вечерта един ухажор я беше поканил на среща. Реши, че точно тази информация засяга само нея и никой друг. Разбира се, Колин и Ейми знаеха, но те не се брояха. Колин и Ейми винаги знаеха всичко.

— Очевидно просто ще се наложи да свикнеш с мисълта, че ще виждаш познат автомобил с двама полицаи, където и да си — в магазина за плодове и зеленчуци, във фитнес залата или ресторанта, където обядваш заедно с приятелите си — каза Джак, все едно изнасяше лекция.

— И още нещо, което се разбира от само себе си — трябва да бъдеш много внимателна. Полицейското наблюдение е предпазна мярка, но полицаите не могат да бъдат навсякъде. Постарай се да посещаваш само добре познати места и бъди нащрек през цялото време. Повярвай ми, това е много важно.

— Разбрах. Преминаването по малки и тъмни улички е забранено особено когато говоря по мобилния си телефон. Джогингът през нощта сама с моя iPod е абсолютно немислим, както и проверяването подозрителни звуци в мазето.

— Искрено се надявам, че не правиш тези неща дори когато обстоятелствата са далеч по-спокойни отсега.

— Разбира се, че не.

Джак я прониза с погледа си. Очевидно не й вярваше.

Камерън се приближи до плота и подпря едната си ръка върху него.

— Е, добре де, няколко пъти съм излизала да тичам през нощта, докато слушам Блек Айд Пийс. Карат ме да се чувствам жива след дългия работен ден.

Джак изобщо не беше впечатлен от това извинение.

— В такъв случай препоръчвам на теб и Блек Айд Пийс да свикнете с мисълта, че вече ще тичате само на фитнес уред вкъщи.

Осъзнавайки факта, че Уилкинс не само присъства в стаята, но и следи заядливите коментари между нея и Джак с нещо близко до удоволствие, Камерън предпочете да прехапе устни и да запази за себе си язвителния отговор.

От всички трийсет хиляди хотелски стаи в Чикаго тя бе избрала точно тази, която я заведе отново при него. И ако това не е лош късмет!