Джули Джеймс
Любовни престрелки (23)

Глава двадесет и трета

По нареждане на Джак влязоха в курортния комплекс Гранд Траверс през задния вход и веднага ги отведоха в кабинета на управителя. Досега Камерън не беше отсядала в подобен курорт, но от пръв поглед разбра какво беше привлякло вниманието на Ейми — луксозен интериор, над шестстотин стаи, превъзходна плажна ивица, невероятна гледка, СПА център, в който се предлагаха всевъзможни процедури. Мястото беше грандиозно в пълния смисъл на думата. Дори Джак прецени, че комплексът отговаря на изискванията му. А й беше казал, че ще я премести на друго място, ако това не му се стори достатъчно безопасно.

— Не е зле — избърза да отговори на въпроса й той, докато прекосяваха облицованото с бял мрамор и черешово дърво фоайе.

Джак вече беше разговарял с управителя по телефона. Беше му обяснил ситуацията, без да навлиза в подробности. Сега го помоли да му предоставят план на комплекса и ги предупреди, че никой, освен тях тримата не трябва да знае в коя стая е отседнала Камерън. Помоли да му осигурят и конферентна зала, където да се срещне с шефа на охраната на хотела. Този уикенд залата щеше да е работно място за него и за двамата агенти от ФБР.

След това се поинтересува дали гостите на сватбата бяха настанени в комплекса.

— Да, булката резервира стаи в този хотел. Всички гости ще отседнат тук.

— Чудесно. Отменете резервацията на Камерън и резервирайте стая на името на Дейвид Уорнър. Искаме стая в Кулата. — Имаше предвид седемнайсететажната сграда, залепена за хотела.

— Дейвид Уорнър? — обърна се към него Камерън, когато управителят излезе, за да им донесе ключовете.

— Мой стар псевдоним — отвърна Джак.

— Значи псевдоним… И коя съм аз тогава?

— Мисля, че този уикенд ще си госпожа Дейвид Уорнър.

— Хм. Не мисля, че съм от жените, които биха приели фамилията на съпруга си. По-скоро съм от другия тип.

— Е, този уикенд ще трябва да се прежалиш.

— Госпожа Дейвид Уорнър — доста властно ми звучи тази жена.

Мениджърът се показа на вратата.

— Извинете, но забравих да спомена, че в Кулата нямаме апартаменти. Предлагаме само обикновени стаи. Предполагам, че ще искате стая с две отделни легла, а не спалня?

Камерън и Джак се спогледаха мълчаливо.

Управителят побърза да добави:

— Естествено, ако пожелаете, ще ви преместим в апартамент в някоя от другите части на хотела.

Джак поклати глава.

— Не. Искам да сме отделно от останалите гости на сватбата. А и сградата е по-сигурна. Няма балкони, прозорците не могат да се отворят отвън, има само един начин да влезеш в стаята — през вратата.

— Предпочитаме стая с две отделни легла персон и половина — намеси се Камерън.

Управителят кимна.

— Чудесно! — и отново напусна кабинета.

Двайсет минути по-късно, докато се настаняваха, Камерън си помисли, че нямаше значение дали с Джак ще спят в едно или в две отделни легла. Нали щяха да споделят една стая!? Съжителството им в къща с площ от над 1000 квадратни метра вече не й се струваше като твърде интимно преживяване.

Наблюдаваше го как претърсва дрешника и банята, а когато приключи с обиска, я попита:

— И така, кое легло избираш?

— Моля?

Изражението й го разсмя.

— Кое легло предпочиташ? Ще сложа куфара ти върху него, за да можеш по-лесно да разопаковаш багажа си.

— Избирам това, което е по-далече от вратата.

— Добър отговор.

Джак вдигна куфара й и го сложи върху леглото, а после метна платнения си сак върху своето. Изведнъж Камерън усети, че й се подкосяват краката. Досега всеки път, когато двамата с Джак бяха стигали до физически контакт, беше заради странни обстоятелства или от чист импулс. Но сега, докато се взираше в двете легла, тя усети, че съвсем съзнателно се замисля за всички онези неща, които минават през главата на една тридесетгодишна жена, озовала се в хотелска стая с мъж, който я привлича и който е привлечен от нея, но с когото още не са правили секс.

Искаше да изглежда дръзка и самоуверена, но усещаше, че започва да се влюбва в Джак. Боже! Сякаш беше вчера, когато каза на Колин, че това между тях с Джак е само физическо привличане. Явно се е заблудила. А и оттогава им се бяха случили толкова много неща. Никога не бъркаше в преценката. Този път обаче й се искаше да греши.

Беше готова да повери живота си на Джак. Не знаеше обаче дали може да му повери сърцето си.

Наблюдаваше го как сгъва на топка чифт чорапи и ги прибира в едно от чекмеджетата на нощното шкафче. Беше свалил пуловера си и тя се загледа в кожената препаска, която придържаше кобура на пистолета му. Изглеждаше като същински специален агент — мъж с опасен чар. Сгъването и прибирането на чорапите в чекмеджето обаче й припомни, че всъщност беше мъж като всички останали.

— Добре ли си? — попита я той, когато забеляза, че все още стои до вратата.

Тя се усмихна.

— Да, нищо ми няма. — Застана между двете легла и заоглежда стаята. — Сетих се за Стените на Йерихон.

— За Библията ли говориш?

Камерън се разсмя.

— Не. За Случи се една нощ.

— Май не схващам. Какво се е случило една нощ?

— Говоря за филма, така се казва, Случи се една нощ.

Той поклати глава, недоумявайки.

— Наистина ли не си го гледал? Препоръчвам ти го — същинска класика. Кларк Гейбъл и Клодет Колбер бягат от закона и една вечер отсядат в мотел. Там им се налага да се престорят на женени. От благоприличие Гейбъл опъва въже през средата на стаята и просва на него едно одеяло. Нарича тази преграда между двама им Стените на Йерихон.

Джак се изпъна на леглото със сгънати зад тила ръце. Като всички мъже беше разопаковал багажа си за нула време, а на нея това тепърва й предстоеше.

— И какво се случва после? След като построява Стените на Йерихон! — попита я той.

— Нещата доста се разгорещяват. Кларк Гейбъл пита Клодет Колбер дали би искала да разбере как един мъж се съблича, и маха дрехите си пред очите й.

— Звучи малко като женски филм. Обзалагам се, че Уилкинс го е гледал поне десет пъти.

— За което заслужава поздравления. Мисля, че мъжете могат да научат едно-две неща от така наречените „женски филми“.

— Какво например?

— Например как разсъждават жените. Какво ги възбужда.

— Ако искам да разбера какво мисли една жена, предпочитам да я попитам лично. — Крайчетата на устата му се разшириха в лека усмивка. — И ако ме интересува от какво се възбужда, не виждам защо отново да не я попитам.

— Хм. — Камерън се запъти ядосана към банята. Какъв невъзможен човек — с тази негова разсъдливост и логично мислене. Тя извади от куфара си четката и пастата за зъби, шампоана и балсама за коса. Сложи ги отстрани на мивката, сякаш този уикенд не възнамеряваше да ползва никакви други козметични продукти. Все пак Джак беше мъж и не трябваше да знае всичките й женски тайни. И със сигурност не трябваше да разбира за останалите четиринайсет шишенца в козметичната й чантичка.

Когато излезе от банята, го завари да се взира през широкия колкото стената на стаята прозорец. Той й направи знак да се приближи и каза:

— Ела тук за секунда.

Тя се подчини. Неочаквано Джак я придърпа в обятията си. Гърбът й опря в гръдта му, двамата бяха обърнати с лице към прозореца. Стаята им беше с изглед към потъналите в ярките цветове на есента хълмове и овощни градини и към залива на комплекса Ийст Гранд Траверс.

— Харесва ми тази гледка — прошепна й той с дрезгав глас.

Камерън опря глава върху гърдите му — подобни моменти на споделено спокойствие между двама им бяха истинска рядкост особено през последните две седмици, когато животът им се беше превърнал в пълен хаос. Тя придърпа ръцете му по-близо до себе си.

— И на мен ми харесва.

 

 

За вечерята след официалната репетиция за сватбеното й тържество, Ейми беше резервирала целия ресторант „Еъри Лаундж“, който се намираше на шестнадесетия етаж на Кулата. Ресторантът беше само няколко етажа над стаята, в която бяха отседнали. Камерън обаче се чувстваше не особено комфортно в компанията на братовчедките, които я бяха настанили в един ъгъл, точно до един от огромните френски прозорци на заведението, и настояваха да играят на играта „Двайсет въпроса за Джак“. Бяха го разпознали като мъжа от ергенското парти, а след като го видяха да я придружава и по време на сватбената репетиция, въпросите им станаха неудържими.

Камерън почувства огромно облекчение, когато усети някой да я докосва по лакътя и чу познат глас.

— Извинете, дами, но трябва да ви отнема Камерън за няколко минути.

— Дано да е за по-дълго — прошепна тя, докато Колин я водеше към отсрещния ъгъл на заведението.

Целуна го по бузата вместо поздрав. Колин беше взел участие в репетицията — Ейми го беше помолила да бъде един от разпоредителите. Но в цялата суматоха и заради задълженията й на главна шаферка Камерън не беше успяла да поговори с него.

— Още на репетицията исках да ти кажа, че тази вечер изглеждаш поразително добре. Обичам това морскосиньо сако и тази вратовръзка — каза тя, като леко подръпна крайчеца на вратовръзката му.

— Ричард ми я подари миналата Коледа — отвърна Колин.

Камерън прочете болката в очите му. Странно, Колин рядко показваше чувствата си.

— Добре ли си?

Той кимна.

— Просто трябва да си изясня някои работи. Аз съм тридесетгодишен гей без половинка и съм девета дупка на кавала на сватбата на своя приятелка. Такива неща ме тормозят. — Беше приковал поглед в нея. — Освен това той ужасно ми липсва.

— Ричард е глупак — отвърна Камерън. — И не си девета дупка на кавала. А и моят кавалер е напълно фиктивен.

Колин прие последното й изказване с насмешка.

— Мисля, че това няма да е задълго. — Огледа детайлно коктейлната й рокля с цвят на карамел и обувките с висок ток. Заради болките в рамото Камерън не беше успяла да изправи косата си, а я беше събрала в кок и заложила на лекия грим. — Чудно как богинята Палада ти е позволила да се появиш в този вид. При това, без да закъснееш с поне час за репетицията.

— И да рискува Ейми да излее гнева си върху нея. В никакъв случай, дори аз се страхувам от тази жена. — Чуха гласа на Джак някъде зад себе си.

Той се присъедини към тях и бързо сложи ръката си върху гърба й. Камерън продължаваше да гледа гостите, но тялото й потрепери при този допир.

— Реших, че би желала да пийнеш нещо — каза й той, като й подаде чаша червено вино.

Камерън се усмихна. Първо, защото се сети, че той от половин час се опитваше да стигне до бара, но братовчедките й го бяха притиснали в един ъгъл, и второ, защото й се струваше доста секси в този сив пуловер с подаващата се под него черна риза.

— Благодаря.

Джак се надвеси над нея и за секунда Камерън си помисли, че ще я целуне.

— Не ми спомена, че сватбата ще е на открито — прошепна той.

— Напълно бях забравила. А и по обясненията на Ейми реших, че сватбата едва ли ще е навън. Защо? Какъв е проблемът? — Не би искала да направи работата му още по-трудна.

— Обещах, че ще присъстваш на сватбата, и ще спазя обещанието си. — Беше се обърнал така, че останалите гости да не виждат какво прави. Пръстите им се сплетоха и той я придърпа към себе си, така че само тя да го чува. — Колин е прав. Видът ви тази вечер, ви поставя в голяма опасност, Камерън Линд. — И преди да си тръгне, потърка палеца си в нейния.

Камерън го наблюдаваше как се отдалечава към масата, където седяха двамата ФБР агенти от Детройт. Отпиваше от виното и се любуваше на гледката.

Беше й донесъл питие и й беше направил комплимент за начина, по който изглеждаше. Фалшивият й кавалер ставаше все по-истински с всяка изминала минута.

Тя се обърна към Колин.

— Сигурно съм най-глупавият човек на света. Как може да съм развълнувана и щастлива, когато някакъв психопат ме преследва и иска да ме убие?

Колин се наведе и я погледна право в очите.

— Мисля, че добре знаеш какво означава това?

След което чукна чашата си в нейната.

 

 

По-късно същата вечер Джак седеше в леглото с подпряна зад гърба си възглавница и говореше по мобилния си телефон. Искаше да разбере от Уилкинс как върви разследването. Надяваше се, че разговорът на Уилкинс с един от чикагските полицаи е дал резултат. Засега обаче нямаше сведения откъде идваше изтичането на информация.

— Ти как я караш? — попита го Уилкинс. — Забавляваш ли се?

И, разбира се, Камерън надникна от банята точно в този момент.

— Каква е тайната на топлата вода в този хотел?

— Остави я да се изтече поне пет минути.

Уилкинс беше още на телефона.

— Значи спите в една стая? — попита той.

Джак се сети за това колко съблазнителна му изглеждаше Камерън в роклята си с цвят на карамел. Не я беше виждал с така привързана на кок коса, а и с този грим погледът й беше изпепеляващ. Беше изискана и секси и той цяла вечер не знаеше къде се намира. Едвам се беше сдържал да не я награби, когато захапа коктейлната черешка от чашата на Колин. Добре че беше застанал зад една маса, иначе всички щяха да видят как мъжествеността му се надига.

Той реши да прекрати разговора с Уилкинс преди партньорът му да го е засипал с лични въпроси. Уилкинс имаше навика да му задава неудобни въпроси. Но Джак не искаше да обсъжда личния си живот и особено отношенията си с Камерън. Затвори телефона и се облегна назад.

Знаеше какво трябва да направи. Мисълта го съсипваше, но нямаше друг начин.

В опит да разсее налегналите го мисли, се пресегна и взе лаптопа си. Искаше да свърши малко работа, но плановете му се оказаха безуспешни.

Камерън излезе от банята, беше приключила с вечерния си тоалет. Джак веднага забеляза с какво беше облечена. Той се намръщи.

— Не си ли малко разголена.

Камерън се заоглежда, беше със спортен велурен панталон.

— С панталон съм, тениска и горнище с качулка.

Джак изръмжа неодобрително.

Камерън застана до леглото си, от неговата страна.

— Някой май е в лошо настроение.

И още как. Защото този някой всъщност се опитваше да постъпи правилно, но някой друг непрекъснато го измъчваше. Мили боже! Сега пък реши да оправя възглавниците на леглото си и се беше навела точно пред него. И тези велурени панталони така добре очертаваха прекрасния й задник — идваше му да го сграбчи и да плъзне езика си…

— Добре. Гасим лампите. Утре ни чака дълъг ден — отсече Джак, преди да натисне копчето на нощната си лампа.

Последното, което видя преди стаята да потъне в тъмнина, беше изненадата в очите на Камерън. Нищо. Така беше по-добре. Още малко да я беше погледал и щеше да поддаде.

— Значи ще спим, така ли? — Усети игривата нотка в гласа й.

Джак обмисляше следващия си ход. Той стана от леглото и се доближи до нейното. Очите му бяха вече свикнали с тъмнината. На лунната светлина ясно виждаше очертанията на завитото й под одеялото тяло. Седна до нея.

— Камерън, опитвам се да си върша работата. Твоята сигурност е мой приоритет този уикенд.

— Разбирам, Джак. Просто те дразнех.

— Утре през целия ден ще съм нащрек. Особено след като сватбата ще е на открито. Това променя изцяло правилата на играта — не мога да се разсейвам.

— Наистина разбирам. Не е нужно да ми обясняваш каквото и да било.

На лунната светлина очите й проблясваха като малки камъчета в езеро. Не можа да й устои и погали разпиляната й върху възглавницата дълга, тъмна коса.

— Мисля, че ще почувствам огромно облекчение, когато тази сватба приключи.

Забеляза, че тя се усмихва.

— Няма да си единственият. Всички, които са имали контакт с Ейми през последните осем месеца, също ще си отдъхнат.

— Добре. Радвам се, че с теб се разбрахме. — Джак придърпа завивката, така че да покрие раменете й. — Сега ми обещай, че каквото и да се случи оттук нататък, няма да се отвиваш. Ще си мислиш за това одеяло като за Стените на Йерихон през 21-ви век.

Тя го погледна с учудване.

— Добре…

— Обещаваш нали? Каквото и да се случи…

— Обещавам. Но защо?

— Защото сега ще те целуна за лека нощ. — Наведе се над нея и нежно захапа устните й.

Тя зарови ръцете си в косата му и отвърна на целувката му, езикът й трескаво търсеше неговия. Секунди след това Джак беше вече в леглото й. Тя разтвори бедра под завивката, а той страстно се притисна в нея. Беше се възбудил, а когато краката й го обгърнаха, самообладанието му почти се изпари.

— Ще провалиш кариерата ми на специален агент — измърмори той с дрезгав глас. — Веднъж проникна ли в теб, няма да мога да мисля за нищо друго, освен за това, как искам да съм вътре в теб, отново и отново. — Беше хванал края на завивката. Куршумите не го плашеха, нима едно одеяло щеше да му се опре. — Ще те накарам да стенеш от удоволствие… — целуваше я по врата, по шията. Искаше му се да слезе още по-надолу, да опита вкуса й… навсякъде.

Камерън дишаше учестено.

— Не играеш по правилата.

Джак зарови глава във възглавницата в отчаян опит да си върне самоконтрола. Надигна се от леглото и грабна пистолета от нощното си шкафче.

Подаде й го.

— Вземи го.

Очите й се разшириха — беше едновременно изненадана и развеселена.

— Добре. Ако единственият начин да те държа далече от себе си е като те застрелям, мисля, че трябва да се оставим на чувствата си и да забравим за проклетата сватба.

— Няма да го използваш срещу мен. Искам да го държиш през следващите пет минути и да наблюдаваш вратата. Аз трябва да си взема студен душ.